Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 2702 по
описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, , чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Ф.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че на 01.06.2014 г., в качеството си на
наемодател, сключил с ответника „Д.Б.“ ЕООД (наемател) Договор за наем на
недвижим имот. В чл. 5 и чл. 11, ал. 1 от Договора страните уговорили, че
наемателят ще заплаща освен месечна наемна цена и месечните консумативни
разноски за наетия обект.
Посочва,
че на 01.01.2017 г. страните сключили и друг договор, по силата на който ищецът,
в качеството си на изпълнител, извършвал товаро-разтоварна дейност на
палетизирана стока по възлагане от ответника. С уточняваща молба вх. № 4951/15.01.2019
г. ищецът е посочил, че товаро-разтоварните дейности били извършвани на
територията на търговско-складов комплекс „Фиоре“, намиращ се в гр. София,
район „Нови Искър“, ул. „*********Дейностите по изпълнение на договора били
извършвани през месеците февруари и юни 2017 г., за което били издадени фактури
с дати, съответно 28.02.2017 г. и 26.06.2017 г. Страните уговорили в чл. 4, ал.
1 от Договора от 01.01.2017 г., че цената за извършваните дейности била 6 лв.
без ДДС за всяка бройка товаро-разтоварване на европалет.
Поддържа,
че считано от 01.02.2018 г. ответникът „Д.Б.“ ЕООД едностранно прекратил
гореописаните договори с ищеца, без да изпрати уведомление и без да заплати
задълженията си и по двата договора.
За
периода от 03.12.2015 г. до 05.01.2018 г. ответникът „Д.Б.“ ЕООД имал неплатени
задължения по двата договора в общ размер на 36 743,50 лв., които включвали:
1.
34314.70 лв. - неплатени консумативни
разходи, от които:
-
157.56 лв., представляващи неплатен
остатък по Дебитно известие № **********/27.11.201 5г., издадено към фактура №
**********/17.11.2015 г.;
-
0.12 лв., представляващ неплатен остатък
по Дебитно известие № **********/25.02.2016г., издадено към фактура №
**********/17.02.2016 г.
-
1561.34 лв. по Дебитно известие № **********/25.03.2016 г., издадено към
фактура № **********/16.03.2016 г.;
-
2510.86 лв. по Дебитно известие № **********/27.04.2016 г., издадено към фактура
№ **********/19.04.2016 г.;
-
1487.29 лв. по Дебитно известие № **********/27.05.2016 г., издадено към фактура
№ **********/16.05.2016 г.;
-
1802.64 лв. по Дебитно известие № **********/29.06.2016 г., издадено към фактура
№ **********/16.06.2016 г.;
-
1242.06 лв. по Дебитно известие № **********/29.07.2016 г., издадено към фактура
№ **********/14.07.2016 г.;
-
2170.72 лв. по Дебитно известие № **********/26.08.2016 г., издадено към фактура
№ **********/16.08.2016 г.;
-
1625.57 лв. по Дебитно известие № **********/29.09.2016 г., издадено към
фактура № **********/19.09.2016 г.;
-
371.37 лв., представляваща неплатен остатък по Дебитно известие №
**********/28.10.2016 г., издадено към фактура № **********/19.10.2016 г;
-
1673.54 лв. по Дебитно известие № **********/29.11.2016 г., издадено към
фактура № **********/16.11.2016 г.;
-
1189.42 лв. по Дебитно известие № **********/22.12.2016 г., издадено към фактура
№ **********/15.12.2016 г.;
-
515.39 лв. по Дебитно известие № **********/30.03.2017г., издадено към фактура
№ **********/24.02.2017 г.;
-
1382.17 лв. по Дебитно известие № **********/30.03.2017 г., издадено към
фактура № **********/07.03.2017 г.;
-
2927.72 лв. по Дебитно известие № **********/29.04.2017 г., издадено към
фактура № **********/29.04.2017 г.;
-
4274.68 лв. по Дебитно известие № **********/30.05.2017 г., издадено към
фактура № **********/11.05.2017 г.;
-
3115.54 лв. по Дебитно известие № **********/26.06.2017 г., издадено към
фактура № **********/26.06.2017 г.;
-
2147.90 лв. по Дебитно известие № **********/31.07.2017 г., издадено към
фактура № **********/31.07.2017 г.;
-
1967.40 лв. по Дебитно известие № **********/28.12.2017 г., издадено съм
фактура № **********/28.12.2017 г.;
-
1259.36 лв. по Дебитно известие № **********/28.12.2017 г., издадено съм
фактура № **********/28.12.2017 г.;
-
932.05 лв. по Дебитно известие № **********/29.12.2017 г., издадено съм фактура
№ **********/28.12.2017 г..
