№ 17434
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110107714 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 01.11.2024г., около 14:30 часа, в гр. София, квартал „Бояна“,
при движение по десния тротоар на ул. „Иваница Данчев“, в посока Център“, в близост до
№ 30, стъпвайки в участък от необезопасени и несигнализирани дупки в тротоарната
настилка, изгубила равновесие, ударила дясното си коляно и паднала на лявата част от
тялото си, в частност на лявото ходило и лявата скула на лицето. Сочи, че след инцидента
посетила „Военномедицинска Академия София“ и след преглед била диагностицирана с
фрактура в основата на 5-та метатарзална кост, поради което същата била обездвижена с
гипсова лонгета. Допълва, че в нощта между 01.11.2024г. и 02.11.2024г. усещала нарастващи
болки и на 02.11.2024г. отново потърсила лекарска помощ, като била назначена
медикаментозна терапия. Излага, че поради непрестанни болки се породила необходимост
многократно да се обърне за медицинска помощ. Поддържа, че вследствие на травмите била
в несъстояние сама да се придвижва и да посреща елементарните си всекидневни нужди, но
поради характера на упражняваната от нея дейност като счетоводител се е наложило да
работи, като за придвижването и връщането си до работата ангажирала хора, които да
помагат. Описва, че влошеното здравословно състояние се отразило и на нейната психика –
ограничила социалните си контакти, отказала се е от своето хоби, чувствала се потиснатата,
непълноценна и неуверена в себе си. Поддържа, че ответникът Столична община, който има
задължението да поддържа участъците от пътя, в цялост, които са негова собственост / § 7,
ал. 1, т. 4 ЗМСМА/, и е длъжен да полага грижи те да са в изправно състояние / чл. 167
ЗдвП/, поради което и предявява иск за сумата от 10 000 лева, предявен като частичен от
общо 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 01.11.2024 г. до плащането. Счита ответната страна за пасивно
легитимирана, защото вредите са причинени вследствие неизпълнение на задълженията да
обезопаси опасни участъци на пътя, който стопанисва и има задължението, съгласно чл. 31
ЗП да поддържа го в добро състояние. Моли за уважаване на исковата претенция.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община е подал отговор на исковата
молба, с който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
1
Оспорва наличието на виновно поведение в лицето на неговите служители, причинно-
следствена връзка, механизма на увреждането, както и мястото на неговото настъпване.
Възразява срещу твърденията, че е налице неизпълнение на задължението му да осигури
тротоара в изправно състояние по ЗП. Твърди, че предметният обхват на ЗП изключва
улиците в населените места и селищните образувания. Релевира възражение, че
претендираните вреди се дължат изцяло на поведението на ищеца, който не е положил
дължимата грижа за безопасно преминаване през участъка, а в условията на евентуалност –
прави възражение за съпричиняване на вредите. Оспорва размера на претенцията като
необоснована и прекомерно завишена. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа страна следното:
Отговорността на ответника е предпоставена от установяването на следните
юридически факти: 1) правоотношение по възлагане на работа от ответника, 2)
противоправно поведение от страна на изпълнител на работата при или по повод
изпълнението на възложената работа, 3) настъпили вреди и 4) причинна връзка между
противоправното поведение и вредите. С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад
по делото, без възражения от страните, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че ул. „Иваница Данчев“, в град София е част от общинската
пътна мрежа.
Пред СРС, като свидетел, е разпитан Владимир Борисов Богданов, който живее на
семейни начала с ищцата. Свидетелят сочи, че съда, че на 1.11.2024г. бил с ищцата в
кв.Бояна, пазарували храна за възрастните хора, за които се грижат. Разделили се по
магазини на главната улица, като П. Н. влязла в съседен на неговия магазин. Когато излязъл,
я видял паднала на тротоара, който се намира близо до спирката на автобусите, в посока
София, от дясната страна, одрана по лицето, с разкъсан панталон в областта на крака.
Непозната жена й помагала да се изправи. Мястото, на което П. се намирала, е тротоар,
доста дълъг / около метър и половина – два/ с дупка в средата. Дупката била под формата на
дължи и безформени улеи, според свидетеля, от предишно разкопаване и дълбока около 60
см, като продължава в средата на целия тротоар, и към момента на разпита стои разкопано.
П. била уплашена, изпитвала болки, имала охлузвания по крака. Отишли в офиса на
П., тя си наложила лед на крака. По – късно се наложило да се обади на личния си лекар,
защото кракът се подул, той й казал да отиде на лекар веднага, отишли във
Военномедицинска академия.
