Решение по дело №7028/2018 на Софийски градски съд

 

 Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. София, 27.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-В въззивен състав в публично заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА 

                                                                               мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА

                                                                           

при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от мл.съдия Петрова в.гр.д. № 7028 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение № 348330 от 27.02.2018г., постановено по гр.д.№ 49107 по описа за 2017г. на СРС, 145-ти състав, е отхвърлен като неоснователен искът на З. „А.Б.“ с правно основание чл.213 от КЗ (отм.) срещу З. „Л.И.“АД за сумата от 500 лева, явяваща се неизплатен остатък от  застрахователно обезщетение по преписка по щета № 0300/15/217/505384, заплатено от ищеца на застрахованото лице по сключен договор за застраховка „Каско на МПС“.

           Ищецът З. „А.Б.“ е осъден на основание чл. 78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника З. „Л.И.“АД сумата от 200 лева,  представляваща съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция.

Недоволен от така постановеното решение, Ищецът З. „А.Б.“ го обжалва в срок с въззивна жалба. Поддържа, че същото е неправилно, поради това, че СРС неправилно е възприел заключението на приетата САТЕ по делото, касаеща стойността на увредения автомобил, изчислена по средни пазарни цени, а не по посочената от вещото лице фактурна стойност. Съгласно изготвеното заключение стойността на вредата по средни пазарни цени възлиза на 1561,03 лева  (вкл.с 15 лева ликвидационни разноски), а по фактурна стойност възлиза на 3 862,95 лева (вкл.с 15 лева ликвидационни разноски). Твърди, че към датата на ПТП автомобилът е бил гаранционен, с удължена фабрична гаранция от още 3 години над базовите 2 години, тъй като е бил с период на експлоатация 4,5 години.  По изложените съображения моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което искът му да бъде уважен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, Л.И.АД, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозирала отговор, с който е взела становище по въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност, респективно – за правилност и обоснованост на атакуваното първоинстанционно решение, поради което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението, да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа по същество. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си на въззивна инстанция по спора, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи служебно. 

По отношение правилността му, по наведените от въззивника – ищец доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав  приема от фактическа и правна страна следното:

На 14.11.2015г. в гр.София, при движение по бул. Симеоновско шосе застрахован по застраховка ГО при З. „А.Б.“ водач на л.а. Форд „Фиеста“ с ДК № *******– А.П.Й.виновно е реализирала ПТП с л.а.“Алфа“Ромео, с ДК № *******, управляван от З.В., в резултат на което на л л.а. Форд „Фиеста“ били причинени имуществени вреди, съобразно приетия по делото констативен протокол за ПТП (л.7 от делото). Видно от приложената по делото застрахователна полица  „ Пълно Каско“, към момента на ПТП л.а. Форд „Фиеста“е имал сключена валидна имуществена застраховка при ищеца, предвид което при ищеца била заведена щета № 0300/15/217/505384 за обезщетяване на имуществените вреди. Одобрено за изплащане по имуществената застраховка „Каско“ било обезщетение в размер на 3847,95 лева, съгласно опис, доклад по щета и фактури за ремонтните дейности, издадени от Форд Мото- Пфое ЕООД. Посочената сума била заплатена от ищеца в полза на Форд Мото- Пфое ЕООД с нареждане за банково плащане на 16.02.2016г.

Видно от регресна покана на л.23 – л.24 от делото, получена от ответника по пощата, с обратна разписка на 24.02.2016г., ищецът е поканил застрахователя по ГО на виновния за ПТП водач, да възстанови сумата от 3862,95 лева по посочената щета. Ответникът е погасил частично задължението до размер от 2 298,18 лева чрез извършен в полза на З. „А.Б.“  кредитен превод на 09.08.2016г. Същото плащане установено и със изслушаната и приета без да е оспорена пред СРС съдебно – счетоводна експертиза.

В хода на първоинстанционното производство е изслушана съдебно-автотехчническа експертиза, която е дала заключение за пазарната стойност на лекия автомобил към момента на настъпване на ПТП в размер на 1546,03 лева     (с включени 15 лева ликвидационни разноски), така също и стойността  по цени на официален сервиз – 3862,95 лева (с включени 15 лева ликвидационни разноски). Изслушано пред СРС вещото лице  е завило, че автомобилът е на 4 години и 7 месеца към датата на ПТП.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 273 КЗ /отм./ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 273, ал.2 КЗ /отм./, в разглежданите случаи, обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН Наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл.4 от Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 208, ал.3 КЗ /отм./, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. /В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др./.

Предвид установеното по делото обстоятелство, че към датата, на която е настъпило ПТП процесният автомобил не е бил в гаранция, а посочената възстановителна стойност за причинените му вреди е в размер на 1561, 03 лева (с включени 15 лева ликвидационни разноски), настоящата инстанция намира крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на ищцовата претенции за правилен, т.к. ответното дружество е възстановило чрез плащане в полза на ищеца сумата от 3847,95 лева. Неоснователно намира въззивният съд оплакването на въззивника, че автомобилът към момента на ПТП е бил гаранционен. От САТЕ се установява, че фабричната гаранция на автомобила е 2 години – към дата на ПТП според вещото лице  л.а. Форд „Фиеста“ с ДК № *******е с период на експлоатация 4 години и 7 месеца. По правилата на пълното и главно доказване, която тежест има ищецът, същият не доказа л.а. Форд „Фиеста“ с ДК № *******да се е ползвал от удължена гаранция. Ето защо оплакването на въззивника, че не е определена правилно пазарната стойност на вредите по автомобила, е неоснователно.

Предвид съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции, въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а решението на Софийския районен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемата страна З.Л.И. АД, която е направила изрично искане в тази насока за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От страната по делото е депозиран отговор на въззивната жалба и същата е била надлежно представлявана в проведеното открито съдебно заседание пред въззинвия съд. Ето защо в нейна полза следва да  бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство размер на 100 лева.

         

        Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - В въззивен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 348330 от 27.02.2018г., постановено по гр.д.№ 49107 по описа за 2017г. на СРС, 145-ти състав.

 

ОСЪЖДА З. „А.Б.“  с ЕИК: ******** да заплати на З.Л.И. АД, с ЕИК: ******** сумата от 100 ( сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство на въззиваемия пред въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: