РЕШЕНИЕ
№ 545
гр. Пловдив, 29.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIIІ състав в закрито заседание
на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като
разгледа адм. дело № 2457 по описа на
съда за 2021год., докладвано от
съдия Вълчев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.248 ГПК, вр. чл.161 ал.2 и §2 ДОПК
Постъпила е молба от юрисконсулт
А., процесуален представител на Директора на ТД на НАП-Пловдив като ответник по
настоящото съдебно производство, с искане за изменение на основание чл.248 от ГПК, вр. чл.161 ал.2 от ДОПК на Решение №123/21.01.2022г. по делото в частта за
разноските. Сочи, че същите неправилно са присъдени върху материален интерес,
делото не се отличава с фактическа и правна сложност поради което счита, че
съдът следа да присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер от 500 лева,
определено на основание чл. 8 ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Моли се съда да измени решението
в частта за разноските и да осъди ответника да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят „Холидей вилидж“
АД взима становище по така направените искания, като счита, че те са
неоснователни. Излага подробни съображения, че се касае за съдебно производство
с материален интерес, като счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в
минимален размер и присъдено законосъобразно като разноски. Моли искането да
бъде отхвърлено.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, прие за установено следното:
Молбата за изменение на
решението в частта за разноските е подадена от заинтересована страна в срока по
чл.248 ГПК, приложим във връзка с § 2 от ДОПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С решението по цитираното дело
е отменено като незаконосъобразно по жалба на „Холидей вилидж“ АД Решение
№249/27.08.2021г на заместник- директор на ТД на НАП-Пловдив, касаещо
Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 03.08.2021г, издадено от
главен публичен изпълнител при ТД на
НАП-Пловдив. Видно от приложения по делото списък с разноски и доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение /фактура №1275 от 01.09.2021г. и
платежно нареждане за превод на сумата от 02.09.2021г. (л. 111-114 от делото)/,
жалбоподателят изцяло е представляван от пълномощник-адвокат, на когото е платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, върху което е начислено ДДС в
размер на 200 лева. Очевидно посочените разноски са извършени от „Холидей
вилидж“ АД във връзка с производството по настоящото дело. Затова и с
постановеното Решение от 21.01.2022г. те са присъдени в полза на жалбоподателят
съобразно разпоредбата на чл.161 ал.1 изр.1 от ДОПК,
съгласно който текст на
жалбоподателя
се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка
инстанция съразмерно уважената част на жалбата. Направено е възражение за прекомерност, но с оглед вида, количеството и
степента на осъществяваната адвокатска защита и във връзка с разпоредбата на
чл.1 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определяща право на свободно договаряне на
адвокатското възнаграждение, то е присъдено в пълен размер. Законодателят е
определил минималното възнаграждение за един адвокат не като максимален размер
на дължимите разноски, а като възможност. Така, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение не е задължение да се определи от съда като
разноски в случаите на неговото признаване. При представянето на неоспорими
доказателства за неговото заплащане в по – висок размер от предвидения в
разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, той се
явява и като сумата, която съдът следва да определи като дължима. Като е
извършил стриктна преценка на конкретните факти, административният съд е
определил размера на присъдените от него разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно предоставените му от законодателя правомощия, поради което не са
налице основания за поисканото изменение.
В
предвид на изложеното, и на
осн. чл.248 ГПК, вр. чл.161
ал.2 и §2 ДОПК Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№3598 от 22.02.2022г. на Директора на ТД
на НАП- Пловдив, депозирана чрез юрк. А. за изменение на Решение
№123/21.01.2022г. по делото в частта за разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: