РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Сандански, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250100860 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Н. К. с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С., ул.“А.Х.“, № * и М. Н. С. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С.,
ж.к.“М.“, № **, вх.*, ет.*, ап.**, действащи чрез пълномощника си адвокат Р. О. от БлАК,
срещу Т. Х. К. с ЕГН-**********, Х. А. М. с ЕГН-**********, И. М. Ц.-М. с ЕГН-
**********, Р. А. М. с ЕГН-**********, А. Б. М. с ЕГН-********** и М. Д. К. с ЕГН-
**********, всички с адрес-гр.С., ул.“К.Ч.“, № **, с която е предявен иск за разпределение
ползването на поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени за гр. С. със
заповед № РД-18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления
имот - гр. С., ул. „А.Х." № *, площ на имота от 431 кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/,
предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 1726, квартал 90, парцел 19, при
съседи- поземлени имоти с идентификатори: 65334.300.3663; 65334.300.1724;
64334.300.1727; 65334.300.3792.
Правно основание-чл.32, ал.2 от ЗС.
Сочи се в исковата молба, че ищците и ответниците (с изключение на ответницата И.
М.) са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени за
гр. С. със заповед № РД-18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на
поземления имот - гр. С., ул. „А.Х." № *, площ на имота от 431 кв.м., трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/,
предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 1726, квартал 90, парцел 19, при
съседи- поземлени имоти с идентификатори: 65334.300.3663; 65334.300.1724;
64334.300.1727; 65334.300.3792. Твърди се, че ищците са собственици при равни права на
общо 19/24 ид.ч. от процесния имот, или на по 19/48ид.ч. за всяка от тях, на основание
дарение, материализирано в нотариален акт№ 136, т.6, д.№****/1975г. по описа на Районен
съд-Сандански, и на основание наследство от родителите си Н. Ц.К., починал на
1
04.01.2008г., и Е. С. К., починала на 06.08.2017г., които са били собственици по силата на
покупко-продажби, осъществени по време на брака с нотариален акт № 171, т.1, д.
№331/1956г. и нотариален акт № 10, т.2, д.№365/1969г., и двата по описа на Районен съд-
Сандански. Твърди се, че ответниците(с изключение на ответницата И. М.) са собственици
на останалата част от имота-в размер на 5/24ид.ч., на основание наследство от Х. Ц.К.,
починал на 23.10.2003г. и договор за покупко-продажба, материализиран в н.а.№ 10,т.2, д.
№365/1965г. по опис на Районен съд Сандански, с който Х. Ц.К. е придобил 75кв.м. от
имота. Твърди се, че дяловете на ответниците в съсобственосттта е както следва: за Т. К.-
5/72 ид.ч., за М. К.- 5/72 ид.ч., а за Х., Р. и А. М.и- общо 5/72 ид.ч. или по 5/216 ид.ч. - за
всеки от тримата. Твърди се, че процесният имот в предходни документи за собственост е
описан като парцел 31 в кв.90, състоящ се от 360кв.м., при граници и съседи-от две страни
улици, Д.С.Б., Х. К., И.Н. и С.С., както и че липсва материализирана на място граница
между процесния имот и съседния имот с идентификатор 65334.300.1724. Твърди се, че в
имота има построени две жилищни сгради, а именно: двуетажна жилищна сграда с
пристройка, с идентификатор **********.1, в която ищците са етажни собственици, и
двуетажна жилищна сграда с идентификатор **********.2, в която етажни собственици са
част от ответниците, а именно: Т. К. и Х. М.. Твърди се, че ответницата И. М. е съпруга на
ответника Х. М. и че тя обитава, заедно с ответника Р. М., втори етаж от сградата с
идентификатор **********.2. Твърди се, че двете сгради са калканни, с отделни входове-
съответно откъм ул.“А.Х.“ и ул.“К.Ч.“. Твърди се, че общата застроена площ на двете сгради
възлиза на около 208кв.м., а свободното дворно място възлиза на около 223кв.м. Твърди се,
че през 2005г. в Районен съд-Сандански е имало образувано гр.д.№455/2005г. за
разпределение на свободната част от двора, с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, по което
дело ищци са били Н. и Е. К., а ответник е била М. Д. К.. Твърди се, че производството по
това дело е било прекратено поради постигната устна уговорка за ползването, съгласно
която праводателите на ищците са получили за ползване цялата свободна част от двора,
разположена откъм гърба на сградите, а М. К. е получила подхода откъм улица „К.Ч.“ до
границата със съседния парцел. Твърди се, че през 2023г. до ищците е отправена