Животът им се усложнил, защото работата на П. не можело да бъде прекъсната, след
като й поставили гипс, тя била трудно подвижна, придвижвала се трудно вкъщи, свидетелят
пакетирал крака й, когато влизала в банята за хигиенни нужди. Слизала по стълби с човек,
който да я придържа. Отивала до офиса с чужда помощ, защото имало стълби. Това довело
до пълна промяна на ежедневието им, до свалянето на гипса, като към момента на разпита,
по данни на свидетеля, ищцата все още има останали проблеми – кракът й продължава да се
подува от време на време. Продължила да изпитва болки, включително и към момента на
разпита, като към момента се придвижва сама.
Останалите, изложени от свидетеля данни пред съда, като това, че имало паднали на същото
място, това, че падането на ищцата се отразило на ежедневието на дъщеря им, не следва да
се обсъждат от съда, защото първият факт не съставлява свидетелско показание – данни,
въприети лично от свидетеля, а, по собствените му думи – предава се нещо, казано от
неясно лице, и вторият – неотносим към спора, доколкото не предава факти от предмета на
доказване.
Изложеното от свидетеля, предадено от съда, се подкрепя от представения лист за
преглед, от който се установява, че в 20,52 часа на 1.11.2024 ищцата е била прегледана във
ВМА, направено й е изследване на ляво ходило, установена е палпаторна болка и хематом
2
по латералния ръб на ходилото, оток до фибуларния малеол, като й е поставена гипсова
лонгета за 30 дни, изписан й е аналгетик, насрочен е контролен преглед за 18.11.2024г., на
която дата на ищцата е изписан калцикинон за три месеца, като от амбулаторния лист от
16.12.2024г.е видно, че на тази дата лонгетата е свалена и на ищцата е препоръчана
физиотерапия. В резултата от образно изследване е посочено, освен фрактурата, и
остеопороза.
Пред СРС е приета, неоспорена от страните, първоначална и допълнителна съдебно –
медицинска експертиза, които следва да се обсъдят заедно, тъй като, и по думите на самото
вещо лице, допълнителната експертиза се различава само в два пункта от първоначалната,
като допълнителната, по искане на ищцата, е след извършен личен преглед, а
първоначалната – само по представените от ищцата документи. Според изложеното от
съдебния експерт, ищцата е постъпила със счупване на пета предходилна кост на ляво
стъпало с хематом по латералния лъч на стъпалото, стигащ до кокалчето на глезена,
поставена й е гипсова лонгета, носена 45 дни, като увреждането отговаря да е получено от
въздействие на твърди и тъпи предмети и може да бъде получено от стъпване накриво и
падане на терена. Увреждането реализира трайно затруднение на движението на ляв крайник
за срок, не по – малък от 2 месеца, при обичаен ход на възстановяване. При пострадалата, в
рентгеново изследване, е поставена диагноза „остеопороза“, като вещото лице в
допълнителното заключение и в о.с.з. по приемането му, сочи, че диагнозата е поставена
само по рентгеново изследване, като при личния преглед ищцата му е представила
изследване за остеопороза,направено в хода на делото, на 10.4.2025г., от което се установява,
че правилната диагноза е остепения, което съставлява загуба на костна минерална плътност,
по – често срещата при хора на възраст над 50 години, особено жени.
На ищцата е изписан медикамент при гипсирането – калцикинон, който осигурява
калций и оптималната му резорбация, като е показен за хора, страдащи по отеопороза,
остеомалация, фрактури на костите и при усилен растеж. Вещото лице сочи, че при счупване
се получават кръвонасядания и оток, разкъсват се коренчета на нерви, като при
освидетелстването, извършено на 17.7.2025г. е установено, че левият глезен е видимо по –
оточен от десния-обиколката на левия глезен е 30 см, а на десния – 26 см. В областта на
левия глезен се виждат участъци на хиперпигментация / кафеникав цвят на кожата/ по
външната повърхност 7/11 см. И по вътрешната – 9/4 см. Отокът на глезена се дължи на
факта, че по време на травмата са разкъсани кръвоносни съдове, имало е на мястото
кръвонасядане, като обиколните съдове, наредени колатериали, които следва да възстановят
циркулацията, не са се развили, вследствие на травмата. Хиперпигментацията на глезена
отново е вследствие на травмата, получава се в редки случаи, като вещото лице в о.с.з.
описва механизма на получаването му. При прегледа, ищцата е съобщила, че при топло
време кракът й отича и я боли, като вещото лице сочи, че обективно няма как при преглед да
се установи изложеното, но същото не е необичайно за травми от този тип.
Хиперпигментацията на крака няма да изчезне, като отокът на крака ще намалее с времето.
Вещото лице сочи, че ищцата е провела две физиотерапии, предписани при
контролния преглед, колкото се полагат по клинична пътека, платени от Здравна каса, като
същите не са недостатъчни, но по преценка на вещото лице, две терапии не са малко, но
никога не са достатъчно.
