№ 174
гр. Пловдив, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20245300900217 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.
124 ГПК, във вр. с чл. 38, вр. с чл. 24, т. 7 - 9 ЗКНИП и чл. 366 ЗЗД, евентуални
искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД и чл. 366 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на И. К. Х.,
чрез адв. И., против "КРЕДИТНА АГЕНЦИЯ БЪЛГАРИЯ" ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Мария Луиза
№ 6Б, представлявано от управителя А.З.Ф., с която са предявени обективно
съединени искове за установяване на нищожност, на основание чл. 24, ал. 1, т.
7, т. 8, и т. 9 ЗКНИП, на чл. 1 от Договор за кредит от 4.11.2022г. сключен
между страните, с който е уговорена възнаградителна лихва в размер на 3%
месечно и 36% на годишна база върху главница от 55 000 лв., както и
сключеното към него Споразумение от 10.10.2023г. с нотариална заверка на
подписите на страните № 3385 на Нотариус Катерина Антонова, с peг. № 472
на НК, с район - PC – Пловдив, поради липса на задължително съдържание в
договора за кредит а споразуменито и като такова, сключено на основание
договор за кредит с неравноправни клаузи, на осн. чл. 366 ЗЗД. Евентуално
моли да бъде прогласена нищожността на чл. 1 от Договор за кредит от
4.11.2022г, на осн. чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави на уговорения размер на договорна възнаградителна лихва, както и на
сключеното споразумение от 10.10.2023г. като сключено въз основа на
1
нищожна клауза в договор, на осн. чл. 366 ЗЗД.
Ищецът твърди, че са страни с ответника по договор за потребителски
кредит от 04.11.2022 г., с предмет на договора предоставяне на кредит в
размер от 55 000 лв. срещу заплащане на месечна договорна възнаградителна
лихва в размер на 3%, която на годишна база се равнява на 36% годишна
лихва, при посочен ГПР от 42,5761%, разсрочено връщане на сумата за срок
от 36 месеца, считано от 4.11.2022 г., при заплащане на месечна погасителна
вноска в размер на 1650 лв., покриваща част от уговорената възнаградителна
лихва, дължима на 4-то число на съответния месец и последна вноска с падеж
4.11.2025г. в размер на 56650 лв. - 55000лв. главница и 1650лв. лихва, съгласно
изготвен погасителен план. Счита, че същият не съдържа необходимата
информация за условията за погасяване на кредита, начина на формиране на
лихвения процент, както и начина на формиране на ГПР, включващ подробна
информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за
потребителя.
Твърди също, че задължението за връщане на така отпуснатия от
ответника кредит е било обезпечено с ипотека върху собствен на ищеца
недвижим имот, надхвърлящ значително сумите по кредита, поради което
договорът се явява свръхобезпечен.
Сочи, че на 10.10.2023 г. между страните е сключено споразумение с
нотариална заверка, извършена от Нотариус Катерина Антонова с район - PC
- Пловдив, с което страните постигат съгласие, че ищецът дължи на ответника
сумата от 73 150 лв. по договора за кредит от 04.11.2022 г., като се задължава
да заплати сума от 80 000лв. на 10.04.2024г., която сума ще послужи за
погасяване на всички нейни задължения по договора.
Счита, че в договора за кредит не е посочена изискуемата по закон
информация, което прави клаузата за уговорка за заплащане на договорна
лихва нищожна, евентуално същата нищожна поради противоречие с добрите
нрави, тъй като надхвърля над два пъти законната лихва при
свръхобезпечение, което от своя страна води до нищожност и на сключеното
споразумение между страните, с което са преуредили отношенията си,
основани на неравноправни клаузи в първоначалния договор. Освен това
счита, че споразумението за преуреждане на отношенията във връзка със
сключения между страните договор за кредит следва да съдържа погасителен
2
план, в който да са посочени главница, лихви, неустойки, като в случая е
посочена единствено глобална сума.
Моли да бъде прогласена от съда твърдяната нищожност на договорната
клауза за определяне на възнаградителна лихва и следващата от нея
нищожност на сключеното споразумение между страните, на посочените при
условие на евентуалност основания, както и да бъде осъден ответникът да
заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца,
на осн. чл. 38 ЗА.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника, в която изразява
становище за недопустимост, без да я обоснове. Твърди, че предявените
искове са и неоснователни, като оспорва твърденията на ищеца, че
споразумението представлява предоговаряне по договор за кредит, съдържащ
неравноправни клаузи, а твърди, че представлява окончателно уреждане на
отношенията между страните, без да се уговаря заплащане на главница, лихви
и неустойки и погасителен план и не представлява предоговаряне на договора
за кредит.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца счита иска основателен
и доказан и моли да бъде уважен, както и да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното:
По делото са приети като писмени доказателства и неоспорени от
ответника договор за кредит от 4.11.2023 г. сключен между страните, както и
Споразумение от 10.10.2023 г. с нотариална заверка на подписите на страните.
С договора за кредит е постигнато съгласие между страните за предоставяне
на сумата от 55 000 лв. от страна на ответника, като кредитор, на ищеца, като
кредитополучател, при поето задължение от ищеца за връщане на сумата на
вноски, всяка не по-малка от 1650 лв., за период от 36 месеца, срещу
заплащане на фиксирана месечна лихва в размер на 3% месечно. В договора е
посочен ГПР в размер на 42,5761 %, при посочване, че освен уговорената
лихва не се дължат други допълнителни такси и комисионни. В чл. 6 от
договора е инкорпориран погасителен план, съгласно който за период от 35
месеца на четвърта дата от месеца потребителят заплаща вноска от 1650 лв., с
която се погасява единствено уговорена договорна лихва, а с една последна
3
вноска № 36, в размер на 56650 лв. се погасяват отново 1650 лв. лихва и целия
размер на кредита от 55 000 лв. Посочена е обща дължима сума от
кредитополучателя в размер на 114 400 лв. Посочено е, че задължението на
кредитополучателя се обезпечава с първа по ред договорна ипотека в полза на
кредитора, върху притежаван от кредитополучателя недвижим имот – земя и
сгради в с. Рогош, обл. Пловдив, представляващ ПИ с идентификатор
62858.501.393 по КККР на населеното място, ведно с построените в него
двуетажна еднофамилна жилищна сграда и четири стопански сгради.
От приетото Споразумение от 10.10.2023 г. с нотариална заверка на
подписите на страните се установява, че страните са направили преглед на
отношенията си по повод сключения договор за ипотечен кредит, който са
признали за съществуващ и необслужван, поради финансови затруднения на
ищеца. Кредитополучателят е признал и съществуващо задължение по
договора за кредит в размер на сумата от 73150 лв, включващо главница,
лихви и неустойки, като се е задължил да заплати сума в размер на 80 000 лв.
на 10.04.2024 г., с което страните се споразумели, че с това всички задължения
по договора за кредит ще бъдат погасени. Уговорено е, че при изпълнение на
така поетото задължение от ищеца, ответникът ще подаде молба-съгласие за
заличаване на договорна ипотека, а при неизпълнение ще има право да иска
принудително събиране на сумата по съдебен ред.
Приета по делото без възражения на страните и възприета изцяло от
съда е и съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че по
процесния Договор за кредит е извършено едно плащане на 06.12.2022 г. в
размер на 1 650,00 лв., с което е погасена договорна лихва, съгласно
погасителния план в Договор за кредит от 04.11.2022 г. Отговорено е също, че
годишният процент на разходите по формулата, заложена в Приложение №1
към чл.19, ал.2 от ЗПК, при използване на калкулатор за изчисляване на ГПР е
в размер на 42,5761%.
При така приетите доказателства настоящият състав не установи
липсата на задължително съдържание на договора за кредит, каквото се
твърди в исковата молба. Съгласно разпоредбите на ЗКНИП договорът за
кредит се сключва в писмена форма, изготвя се на разбираем език и съдържа
посочените в чл. 24 реквизити. Ищецът твърди, че договорът не съдържа
задължителното съдържание, указано в ал. 1, т. 7-9 от посочения текст.
4
Първото от тях касае задължително посочване в договора на условията за
погасяване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, съгласно т. 7 на ал. 1 на чл. 24 ЗКНИП. В
приетия по делото договор се съдържат условията за погасяване на кредита –
месечни вноски за определения срок, а в инкорпорирания в договора
погасителен план се съдържа информация за техния брой, падеж и какви
задължения погасяват, като при уговорен фиксиран лихвен процент
последното предложение на нормата е неотносимо. Следващата посочена
разпоредба от ищеца – чл. 24, ал. 1, т. 8 ЗКНИП указва задължително вписване
на лихвения процент по кредита, с изрично посочване дали е фиксиран, или
променлив, или комбинация от двата, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, а при договор за кредит с променлив лихвен процент други
конкретно посочени уговорки. В конкретния случай е уговорен по ясен и
недвусмислен начин фиксиран лихвен процент от 3% месечно, поради което и
това задължително съдържание на договора, предвидено от закона, е налично
в процесния. Последната разпоредба касае посочване на годишен процент на
разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи,
включени в общите разходи по кредита за потребителя. И това условие на
закона е спазено. Посочен е в договора ГПР, както и, че единствения разход,
който е включен във формирането му, е уговорената възнаградителна лихва.
