Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2662 04.07.2018
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 17035 по описа за 2017 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС .
Ищците А.А.П. и А.А.П. твърдят, че заедно с ответника
са съсобственици на недвижим имот находящ се в гр. П.**************, а именно -
двуетажна сграда с партерен- магазинен и тавански етаж построена в дворно място
съставляващо имот №************** по план на П.*********. Ищецът А.П.
притежавал 3/30 ид.ч., а втората ищца 1/20 ид.ч. от първия над магазините
жилищен етаж в сградата, придобити по силата на покупко-продажба и наследяване
за първия ищец и по наследяване за втората ищца. Ответникът по делото било
собственик на ½ ид.ч. от първия надмагазинен жилищен /втори/ етаж от
сградата. Твърди се, че в дълъг период от време ответника самостоятелно
ползвала целия съсобствен етаж, поради което ищците били отправили покана
връчена с обратна разписка на 18.07.2001г. да им бъда заплащано обезщетение за
собствената им 1/5 ид.ч. Поддържа се, че в периода от 30.10.2012г. до
28.02.2014г. ползването на имота от само от страна на ответника било продължило,
без да е заплащал обезщетение за това време, независимо от отправената покана и
независимо от присъждането на такива обезщетения по други четири дела, които
били образувани и решени между страните. Поради това за този период от време
ответникът дължал на първия ищец по 217,50 лв. месечно, а на втората ищца – по
72,50 лева месечно. Предвид това се иска да бъде осъден ответника да заплати
обезщетение за процесния период, което за А.П. възлиза на 3480 лева, а за А.П. на 1160
лева, ведно със законната лихва върху сумите до окончателното заплащане. В хода
на производството ищците се увеличили размера на исковете, както следва до
3721,95 лв. за А.П. и до 1240,65 лв. за А.П..*** не оспорва твърденията
свързани със съсобствеността върху процесния имот и дяловете в нея. Отрича да
му е била отправяна покана за заплащане на обезщетение, както и ищците да са
имали претенции да ползват имота. Предвид това счита иска за неоснователен.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
По силата на договор за покупко продажба от
07.10.1998г. ищецът А.П. е придобил, по време на брака си с Е.П. правото на
собственост върху 1/5 ид.ч. от първия над магазините жилищен етаж, застроен на
230 кв.м., заедно с 2/30 ид.ч. от тавана, 2/30 ид.ч. от имените помещения под
магазините, 2/15 ид.ч. от постройката в двора, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата, както и 2/30 ид.ч. от дворното място в което
е построена сградата с административен адрес гр. П.********************* / лист 6 и 8 /.
Установява се, че съпругата на ищеца Е.П. е починала
на 23.09.1999г. като за свои наследници по закон е оставила ищците А.П. и А.П. ***
собственик на ½ ид.ч. от втория етаж на триетажната жилищна сграда,
намираща не на посочения по-горе адрес, за което и издаден Акт № *************г.
за частна общинска собственост, вписан с № *************. в Службата по
вписванията / лист 7/.
С покана от 20.12.2000г. ищецът А.А.П., действуващ
лично и като законен представител на д. си А.П. е поискал ответника да му
заплаща обезщетение в размер на 200 лева месечно за ползваната от общината 1/5
ид.ч. от втория етаж /лист 103 от
приложеното *********/2012г./. Поканата
е връчена на 18.07.2001г. с известие обратна разписка / /лист 104 на приложеното дело/.
Установява се от показанията на свидетеля П.А.И., че в
съсобственият между страните втори /първи надмагазинен/ етаж на сградата се е
помещавала Дирекция „К“ на О.П.. Свидетелят поддържа, че самият той наема
третия етаж на сградата от 1998г. На ползвания от ответника втори етаж имало
салон, от който се влизало в 6-7 канцеларии, които работели от 8,30 до 17,30
часа, без почивните дни. Помещението било заемано до месец март на 2014г.
Понастоящем било заключено.
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, за периода 30.10.2012г. – 28.02.2014г. средната пазарна наемна цена
за 1/5 ид.ч. от процесния етаж е 4926,60 лева.
При отчитане на квотите на двамата ищци в съсобствеността тази сума се
разпределя помежду им както следва за 3/20 ид.ч. – 3721,95 лв. и за 1/20 ид.ч.
– 1240,65 лв. / лист 56/.
От представените копия на съдебни решения, се
установява, че между страните са водени и други дела със същото правно
основание, като на ищците са присъждани суми за обезщетяване относно периоди,
предхождащи процесния / лист 10 –
16/.
С оглед установените
факти се налагат следните изводи:
Безспорно е по делото, че процесният етаж е съсобствен
между ищците и ответника, като квотите на съпритежание в собствеността не се
оспорват.
Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС когато общата вещ не се
използва лично само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
За да е дължимо
въпросното обезщетение, следва да се установи, вещта е съсобствена, а освен
това, че се ползва лично от ответника. Според указанията дадени с Тълкувателно
решение №7/2012 г. на ОСГК, лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове. Третата предпоставка за дължимост на обезщетението
е да е била отправена до лично ползващия съсобственик покана в писмена форма,
от получаването на която се поражда правото на обезщетяване.
В настоящия случай
наличието на съсобственост, както и квотите на страните в нея са безспорни. Установи
се също така, че за продължителен период от време от 1998г. до месец март на
2014г. имотът е ползван единствено от ответната община, като в него се е
намирало подразделение на администрацията. Този период обхваща и времето за
което се претендира обезщетение – 30.10.2012г. - 28.02.2014г., поради което съдът намира, че
предявените искове са основателни.
Доводът на ответника, че
не е отправяна покана не може да бъде споделен, а освен това не съответства на
установените по делото факти. След като веднъж е отправена покана да се заплаща
обезщетение, не се налага повторно искане от страна на съсобственика, лишен от
ползване.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищците сумата 904,60 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов №1 да
заплати на А.А.П. ЕГН ********** с адрес *** *********, на осн. чл.31, ал.1 от ЗС
сумата 3721,95лв. /три хиляди седемстотин двадесети и един лева 95ст./
обезщетение за лишаването му от ползване на 3/20 ид.ч. от съсобствен имот – първия
над магазините жилищен етажа от двуетажна с партерен –магазинен етаж и тавански
етаж масивна сграда в гр. П.*************, построена в дворно място,
съставляващо имот пл.№ *********** по плана на **********, дължимо за периода 30.10.2012г.
- 28.02.2014г.
ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов №1
да заплати на А.А.П. ЕГН ********** с адрес *** **********, на осн. чл.31, ал.1
от ЗС сумата 1240,65 лв. /хиляда двеста и четиридесет лева 65ст./ обезщетение
за лишаването от ползване на 1/20 ид.ч. от съсобствен имот – първия над
магазините жилищен етажа от двуетажна с партерен –магазинен етаж и тавански
етаж масивна сграда в гр. П.*****************, построена в дворно място,
съставляващо имот пл.№************* по плана на **************, дължимо за
периода 30.10.2012г. - 28.02.2014г.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на А.А.П. и А.А.П.,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 904,60 лв. /деветстотин и четири лева и 60ст./,
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД