Р Е Ш Е Н И Е
№ 365
гр.Пловдив, 19.02.2021
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2983 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.Т.Б., С.М.Ш. и И.С.Р.
срещу Решение № Ц2153-15-222/ 02.11.2020 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с
което е без уважение жалба срещу разпореждане № РО-5-15-00809937/ 11.09.2020
г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване
в ТП на НОИ – Пловдив. В жалбата се твърди, че решението и разпореждането са
незаконосъобразни, необосновани и неправилни и се иска отмяната им. В СЗ и в писмени бележки процесуални
представители на тримата жалбоподатели поддържат жалбата и претендират разноски.
Ответникът по жалбата Директор
ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител и в писмени бележки намира
същата за неоснователна. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срок и от лица с правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата в административната
преписка се установява, че с ЕР на НЕЛК № 1117 от зас. № 157 от 22.11.2018 г. е
било отменено ЕР на ТЕЛК № 3596 от зас. № 133 от 28.08.2018 г. на трети състав
на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“, въз основа на което на Р.А.К.е била изплатена
пенсия за инвалидност за периода от 22.08.2018 г. до 31.01.2019 г.
С цитираното
разпореждане на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено да се внесат сумите
по РА за начет в размер на общо 830, 05
лв., солидарно от тримата жалбодатели. С решението на горестоящия
административен орган във фазата на задължителното обжалване по административен
ред жалбата е оставена без уважение, като е прието, че разпореждането е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица
ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно
извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на
осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската
експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по
издаването им. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/
експертизата на трайно намалената работоспособност /ТНР/ включва определянето
на обстоятелствата от т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането
включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1- 5. Съгласно чл. 62 от
Наредбата Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност се определят въз основа на представената медицинска
документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на
заболелия орган и/или система, и при
необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза,
задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Съгласно
разпоредбата на чл. 63 от НМЕ Установеното увреждане, стадият на неговото
развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната
отправна точка съгласно приложение № 1. Когато установеното увреждане не е
посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен
функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка,
като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се
прави подробна обосновка. При наличие на
множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1,
процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане)
се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно
приложение № 2.
Цитираната уредба дава основание за правен извод, че
експертизата изразена в решение на ТЕЛК и НЕЛК е професионална дейност на
специалисти със специална подготовка, натоварени със задача да установяват
факти свързани със здравословното състояние на освидетелстваните лица, които
факти и цели са предвидени в нормативната уредба за нуждите на различни
административни производства, включително и тези, уредени по КСО. Тази дейност
на експертна оценка се извършва по предвидените нормативни правила, но съдържа
и субективната преценка на отделните специалисти - членовете на ТЕЛК и НЕЛК в
което се изразява професионалния характер на експертизата. Реализирането на
отговорността по реда на чл. 110 КСО е за вреди, причинени от отменени актове
на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В настоящият
случай и в двете решения на ТЕЛК и НЕЛК е налице обсъждане на медицинската
документация, обсъдени са медицинските данни от нея и е изведен извод относно
здравословното състояние на освидетелствания. Процентите на ТНР са определени
според отправни точки посочени в чл. 63 НМЕ, а различията в тях са резултат от
различната субективна професионална оценка въз основа на данните от
медицинската документация. От друга страна в решението на НЕЛК се сочи, че
„Определеният много висок процент ТНР за хемодинамика не е мотивиран нито
диагностично, нито във функционален аспект.“, като в същото време след отмяната
на решението се посочва, че лицето следва да бъде настанено в условията на
специализирано кардиологично отделение, в което по възможните неинвазивни способи
да бъде доказана клинична форма на коронарна болест на сърцето и синдром на
сърдечна недостатъчност в степен, която инвалидизира лицето.“, но от една
страна това не означава, че в първото решение на ТЕЛК липсват мотиви, а от
друга страна преценката дали е налице необходимост
от подробна клинико-експертна анамнеза,
задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания
също е субективна, като преценката дали е налице или не необходимост е
предоставена на състава на ТЕЛК и тази преценка също се извършва в рамките на професионалната
дейност на неговите членове, при което следва да се отбележи, че в качеството
им на професионална оценка на състоянието на освидетелствания, решенията на
ТЕЛК/НЕЛК извършват преглед и оценка на медицинската документация, преглед на
лицето /когато е необходимо/ и на всички относими за здравословното му
състояние доказателства и обстоятелства за формиране на определени изводи. Тази
преценка, когато е в рамките на определени медицински диапазони и/или е в
зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК може да бъде
различна от професионалната преценка на НЕЛК, която инстанционно контролира
правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да има
нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението, както е в
настоящият случай. Само когато членовете на ТЕЛК/НЕЛК са постановили решението
си без да съобразят медицинска документация, която е относима и задължителна
към оценката, извели са изводи в разрез с правилата на медицинската логика и
технология за оценка и когато не са спазени административнопроизводствени
правила по отношение форма и съдържание на решението, може да се констатира
нарушение на нормативни разпоредби по издаване на решението. Тези нарушения
обаче следва да бъдат точно установени и посочени от контролните органи, което
е пряко свързано със защита на интересите и правата на членовете на ТЕЛК при
реализиране отговорността им по реда на чл. 110 от КСО.