2.
2212.80 лв. - неплатени месечни наемни вноски за месеците юни и септември 2017
г., съобразно фактура № **********/26.06.2017 г. и фактура №
**********/28.12.2017 г.
3.
216 лв. - неплатени извършени товаро-разтоварни услуги по фактура №
**********/28.02.2017 г. и фактура № **********/26.06.2017 г.
Ищецът
твърди, че за периода от 03.12.2015 г. до 05.01.2018 г. ответното дружество
заплатило почти всички дължими суми за наем, с изключение на посочените в т. 2
по-горе, но не изпълнило в цялост задължението си по чл. 5 и чл. 11, ал. 1 от
Договора за наем относно плащане на месечните консумативни разноски, въпреки
многократните покани от страна на ищеца за доброволно уреждане на отношенията
по заплащане на гореописаните задължения.
Сочи,
че на 28.09.2018 г. изпратил до ответника покана за доброволно плащане на
дължимите суми чрез ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. Поканата била връчена на
14.11.2018 г. по реда на чл. 47 ГПК.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 36 743.50 лв.,
представляваща сбор от главница по Договор за наем на недвижим имот от 01.06.2014
г. и главница по Договор от 01.01.2017 г., която сума включва 34314.70 лв. -
неплатени консумативни разходи за наетия обект, сума в размер на
2212.80 лв., представляваща неплатени месечни наемни вноски за месеците юни и
септември 2017 г., сумата от 216 лв., представляваща
неплатени извършени товаро-разтоварни дейности, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното заплащане
на задължението.
Ответникът
„Д.Б.“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
В първото открито съдебно заседание неговият процесуален представител е заявил,
че доверителят му не оспорва, че е бил в наемно правоотношение с ищеца. Не
оспорва и обстоятелството, че е ползвал ток, но оспорва да го е ползвал в обема
и на стойността, претендирани от ищеца.
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения Договор за наем на недвижим имот от
01.06.2014 г., сключен между „Ф.“ ЕООД – наемодател и „Д.Б.“ ЕООД – наемател,
че с него наемодателят е предоставил на наемателя временно възмездно ползване върху
недвижим имот, находящ се в Търговско-складов комплекс Фиоре, представляващ
административно-битова сграда, складово-производствена сграда, гараж и КПП,
построени в УПИ ІІ-467, 525, 526 от кв. 49 по плана на гр. София, местност
„Локорско-стопански двор“, с административен адрес гр. София, район Нови Искър,
с Локорско, ул. „********, а именно: СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ 400 кв.м. от склад №
19, находящ се в складово-производствената сграда. Страните са посочили, че
Наемодателят предава на наемателя обекта в добро състояние и по договорното
предназначение за ползване за търговско-производствена дейност.
Наемателят се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 500
лева с включен ДДС (чл. 3), платима ежемесечно до 5-то число на текущия месец
(чл. 4). Наемателят се е задължил да
заплаща и консумативи на наетия имот – ел. енергия, съгласно показанията на
контролно-измервателен уред, монтиран в обекта, в срок от три работни дни след
получаване на фактурите, издадени от наемодателя (чл. 5). Наемният договор е
сключен за срок от две години, считано от 01.06.2014 г. до 01.06.2016 г.
С Анекс № 2 към договор за наем на недвижим имот от 01.06.2014 г., подписан
на 01.01.2017 г., страните са увеличили наемната цена на 872 лева месечно без
ДДС. Изменили са и уговорките за заплащане на консумативи на наетия обект, като
в чл. 5, т. 1 са предвидили, че за консумативи на наетия обект – ел. енергия и
вода, наемателят заплаща такива според показанията на контролно-измервателните
уреди, монтирани в обекта, след издаване на дебитно известие, както и такса
„битови отпадъци“ в размер на 150 лева без ДДС.
С Договор от 01.01.2017 г., сключен между „Д.Б.“ ЕООД – възложител и „Ф.“
ЕООД – изпълнител, възложителят е възложил, а изпълнителят се е съгласил да
извършва товаро-разтоварни дейности на палетизирана стока, свързана с
осъществяване търговската дейност на възложителя, срещу възнаграждение. Цената
за разтоварване е уговорена на 6 лева без ДДС за всяко разтоварено пале (чл. 4),
платима до 5-то число на всеки следващ месец (чл. 4, ал. 2). Договорът е
сключен за срок от една година, считано от датата на сключването му (чл. 5).
По делото са представени описаните в исковата молба фактури и дебитни
известия, неподписани от страните, като видно от дебитните известия на
ответника са начислявани консумативи – ел. енергия и студена вода (последната
само за месеците 7, 8, 9 е 12.2017 г.) в претендираните размери.
Видно от представената Покана за доброволно плащане на дължими суми,
изпратена от „Ф.“ ЕООД до „Д.Б.“ ЕООД на 28.09.2018 г. чрез ЧСИ М.Б., невръчена
редовно на ответника, с нея ищецът е поканил ответника да заплати исковите суми
в едноседмичен срок от получаване на поканата.
Представени са извлечения от банкова сметка *** „Я. и съдружници“ в „ОББ“
АД за периода декември 2015 г. – декември 2016 г., видно от които по тази
сметка „Д.Б.“ ЕООД е правило плащания по издадени от „Ф.“ ЕООД фактури и
дебитни известия по процесния договор за наем за периоди извън процесния. Видно
от Договор за клиентска сметка от
02.12.2013 г., сключен между „Ф.“ ЕООД - доверител и Адвокатско дружество „Я. и
съдружници“ – довереник, доверителят е възложил на довереника да получава по
посочена клиентска разплащателна сметка в „ОББ“ АД парични средства от доверителя или негови
контрагенти и да извършва с постъпилите средства всякакви операции..
По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице В.П.,
неоспорено от страните. След проверка на приложените по делото документи, както
и след справка при двете страни, вещото лице е посочила, че по издадените от
ищеца и осчетоводени от него фактури и дебитни известия във връзка с процесния
договор за наем ответникът е извършвал плащания, като неплатени са останали
именно посочените от ищеца в исковата молба фактури и дебитни известия на обща
стойност 36 743.50 лева. В счетоводството на ответника е установила, че
всички издадени от ищеца фактури и дебитни
известия са осчетоводени, включени са в дневниците за покупко-продажби и
справките –декларации към ТД на НАП, с изключение на фактури №
**********/28.12.2017 г. (дебитно известие за ел. енергия за м. 08.2017 г.), №
**********/28.12.2017 г. (фактура за наем месец 08.2017 г.),
**********/28.12.2017 г. (дебитно известие за ел. енергия м. 09.2017 г.) и
**********/28.12.2018 г. (фактура наем месец 09.2017 г.)
Вещото лице П. е установила, че цената за ел. енергия, посочена в
съответното дебитно известие, е начислявана от ищеца според цената на 1 квтч
електроенергия от фактурите, издавани от съответните електроразпределителни
дружества и количеството ел. енергия за всеки месец, отразено в протокол за
отчитане на показания на контролно-измервателен уред (електромер) за обекта,
чийто наемател е „Д.Б.“ ЕООД.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
По
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът
„Ф.“ ЕООД претендира от ответника „Д.Б.“ ЕООД заплащане на договорена наемна
цена за отдаден под наем недвижим имот за м. юни 2017 г. и м. септември 2017 г.,
както и разноските за консумативи в отдадения под наем имот по издадени в
периода ноември 2016 г. – декември 2017 г. дебитни известия – 21 на брой.
За да бъде основателна претенцията, ищецът
следва да докаже наличие на валиден договор за наем с ответника за процесния
период, предаването на недвижимия имот за ползване на ответника, размера на
договорената наемна вноска, размера на ползваните консумативи – ел. енергия и
вода и настъпването на падежа на вземанията.
Не
се спори между страните, а и се установява от събраните писмени доказателства –
Договор за наем от 01.06.2014 г. и Анекс № 2 към него, че ищецът е отдал под
наем на ответника определения в договора недвижим имот за срок от две години,
при първоначално уговорена месечна цена от 500 лева с ДДС, а считано от
01.01.2017 г. при наемна цена в размер на 872 лева без ДДС, платима на 5-то
число на текущия месец и при задължение за заплащане на консумативите за имота.
Не е спорно между страните още, че ответникът
е ползвал отдадения под наем недвижим имот в процесния период, както и че имотът
е бил захранен с ел. енергия и вода, каквито ответникът е ползвал.
Следователно, за ответника-наемател е възникнало задължение да заплаща наемна
цена и консумативи за наетия недвижим имот.
В
тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил точно задължението си за
заплащане на наемна цена и консумативи. Той обаче нито е твърдял да е заплатил
наемната цена за месеците юни 2017 г. и септември 2017 г., нито е представил
доказателства за това. Следователно, основателна е претенцията на ищеца за
заплащане на наемна цена за двата месеца в размер на по 872 лева без ДДС за
месец или 1046.40 лева с ДДС, като за двата месеца общото задължение е в размер
на 2 092.80 лева с ДДС.