Съдът кредитира експертното заключение / първоначално и допълнително/ като
обективно, компетентно изготвено, кореспондиращо с писмените доказателства по делото и
неоспорено от страните.
По делото е постъпила информация от Националния осигурителен институт, във
връзка с издаденото от съда съдебно удостоверение на ответната Община, че П. Н. няма
издадени към 20.5.2025г. експертни решения на ТЕЛК/НЕЛК, няма подадени данни за дни в
осигуряване, нито постъпили болнични листове, не са изплащани обезщетения и помощи от
средствата на ДОО.
Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в
3
случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено
увреждане при и по повод извършването на последната. Съдът следва да установи онези
факти, които имат значение за деликта – деяние, извършването му от служител на ответника,
противоправността на деянието, увреждащият резултат, пряката причинно – следствена
връзка между деликтното поведение и резултата. Ако се твърдят факти, които изключват
противоправността, или оборват презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, същите отново подлежат
на установяване по делото.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, без възражения от
страните, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че ул.
„Иваница Данчев“, в град София е част от общинската пътна мрежа. Съгласно разпоредбата
на чл.30,ал.4 ЗП, задължението да поддържа в изправност тротоарите, част от общинската
пътна мрежа, е на съответната община. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП, тълкувана
систематически заедно с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗОС предвиждат публична общинска
собственост на общинските пътища, като по делото е безспорно, че процесният тротоар се
намира на улица, част от общинската пътна мрежа и е пътна принадлежност по смисъла на
ЗП, респ. - принадлежност към общински път. Разпоредбата на чл. 31 ЗП предвижда
вменени на общината задължения по изграждането, поддържането и ремонтът на
общинските пътища. Поддържането включва и задължението за осигуряване на
безопасността на пешеходците, които се придвижват по тротоара. Съгласно нормата на чл.
167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най - кратък срок.
По делото, от разпита на свидетеля Богданов, се установи, че ищцата е паднала на
тротоара, тъй като същият бил в лошо състояние, с дълбока яма по цялото продължение на
тротоара, дълбока около 60 см. Съгласно посочените разпоредби Столична община е имала
задължението да поддържа този тротоар, респективно – да го обозначава, ако е опасен. Не се
доказа изпълнението на което и да е от тези задължения, като от свидетелските показания се
установи противното – че тротоарът е бил в изключително лошо състояние, дупката е била
по цялото му продължение, изглеждало на свидетеля, че е останала от предишно старо
разкопаване на тротоара, което не е покрито. По делото не се установи да е имало надлежна
сигнализация, че тротоарът е опасен, или че следва да се преминава с повишено внимание, в
резултат на което ищцата е паднала и е претърпяла увреждания. Бездействието на
служителите на СО да изпълнят своите задължения по чл. 31 ЗП и по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП
за поддържане на тротоара като част от пътя - общинска собственост, в изправно състояние,
е противоправно.
Наведеното в отговора на исковата молба възражение, че ищцата не е положила
нужното внимание, поради което е допринесла за инцидента, остана напълно недоказано по
делото. Не се доказа по делото и твърдението на ответната страна, че ищцата е следвало да
избере друго място за преминаване, тъй като пътят на ищцата към сочения от свидетеля
магазин, при условие, че дупката преминава по цялото продължение на тротоара, означава
невъзможност друг маршрут да се избере. Обстоятелството, че ищцата и свидетелят редовно
минават по улицата напът за офиса на ищцата не води до непременния извод, че ищцата е
следвало да предвиди възможността за настъпване на инцидент като случилия се – не са
ангажирани никакви доказателства затова, че ищцата, към момента на инцидента, е била
наясно, че част от настилката е възможно да хлътне, което да доведе до загуба на равновесие
от страна на ищцата, и, съответно, да доведе до падането й. Не се доказа твърдението на
ответника, че инцидентът се дължи на невнимание на ищцата, отново не се събраха никакви
доказателства в подкрепа на твърдението. Обстоятелството защо ищцата е отишла в
медицинско заведение вечерта, а не непосредствено след инцидента, се изясни от разпита на
свидетеля – след инцидента, ищцата се придвижила, подкрепяна от свидетеля, до офиса, в
който работи, наложила крака с лед. На по – късен етап от деня, при установяване на
4
започналото подуване на крака, ищцата се свързала с личния си лекар, който я напътил
веднага да отиде на лекар. Издаденият лист за преглед в 20.52 часа на деня на инцидента
означава час на прегледа, а не час, в който ищцата е отишла в болничното заведение. На
собствено основание, нито в първоначалната, нито в допълнителното заключение на
неоспорената от страните СМЕ е отразено, че прегледът е извършен със закъснение, още по
– малко, че физическите травми са се влошили от това обстоятелство.
