РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
08.02.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на четвърти февруари, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 3106 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на Т.Н.Д., с
ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат К., против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №20-1030-003188 от 22.11.2020г на
Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание
чл. 171, т.1,б. „д“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до заплащане на дължимата глоба.
Жалбоподателят намира оспорения акт за
неправилен и незаконосъобразен. Изразява подробни съображения. Претендира
отмяната на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, в
писмено становище, намира жалбата за неоснователна. Посочва, че НП е връчено на
12.09.2020г по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН. След получена докладна записка от Второ
РУ при ОДМВР-Пловдив и е влязло в сила на 22.09.2020г. На 23.11.2020г дължимите
глоби са заплатени.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и
е подадена от активно легитимирана
страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
буква "д" и т. 2, буква "к" не се издава, ако в срок до два
часа от съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се заплатят
дължимите глоби, като в този случай отнетите документи се връщат на водача,
което се отразява в акта за установяване на административното нарушение.
Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от
материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОДМВР-Пловдив.
Съдът намира, че заповедта е
издадена в установената от закона форма, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл.
59 от АПК.
Установи се, че процесната
заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа
наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта,
фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на
заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и
разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в
самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/,
поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН с №GА328808 от 22.11.2020г., който
представлява част от административната преписка, съставляват и мотиви на заповедта.
В обстоятелствената част на
оспорената заповед е описано следното: на 22.11.2020г., около 00:51 часа, в гр.
Пловдив, ул. „Крайна“ № 14 като водач на МПС Опел Астра с рег. № ***, чужда
собственост, Т.Н.Д. управлява с връчена,
незаплатена в срок глоба с НП № 20-1030-008903, влязло в сила на 22.09.2020г.,
не представя контролен талон към СУМПС, не представя СРМПС част 2.
Оспорената заповед отговаря на
всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК.
По отношение на изискването на
чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на
административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено
такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се
установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Съдът служебно извърши проверка и за
наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че обжалваната
заповед съответства на материалния закон.
Видно
от всички писмени доказателства: №GА328808 от
22.11.2020г.; Картон на НП, справка за нарушител, се установява
фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че не му е
връчено Наказателното постановление с № 20-1030-008903 и не знае за наложената
глоба, но НП е връчено по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, съгласно която норма, когато
нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес,
а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
НП е влязло в сила на 22.09.2020г.
От
страна на жалбоподателя не се ангажират доказателства, опровергаващи тези
факти.
Както се коментира вече по-горе в
настоящото изложение заповед за прилагане на принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, буква "д" и т. 2, буква "к" не се издава,
ако в срок до два часа от съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство или на свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство се заплатят дължимите глоби, като в този случай отнетите документи се
връщат на водача, което се отразява в акта за установяване на административното
нарушение.
Обстоятелството, че на 23.11.2020
са заплатени дължимите глоби не води до извод, че цитираното по-горе изискване
е изпълнено. Към момента на издаване на оспорената заповед няма доказателства,
че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Такива доказателства, не
се ангажираха и в хода на съдебното производство.
При това положение констатациите в АУАН №GА328808
от 22.11.2020г. не се опровергаха.
Съдът
приема за установено, че Т.Н.Д. е извършил нарушението, установено с
коментирания АУАН.
Съгласно чл. 171, т.1, б. „д“ от ЗДвП
временно
се отнема свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно
средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
Следва да се посочи, че в
конкретния казус основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на
закона, е изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради
факта, че тя е издадена от административния орган в условията на обвързана
компетентност.
При наличието на предвидените в
закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
Административният орган не само е
имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в
чл.171, т.1, б.“д“от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата
е императивна и административният орган действа в условията на задължителна
администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка
са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на обжалвания
административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за налагане на
принудителна административна мярка по чл.171 т.1,б.“д“ от ЗДвП, т.е. посочен е
и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването й. В
диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се налага санкция по
цитираната разпоредба. При установената фактическа обстановка по конкретния
казус /управление на МПС с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане, административният
орган е длъжен да наложи съответната санкция по чл.171, т.1,б.“д“ от ЗДвП.
С прилагането на ПАМ се изпълнява
целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните
нарушения от водача, управлявал пътно превозно средство.
По изложените съображения, следва да се приеме,
че законосъобразно административният орган е наложил на жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка, поради което подадената жалба,
като неоснователна, ще следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-1030-003188 от 22.11.2020г на Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Решението е окончателно съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /ДВ бр. 77 от 2018 г. /.
Административен
съдия: /п/