Определение по дело №43082/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34850
Дата: 20 декември 2022 г. (в сила от 20 декември 2022 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20221110143082
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34850
гр. София, 20.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110143082 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Уникредит Лизинг” ЕАД срещу Ц.
Н. Т. след развило се производство по ч. гр. дело № 6184/2022 г. по описа на СРС,
което на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС следва да бъде приложено към настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът съобрази, че с исковата молба е направено искане от ищеца за допускане
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на конкретно
поставени въпроси, като искането е обусловено от становището на ответника по
делото. С оглед на факта, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, на
ищеца следва да се даде възможност да ангажира становище по доказателственото
искане.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч.гр.дело № 6184 от 2022 г. по описа
на СРС към настоящето дело.
УКАЗВА на ищеца, че в срок до откритото по делото съдебно заседание следва да
ангажира становище във връзка с направеното от него под условие искане за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза, като вземе предвид факта, че от ответника не е
постъпил отговор на исковата молба и не е ангажирано становище по делото.
ОТЛАГА произнасянето по направеното искане от ответника за допускане
назначаването на ССчЕ, след постъпване на становище от ищцовото дружество.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.02.2023 г.
1
от 10:40 ч., за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от
настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 3468 евро, представляваща главница за неплатени
задължения за периода от 26.11.2018 г. до 26.04.2019 г. по споразумение от 26.10.2018
г., уреждащо задълженията, произтичащи от договор за финансов лизинг № ***, ведно
със законна лихва за период от 09.02.2022 г. до погасяване на задължението.
Ищецът „Уникредит Лизинг” ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Ц. Н. Т. за сумите от:
3468,00 евро (три хиляди четиристотин шестдесет и осем евро), представляваща
главница за неплатени задължения за периода от 26.11.2018 г. до 26.04.2019 г. по
споразумение от 26.10.2018 г., уреждащо задълженията, произтичащи от договор за
финансов лизинг № ***, ведно със законна лихва за период от 09.02.2022 г. до
изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 135,66 лева (сто тридесет
и пет лева и 66 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 560,88 лева
(петстотин и шестдесет лева и 88 стотинки).
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника,
като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 16.04.2017 г. с ответника бил сключен договор за финансов
лизинг № ***, по силата на който „Уникредит Лизинг” ЕАД, в качеството си на
лизингодател, се съгласил да придобие собствеността и да предостави за ползване на
ответника Ц. Н. Т., в качеството му на лизингополучател лизинговата вещ, а именно:
лек автомобил - нов, ***, рама: ***, първа регистрация: *** г. Лизингополучателят се
задължил да заплаща дължимите лизингови вноски, посочени в т. 11 от Приложение №
1 към договора. Твърди се, че на 20.04.2007 г. лизинговият обект е предаден за
ползване на лизингополучателя, за което бил съставен приемо-предавателен протокол.
Сочи, че на 26.10.2018 г. между „Уникредит лизинг“ ЕАД, в качеството на
лизингодател, и Ц. Н. Т., ЕГН: **********, в качеството на лизингополучател е
подписано нотариално заверено споразумение, уреждащо задълженията, произтичащи
от договора за финансов лизинг, с което страните констатирали какъв е видът и
размерът на просрочените задължения по договора за лизинг, като се споразумели да
разсрочат изплащането им и лизингополучателят се задължил да погаси същите
съгласно подписан нов погасителен план - Приложение № 2.1. В споразумението било
удостоверено, че лизинговият актив се намира в държане на лизингополучателя, в
състояние годно за експлоатация.
Ищецът твърди, че въпреки постигнатите договорености, лизингополучателят не
изпълнявал задълженията си и дължи заплащането на главница в общ размер на 3468
евро, падежирала в периода от 26.11.2018 г. до 26.04.2019 г.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство, като присъди и законната лихва, считано от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 470 ГПК до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че
между страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договора
за финансов лизинги допълнително споразумение към него; 2. че е изпълнил
2
задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, както и 3.
настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените
лизингови вноски. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението си.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3