№ 69
гр. Р. , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на четвърти март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА С. РУСЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200030 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от “С и Н Ойл” ЕООД –с. Гецово, обл. Р., против наказателно
постановление № 17-000699 от 30.11.2020 г. на Директора на дирекция "Инспекция по
труда" гр. Р., с което за нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ на
обжалващото дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. Моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.
В съдебното заседание представляващият обжалващото дружество адвокат поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 21.09.2020 г. около 16.00ч. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни
места в обект кафе –бистро “П.”, находящ се в гр. Р., ж.к. О южно от група Р, който обект
бил стопанисван от обжалващото дружество. Контролните органи установили, че в момента
на проверката, в полза на санкционираното дружество, в кухнята на обекта работи лицето
Т.В.Ж., която работела като общ работник в кухнята – миела посуда в кухнята. Същата
обяснила на проверяващите, че помага в заведението. В писмена декларация посочила, че не
работи в обекта, а дошла да помага в кухнята. Към момента на проверката между “С и Н
Ойл” ЕООД и Т.Ж. не бил сключен писмен трудов договор – такъв изобщо не е представен
1
и не се спори, че няма такъв. Въз основа на констатациите от проверката, на 30.10.2020г.
бил съставен АУАН № 17 – 000699 за това, че на 21.09.2020 г. В.Т. е била допусната от
работодателя /обжалващото юридическо лице/ да работи в обекта, без предварително с нея
да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството
му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 1500 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.
Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на
показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител Ст.С. /старши
инспектор в ДИТ/. Този свидетел в показанията си потвърждава обстоятелствата отразени в
акта и НП. Сочи, че при проверката в самия обект заварили там лицето Т.Ж. да работи в
кухнята– миела съдове в кухнята, докато в същото време в кухнята се приготвяла храна.
Заведението работело с клиенти в момента на проверката. Ж. обяснила, че не работи в
обекта, а дошла да помага. Това посочила и в декларация. Продължила да работи, вършейки
посочената дейност и по време на проверката. В крайна сметка съдът приема, че отразените
в акта и НП обстоятелства са доказани по несъмнен начин. Лицето Т. Ж. действително
работела в кухнята на обекта, осъществявайки дейност, която по естеството си е трудова
такава, в полза на обжалващото дружество. При това дадените от нея обяснения при
проверката не променят тези изводи и следва да се обяснят със стремежа й да оневини
лицата, възложили й работа. Налице е всъщност типичен случай на престиране на работна
сила в полза на друго лице, което изисква уреждане на отношението като трудово и в този
смисъл наличие на писмен трудов договор, какъвто не се спори, че не е бил налице. Така
или иначе съдът намира, че вменената на обжалващото дружество фактическа обстановка се
доказва по несъмнен начин.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна, следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол
жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения.
Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от
закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът
намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С
издаденото НП е нагажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му
на работодател, за осъществено нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, на
основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на 21.09.2020г. Т.Ж. е осъществявала трудова
дейност в предприятието на работодателя без отношенията между страните да са уредени в
сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на Ж. на работа.
2
Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. Тези провоотношения според
императивната норма на чл.62, ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма –
чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в
тежест на съответния работодател. Неизпълнението на същото, осъществява и състава на
нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на
работника да осъществява трудова функция, без с работника да е сключен преди
постъпването му на работа писмен трудов договор, както изисква разпоредбата на чл. 61,
ал.1 от КТ. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се
доказва предоставянето на работна сила от страна на Т.Ж. към момента на осъществяване на
проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция – посоченото
лице е работило в кухнята на заведението, при това дори и в хода на самата проверка. Съдът
намира, че не е съществен въпрос дали става дума за краткотрайно престиране на работна
сила или за по продължително такова – същественото е именно, че се престира работна сила
в полза на друго лице, което налага отношението да се третира като трудово и да се уреди
като такова. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган,
че жалбоподателят е нарушил чл. 62, ал.1 от КТ, във във връзка с чл.61, ал.1 от КТ. Вида на
осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй
като според втората алинея на същия текст нарушенията на чл. 61, ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ
не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е
ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание
е имуществена санкция в размер на 1500 лв, което е в размер на законовия минимум и съдът
го намира за справедливо, с оглед обстоятелството, че тези нарушения са масови.
Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000699 от 30.11.2020 г. на Директора
на дирекция "Инспекция по труда" гр. Р., с което за нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с
чл.61, ал.1 от КТ на обжалващото дружество “С и Н Ойл” ЕООД –с. Гецово, обл. Р. на
основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3