Следва
да бъде посочено, че осчетоводяването или липсата на такова от ответника на
издадените фактури за двата месеца – фактура № **********/26.06.2017 г. и
фактура № **********/28.12.2017 г. няма значение за дължимостта на наемната вноска,
тъй като задължението за заплащането й произтича от договора за наем, а не от
фактурата, като в договора е уговорен и конкретен падеж – 5-то число на текущия
месец. Този падеж е настъпил за всяка една от двете неплатени наемни вноски.
Предвид
изложеното, искът е основателен за сума в размер на 2 092.80 лева, а за
разликата до пълния претендиран размер от 2 212.80 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В двете посочени фактури е видно че
освен наемна цена, са начислявани и други вземания (за ТБО), претенция за които
ищецът не е въвел своевременно в процеса.
Основателна
е и претенцията за заплащане на консумативи за ел. енергия и вода за ползвания
имот. Както бе посочено, ответникът изрично е заявил, че не оспорва ползването
на ел. енергия. По делото се установи посредством неоспорено заключение на ССЕ,
че неплатените задължения на ответника за консумативи са в общ размер на 34 314.70
лева, както и че ищецът е формирал претенциите си за начислена ел. енергия за
процесния период съобразно цените на електроразпределителните дружества и
количествата, отчетени по електромера за наетия обект, което е изцяло съобразно
уговорения от страните начин за отчитане и начисляване на този консуматив в чл.
5 от договора за наем. Поради това възражението на ответника, че не е ползвал
цялото начислено му количество ел. енергия не само че е преклудирано като
направено едва в първото съдебно заседание, но е и неоснователно. По-голямата
част от дебитните известия са и осчетоводени от ответника, който ги е приел без
да има данни или твърдения да е възразявал пред ищеца по съдържанието им.
Върху
присъдената главница се дължи законна лихва от датата на исковата молба. Следва
да бъде съобразено обаче, че относно консумативите страните са уговорили падеж
три работни дни след получаване на фактурата, а за две от издадените дебитни
известия № **********/28.12.2017 г. и № **********/28.2017 г. няма категорични
доказателства, че същите са получени от ответника преди подаване на исковата
молба (представеното електронно писмо от 28.12.2017 г. не установява ясно какво
точно е изпратено на ответника и дали то е получено от него, още повече че нито
едно от тези две дебитни известия не е осчетоводено). Двете дебитни известия
следва да се считат получени с връчването на исковата молба, към която са
приложени, а това е станало на 20.03.2019 г. Следователно срокът за плащането
им е бил 25.03.2019 г., което обстоятелство съдът взема предвид при условията
на чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно, законна лихва за забава за всички вземания
за наем и консумативи (2092.80 лева - наем, 31 087.94 лева - консумативи) се
дължи от датата на исковата молба с изключение на вземанията за цена на консумативи
по двете посочени дебитни известия, която е в общ размер на 3 226.76 лева,
върху която сума законна лихва се дължи от 26.03.2019 г. насетне, а за периода
от датата на исковата молба до 25.03.2019 г. акцесорната претенция върху
посочената сума е неоснователна.
Относно иска с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
За
да бъде основателен предявеният иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266 ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение - заплащане
на възнаграждението по сключения договор за товаро-разтоварна дейност, в тежест
на ищеца по него е да докаже валидното му сключване, извършването на уговорената работа, приемането й от
ответника, както и размера на вземането си за възнаграждение.
Установи
се от представения договор от 01.01.2017 г., че между страните по делото е
сключен валиден рамков договор за извършване на товаро-разтоварни работи от
ищеца по възлагане от ответника в наетия от ответника недвижим имот, при цена
от 6 лева без ДДС за пале.
По
делото не са събрани преки доказателства относно конкретно възлагане от страна
на ответника на уговорената работа за месеците февруари и юни 2017 г., както и
за извършената и приета през тези месеци работа. Въпреки това по делото са
събрани издадените от ищеца фактури за такава работа – фактура №
**********/28.02.2017 г. и № **********/26.06.2017 г. на обща стойност 216
лева, а посредством изслушаното и неоспорено заключение на ССЕ се установи, че
тези две фактури са осчетоводени от ответника и същите са включени в Дневниците
за покупки и Справките-декларации към НАП. Съгласно
трайната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, осчетоводяването на
издадените фактури от получателя и включването им в дневниците на покупките му,
както и в Справките –декларации, имат правната
характеристика на извънсъдебно признание, както относно задължението във вида,
в който е материализирано във фактурите, така и за съществуването му (решение № 42/19.04.2010 г., по
т.д. № 593/2009 г. на ІІ-ро т.о. на
ВКС, решение № 109/07.09.2011 г. по
т.д. № 465/2010 г. , ІІ т.о.
решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и
др.). Доколкото е уговорен между страните срок за плащане до 5-то число на
следващия месец, то вземането е изискуемо към датата на исковата молба. Липсват
твърдения или доказателства за заплащане на извършената работа от ответника.
Следователно, искът е изцяло основателен.
Предвид
основателността на главната претенция, основателна е и акцесорната претенция за
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
По
разноските: Според изхода от спора, всяка страна има право на разноски
съобразно уважената, съотв. – отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал разноски, направени
в обезпечително производство и в настоящото производство в общ размер на
9 238.10 лева, включително по 3 360 лева – заплатен адвокатски
хонорар за всяко от двете производства. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Настоящият състав, след като съобрази
фактическата и правна сложност на всяко от двете производства, както и
минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, намира, че възражението е частично основателно
и адвокатският хонорар за обезпечителното производство следва да бъде намален до
минималния размер на 1 300 лева, а адвокатският хонорар за настоящото
производство следва да остане в рамките на заплатеният, тъй като не надхвърля
двойния размер на минималния адвокатски хонорар. Или, общият размер на приетите разноски става
7178.10 лева. От тях ответникът дължи да заплати 7 154.41 лева, съобразно
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, каквито е претендирал в размер
на 1730 лева – адвокатски хонорар. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, в случаите, при които е договорено
заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая на л. 95 от
делото е представен договор за правна защита и съдействие с адв. П., в който е
посочено, че се заплаща адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лева по
банков път. Банкови документи за извършеното плащане обаче не са представени,
поради което не може да се приеме, че плащане наистина е извършено. Насрещната
страна дължи възмездяване само на реално сторените разноски, поради което в
случая на ответника разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** 5, да заплати на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, офис 12, следните суми: 1. Сумата
2092.80 лева (две хиляди деветдесет и два лева и осемдесет стотинки) –
наемна цена за месеците юни и септември 2017 г. по Договор за наем на недвижим
имот от 01.06.2014 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума, до пълния претендиран размер 2 212.80 лева, като
неоснователен; 2. Сумата 34 314.70
лева (тридесет и четири хиляди триста и четиринадесет лева и седемдесет
стотинки) – сбор от неплатени консумативни разходи за ел. енергия и вода във
връзка с ползването на недвижимия имот по Договор за наем от 01.06.2014 г. по следните
дебитни известия: Дебитно известие № **********/27.11.201 5г., Дебитно известие № **********/25.02.2016 г.,
Дебитно известие № **********/25.03.2016 г., Дебитно известие №
**********/27.04.2016 г., Дебитно известие № **********/27.05.2016 г., Дебитно
известие № **********/29.06.2016 г., Дебитно известие № **********/29.07.2016
г., Дебитно известие № **********/26.08.2016 г., Дебитно известие № **********/29.09.2016
г., Дебитно известие № **********/28.10.2016 г., Дебитно известие №
**********/29.11.2016 г., Дебитно известие № **********/22.12.2016 г., Дебитно известие
№ **********/30.03.2017 г., Дебитно известие № **********/30.03.2017 г.,
Дебитно известие № **********/29.04.2017 г., Дебитно известие №
**********/30.05.2017 г., Дебитно известие № **********/26.06.2017 г., Дебитно
известие № **********/31.07.2017 г., Дебитно известие № **********/28.12.2017 г.,
Дебитно известие № **********/28.12.2017 г., Дебитно известие №
**********/29.12.2017 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД; 3. Сумата от 216 лева (двеста и
шестнадесет лева) – възнаграждение за товаро-разтоварни работи, извършени през
февруари и юни 2016 г. по Договор от 01.01.2017 г. и издадени фактури №
**********/28.02.2017 г. и № **********/26.06.2017 г., на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД; 4.
Законната лихва върху главници в размер на 2092.80 лева, 31 087.94
лева и върху 216 лева за периода от датата на исковата молба (20.12.2018 г.) до
окончателното погасяване на задълженията, както и законна лихва върху главница
в размер на 3 226.76 лева за периода от 26.03.2019 г. до пълното
погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
законна лихва върху главница в размер на 3 226.76 лева за периода от
20.12.2018 г. до 25.03.2019 г. включително, като неоснователно и 5. Сумата 7 154.41 лева (седем
хиляди сто петдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки) – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: