№ 2979
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20231100105762 по описа за 2023 година
Предявен е иск правно основание чл. 432 КЗ.
ИЩЦАТА – В. Д. Б., ЕГН **********, чрез адвокат Т. Б. от АК – Пловдив, твърди, че на
30.06.2020 г., около 09:10 ч., в гр. София, на бул. „Боян Магесник“, на пешеходна пътека в
района на кръстовището с ул. „Велчо Атанасов“ е настъпило ПТП, при което С. Ю. Х., ЕГН
**********, при управление на товарен автомобил – марка “Скания”, модел “Р 270 ДБ 6x2”,
ДК № *********, рама № YS2R4X20002008793, движейки се по ул. “Боян Магесник”, с
посока на движение бул. “Мадрид”, е нарушил правилата за движение по пътищата, като е
пренебрегнал останалите участници в движението и движейки се с несъобразена скорост
спрямо условията на пътя, светофарната сигнализация и пътната маркировка е блъснал
ищцата, която е била пешеходец и е пресичала пътното платно, движейки се по пешеходната
пътека, непосредствено срещу пешеходния светофар. Ищцата излага доводи, че с
поведението си водачът С. Х. е станал причина за реализирането на ПТП, тъй не е съобразил
поведението си с относимите за него сигнал на светофарната уредба и пътна маркировка,
като е продължил движението си, без да пропусне правилно пресичащата, на зелен за нея
светофар, отдясно наляво спрямо посоката на движения на товарния автомобил пешеходка,
в резултат от което й е причинил по непредпазливост средна телесна повреда. Ищцата
твърди, че в резултат от описаното горе ПТП е получила тежки травматични увреждания в
различни части на тялото, които й са причинили значителни неимуществени и имуществени
вреди. Поддържа, че неимуществените вреди се изразяват в нанесените й травматични
увреждания - счупване на таза, на горното рамо на дясната срамна кост - закрито, което е
наложило извършването на оперативна интервенция и което реализира критериите на
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
1
срок повече от 30 дни. Счупването на 2-ра дланна кост на лявата ръка, наложило извършване
на закрита репозиция на счупването на лявата длан и имобилизация на лявата ръка, което
реализира критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията
на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, а счупването на лателарния и горен ръб на
дясната орбира, ревизира критериите на медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищцата поддържа, че като пряк
резултат от причинените й от противоправното поведение на водача на товарния автомобил
травми са последвали трайно намалена работоспособност, интензивни болки и страдания за
продължителен период от време, силен стрес, както и продължителен страх от управление и
возене в моторни-превозни средства. Първа медицинска помощ й е оказана в УМБАЛ
“Света Анна”, Клиника по ортопедия и травматология, където са извършени прегледи,
изследвания и необходимите интервенции, като по лекарско предписание й е бил наложен
продължителен режим на домашно лечение – строг постелен режим за срок от 45 дни и
рехабилитация, във връзка с което са били проведени множество лечебни рехабилитационни
и физиопроцедури, както и дихателна гимнастика. Ищцата поддържа, че като пряка и
непосредствена последица от настъпването на процесното застрахователно събитие е
претърпяла множество интензивни болки и страдания, като във връзка с получените телесни
увреждания се е нуждаела от чужда помощ повече от 90 дни, за да може да се храни, както и
за да може да се придвижва, къпе, облича и да се грижи за хигиената си. Твърди, че в
резултат от процесното ПТП й е бил причинен посттравматичен стрес, изпитвала е страх,
тревожност, раздразнителност и гняв, а наред с това и чувство за изолация от семейството и
приятелите, трудност при поддържането на близки отношения. Излага доводи, че
имуществените вреди, които е претърпяла, се изразяват в направените разходи за лечение,
медикаменти, физиотерапия и рехабилитационни процедури. Поддържа, че към момента на
настъпването на застрахователното събитие за товарния автомобил е бил налице валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, предвид това намира, че
последният следва да понесе отговорност за репарирането на причинените му
неимуществени вреди. Претендира обезщетение в размер на 80 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на претенцията – 06.10.2020 г. – до окончателното й
изплащане. Във връзка с това сочи, че е сезирала застрахователя с искане за определяне на
обезщетение, но до датата на подаване на иска същият не е изплатил такова. Със свое писмо
от 02.12.2020 г., ответникът я е уведомил, че застрахователната комисия на дружеството е
разгледала представените по преписките документи и е определила застрахователно
обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди, което намира за силно
занижено и некореспондиращо с причинените вреди.