Вещото лице е изчислило ГПР при условията на договора и при включване на
разход единствено договорената лихва, като заключението му потвърждава
размера, посочен в договора. Други скрити разходи не се твърдят от ищеца.
Твърди се неравноправност на клаузата за уговорена лихва, като
прекомерна, тъй като договорът е обезпечен с договорна ипотека върху
недвижим имот, чиято стойност се твърди значително да надвишава сумата по
кредита. Съгласно чл. 40 от ЗКНИП за договора за кредит се прилагат и чл.
143 - 148а от Закона за защита на потребителите. Чл. 145, ал. 2 ЗЗП гласи, че
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената
или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
5
доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми. Клаузата за договорената лихва
изразява възнаграждението за ползването на предоставената сума по кредита
и съставлява основния предмет на договора, поради което тази клауза може да
се преценява като неравноправна, само ако не е изразена ясно и разбираемо. В
конкретния случай чл. 1 от договора е формулиран по ясен и разбираем начин,
посочена е заемната сума, фиксиран месечен размер на договорна лихва,
както и размерът на ГПР и разходите, от които се формира, изчерпващи се с
договорената възнаградителна лихва, поради което и не може да се преценя
неговата неравноправност, съгласно посочените разпоредби от ЗЗП. Поради
това и доколкото съдът не намери липса на задължително съдържание в
договора за кредит, което да води до недействителност на процесния договор,
нито неравноправност на разпоредбата за договаряне на възнаградителна
лихва, първият иск се явява недоказан и неоснователен и като такъв следва да
бъде оставен без уважение, без да разглежда обусловения от положителния му
изход иск за прогласяване на нищожност на сключеното въз основа на
договора за кредит споразумение, а съдът следва да разгледа предявения при
условие на евентуалност иск за нищожност на чл. 1 от договора за кредит,
поради противоречието му с добрите нрави и обусловения от уважаването му
иск за прогласяване на нищожност на сключеното въз основа на този договор
споразумение.
Нищожността на разпоредбата на чл. 1 от договора, в частта за
уговорена възнаградителна лихва, се обосновава с надвишаване на
уговорената възнаградителна лихва над три пъти нормативно установения
размер на законната лихва, при прието от съдебната практика, че
максималният размер, до който съглашението за заплащане на
възнаградителна лихва е действително, е ако тя не надвишава повече от три
пъти законната лихва, при необезпечени кредити и до два пъти – за
обезпечени, а процесния договор за кредит е свръхобезпечен.
По въпроса относно критериите за установяване дали договорни клаузи
накърняват добрите нрави е формирана практика на ВКС с постановени по
реда на чл.290 от ГПК Решение № 60080 от 16.09.2021 г. по т. д. № 466 / 2020
г. на ВКС, 1-во т.о., Решение №135/19.11.2020г. по т.д. №1066/2019г. на ВКС, IІ
т.о. В тях е прието, че съгласно принципните разрешения, дадени в мотивите
към т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г. от 15.06.2010г. по тълк. д.
6
№1/2009г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 от
ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Преценката за нищожност на договорни клаузи поради накърняване
на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора. В първото цитирано решение е посочено също, че
възприетото в съдебната практика разбиране за нищожност на клауза,
предвиждаща дължимост на възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, е било релевантно преди приемането на ЗК /в сила
от 2014 г./ и ЗКНИП /в сила от 2016 г./, докогато не е имало нормативно
определена горна граница на договорната лихва /като част от ГПР/ при
потребителските кредити. С приемането на чл. 29, ал. 9 ЗКНИП по
императивен начин се регламентира предела на общото оскъпяване на този
тип кредити-до пет пъти размера на законната лихва. С поставянето на
максимална горна допустима граница на годишния процент на разходите,
законодателят изначално е защитил правата на кредитополучателите от
едностранен произвол на по-силната икономически страна, каквато е
кредитодателят, а други ограничения за уговаряне на възнаградителна лихва
към момента на сключване на договора за кредит законодателството не
предвижда.
