Определение по дело №633/2019 на Апелативен съд - Пловдив

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

№ 742

 гр. Пловдив, 27 декември 2019 година

 

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН РАНЧЕВ

ГАЛИНА АРНАУДОВА

 

при участието  на  съдебния  секретар  Антоанета Калайджиева и  в  присъствието на  прокурора ЯСЕНКА ШИГАРМИНОВА сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик ИВАН РАНЧЕВ,  ВЧНД  №  633  по описа за 2019 година.

 

 

                    На именното повикване в 10.06 часа в залата се явиха:

 

         

                    ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ /обвиняем/ Г.И.Д. не се явява, редовно уведомен. ЗА НЕГО се явява адв. И.Л., редовно упълномощен.

                    Получено е писмо от С.а., от което е видно, че самият обвиняем, на 20.12.2019 г., е заявил и декларирал, че не желае да присъства в съдебно заседание за разглеждане на мярката му за неотклонение.

                    ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – П. се явява прокурора ЯСЕНКА ШИГАРМИНОВА. 

                             

                    ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

 

                    ПРОКУРОР ШИГАРМИНОВА: Да се даде ход на делото. Налице са основанията.  

                                        

                    Адв. И.Л.: Да се даде ход на делото.

 

                    СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

 

                                                   О П Р Е Д Е Л И:

                     

                    ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

          ДОКЛАДВА се делото от съдията – докладчик Иван Ранчев.

          На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

                    ОТВОДИ и нови искания не бяха направени.

 

                    Прокурор ШИГАРМИНОВА: Нямам други искания.

         

                    Адв. И.Л.: Поддържам жалбата. Нямам други искания.

 

                    СЪДЪТ

                                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

                    ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

 

                    Адв. И.Л. / защитник на обвиняемия Г.И.Д./: Уважаеми апелативни съдии, няма какво повече да кажа, но считам, че не са налице изискванията на чл. 63 ал.1 НПК за налагане на най-тежката мярка за неотклонение.

                    От събраните до сега на ДП доказателства, не може да се направи обоснованото предположение, което изисква законът, че е извършено престъплението по чл. 198 ал.1 НК. Разпитан е обвиняемият Д.. Обяснил е, че той не е взел участие в отнемането на чантата. Бил е наблизо, но когато В.Р.е грабнал чантата и е побягнал, той започнал да го уговаря да хвърли чантата, но това не е станало.

                    При първия разпит пострадалата С.В., тя не заявява да е нападната от две лица. Едва при вторият разпит вече твърди, че нападателите са били двама. При първия разпит, а той става вечерта, когато е извършено отнемането на чантата и тя не твърди за второ лице. 

                    С това искам да обоснова казаното, че не може да се направи обосновано предположение за участие на моят подзащитен в грабежа.

Имал е 9 дни да се укрие, ако е искал да стори това, но не го е направил, защото на 4-ти е извършен грабежа, а той е задържан едва на 13 декември.

                    Освен това, от предишното му осъждане, повече от година, той друго престъпление не е извършвал. Сега не може да кажем, че го е извършил, преди това да е доказано по един несъмнен начин.

                    Поради това, моля да отмените обжалваното определение и евентуално да определите по-лека мярка за неотклонение - „ДОМАШЕН АРЕСТ“.

В този смисъл, моля да постановите вашия акт.

 

         ПРОКУРОР ШИГАРМИНОВА: Уважаеми г-да апелативни съдии,  считам жалбата за неоснователна, поради което предлагам да я оставите без уважение.

          Налице са достатъчно данни, от които може да се направи извод, че жалбоподателят Д. е съпричастен в извършеното престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 НК.

          Не мога да споделя доводите за това, че той бил признал и трябва да се приеме тази фактическа обстановката, която той е признал. Ако обърнете внимание на справката за съдимост на тримата, ще установите, че лицето, което е с най-много осъждания и престъплението е квалифицирано при опасен рецидив по чл. 198 - М. ще видите, че всички обяснения на Г.Д. и на В., брат на М., са насочени към това М. да бъде изваден от групата, за да не понесе най-тежкото наказание, предвид по-тежката квалификация. Всъщност, фактическата обстановка не е такава, дори и по първоначалните показания на пострадалата В.. Пострадалата е заявила, че е била нападната от лице, което е описала, след това се присъединило второ и накрая се е присъединило и трето лице към тях.

          При разпознаването тя е разпознала обв. М., като този, който я нападнал първи, т. е. абсолютно съпричастен е, което е в противоречие с обясненията на Д.. След това е разпознала и другите двама. Това, че тя е променила показанията си в един последващ момент, тя не ги е променила, а ги е допълнила всъщност, което е съвсем обяснимо поради изживения стрес.

                    От приложените протоколи за разпознаване тя категорично е разпознала жалб. Д. като едно от лицата, които са осъществили нападението над нея. Дали пряко той е издърпал чантата или не, това няма никакво значение, макар че има и гласни доказателства от полицейските служители, извършили беседа с тях. Въпросът е, че с тези действия и от тези гласни доказателства се установява, че имало едно уговаряне да се нападне тази жена, която са видели в казиното. Така че обосновано предположение за съпричастност на Д. към престъплението, аз считам, че в случая има достатъчно, защото ние не разглеждаме в светлината на чл. 303 НПК процеса в момента, а само по мярката за неотклонение ще се произнасяте.