ОТВЕТНИКЪТ - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********,
чрез пълномощника юрисконсулт М. В. не оспорва наличието на валидно застрахователно
отношение досежно процесния автомобил към момента на настъпване на ПТП, но оспорва
иска по основание и размер. Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от
страна на застрахования при него водач, като твърди, че ПТП е настъпило изцяло поради
нарушение на установените правила за движение по пътищата, осъществено от ищцата в
2
качеството й на пешеходец. Поддържа твърдения, че ищцата, в нарушение на разпоредбите
на ЗДВП е предприела пресичане на пътното платно извън границите на пешеходната
пътека, като пресичането е осъществено на разстояние повече от 3 метра от външната
граница на пешеходната пътека в посоката на движение на автомобила, извършено е
внезапно, при забранителен сигнал за движение за посоката на движение на пешеходци през
кръстовището и на такова разстояние от автомобила, което е било недостатъчно за водача на
МПС да предотврати настъпването му. Излага доводи, че пешеходката е имала обективна
възможност, непосредствено преди да започне пресичане на необозначено за това място да
възприеме пътната обстановка и другите участници в движението, както и забранителния
сигнал за преминаване на пешеходци и да съобрази поведението си като участник в
движението, като не предприема навлизане на пътното платно при забранителен сигнал за
това и извън пешеходната пътека, а отделно и самостоятелно - да се съобрази и с пътната
обстановка и разстоянието до наближаващия автомобил, като не предприема пресичане,
което обаче не е сторила. В тази връзка се навеждат доводи, че процесното произшествие е
настъпило по причина от поведението на ищцата като пешеходец, поради извършено от нея
нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗДВП. Поддържат се твърдения, че автомобилът се е
движел в крайна дясна лента за движение, със съобразена скорост на движение, като за
посоката на движението му светофарната уредба е показвала разрешителен (зелен) сигнал,
включително в момента на навлизането му в кръстовището. Ответникът оспорва изцяло
механизма на настъпване на процесното ПТП, а в условията на евентуалност и с оглед
наведените по-горе твърдения, ответникът прави и възражение за съпричиняване в
изключителна степен от страна на ищцата за осъществяване на процесното ПТП и за
възникването на вреди. Оспорва вида и характера на твърдените неимуществени вреди,
наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и поведението на водача на
МПС. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно, както и
претенцията за присъждане на законна лихва. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за настъпилото ПТП, при което е пострадала ищцата.
Не се спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния автомобил
е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.
От заключението на СМЕ, изготвено от вещо лице ортопед-травматолог, ценено от съда
изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че от процесното ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания: счупване на дясната орбита на главата;
счупване на горното рамо на дясната срамна кост на таза; счупване на главичката на втората
предкиткова кост на лявата ръка. Счупването на дясната орбита е причинило временнно
разстройство на здравето неопасно за живота. Счупването на срамната кост е причинило
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за около 4-5 месеца.
Счупването на предкитковата кост е причинило трайно затруднение на движенията на левия
3
горен крайник за около 3 месеца. Лечебният период за счупването на срамната кост е около 3
месеца. Лечебният период за счупването на предкитковата кост е около 2 месеца. Ищцата е
била нетрудоспособна от 30 06 2020 г до 24 12 2020 г - 6 месеца. Вследствие на получените
травматични увреди ищцата е имала затруднения при ежедневните си дейности - тя е
трябвало да спазза строг постелен режим за 45 дни, след което е започнала раздвижване в
домашна обстановка. По времето на този период е имала затруднения при
самообслужването и спането. Едва 2,5 - 3 месеца след ПТП е могла да шофира.
По делото са приети заключенията на единична, повторна, допълнителна автотехническа
експертиза, които разглеждат спорния въпрос за мястото на ПТП. В приетата в о.с.з. от
22.03.2024г. експертиза, на стр. 5 е онагледено местопроизшествието, като съгласно данните
от протокола за оглед е изчислено, че в района на ПТП товарният автомобил се е движел със
скорост от приблизително 41.36 км/ч - в границите на позволената в градски условия. В
момента на удара автомобилът се е движел със скорост от около 16,25 км/ч, като мястото на
удара, включително и при съобразяване на травмите на ищцата, се определя по дължина на
около 3,90 - 4,00 метра преди линията на ориентира, а по ширина - на 2,40-2,50 метра в ляво
от десния край на платното, като вещото лице определя, че ударът е настъпил извън
пешеходната пътека, разположена по линията, по която е разположена и светофарната
уредба за пешеходците. Съгласно направените изчисления пешеходката се е придвижвала с
бърз ход, със скорост от 6,2 км/ч. При наличните изходни данни е определена опасната зона
за спиране на автомобила, изчислена на 28,90 м, при скорост от 41,36 км/ч. Вещото лице е
изчислило, че разстоянието до мястото на удара, на което се е намирал автомобилът и
водачът му е възприел навлизащата на пътното платно пешеходка, възлиза на 26,92 метра.
Това разстояние се изминава за 2,75 секунди при посочената скорост. Същевременно, за
същото време, пешеходката изминава 4,73 метра и когато това разстояние се разглежда като
част от пътя е доказано, че не е изминато перпендикулярно на посоката на движение на
автомобила, защото в такъв случай пешеходката би трябвало да прескочи огражденията на
моста в пътния участък. Налага се извод, че пешеходката не е пресичала перпендикулярно и
не е пресичала върху пешеходната пътека, не е пресичала по линията на светофарната
уредба, която е разположена точно над пешеходната пътека. Пресичането съгласно дадените
от вещото лице разяснения е започнало от защрихования участък след пешеходната пътека,
извън стоп-линията и линията на разполагане на светофарната уредба. Пешеходката се е
движела косо спрямо посоката на движение на автомобила, под ъгъл около 40 градуса.
Съгласно определеното място на удара същият е настъпил на около. 4,60 метра след края на
пешеходната пътека, считано по посока на огледа, като при технически валидните изводи,
произшествието е предотвратимо за ищцата и е непредотвратимо за водача на лекия
автомобил. От определената треактория на движение на пешеходката - извън границите на
пешеходната пътека и извън линията на светофарната уредба, с оглед данните за пътната
обстановка е обоснован извод, че ищцата е имала възможност във всеки момент да забележи
и да следи движението на автомобила, както и достатъчно време и разстояние да
преустанови своевременно косото си навлизане върху пътното платно. Тъй като е доказано,
че ищцата не е пресякла перпендикулярно на посоката на движение на автомобила, не е
4
навлязла на пътното платно, преминавайки върху пешеходната пътека, над която е
разположена светофарната уредба, то не е доказано твърдението, че е започнала пресичане
на разрешителен сигнал на светофарната уредба в участъка. Пресичането е започнало косо,
под ъгъл 40 градуса, извън пешеходната пътека и след светофарната уредба, в момент, в
който автомобилът се е намирал на разстояние от 26,92 метра, като при скоростта на
движение на МПС и опасната му зона при тази скорост на движение, произшествието е било
непредотвратимо за водача на автомобила. Изводите на първоначалната автотехническа
експертиза се потвърждават и от повторната автотехническа експертиза, като се
затвърждават относно това, че ударът е настъпил на 5,04 метра след края на пешеходната
пътека, гледано в посока на огледа - посоката на движение на автомобила, т.е. ищцата не е
пресичала върху пешеходната пътека и съответно на подавания от светофарната уредба
сигнал за преминаване през кръстовището.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Разпитаният свидетел С. Ю. Х., деликвент, сочи, че сутринта, около 9:30-10:00 часа, времето
било сухо и видимостта била добра управлявал камион в посока от кв. „Слатина“ в посока
центъра на София. Внезапно изскочило момиче, което било със слушалки и бързало, тогава
натиснал клаксона. Карал с не повече от 30-40 км.ч. Карал с такава скорост, защото
камионът бил пълен със стока. Там имало ограничение, това е в града. Нормално
ограничението е 50 км.ч. Не видял табела, просто си карал бавно, защото имало паваж преди
това, не бил набрал скорост и благодарение на това успял да спре. Като карал с тази скорост
изведнъж му изскачило момичето от дясната страна, скачил на педала. Забелязал я в
последния момент, натиснал клаксона и спирачката. Тя се движела по тротоара, бягала
срещу него и в последния момент тръгнала пред камиона. Нямало как да спре, това е камион
все пак, пълен бил с 8 тона товар. Ударил я с дясната част на камиона, спрял, слязал от
камиона и се обадил на тел. 112. Не е забелязал знак, други пешеходни пътека, светофар
имало напред. В последния момент я забелязал, тя както бягала по тротоара в последния
момент неочаквано изскочила пред камиона. На не повече на 10 метра е бил от светофара,
когато я забелязал. Пешеходната пътека се виждала от далече. Пешеходката била на
тротоара. Сочи, че не е длъжен да следи кой е на тротоара, тя била на тротоара, забелязал я
на 10 метра преди удара, когато тя тръгнала да пресича. Пешеходката била със слушалки.