На следващо място, но не и по важност - за да бъде образувано производството,
приключило с обжалвания административен акт е необходимо да е налице влязло в
сила решение на НЕЛК /аргумент от чл.110, ал.1, т.1 от КСО/, което в настоящият
случай не е налице.
На основание чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето
(ЗЗ) ТЕЛК като орган на медицинската експертиза на работоспособността може да
обжалва решенията на НЕЛК пред административния съд, в чийто район се намира
постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на АПК. Чл. 112а от
ЗЗ в приложимата му редакция установява специален ред за съобщаването на
решенията на ТЕЛК и НЕЛК: на заинтересованите организации - НОИ, НЗОК,
Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите
на медицинската експертиза на работоспособността - по електронен път при
условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и
Закона за електронното управление. По делото не са представени доказателства за
извършено съобщаване на акта на заинтересования орган на медицинската
експертиза по реда на чл.112а от ЗЗ чрез информационна система. Представен е "документ за
доставяне" на ЕР № 1117/22.11.2018 г. с подател Националната експертна
лекарска комисия и получател Териториална експертна лекарска комисия, трети
състав, гр.Пловдив, УМБАЛ /без да е посочено за кое лечебно заведение става
въпрос/, с отразена дата на получаване 10.01.2019 г. от неизвестен получател единствено
с положен подпис. Така оформеният документ не може да служи като надлежно
доказателство за съобщаване на акта по реда на чл. 61, ал. 2 от АПК. Не е ясно
на коя УМБАЛ в гр.Пловдив и на какъв адрес е бил изпратен документът, по какъв
начин и кое длъжностно лице евентуално е получило съобщението. При това
положение не може да се приеме, че решението на НЕЛК е съобщено на тримата
жалбодатели на 10.01.2019 г., от която дата да е започнал да тече 14-дневният
преклузивен срок за подаване на жалба. Обратно - при липса на данни и
доказателства за извършено съобщаване по реда на чл. 112а от ЗЗ и при
непредставен документ, удостоверяващ връчване на експертното решение на
лекарите от състава на ТЕЛК лично или чрез техен представител, не може да се
приеме, че срокът за обжалване е изтекъл, следователно още началото на производството,
приключило с оспореното решение, е порочно.
Изложеното дава основание да се направи извод, че в
случая няма законови предпоставки за реализиране на отговорността по реда на
чл. 110 КСО, поради което следва да бъдат отменени Решение № Ц2153-15-222/
02.11.2020 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане №
РО-5-15-00809937/ 11.09.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив.
При този изход на делото е основателно искането на всеки
от тримата жалбодатели за присъждане на разноски, но основателно също така е и
направеното възражение за прекомерност, предвид фактическата и правна сложност
на делото, съответно трайната съдебна практика по дела от вида на процесното.
Поради това следва да бъде осъден НОИ да заплати на всеки от тримата
жалбодатели разноски в размер на 360 лв.
– по 10 лв. внесена ДТ и по 350 лв. възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-15-222/ 02.11.2020 г. на Директор ТП на
НОИ – Пловдив и потвърденото с него
разпореждане № РО-5-15-00809937/ 11.09.2020 г. на Ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА НОИ – гр.София да заплати на Д.Т.Б., ЕГН **********,
разноски в размер на 360 лв.
ОСЪЖДА НОИ – гр.София да заплати на С.М.Ш., ЕГН **********, разноски в размер на 360 лв.
ОСЪЖДА НОИ – гр.София да заплати на И.С.Р., ЕГН ********** разноски
в размер на 360 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :