№ 230
гр. Бургас, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20242120205055 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „*" ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, *, представлявано от
управителя * * *, против Наказателно постановление № 787418-F779015 от
04.09.2024г., издадено от * * *ов – заместник директор на ТД на НАП-Бургас,
с което на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от
КСО във връзка с чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 Наредба № Н-13/2019г. на
Министъра на финансите.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление,
като се излагат подробни аргументи в тази насока.
В открито съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно
призован, не се явява представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от гл. юрк. * * – *ова, която моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното
наказателно постановление на жалбоподателя на 25.11.2024г., видно от
разписката към същото и депозирането на жалбата пред АНО на 26.11.2024г.,
видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е
1
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Свидетелката И. К. М. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП –
Бургас е съставила на дружеството – жалбоподател „*" ЕООД, ЕИК *, Акт за
установяване на административно нарушение № F779015 от 19.07.2024г. за
това, че в качеството му на осигурител същото не е подало в срок (до
31.05.2024г.) данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас за месец
април 2024г., с което е нарушило разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО.
Посочено е, че мястото на подаване на декларация Образец 6 за всяко
регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП Бургас в
гр. Бургас, ул. "Александровска" № 26, ет. 1 или по електронен път с
Квалифициран електронен подпис (КЕП) и Персонален идентификационен
код (ПИК). Посочено е също така, че декларация образец 6 с данни за общия
размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд "Гарантирани
вземания на работниците и служителите", следва да се подаде в срока за
подаване на декларация Образец № 1, както следва – до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а при начислено или
изплатено възнаграждение за същия месец след този срок (25-то число) – до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В
случая декларацията е следвало да се подаде до 31.05.2024г., предвид
посочената в същата дата на начисляване/изплащане на заплатите –
31.05.2024г.
Нарушението било констатирано в хода на извършена проверка от
страна на свидетелката М.. Същата констатирала, че въпросната декларация е
била подадена по интернет с КЕП едва на 26.06.2024г. и е приета с вх. №
02000243306786.
До жалбоподателя – осигурител била изпратена покана с изх. №
02000243306786/10.07.2024г. за явяване в ТД на НАП Бургас за съставяне и
връчване на АУАН за неподадена в срок декларация. В указания срок се явил
упълномощен представител на „*" ЕООД и процесният АУАН е в негово
присъствие. Актът бил предявен на упълномощеното лице, което го подписало
и получило препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН били депозирани писмени възражения, които впоследствие са приети
като неоснователни от административнонаказващия орган (АНО).
Нарушението е първо такова за нарушителя.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е
счел фактическите констатации в същия за безспорно установени и издал
обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО
във връзка с чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 Наредба № Н-13/2019г. на Министъра
на финансите и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, наложил на жалбоподателя
"Имуществена санкция" в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по административнонаказателната
2
преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът
кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. Видно от
изложеното в жалбата, жалбоподателят признава, че е извършил вмененото му
нарушение, но застъпва, че се касае за пропуск от негова страна, веднага след
установяване на който декларацията (както и декларацията Образец № 1) е
подадена и осигурителните вноски са платени в законоустановения срок,
поради което и доколкото нарушението е първо за дружеството, то същото
разкрива белезите на "маловажен случай" и на жалбоподателя не следва да се
налага санкция.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
(заместник директора на ТД на НАП-Бургас), видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № 3ЦУ-384/27.02.2024г. на
изпълнителния директор на НАП, като АУАН също съставен от оправомощено
за това лице (старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас), отново
съгласно цитираната заповед.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН (за начален момент на който съдът приема изтичането на
срока за подаване на процесната декларация), а наказателното постановление
е било издадено в законоустановения шестмесечен срок. Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано в предвидените от закона рамки.
По същество следва да се има предвид следното:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана заради неподаване в
законоустановения срок на декларация образец 6, осъществяващо състава на
чл.5, ал.4, т.2 от КСО във връзка с чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 Наредба № Н-
13/2019г. на Министъра на финансите.
Съгласно чл.5, ал.4, т.2 от КСО, осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в
Националната агенция за приходите данни за: декларация за сумите за
дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване,
"Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани
вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху
доходите на физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски
3
за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително
пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9 от КСО.
Задължението за осигурителя за подаване на декларация образец № 6 е
регламентирано в чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13/2019г. на Министъра на
финансите.
Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от Наредбата, декларация образец № 6 се подава
в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция
за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и
поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" – едновременно с
подаване на декларация образец № 1, т.е. до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните, а при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок (25-то число) – до края на
месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на
осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО, като е следвало да подаде
декларация Образец № 6 за м. април 2024г. в ТД на НАП-Бургас до
31.05.2024г. Не е спорно също, а и от събраните по делото доказателства
следва единствения възможен извод, че дружеството не е подало тази
декларация в посочения срок. Жалбоподателят „*" ЕООД е бездействал и е
сторил това чак на 26.06.2024г., като по този начин е осъществил състава на
вмененото му нарушение, поради което и правилно е ангажирана
отговорността му.
Това деяние правилно е било квалифицирано от
административнонаказващия орган и правилно е подведено под санкционната
разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО, съгласно която, който наруши
разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните
актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок
декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се
лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че поведението му
разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН.
Цитираната разпоредба предвижда, че за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно Решение №1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по
т.н.д. № 1/2007г. по описа на ВКС, преценката на административнонаказващия
орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това
4
е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със
закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в
чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл.93, т.9 от
НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Съдебната практика е константна по въпроса за това, че преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността
на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН.
В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени
отношения, които са предмет на правна уредба от ЗКПО и Наредба № Н-
13/2019г. на Министъра на финансите. Целта на тези нормативни актове е да
установи такива правила за поведение, които да осигурят своевременното
деклариране на правно значими обстоятелства. Нарушението е извършено
чрез "бездействие". То е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид. Нарушението е формално – на
просто извършване и продължителността на закъснението, в случая, е без
значение за обществената опасност на деянието. Отделно от това, липсата на
вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларацията,
също не може да обоснове "маловажност" на случая, тъй като настъпването на
вреди не е елемент от обективна страна на фактическия състав на
нарушението, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността
на деянието.
В обобщение, според настоящия съдебен състав извършеното деяние не
разкрива признаците на "маловажност", поради което и не са налице
основания за отмяна на наказателното постановление.
В този смисъл е и константната практика на касационната инстанция
Административен съд - Бургас по сходни казуси, обективирана в Решение №
1015 от 26.05.2016г. на АдмС - Бургас по КНАХД 628/2016г.; Решение № 1625
от 4.11.2015г. на АдмС - Бургас по КНАХД № 1496/2015г.; Решение № 459 от
11.03.2015г. на АдмС - Бургас по КНАХД № 213/2015г. и др., включително в
Решение № 3095 от 18.04.2024г. по КНАХД № 18/2024г. е приел, че дори три
пъти по-малко от настоящото закъснение при подаване на същата по вид
декларация (една седмица), което също е първо за дружеството –
жалбоподател и от което също не са настъпили вреди за фиска, не може да се
възприеме като „маловажен случай“ по чл.28 ЗАНН. Доколкото следва да се
възприемат единни критерии при прилагане института на маловажността и
5
законът следва да се прилага еднакво за всички, съдът намира, че няма как да
приеме, че в случая, при значително по-голямо закъснение (над три седмици),
е налице маловажен случай.
Относно доводите на жалбоподателя, че нарушението е в резултат на
пропуск от негова страна, който е бил отстранен с веднага след
установяването му и осигурителните вноски са платени в законоустановения
срок следва да се посочи, че законът не прави разлика относно причините,
довели до неподаване на декларацията в срок. Нарушителят е търговец, който
следва да организира дейността си по начин, който да му позволи да
изпълнява задълженията си в срок. Той следва да осъществява подбор на
служителите си, на които е възложил изпълнението на част от задълженията
си, както и да контролира същите при изпълняване на задълженията им,
респективно да носи отговорност за действията им при изпълнение на
функциите им.
От друга страна, последващото добросъвестно поведение на
санкционираното лице, изразяващо се в подаване на декларацията със
закъснение, както и липсата на предишни нарушения от негова страна, са
взети предвид от АНО при индивидуализацията на наказанието, като същият е
определил имуществената санкция в минималния възможен размер, който е и
напълно съобразен с обществената опасност на извършеното и на
извършителя.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а
наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва
да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК предвижда, че когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 5 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лева.
В конкретния случай, предвид изхода на делото, право на разноски има
6
АНО, който е бил защитаван от юрисконсулт и своевременно е поискал
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и на
извършените от процесуалния представител на АНО действия, съдът счита, че
справедлив размер на възнаграждението в конкретния случай се явява 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. с ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 787418-F779015 от
04.09.2024г., издадено от * * *ов – заместник директор на ТД на НАП-Бургас,
с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, във връзка с чл.2, ал.2 и чл.4,
ал.3, т.1 Наредба № Н-13/2019г. на Министъра на финансите, на основание чл.
355, ал.1 от КСО, на „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, *, представлявано от управителя * * *, е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, *, представлявано от управителя * * *, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция за приходите – София, направените в производството разноски в
размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7