№ 21
гр. София , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 11 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Константина Христова
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Б. ДЕЛОВА
в присъствието на прокурора Лилия Стефанова Дамянова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Тони Гетов Частно наказателно дело №
20211100202270 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е въз основа на искане за признаване и изпълнение решение
на решение 23357/2020, постановено на 18.06.2020г от несъдебен орган на
Република Австрия, влязло в сила, за налагане финансова санкция на
българския гражданин Д. ИВ. Д., роден на **** г. в гр. Русе, българин, с
българско гражданство, с последен постоянен адрес в РБ – гр. София, жк
„Люлин“ бл.**** с което му е наложена финансова санкция в размер на 175
евро за нарушение на правилата за движение по пътищата в Република
Австрия- на чл. §52 и §99 от ЗДвП а именно на 21.01.2020г. управлявал е
МПС на аутобан А“ със скорост, с 36 км/ч, превишаваща разрешената скорост
80/км/ч, като подлежащото на изпълнение задължение следва да се счита с
левова равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата 342,26 лв. /триста
четиридесет и шест лв. и двадесет и шест стотинки/.
В съдебно заседание прокурорът излага становище за основателност на
1
искането за признаване на чуждестранното решение, тъй като е придружено с
всички изискуеми книжа и следва да се приеме за изпълнение, като след това
същото се изпрати за изпълнение на НАП.
Засегнатото лице Д.Д. не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. За него се явява назначеният служебен защитник адв. Георгиев.
Съдът, като обсъди представеното удостоверение от страна на
Република Австрия, както и становищата на страните с оглед разпоредбите на
ЗПИИРКОРНФС, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
С решение № 23357/2020, постановено на 18.06.2020г от несъдебен
орган на Република Австрия, влязло в сила, за налагане финансова санкция на
българския гражданин Д. ИВ. Д., роден на **** г. в гр. Русе, българин, с
българско гражданство, с последен постоянен адрес в РБ – гр. София, жк
„Люлин“ бл.**** с което му е наложена финансова санкция в размер на 175
евро за нарушение на правилата за движение по пътищата в Република
Австрия- на чл. §52 и §99 от ЗДвП а именно на 21.01.2020г. управлявал е
МПС на аутобан А4 със скорост, с 36 км/ч, превишаваща разрешената скорост
80/км/ч.
Във връзка с признаване и изпълнение на решението е издадено
удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
13.06.2013 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. Видно от съдържанието му приложеното удостоверение
/съставено по образец/ съдържа информация относно постановеното решение
от несъдебен орган – дата на издаване, влизане в сила и наложената с него
санкция за описаното правонарушение, относно възможността за обжалване
на решението пред съд с наказателна юрисдикция, както и относно
санкционираното лице - данни за самоличността му /имената, рождена дата и
местоживеене/. Отразено е също така, че правната квалификация на
извършеното правонарушение е по чл. 11 §52 и §99 от ЗДвП на Република
Австрия. Изрично е удостоверено, че срещу същото лице не е постановявано
или изпълнявано решение за същото деяние в изпълняващата държава или в
трета, различна от издаващата или изпълняващата държава. Според
информацията в удостоверението санкционираното лице е било уведомено за
2
писменото производство по налагане на санкцията съобразно
законодателството на издаващата държава, като то се е явило лично в същото.
Не е отразено частично плащане на наложената финансова санкция, каквото
обстоятелство не се твърди и в постъпилото искане.
При преценка на изложените в удостоверението обстоятелства, съдът
счете, че са налице предпоставките за признаване на процесното решение,
като отсъстват пречки, препятстващи произнасянето в тази насока.
Деянието, чието санкциониране е постановено с решението на
компетентния несъдебен орган, се свежда до правонарушение, за което
съгласно чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС не се налага изследване на въпроса
за налична двойна наказуемост, тъй като представлява нарушение на
правилата за движение по пътищата според правото на издаващата държава.
На следващо място според удостоверението местоживеенето на лицето,
срещу което е издадено решението, е на територията на РБ и същото е
призовано от така посочения адрес, съдът прие, че при наличните сигурни
данни за обичайното му пребиваване в страната, е изпълнено условието по
чл.30, ал.3 от специалния закон за признаване на решението.
Съдът прие, че не е налице някое от факултативните основания по чл.35
от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ за признаване на решението,
доколкото се установи, че представеното удостоверение е пълно и в
съответствие с постановеното решение, срещу санкционираното лице за
същото деяние не е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансова санкция в друга държава /РБ или трета държава/, не е
изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, не е налице
имунитет или привилегии, препятстващи изпълнението на решението и
деянието е извършено на територията на издаващата държава. Освен това
решението се отнася за деяние, което по българското законодателство
съставлява административно нарушение по ЗДвП и в този смисъл не е налице
основанието по т.7 на чл.35 от закона.
Санкционираното лице Д. е участвал лично в производството по
постановяване на решението и е бил уведомен за производството съгласно
законодателството на издаващата държава, включително и за правото си да
обжалва решението и отнесе въпроса до съд по наказателни дела.
3
Поради това настоящият състав счете, че не е налице основание за
постановяване на отказ за признаване на решението, каквато възможност
предвижда т.11 на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като надлежно му е била
предоставена възможност за устно изслушване в процеса, и за атакуване на
решението, упражняването на които права е зависело изцяло от волята на
санкционирания.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.33, вр. чл.17
ЗПИИРКОРНФС, тъй като липсва отразена в удостоверението платена част от
санкцията от 175 евро, като подлежащото на изпълнение финансово
задължение следва да се счита с левова равностойност по фиксинга на БНБ в
размер на 342,26 лв
Воден от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на РЕШЕНИЕ №
23357/2020, постановено на 18.06.2020г от несъдебен орган на Република
Австрия, влязло в сила, за налагане финансова санкция на българския
гражданин Д. ИВ. Д. ЕГН **********, роден на **** г. в гр. Русе, българин, с
българско гражданство, с последен постоянен адрес в РБ – гр. София, жк
„Люлин“ бл.**** с което му е наложена финансова санкция в размер на 175
евро за нарушение на правилата за движение по пътищата в Република
Австрия - на чл. §52 и §99 от ЗДвП а именно на 21.01.2020г. управлявал е
МПС на аутобан А“ със скорост, с 36 км/ч, превишаваща разрешената скорост
80/км/ч, като подлежащото на изпълнение задължение следва да се счита с
левова равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата 342,26 лв. /триста
четиридесет и шест лв. и двадесет и шест стотинки/.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
Национална агенция по приходите за изпълнението му, а компетентният
орган на издаващата държава да бъде уведомен за признаването и
изпращането на решението за изпълнението му.
Копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерство на правосъдието на РБ.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5