Разпитаната свидетелка Л. С. Л. сочи, че била в кола, която слизала горе от ул. „Велчо
Атанасов“ и правела ляв завой. За части от секундата, понеже на тях ни дало зелено, видяла,
че спрял голям имкамион и бутнал ли жена, жена било. Паднала, не могла да види, защото
била с прогресираща катаракта на окото. Въпреки всичко видяла, че паднал човек и се
обадила на телефон 112.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът е неоснователен.
5
Разпоредбата на чл. 432 КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на
МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
Наличието на застрахователното правоотношение не е достатъчно, за да се обоснове
отговорността на ответника. При договор за застраховка ”гражданска отговорност”
застрахователят отговаря само дотолкова, доколкото за деликвента е възникнало задължение
за поправяне на вредите. Тъй като ищецът претендира наличието на граждански деликт, по
правилото на чл.154, ал.1 от ГПК негова е и тежестта да докаже елементите на фактическия
състав по чл.45 ал.1 от ЗЗД.
Такива доказателства по делото не са ангажирани. Липсват данни за виновно и
противоправно деяние на претендирания причинител на вредите.
И трите автотехнически експертизи не сочат виновно поведение на застрахования при
ответника товарен автомобил – марка “Скания”, модел “Р 270 ДБ 6x2”, ДК № *********,
рама № YS2R4X20002008793. Съобразно събраните в хода на производството по делото
доказателства, водачът е управлявал автомобила си в рамките на разрешената за съответния
пътен участък скорост. Ударът е бил непредотвратим за водача на на застрахования при
ответника товарен автомобил – марка “Скания”, модел “Р 270 ДБ 6x2”, ДК № *********,
рама № YS2R4X20002008793. Пешеходката е имала задължение да съобрази собственото си
поведение с нормативно определените правила за движение по пътищата, като не
предприема пресичане на забранено за целта място, а е следвало да премине по намиращата
се наблизо пешеходна пътека. Преди да навлезе на пътното платно по посочения начин и на
посоченото място ищцата не е представлявала опасност за движението, тъй като се е
намирала на тротоарната зона. За водача не е налице задължение да намалява скоростта или
да предприеме спиране при наличие на пешеходец, движещ се по тротоарни площи, нито
съществува задължение за допускане, че би могъл да навлезе на пътното платно,
преминавайки косо през кръстовището. И трите експертизи установяват, че пешеходката
категорично е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не предприема
пресичане на необозначено за тази цел място.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е доказано противоправно поведение на
претендирания делквент.
Щом не е установено прекият причинтел на вредата да е отговорен за поправяне на вредите,
то не може да възникне и отговорност за застрахователя. Предявеният иск като
неоснователен следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 1200лв.
По изложените съображения съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.432 от КЗ на В. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „********* чрез адвокат Т. Б. от АК
– Пловдив, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
представлявана заедно от В.И. и П.Д. - изпълнителни директори, за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди в размер 80 000лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал3 от ГПК В. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Сухата река“, ул. „*********, чрез адвокат Т. Б. от АК – Пловдив, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявана заедно от В.И. и
П.Д. - изпълнителни директори, направените разноски по делото в размер на 1200лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7