          По отношение на опасността да извърши друго престъпление, както е приел съдът, т. е. втората предпоставка - от справката му за съдимост е видно, че има две осъждания за кражба по чл. 195 НК и отделно висящо наказателно производство.

                    Не мога да споделя и твърдението, че видите ли той не се бил укривал. Ами, то се води срещу неизвестен извършител, извършил е престъплението и изобщо не знае, че го дирят. Той бил установен след изземване на записите от дискотеката, търсен е бил от полицията и респ. намерен в дома му. Един човек, който не знае че го търсят – това, че живее в дома си, не му дава привилегията, да твърди, че не се е укривал. Той си е стоял в къщи, но съдът е приел, че той може да извърши друго престъпление, а не да се укрие, предвид съдебната му обремененост и наличието на висящи дела.

 

                    РЕПЛИКА на адв. Л.: Обвинение за това, че деянието е извършено след предварителен сговор няма, моля да го имате предвид.

 

                    ДУПЛИКА ПРОКУРОР ШИГАРМИНОВА: Квалификацията щеше да е друга – по чл. 199 НК, ако има сговор за извършване на кражби и грабежи, няма такова твърдение никъде. А това, че за един грабеж трима души се уговарят, не може да се премине към никаква друга квалификация, освен приетата от органите на досъдебното производство към момента.

 

                    Съдът се оттегли на тайно съвещание.

                    След тайно съвещание съдът намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.

          С протоколно определение от 16.12.2019 г. по чнд № 785/2019 г. съдия от П. окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемите М. К.Р., В. К.Р. и Г.И.Д.  по ДП № ЗМ 617/2019 г. по описа на РУ на М** - В..

          Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба единствено от защитника на обвиняемия Г.И.Д. – адв. И.Л. от АК - П.с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност, като се иска да бъде отменено. В останалата част определението е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано от другите двама обвиняеми.

          В съдебно заседание представителят на А.прокуратура предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че обв.Д. е извършил престъплението и съществува реална опасност да извърши друго престъпление.

          Обв. Д. не се явява по свое желание, като е представляван от неговия защитник - адв. Л., който оспорва наличието на обосновано предположение за извършване на престъпление по чл. 198, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като намира, че по делото няма достатъчно убедителни доказателства за съпричастността на обвиняемия към него. В тази връзка са показанията на пострадалата свидетелка, която първоначално е разказала за един нападател и го е разпознала. Едва впоследствие на втория си разпит е променила показанията си като по-подробно е описала наличието и на втори извършител. Другият довод на защитата е, че въпреки обвинението за тежко умишлено престъпление, не са налице останалите две предпоставки за наличието на реално опасност от укриване или извършване на друго престъпление. Обвиняемият преди да бъде задържан е пребивавал на домашния си адрес и макар да е бил осъждан, от тогава до момента не е извършвал друго престъпление. В тази връзка счита, че с вземането на по-лека мярка като „Домашен арест“ биха се изпълнили успешно целите на чл.57 от НПК.

          Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без уважение.

                    Законосъобразно първата инстанция е достигнала до извода, че е налице обосновано предположение обвиняемият Г.И.Д. да е съпричастен  към деянието, за което му е повдигнато обвинение по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, който извод се налага от анализа на събраните доказателства. Това е видно не само от показанията на пострадалата С.В., но и на свидетелите Й.Н., А.Т.и Е.Л.; протоколите за разпознаване на лица, за доброволно предаване и др. Последните, макар и на този начален етап от разследването, опровергават обясненията на Г.Д., че не е взел участие в инкриминираната проява, за разлика от другите обвиняеми лица. Впоследствие предстои по-задълбочено да се обсъди въпросът, дали при евентуалното внасяне на делото за разглеждане в съда, показанията на разпитаните свидетели, както и анализа на останалите доказателства, установяват по безспорен начин съпричастността на този обвиняем в извършване на вмененото му инкриминирано деяние.

          На следващо място, напълно коректно е съобразено, че липсва реална опасност обв. Д. да се укрие, предвид на постоянния му адрес по местоживеене, на който е открит от полицейските органи няколко дни след инкриминираната проява.

          Правилно решаващият съд е преценил, че е налице реална опасност обвиняемият Г.Д. да извърши друго престъпление. Това се установява от справката му за съдимост, от която е видно, че той не само е бил осъждан двукратно, но и е с друго висящо досъдебно производство, по което му е повдигнато обвинение отново за умишлено престъпление. В тази връзка последното го обрисува като личност с висока степен на обществена опасност и склонност към извършване на подобен род престъпления.

                    Горепосоченото попада в обхвата на хипотезата на чл. 63 НПК и пред първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност освен да задържи под стража обвиняемия Д., както и правилно е сторила.

                    Това диктува обоснованост и законосъобразност на обжалваното определение и налага потвърждаването му.

                    Водим от горното и на основание чл.64, ал.5 – 8 от НПК, А. съд

                                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

                    ПОТВЪРЖДАВА  протоколно определение от 16. 12. 2019 г., постановено по чнд № 785/2019 г. на П.окръжен съд, в частта, с която е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Г.И.Д. по ДП № ЗМ 617/2019 г. по описа на РУ на М** - В..

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

                   

                    ЗАСЕДАНИЕТО се закри в  10.20 часа.

                    ПРОТОКОЛЪТ се изготви в С.З.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                 1.

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                 2.

 

 

 

                                                             СЕКРЕТАР: