РЕШЕНИЕ
№ 1455
гр. Пловдив, 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330110858 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* против
Община Пловдив, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди настъпило ПТП на ***********г. в гр. *****************, при
което за застрахован по им. застраховка „Каско+“ при ищеца – л.а. с ДК №
*****************, настъпили имуществени вреди, поради преминаване през
необозначена и необезопасена дупка на платното.
Бил извършен ремонт, във връзка с образуваната щета, като застрахователят
платил сумата от 348,26 лева. Въпреки изпратената покана, ответникът не погасил.
Счита, че отговорност за вредите носи Община Пловдив. С плащане на
застрахователното обезщетение, в негова полза възникнало регресно вземане в размер
на платената сума, ведно с ликвидационните разноски от 10 лева, поради което
претендира същата, както и 109,18 лева – обезщетение за забава за периода 11.05.2018
г. – 11.05.2021 г. За сумите се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
4326/14.05.2021 г. по ч.гр.д. № 7615/21 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило
възражение за недължимост, при което се породил интерес да предяви настоящите
искове. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на заявлението в съда – 12.05.2021 г. до окончателното погасяване.
Претендира разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва –
1
механизма на ПТП; причинната връзка с настъпили щети; липсвали док. за настъпване
на ПТП по описания начин и за причиняване на сочените щети; твърди съпричиняване
на резултата от водача на МПС, който не съобразил скоростта си с атмосферните
условия и състоянието на пътя. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът отговаря за
поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП; към датата, на която се
посочва да е настъпило събитието, е била налице валидна и действаща застраховка
„Каско +“ между ищеца и собственика на увредения автомобил; застрахователят е
заплатил сумата от 348,26 лева като обезщетение за ремонт на МПС; ответникът е
получил регресна покана за плащане /вж. Определение по чл. 140 ГПК №
7527/26.09.2021 г. – л.55-56/.
Съдът приема тези обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с
приетите по делото писмени доказателства.
Застрахователното правоотношение се установява от представения договор за
застраховка „Каско“, наличието му и покриване на риска са безспорни обстоятелства.
В съставения протокол за ПТП /л.7/ е отразено настъпването на инцидента,
увреденият автомобил, фактът, че на сочената дата, при движение в
гр.****************************** е попаднал в дупка на платното с конкретни
размери, при което са настъпили описани щети по МПС.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно
наличието на необозначена и необезопасена дупка на платното с описаните размери
/обозначена на скицата в протокола/ и видимите щети по автомобила, документът има
характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното
лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на
ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила.
В изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за
2
настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В изпълнение на
задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е
обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди. Същите са били
определени на стойност 348,26 лева, която е била изплатена.
За настъпването на инцидента са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетеля Й.И. /водач на МПС/. Посочва, че управлявал автомобила, в гр.
**********************************, с невисока скорост 40-45 км./ч., в тъмната част
на денонощието, попаднал в дупка от изровени павета, една от гумите „гръмнала“,
позвънил на МВР, дошли на място, съставили протокол, констатирали, че гумата е
разцепена 5 см. от вътрешната страна и е непоправима; уведомил застрахователя;
щетата била възстановена; дупката не била сигнализирана, обозначена по никакъв
начин; имало коли в лентата за насрещно движение, поради което не могъл да я
избегне и заобиколи.
Дадените показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко
възприети, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите доказателства.
По делото е прието и не е оспорено заключение на САТЕ, което съдът цени като
компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал
категорично становище, че от техническа гледна точка при установения механизъм на
ПТП е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен, именно
при преминаване на автомобила през дупка на платното за движение от разместени
павета. Според вещото лице, пазарната стойност, необходима за ремонтно-
възстановителните дейности, възлиза на сумата от общо 349,07 лева.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е
настъпило именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка.
Възраженията на ответника, че липсвали надлежни доказателства, от които да се
установят по несъмнен начин - мястото на произшествието и реализирането му по
описания начин, не се споделят, а и се опровергават от събраните доказателства. Няма
пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано, дори само въз основа
на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и
доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в
уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се
потвърждава и от експертното заключение. По делото е налице и съставен протокол за
ПТП, с посочената док. стойност.
Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите
възражения на ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за такова
поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка
3
с настъпилото ПТП и да е допринесло за вредоносния резултат. Точно обратното- по
делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на
МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се констатира наличие на такива
вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от
водача правила за безопасност на движението.
С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от
ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил
застрахователно обезщетение в размер на търсената сума.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Пътният участък, на който е реализирано произшествието, се намира на
територията на Община Пловдив и не е част от републиканската пътна мрежа, а
представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост
на община Пловдив /чл. 8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително
да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да
отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла
на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и
създава опасност за движението. Доколкото нито се твърди, нито доказа, тази дупка да
е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят,
за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало
каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, следва, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на
служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на
вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление
на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране
за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение
за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Не се установява и избраната
такава да е над определената за градски условия.
Според заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на
4
застрахователното събитие е 349,07 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди,
но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо, в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 348,26 лв. Следва да
се установи дължимостта и на претендираната сума от 10 лева - ликвидационни
разноски /чл.410, ал.1, пр.2 КЗ/. Те съставляват обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на застрахователя.
Искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението
в съда до погасяването.
Възражението за изтекла погасителна давност в ОИМ, макар своевременно
въведено, е неоснователно.
Вземането на суброгиралия се застраховател се погасява с 5-годишен срок по чл.
110 ЗЗД, който започва да тече от момента на изплащане на застрахователното
обезщетение /т. 14 от Постановление № 7/77 от 04.10.1978 г. на ВС; Решение № 212 от
24.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 447/2009 г., II т. о., ТК; Определение № 276 от
5.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 1553/2015 г., II т. о., ТК и др./.
Видно от пл. нар., плащането е извършено на 06.07.2016 г. /л.12/ - искът е
предявен на 11.05.2021 г. с подаване на заявлението /фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК/, при
което срокът е прекъснат – чл. 116, б. „б“ ЗЗД и вземането не е погасено по давност.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. За поставяне на длъжника в забава е
необходима покана. Такава е получена от ответника на 13.01.2017 г. Обезщетение за
забава се претендира за период три години преди подаване на заявлението, поради
което и същото е дължимо в претендирания размер от 109,18 лева за периода,
изчислено от съда с он-лайн калкулатор, на осн. чл. 162 ГПК. Вземането не е погасено
по давност - лихвата се претендира за период 3 години преди постъпване на
заявлението в съда, от когато искът се счита предявен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, представени са
доказателства за сторени такива от: 75 лева – ДТ; 200 лв. – депозит САТЕ и 20 лв. – за
разпит на свидетел /изплатен/, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк.
възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото
дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с
чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при
което се дължи такова от 100 лева за настоящото и 50 лева за заповедното, предвид
5
конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 395 лева, а за
заповедното производство – 75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община
Пловдив, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, следните
суми: общо 358,26 лева – главница, представляваща сбор от регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение от 348,26 лева по договор за имуществено
застраховане „Каско”, по полица от 16.10.2015 г. за причинени щети на лек автомобил
с ******************, в резултат от настъпило ПТП на ************** г. при
движение в гр. П., поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, ведно с 10 лева – ликвидационни разноски; 109,18 лева –
обезщетение за забава за периода 11.05.2018 г. – 11.05.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда –12.05.2021 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 4326/14.05.2021 г. по ч.гр.д. № 7615/21 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1 да плати на ЗАД „Армеец“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“
№ 2, следните суми: общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 7615/21 г. на ПРС и общо 395 лева /триста деветдесет и пет
лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6