РЕШЕНИЕ
№ 2782
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110205639 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. И. Ковачева – Славова, представител на „Ви
Ти пропъртис България“ ЕООД чрез пълномощника й –адв.М. А. – САК
срещу Eлектронен фиш, Серия К, № 4936262, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е санкционирана с налагане на "глоба" в размер на 50
(петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, издаден в нарушение на административно-
производствените правила и материалния закон, поради което се иска
неговата отмяна.
На пърмо място, се сочи нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН и
издаване на атакувания ЕФ след изтичане на давностния срок.
По–нататък в жалбата се излагат аргументи, че липсвала
индивидуализация на мястото на нарушението. Твърди се, че в процесния
пътен участък ограничението на скоростта на движение на МПС било от 70
км/ч. Освен това в електронния фиш не било посочено дали техническото
1
средство, с което е установено нарушението е стационарна или мобилна
камера, което ограничавало правото на защита на нарушителя.
В заключение, в жалбата се претендира присъждане на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от
пълномощника си –адв.А. – САК, която в дадения ход по същество на делото
пледира за отмяна на обжалвания ЕФ по съображенията изложени жалбата.
Претендира присъждане на направените от доверителя й разноски в
производството, за които представя списък и доказателство за извършеното
им плащане.
Административно –наказващият орган– СДВР, редовно призован, не
изпраща представител и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 25.05.2021 г. в 19:05 ч. в гр. София по бул.“Пейо Яворов“ до бл.28, с
посока на движение от бул.“Драган Цанков“ към бул.“Черни връх“ с
техническо средство –мобилна система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1”
била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил „Фиат 500” с
рег. № СВ 69 82 НА от 67 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. в
населено място, т.е. превишение на скоростта от 17 км./ч.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш Серия К,
№ 4936262, срещу жалбоподателя Р. И. Ковачева – Славова, в качеството и на
представител на „Ви Ти пропъртис България“ ЕООД –собственик на лекия
автвомобил. С електронния фиш Р. Славова е санкционирана с налагане на
глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От приложения към делото снимков материал заснет с мобилната
система за видеоконтрол „ARH CAM S1”, който е веществено
доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се
установява, че на процесната дата – 25.05.2021 г., в 19:05:06 ч., в район с GPS
координати 42.670100 23.333000 е измерена скорост на движение от 70 км/ч.,
2
като са записани датата, часа (включително и секундите), посоката на
движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на
автомобила, който съвпада напълно с този, управляван от жалбоподателя
Славова.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 25.05.2021 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Техническото средство- мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM
S1” с № 11743f0 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване със срок на валидност -07.09.2027 г.
Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година,
като мобилната система за видеоконтрол е преминала проверка на 08.03.2021
г. От приложения по делото протокол № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на
лаборатория „Полицейска техника” е видно, че мобилната система за
видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0 отговаря на изискванията и дава
допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч.
до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата
на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
протокол за използване на АТСС от 25.05.2021 г., ежедневна форма на отчет,
протокол № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на лаборатория „Полицейска техника”,
копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на
образец на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, справка от КАТ за собственик на превозно средство,
писмо от Столична община изх.№ СОА23-ДИ11-2257/2023г., ведно с
приложенията към него –два броя проект за организация на движенето в
процесния пътен участък.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
3
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Тъй като материалите на делото не са приложени доказателства за датата
на връчване на ЕФ на жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е депозирана
в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
4
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съдът намира възражението в жалбата, че електронния фиш е издаден
след изтичане на давностния срок по чл.34 от ЗАНН за неоснователно. В тази
връзка следва да се има предвид, че доколкото ЗДвП е специален закон,
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП дерогира приложението на чл.39, ал.4 от
ЗАНН. По различен начин се поставя и въпроса относно субекта на
нарушението в общата и специалната хипотези по чл.189, ал.1 и ал.4 от
ЗАНН. Електронният фиш се изпраща на собственика на автомобила, който
става известен на контролните органи веднага, след извършване на формална
справка, без да е необходимо да се изяснява лицето, управлявало МПС с
нарочна декларация. От тук и по различен начин се поставя въпроса за
сроковете по чл.34 от ЗАНН. На съда е служебно известно, че съгласно
Инструкцията за работа с АТСС, на всеки две седмици натрупаните в паметта
на всяка една система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение по пътищата –стационарна или мобилна, данни се изтеглят
посредством флаш-памет, след което се качват и обобщават за съответния
период в централния сървър на КАТ. Видно от приложения към материалите
на делото снимков материал, същият е бил обработен и снет на хартиен
носител на 14.06.2021 г., ето защо считано от тази дата извършеното
нарушение и неговият извършител са станали известни на органите на СДВР,
когато е бил издаден и обжалвания ЕФ. Именно тази дата -14.06.2021 г. е
посочена като датата на съставяне на ЕФ в представената електронна
разпечатка от базата данни на СДВР (л.23 от делото).
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
5
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
направи извод, че към датата на извършване на нарушението-25.05.2021 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„ARH CAM S1” с № 11743f0, достатъчно ясно индивидуализирана в
издадения ЕФ, с което по никакъв начин не е ограничено правото на защита
на нарушителя. Тази мобилна система представляваща одобрен тип средство
за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения снимков материал измерената скорост на
движение на автомобила, управляван от жалбоподателя е била 70 км/ч., в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 67 км/ч. Именно тази скорост е
6
била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на
67 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 17 км./ч., което обстоятелство е в
полза на нарушителя.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата във вр.
с чл.30, ал.5 от Закона за измерванията- контролът да се осъществява със
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от
съда и приобщени към материалите на делото протокол № 10-С-
ИСИС/08.03.2021 г. на лаборатория „Полицейска техника” и Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, от който е видно, че същото се е намирало в служебен автомобил с
рег.№ СА 67 07 ММ, че се е извършвал контрол на бул. "П.Яворов", бл.28,
като посоката на движение на контролираните МПС е била от бул.“Драган
Цанков“ към бул.“Черни връх“, че режимът на измерване е бил стационарен, а
посоката на задействане-приближаващи автомобили, и че контролът се е
извършил за времето от 17:30 ч. до 19:30 ч.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и възражението в
жалбата, че липсвала индивидуализация на мястото на нарушението. В тази
връзка следва да се вземе предвид, че в текста на ЕФ ясно и недвусмислено е
посочено мястото на нарушението, като в приложения снимков материал са
посочени и съответните GPS –координати. Като неоснователно съдът намира
и възражението в жалбата, че в процесния пътен участък ограничението на
скоростта на движение на МПС била 70 км./ч. Видно от изисканите от съда и
приложени към материалите на делото два броя проекти за организация на
движението на бул.“Пейо Яворов“ при административен номер 28, е че към
датата на нарушението -25.05.2021 г. в процесния пътен участък,
максималната разрешена скорост е била 50 км./ч. за населено място. Едва с
7
новия проект на организация на движението, приет с решение на ПКТОБД от
21.03.2022 г., реализиран със знаково стопанство на 08.12.2022 г. е
определена максимална скорост на двежение на МПС в този пътен участък от
70 км./ч., въведена с пътен знак „В26“.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът приема, че АТСС, заснело процесното нарушение е
правилно експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
Според разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Законната процедура предвижда възможности за
възражения във връзка с фиша, респективно анулирането му от издалия го
орган при определени обстоятелства, включително и посочването на друг
извършител на нарушението, каквато безспорно не се наблюдава в настоящия
казус.
Видно от съдържанието на ел. фиш е, че с него се налага санкция на
въззивника Р. Славова в качеството й на законен представител на
дружеството, чиято собственост е процесния лек автомобил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят Р. И. Ковачева – Славова е осъществил от обективна и
8
субективна страна състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, забраняваща
на водача да управлява МПС в населено място със скорост на движение
надвишаваща 50 км./ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят Славова, като правоспособен водач е
следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи
с разрешената скорост от 50 км/ч., като по този начин е подценила
настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избраната от нея скорост, независимо от наличното
ограничение за населено място.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Размерът на
санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това
наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12
от ЗАНН.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
По -нататък, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл. 143 АПК, която пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат
в полза на АНО, който обаче не е поискал своевременно присъждането на
такива, поради което и съда не дължи произнасяне по този въпрос.
Направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение от процесуалния представител на жалбоподателя, се явява
неоснователно при този изход на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 от ЗАНН,
9
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Eлектронен фиш, Серия К, № 4936262, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на Р. И. Ковачева – Славова е наложена
"глоба" в размер на 50 (петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПРАВИЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10