С оглед изложеното, само поради надвишаване на двойния размер на
законна лихва, не може да се приеме нищожност на уговорената
възнаградителна лихва, доколкото няма установен универсален критерий за
преценка кога договорената лихва е неморално висока и надхвърля границите
на нравствено допустимото. С оглед посоченото по-горе разбиране на
съдебната практика, че този въпрос следва да се решава конкретно за всеки
отделен случай, следва да се съобразят всички обстоятелства по делото - не
7
само размер на лихвата, но и размерът и валутата на предоставения капитал,
срокът на ползването на паричните средства; обстоятелствата, при които е
било поето задължението за лихва, нейната функция, както и всички други
условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха имали значение
за размера, както и, че нищожността на договорната възнаградителна лихва
може да произтича не само от начина на изчисляване /размера/, но и на начина
на плащане - примерно уговорка за плащане на главницата, само с една или
само с няколко последни вноски, би накърнила принципа за справедливост.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установява, че размерът на уговорената възнаградителна лихва е много висок
– 3 % месечна лихва, съответно 36 % на годишна база. При преценката за
съответствие с добрите нрави съдът съобразява, че кредитът е обезпечен с
договорна ипотека върху недвижим имот – дворно място с двуетажно
еднофамилно жилище, в непосредствена близост до гр. Пловдив. При
уговорения срок от 36 месеца, размерът на месечна лихва за ползване на
сумата от 55000 лв., както и обща сума за връщане от кредитополучателя
114400 се установява, че за уговорения, сравнително кратък, срок от три
години, лихвата надхвърля предоставената заемна сума. Следва да бъдат взети
предвид и обстоятелствата, при които е било поето задължението за заплащане
на лихва в така уговорения размер, като видно от посочения в договора за
кредит начин на изплащане на сумата е, че същата е била ползвана за
погасяване на други задължения по бързи кредити, поради което и ищецът
явно е бил финансово изключително затруднен. Уговорката да се погаси
главницата само с последната погасителна вноска, според настоящия състав,
накърнява принципа на справедливост, води до скрито генериране на лихва,
доколкото главницата, лихвоносното вземане, не се погасява почти през целия
срок на договора, което се установява и при съпоставяне на общата сума за
връщане при същите договорни условия, но при погасяване с анюитетни
вноски. (изчислена при ползване на онлайн калкулатор, ползван и от вещото
лице, дължимата обща сума по договора би била с 23 708,52 лв. по-малка, при
погасяване с анюитетни вноски). Така преценени в съвкупност всички
обстоятелства при сключване на договора водят до извода, че
възнаградителната лихва по договора е уговорена в разрез с принципа за
добросъвестност при упражняване на права, в явна вреда на по-слабата
икономически страна, при възползване от затрудненото и финансово
8
положение, при неморално високо възнаграждение, неоправдано с риска,
който се поема с предоставяне на заем срещу даденото обезпечение за
сравнително кратък срок и надвишаващо обичайното такова. Поради
изложеното съдът приема, че клаузата от процесния договор, с която страните
са договорили възнаградителна лихва, е в противоречие с добрите нрави, като
съгласно чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД се явява нищожна.
Не се спори, че страните са сключили споразумение за уреждане на
последиците от сключения между тях договор за кредит. Ищецът счита, че
спогодбата за уреждане на отношенията им следва да съдържа задължително
реквизити на договор за кредит, включително размер на главница, лихва,
неустойки, погасителен план, доколкото със същата се преуреждат отношения
във връзка със сключен потребителски договор за кредит. Спогодбата е
двустранен договор, самостоятелен, неформален и консенсуален договор,
уреден в чл. 365 и сл. ЗЗД, с който по дефиниция страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един възможен спор, като с оглед предмета на
договора не е необходимо същият да съдържа всички задължителни реквизити
на договора за кредит, въпреки, че страните уреждат отношенията си във
връзка с такъв, за прекратяване на спора във връзка с неизпълнението му.
