№ 9262
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря Г. ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110143343 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Ш. срещу „Б Е“ АД.
Ищцата твърди, че между нея и ответника имало сключен договор за въздушен превоз
за полет № FB620, по направление от летище Санкт Петербург (LED) до летище Бургас
(BOJ), с планиран час на излитане 12:30 часа местно време на 30.06.2017г., но в
действителност излитането било извършено в 02:55 часа на 01.07.2017г., т.е. със закъснение
повече от 3 часа. Счита, че в нейна полза е възникнало вземане за парично обезщетение в
размер на по 400 евро съгл. чл. 7, пар. 1 Регламент (ЕО) № 261/2004г. Поддържа, че е
претендирала извънсъдебно пред ответника посочената сума, като излага подробно
изложение в подкрепа на твърденията си, че по време на водената между страните
кореспонденция ответникът признал задължението, но претендираната сума така и не била
платена. Моли да бъде признато по отношение на ответната страна, че същата дължи
посочената сума, ведно със законната лихва от 11.02.2022г. до окончателното плащане,
както и сумата от 237,98 лв. – мораторна лихва за периода от 05.02.2019г. до 03.02.2022г., за
които твърди, че има издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която не е депозирал отговор в
срока по чл. 131 ГПК. Въз основа становище от 06.03.2023г. заявява, че предявените искове
били неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 7, §. 1, б. „б“
Регламент (ЕО) № 261/2004г.
В тежест на ищцата е да докаже качеството си на пътник по валидно облигационно
1
отношение по договор за въздушен превоз с ответника; явяването си на регистрационното
гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване на превоза; размера на
дължимото от превозвача обезщетение, в т.ч. разстоянието на полета /полетите/, измерено
по метода на дъгата от големия кръг, както и твърденията, въз основа на които обосновава,
че ответникът е признал задължението си. В тежест на ответната страна е да докаже
извършването на въздушния превоз съгласно оповестеното разписание.
В случая от приложения към делото електронен билет се установява наличието на
сключен между страните договор за въздушен превоз относно полет № FB620, по
направление от летище Санкт Петербург (LED) до летище Бургас (BOJ), с планиран час на
излитане 12:30 часа местно време на 30.06.2017г.
По отношение на изискването за явяване на лицето на гишето за регистрация следва да
се посочи, че пътници, които притежават потвърдена резервация за полет и са били
превозени, трябва да се счита, че са изпълнили надлежно изискването да се представят на
гишето за регистрация и при положение, че има закъснение имат право на обезщетение, без
за тази цел да представят бордовите си карти или други документи, удостоверяващи тяхното
представяне в определения срок на гишето за регистрация (в този смисъл вж. Решение на
Съда на ЕС по дело С-756/18). Положението е различно само ако въздушният превозвач
докаже, че пътниците не са били превозени посредством съответния полет, каквото
доказване не е проведено по настоящото дело, вкл. с оглед неоспорената по делото
кореспонденция (л. 8-9), от която е видно, че се признава правото на обезщетение.
Не е оспорено обстоятелството, че разстоянието между началния и крайния пункт,
измерено по метода на дъгата от големия кръг надхвърля 1500 км.
Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се приеме, че въздушният превоз
е изпълнен в оповестеното разписание. При това положение следва да се приеме, че са
налице всички предпоставки включени във фактическия състав на обезщетението по чл. 7, §.
1, б. „б“ Регламент (ЕО) № 261/2004г., поради което предявеният иск за сумата от 400 евро
следва да се уважи като основателен.
С оглед акцесорния характер на претенциите следва да се уважи и искането на ищеца
за присъждане на законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане, както и искането за присъждане на сумата от 237,98 лв. - мораторна
лихва за периода от 05.02.2019г. до 03.02.2022г.
За пълнота следва да се посочи, че въведеното след преклузивния срок по чл. 133 ГПК
възражение за погасителна давност е недопустимо (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2013г.
по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК, ВКС), поради което същото не подлежи на разглеждане по
същество.
Ето защо следва да се приеме, че предявените искове се явяват основателни и като
такива следва да се уважат изцяло.
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът. Съгласно т. 12 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по
2
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно в полза на ищеца
следва да се присъдят следните суми: 25 лв. - държавна такса в заповедното производство,
300 лв. - адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 75 лв. - държавна такса в
исковото производство и 400 лв. - адвокатско възнаграждение такса в исковото
производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „Б Е“
АД, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, Аерогара София
дължИ на Г. Ш., гражданин на Руската федерация, родена на **********г. следните суми:
400 ЕВРО – обезщетение за закъснение на полет FB620 от 30.06.2017г. по направление от
летище Санкт Петербург до летище Бургас, ведно със законната лихва от 11.02.2022г. до
окончателното плащане и 237,98 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 05.02.2019г. до
03.02.2022г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
6962/2022г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА „Б Е“ АД, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. София, район
Слатина, Аерогара София ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ш., гражданин на Руската федерация, родена
на **********г. следните суми: 25 ЛЕВА – държавна такса в заповедното производство,
300 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение в исковото производство, 75 ЛЕВА – държавна
такса в исковото производство и 400 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение такса в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3