№ 150
гр. Шумен, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д.а
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500077 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260070/4.11.2021г. по гр.д.№320/2020г. по описа на ВПРС, съдът е
отхвърлил предявения от «Ренесанс ВН» ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Цар Освободител“ №7б-Г, ет.4, офис 405, представлявано по закон
от управителя В.Б. срещу И.Д. Г. с ЕГН **********, иск с постоянен адрес с.З., общ.В.П.,
обл.Ш., ул.№ с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1755.00 евро
(хиляда седемстотин петдесет и пет евро), представляваща възнаграждение по Договор за
поръчка от 08.09.2015 г., сключен между "Нов дом Варна " ЕООД и И.Д. Г., за имот,
находящ се в гр. В., ж.к.»», бл., вх., ет., ап., което задължение е придобито от ищеца по
силата на договор за цесия от 04.05.2017 г., сключен между ищеца и "Нов дом Варна "
ЕООД, ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 14.06.2019 г. до окончателно заплащане на задължението, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, признал е за
недоказано на основание чл. 194, ал.З вр.с ал.1 вр.с чл. 193 от ГПК направеното от
ответника И. Д. Г. оспорване на истинността и съдържанието на Договор за поръчка от
08.09.2015 г., сключен между И. Д. Г. и „Нов дом Варна“ ЕООД, по отношение на
съдържанието и подписа на И. Д. Г., осъдил е «Ренесанс ВН» ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Цар Освободител" №76-Г, ет.4, офис 405,
представлявано по закон от управителя В.Б. да заплати на И.Д. Г. с ЕГН **********, с
постоянен адрес с.З., общ.В.П., обл.Ш., ул.».. »№ сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет)
лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
1
Решението е обжалвано от ищеца „Ренесанс ВН“ ЕООД гр.Варна , действащо, чрез
пълномощника си адв.Н.К. Т. от АК-В. в частта му с която е отхвърлен предявеният иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца 1755.00 евро (хиляда седемстотин петдесет и
пет евро), представляваща възнаграждение по Договор за поръчка от 08.09.2015 г като
неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо това
съдът да постанови ново с което да уважи предявеният иск .
И. Д. Г.,действащ ,чрез пълномощника си адв.И.Д. от АК-В. е депозирал отговор с
който оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение и потвърди решението в
обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от договор за поръчка от 8.09.2015г. между И. Д. Г. и „Нов дом Варна“ ЕООД е
сключен договор за посредничество/ поръчка, с който „Нов дом Варна“ ЕООД се задължава
да извърши следните действия по поръчка на доверителя- ответник: намиране и
предоставяне на подходящи предложения за покупка на недвижим имот и логистична
поддръжка на сделката до сключване на договор за покупко-продажба под формата на
нотариален акт срещу договорено възнаграждение в размер по чл.З от договора. В чл.4 вр. с
чл.З от договора за посредничество било уговорено заплащане на възнаграждание в полза на
посредника, в случай на закупуване от доверителя на недвижим имот без посредничеството
на „Нов дом Варна“ предложен въз основа на договора недвижим имот. С договор за
продажба на вземания/цесия/ сключен между „Нов дом Варна“ ЕООД и „Ренесанс ВН“
ЕООД цедентът е прехвърлил на цесионера всички свои вземания срещу И. Д. Г.
произтичащи от договор за поръчка от 8.09.2015г. За извършената цесия ответникът-
длъжник се счита за уведомен с получаването на преписи от исковата молба и приложенията
към нея. Този договор легитимира ищеца като носител на спорното вземане. С Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №192, том 60 от 05.10.2015 г. ответникът е
придобил собствеността въхру имот находящ се в В., ж.к.„", бл., вх., ет., ап..
От показанията на разпитаната пред ВПРС свидетелка А.Н. ,която към датата на
сключване на процесният договор е била служител на „Нов дом Варна“ ЕООД бил
проведен оглед на жилище, находящо се в В., ж.к.„", бл., вх., ет., ап.. което било показано на
ответника и дъщеря му св.Д.а. Ответникът заявил, че ще уведоми Н. за решението си
относно имота. Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетелката на ответника
2
Ж. Д.а която твърди ,че не е присъствала на твърдяния от св.А.Н. оглед на процесният
апартамент , той като същата е дъщеря на ответника и поради това е заинтересувана от
изхода от спора . От заключението на графическата експретиза пред ВПРС се установява,
че договора е подписан лично от ответника, договора се разглежда в цялост, още повече че
същият се състои от един лист - две страници, поради което съдът намира за неоснователни
и недоказани възраженията на ответника за подмяна на страници от същия или за липса на
подписи на всяка страница.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните
правни изводи : Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от ищеца иск с
правно основание чл.79 чл.1 от ЗЗД ,вр. с чл.51 от ТЗ ,вр. с чл.280 и сл. от ЗЗД , вр. с чл.99
от ЗЗД .
В тежест на ищеца по този иск е да докаже наличие на валиден договор за цесия, с
предмет съществуващо вземане от ответника, наличието на твърдяното облигационно
правоотношение ,фактът ,че цедента е изправната страна по договора и е изпълнил
задълженията си по него и че е възникнало правото му да получи претендираното по делото
възнаграждение по процесният договор за посредничество/поръчка.
Съгласно съдебната практика при договора за търговско посредничество за
сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот не е нужно посредникът да
взема непосредствено участие в преговорите по сделката, както и двете страни да изпълнят
изцяло задълженията си по сделката. Достатъчно е сключването на сделката да е в резултат
от това, че посредникът е извършил определена дейност по договора за посредничество,
което в случая безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. В случая купувачът ответник за първи път е видял апартамента при огледа
му, осъществен със съдействието на „Нов дом Варна“ ЕООД .
По изложени по-горе съображения съдът намира, че към датата на процесната
продажба е съществувал валиден договор за посредничество между страните по него. В
случай, че ответникът не е искал да ползва повече услугите на „Нов дом Варна“ ЕООД то
за него е съществувала възможността да прекрати договора. Подписаният от ответника и
ищеца договор от 8.09.2015г. има силата на закон между страните и ги обвързва.
С оглед гореизложеното съдът счита, че ответникът на основание чл. 51 от ТЗ
дължи на ищеца възнаграждение по посредническия договор.
Съгласно сключения договор за посредничество - чл.3 и чл.4 ,ответникът се е
задължил да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 3 % от цената посочена в чл.1
от договора ,която възлиза на сумата от 58 500 евро , или дължи на ищеца сумата от 1755
евро , тъй като „Нов дом Варна“ ЕООД е изправната страна по договора, а ответникът е
закупил именно имотът ,който за първи път е видял и му е бил предложен от „Нов дом
Варна“ ЕООД.
Поради това и искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1755 евро за възнаграждение по процесния договор е основателен и следва да бъде уважен.
3
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
решението следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това предявеният иск
да се уважи.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода от спора на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски пред първата инстанция в размер на 137.30лв. за държавна такса и 30лв. депозит
за свидетел , общо 167.30лв. Не следва да се присъжда сумата от 700лв. за адвокатски
хонорар ,тъй като по делото не са представени доказателства за такъв разход на страната. На
ищеца следва да се присъдят и направените разноски за въззивната инстанция в размер на
750лв. за адвокатски хонорар и 68.65лв. за държавна такса , общо 818.65лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260070/4.11.2021г. по гр.д.№320/2020г. по описа на ВПРС, в
частта му с която съдът е отхвърлил предявения от «Ренесанс ВН» ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Цар Освободител“ №7б-Г, ет.4, офис 405,
представлявано по закон от управителя В.Б. срещу И.Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен
адрес с.З., общ.В.П., обл.Ш., ул.№ иск с искане за осъждане на ответника да заплати на
ищеца от 1755.00 евро (хиляда седемстотин петдесет и пет евро), представляваща
възнаграждение по Договор за поръчка от 08.09.2015 г., сключен между "Нов дом Варна "
ЕООД и И.Д. Г., за имот, находящ се в гр. В., ж.к.»», бл., вх., ет., ап., което задължение е
придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 04.05.2017 г., сключен между ищеца и
"Нов дом Варна " ЕООД, ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 14.06.2019 г. до окончателно заплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА И.Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес с.З., общ.В.П., обл.Ш., ул.№
да заплати на «Ренесанс ВН» ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Цар Освободител“ №7б-Г, ет.4, офис 405, представлявано по закон от
управителя В.Б. на осн. чл.79 чл.1 от ЗЗД ,вр. с чл.51 от ТЗ ,вр. с чл.280 и сл. от ЗЗД , вр. с
чл.99 от ЗЗД сумата от 1755.00 евро (хиляда седемстотин петдесет и пет евро),
представляваща възнаграждение по Договор за поръчка от 08.09.2015 г., сключен между
"Нов дом Варна " ЕООД и И.Д. Г., за имот, находящ се в гр. В., ж.к.»», бл., вх., ет., ап., което
задължение е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 04.05.2017 г., сключен
между ищеца и "Нов дом Варна " ЕООД, ведно със законната лихва върху задължението,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.06.2019 г. до окончателно
заплащане на задължението.
4
ОСЪЖДА И.Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес с.З., общ.В.П., обл.Ш., ул.№
да заплати на «Ренесанс ВН» ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Цар Освободител“ №7б-Г, ет.4, офис 405, представлявано по закон от
управителя В.Б. разноски по делото за първата инстанция в размер на 167.30лв. и за
въззивната инстанция в размер на 818.65лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5