Недоказано остана и възражението на ответната страна за съпричиняване, тъй като
по делото не се установи ищцата да не е положила дължимата грижа при придвижването си
или да е била с неудобни обувки.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че искът по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД е доказан по
основание и ответната община дължи обезщетение за неимуществени вреди, като по силата
на чл. 52 ЗЗД настоящият съдебен състав следва да определи размера на същото по
справедливост.
Съдът, при определяне размера на обезщетението, взе предвид следните
обстоятелства: възрастта на ищцата; периодът на възстановяване от 2 месеца и фактът, че
през първите два месеца е изпитвала по-интензивни болки и страдания; необходимостта от
чужда помощ - както при придвижване, така и при ежедневни хигиенни нужди до
премахването на гипсовата лонгета, което, неминуемо е довело до срам и неудобство у
ищцата, липсата на придружаващи заболявания, съгласно твърдението на ответната Община,
които да влошат оздравителния процес, останалият кафеникав цвят на кожата
/хиперпигментация , установен от вещото лице на 17.7.2025 г. (повече от осем месеца след
инцидента), който , по думите на вещото лице, няма да изчезне с времето, както и останалия
към същата дата оток на счупения глезен осем месеца след инцидента, който с времето ще
намалее; продължаващите болки и страдания и възможността същите да се влияят от
метрологичното време, които, по думите на вещото лице, не са необичайни за този тип
травми. Предвид горните обстоятелства, както и с оглед социално-икономическите условия
на живот в страната към 2024 г., съдът приема, че справедливото обезщетение на
претърпените от ищцовата страна неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв. В тази
връзка настоящият състав взе предвид и практиката на ВКС по идентични казуси,
обективирана в: Решение № 665 от 8.11.2024 г. на ВКС по гр. д. №4192/2023 г., I г. о.;
Решение № 573 от 7.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4162/2023 г., I г. о.; Решение № 138 от
5.3.2024 г. на ВКС по гр. д. № 931/2023 г., I г. о.; Решение №127 от 25.10.2023 г. на ВКС по
гр. д. № 3841/2022 г., II г. о. и искът е основателен до пълния му предявен размер, от цялата
претенция от 25000лева. Както се посочи по – горе, недоказано остана твърдението на
ответната Община, че ищцата страда от придружаващи заболявания, които да са довели до
затруднение в оздравяването, по – дълъг оздравителен процес и прочие. По делото се
установи, че ищцата страда от остепения, което съставлява загуба на костна минерална
плътност, по – често срещата при хора на възраст над 50 години, особено жени, каквато е
ищцата, но според първоначалното и допълнително заключение, оздравителният период на
травмите е в рамките на стандартния за счупване на глезен, поради което и се налага извод,
че констатираното намаляване на костна плътност у ищцата, не е допринесло по никакъв
начин за срочността на оздравителния процес. По претенцията за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва съдът намира следното. Недоказано е твърдението на
ответника, във връзка с което ангажира доказателства от НОИ – ищцата не е твърдяла
издадено експертно решение, а че й е било трудно придвижването до офиса, в който работи,
като по данни на ищцата, същата работи като счетоводител, поради което и при условие, че
ищцата е продължила да извършва трудовите си задължения, неотносимо е обстоятелството,
че за периода на поставяне на гипсовата лонгета, на ищцата не е издаван болничен лист.
Разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД предвижда, че делинквентът е в забава и без покана,
от което следва, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се следва от датата на
инцидента, 1.11.2024г., до плащането.
Относно разноските в производството:
5
При този изход на спора право на разноски има само ищецът.
Ищцата претендира разноски, като е представила доказателства, че е заплатила
държавна такса в размер на 400 лв. и депозит за съдебно-медицинска експертиза в размер на
500 лв., които, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати. В исковата молба, в петитума, е формулирано искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение. По делото е представено единствено пълномощно, но не и договор за
правна защита и съдействие на процесуалния представител, от който да е видно, че ищцата
или е заплатила адвокатско възнаграждение, или се представлява безплатно, поради което,
поради недоказаност на същата претенция, съдът не присъжда възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община ЕИК ********* с адрес град София, ул. „Московска“ №
33 да заплати на П. П. Н. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.49 във връзка с чл.45
от Закона за задълженията и договорите, сумата 10 000 лв./по предявения частичен иск, част
от цялата претенция за 25000лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки, страдания, уплаха и неудобства, вследствие от падане на ищцата на 1.11.2024 г. на
компрометиран тротоар в град София, по улица „Иваница Данчев“, десен тротоар в посока
център, в близост до номер 13, в резултат на което претърпяла счупване в основата на пета
метатарзална кост, заедно със законната лихва от 1.11.2024 г. до плащането, както и
сторените по делото разноски от общо 900 лева.
СУМАТА е платима по сметка BG42UNCR70001523482963.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6