Ясно е посочен предмета на спогодбата, дължимата сума за погасяване на
вземанията по договора за кредит, така и нейния падеж и последиците при
изпълнение, съответно неизпълнение на задължението. Следва да бъде
преценено, при така постигнатото съгласие между страните по размера на
дълга и начина на погасяването му, дали се санира нищожната клауза за
договаряне на възнаградителна лихва, в противоречие с добрите нрави, в
договора за кредит. Константната е практиката на ВКС, че когато отделна
клауза от договор, е нищожна, спогодбата, основана на такава клауза, е
нищожна по смисъла на чл.366 от ЗЗД. В конкретния случай съществуващият
правен спор произтича именно от прилагането на клауза от първоначалния
договор, която съда приема за нищожна. Определянето на размера на
задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на клауза в
противоречие с добрите нрави в първоначалния договор и сключването на
спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така
формирания размер на дълга, представлява спогодба върху непозволен
договор по смисъла на чл.366 от ЗЗД, независимо че основният договор не е
обявен за нищожен в неговата цялост. В този смисъл е константната, цитирана
9
и в исковата молба, практика на ВКС. Ето защо, сключеният договор за
спогодба въз основа на приетата за нищожна договорна клауза за определяне
на лихва в договора за кредит, сключен между страните, също е нищожен, на
осн. чл. 366 ЗЗД, поради което и предявения при условие на евентуалност иск
е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора ответникът следва да заплати направените по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът не е направил разноски по
делото, поради това, че е освободен от заплащане на такси и разноски в
производството, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
От пълномощника на ищеца, своевременно, още с исковата молба, е
поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ, като е
представен договор за правна защита и съдействие, при уговорено безплатно
предоставяне на правна защита, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата, на лице, което е в материално затруднение. Съгласно чл. 38, ал.
2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза,
ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право
на възнаграждение, което съдът определя и осъжда другата страна да му го
заплати. С оглед практиката на СЕС, въпреки редакцията на разпоредбата в
закона, предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА размер може да бъде
ползван само като ориентировъчен за определяне на адвокатското
възнаграждение, което следва да се определи с оглед фактическата и правна
сложност на делото, наред с размера и броя на предявените искови претенции.
Така, като взе предвид, че спорът не се характеризира с висока правна и
фактическа сложност, цената на исковите претенции, счита, че следва
възнаграждението да бъде определено при ползване като ориентир за
пазарната стойност на предоставената услуга чл. 7, ал. 2 от от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от
2025 г.), с оглед фактическата и правна сложност и броя на проведените
съдебни заседания, в размер на 7000 лв.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Ищецът е освободен от държавна такса и разноски
10
по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което по силата на чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да заплати 4 % върху цената на уважените искове,
която се определя от стойността на договора, като за иска за нищожност на
договорна клауза е 59 400 лв., а на иска за прогласяване на нищожност на
договора за спогодба – 80 000 лв., като държавната такса по двата иска е в
размер на 5 576 лв. Направените разноски по делото са за възнаграждение на
вещо лице в размер на 450 лв. Така следва да бъде заплатена общо сумата от
6026 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Пловдив.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Х., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, чрез адв. И., иск против "КРЕДИТНА АГЕНЦИЯ БЪЛГАРИЯ"
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
Мария Луиза № 6Б, представлявано от управителя А.З.Ф., за прогласяване на
нищожност на чл. 1 от Договор за кредит от 4.11.2022г. сключен между
страните, с който е уговорена възнаградителна лихва в размер на 3% месечно
върху главница от 55 000 лв., на основание чл. 38, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 7, т. 8, и
т. 9 ЗКНИП.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, клаузата на
чл. 1 от Договор за кредит от 4.11.2022г. сключен между "КРЕДИТНА
АГЕНЦИЯ БЪЛГАРИЯ" ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Мария Луиза № 6Б, и И. К. Х., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***, с който е уговорена възнаградителна лихва в размер на
3% месечно върху главница от 55 000 лв., както и за нищожен, на осн. чл. 366
ЗЗД, договор за спогодба, сключен между "КРЕДИТНА АГЕНЦИЯ
БЪЛГАРИЯ" ООД с ЕИК ********* и И. К. Х., със Споразумение от
10.10.2023г. с нотариална заверка на подписите на страните № 3385 на
Нотариус Катерина Антонова, с peг. № 472 на НК, с район - PC – Пловдив.
ОСЪЖДА "КРЕДИТНА АГЕНЦИЯ БЪЛГАРИЯ" ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Мария Луиза
№ 6Б, да заплати на адвокат А. К. И., ЕГН: **********, АК Пловдив, със
съдебен адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 7000 лв. (седем хиляди
лева) представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
11
помощ в производството по т.д. № 217/2024 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА "КРЕДИТНА АГЕНЦИЯ БЪЛГАРИЯ" ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Мария Луиза
№ 6Б, да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив, в полза бюджета на
съдебната власт, сумата от 6026 лв. (шест хиляди двадесет и шест лева),
представляващи дължима държавна такса и направени разноски по т. д. №
217/2024 г. по описа на ОС - Пловдив, ТО, XХ състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12