предсъдебна покана за ново разпределение ползването на свободната част от двора и за
доброволно предаване на 30кв.м.ид.ч. от процесния имот, намиращи се в севеР.падната част
на парцела. Твърди се, че в началото на м.юни 2023г. ответниците са навлезли в имота като
са отсекли дърво, намиращо се в ползваемата част на ищците, поставили са
нерегламентирана двуметрова тЕ. ограда и са завзели за ползване около 82кв.м. от
свободното дворно място. Твърди се, че до ответниците е била изпратена покана за
провеждане на медиация за доброволно уреждане на отношенията, но до медитиране на
спора не се е стигнало поради отказ на ответниците да се разположат само в полагаемата им
се част, възлизаща на 46,66кв.м. По изложените съображения ищците предявяват настоящия
иск, в подкрепа на който представят писмени доказателства и сочат гласни такива.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба. Същите оспорват, че след
описаното дело през 2005 г. по устна уговорка праводателите на ищците са получили право
на ползване на цялата свободна част, разположена откъм гърба на двете къщи , а
ответницата М. К. е получила право на ползване върху подхода откъм улица „К.Ч.” до
границата със съседния имот; че в началото на месец юни 2023 г. ответниците са отрязали
дърво в частта, ползвана от ищците, както че самоволно са поставили двуметрова тЕ. ограда
като са завзели цели 82 кв.м. от свободното дворно място; че не се е стигнало до провеждане
на процедура по медиация поради техен отказ за такава и че на място липсва
материализирана граница между процесния поземлен имот и поземления имот откъм север с
идентификатор 65334.300.1724. Ответниците оспорват размера на застроената и свободна
площ на процесния поземлен имот. Във връзка с направените оспорвания ответниците
твърдят, че след 2005г. те са ползвали единствено и само мястото, служещо за вход към
тяхната североизточна сграда, без мястото до съседния западен парцел, като
наследодателите на ищците са ползвали цялото свободно място откъм западната част на
парцела; че тогава, по настояване на Г. Ц. /чичо на ищците/, е била премахната
съществуващата на място ограда; че в резултат на изпратената от тях до ответниците
2
предсъдебна покана доброволно е била поставена оградата на мястото на което е била
старата ограда; че на място липсва само частично материализирана граница между
процесния имот и поземления имот откъм север с идентификатор 65334.300.1723, в който
съседен имот те имат права; че в имота има и стопанска постройка, разположена
перпендикулярно на двете жилищни сгради, която постройка се ползва от ищците и е
незаконна; че по предварителни разговори с процесуалния представител на ищците са били
обсъждани различни варианти за доброволно разпределение на ползването на съсобствения
поземлен имот, по които варианти не е било постигнато съгласие. В подкрепа на
становището си ответниците сочат гласни доказателства.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат
предявения иск, а ответниците чрез своя процесуален представител-подадения отговор на
исковата молба.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза и е прието заключение на вещо
лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищците по делото са деца и наследници по закон на Н. Ц.К., починал на 04.01.2008г. и
на съпругата му Л. А.а К., починала на 06.08.2017г. (удостоверения за наследници,
безспорно между страните), които са били сключили граждански брак на 15.12.1950г.
(препис-извлечение от акт за сключен граждански брак).
През 1956г. Н. Ц.К. и Г. Ц.К. са закупили парцел ХХХІ в кв.90 по регулационния план
на гр.С., състоящ се от 360кв.м. (безспорно между страните). На 27.05.1957г. е съставен
протокол № 24 за дадена и проверена строителна линия и ниво, съгласно чл.233 от ППИНМ,
относно новострояща се сграда в парцел ХХХІ в гр.С..
На 16.06.1969г. Г. Ц.К. със съгласието на съпругата си е продал на Н. Ц.К. 105кв.м.ид.ч.
и на Х. Ц.К. 75кв.м.ид.ч. от парцел ХХХІ в кв.90 по регулационния план на гр.С., целият
състоящ се от 360кв.м., при съседи-от две страни улици, Д.С.Б., Х. К., И.Н. и С.С. (н.а. № 10,
т.ІІ, д.№365/1969г., безспорно между страните).
На 15.05.1975г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот №136, т.VІ, д.
№1403/1975г. на РС-Сандански Н. Ц.К. със съгласието на съпругата си е дарил дъщерите си
В. Н. К. и М. Н. Я. със 180кв.м.ид.ч. от парцел ХХХІ по рег.план на гр.С., състоящ се от
360кв.м., ведно с първи жилищен етаж от собствената си жилищна сграда построена върху
парцела.
С нотариален акт по д.№237/1980г. в полза на Х. Ц.К. е неговата съпруга М. Д. К. е
отстъпено право на строеж на североизточния калкан от жилищната сграда близнак,
проектирана в парцел ХХХІ в кв.90 по рег.план на гр.С., състоящ се от 360кв.м. по
нотариален акт, а по скица-с площ от 380кв.м., със самостоятелен вход и представляваща
еднофамилна постройка, а с нотариален акт по д.№238/1980г. по описа на РС-Сандански в
полза на Н. Ц.К. и съпругата му е отстъпено правото на строеж на пристройка от северната
част на собствената им жилищна сграда построена в гореописания парцел, която жилищна
сграда представлява югоизточния калкан. За пристройката към съществуващата сграда е
издадено разрешение за строеж № 116/21.08.1980г.
Х. Ц.К. е починал на 23.10.2003г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си
М. Д. К. и двете си деца-Т. Х. К. и К. Х. М.. Последната е починала на 01.04.2017г. и е
оставила за свои законни наследници съпруга си А. Б. М. и синовете си Х. А. М. и Р. А.
М./удостоверения за наследници, безспорно между страните/. Ответницата И. М. Ц.-М. е
съпруга на Х. А. М. /удостоверение за семейно положение, съпруга и деца; безспорно между
страните/.
М. Д. К. и К. Х. М. са дарили на съсобственичката си Т. Х. К. собствените си общо 5/6
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.2.1 по КККР на гр.С., с
адрес-гр.С., ул.”К.Ч.”, №**, ет.*, ап.*., която сграда е построена в поземлен имот с
идентификатор **********, който поземлен имот и сграда са описани в документ за
3
собственост-нотариален акт за учредяване на суперфиция по д.237/1980г. по описа на РС-
Сандански, като парцел ХХХІ в кв.90 по плана на гр.С. с площ от 360кв.м. и североизточен
калкан /н.а.№ 57, т.I, рег.№ 715, д.№ 47 от 2016г. на нотариус с рег.№*** от регистъра на
НК, безспорно между страните/. М. Д. К., К. Х. М. и Т. Х. К. са дарили Х. А. М. със
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.2.2 по КККР на гр.С., с адрес-
гр.С., ул.”К.Ч.”, №**, ет.*, ап.*. /н.а. № 56, т.I, рег.№713, д.№46 от 2016г. на нотариус с рег.
№286 от регистъра на НК; безспорно между страните/.
Ищците В. Н. К. и М. Н. С. са етажни собственици на обекти в сграда с
идентификатор **********.1 по КККР на гр.С. /безспорно между страните/.
Поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр.С. е с площ от 431кв.м.
/представената скица/.
Ответниците по делото са изготвили до ищците по делото предсъдебна покана за
доброволно „освобождаване“ на собствените им 30кв.м. ид.ч. от севеР.падната част на
процесния имот и предаване владението върху тази част от парцела. От стоя страна ищците
са изготвили до ответниците покана за провеждане на медиация за разпределение
ползването на свободната част от процесния имот.
Разпитаният по делото свидетел Г. К. сочи, че зад двете калканни сгради, построени в
процесния имот, има свободно дворно място, в което е имало две овощни дървета, а
понастоящем едно, както и че има барака-стопанска постройка, ползвана от Н. К.. Този
свидетел сочи, че съседният парцел-откъм сградата на ответниците, е собственост на
родителите на М. К., поради което между тези два парцела няма ограда, за да се минава
свободно, когато М. К. ходи при родителите си и те при нея. Свидетелят К. сочи, че е имало
период от време, когато брат му Х. К. е ползвал както мястото откъм съседния парцел
/проход между сградата и съседния парцел/, така и малка част от задната страна на парцела-
до бараката, както и че Т. К. е ползвала само мястото от парцела, което е до сградата й, за да
влиза в нея и не е ползвала свободното място в задната част на парцела. Този свидетел сочи,
че преди няколко месеца зад сградите в имота има поставена метална ограда с височина
около2м. и дължина около 10м.
Свидетелят Д. С. също сочи, че между спорния парцел и съседния парцел на ул.”К.Ч.”
няма ограда . Този свидетел сочи, че понастоящем в процесния имот има ограда, поставена
преди около година, която разделя дворното място, като ищците ползват мястото, което е
зад тяхната къща, а ответниците-съответно мястото, което е зад тяхната къща, като оградата
започва от къщата на страните и стига до бараката на ищците. Свидетелят С. сочи, че преди
да се постави оградата свободното дворно място в задната част на парцела се е ползвало
само от ищците, като ответниците са ползвали само мястото до сградата си, като това
положение е било в продължение на 10-15г. Този свидетел сочи, че всяка от страните ползва
вход за сградата си откъм съответната улица.
Видно от заключението на вещото лице е, че поземленият имот е с площ от 431кв.м., в
който има построени две многофамилни сгради на калкан, като сграда 1 е със застроена
площ от 84кв.м., а сграда 2 е със застроена площ от 96кв.м., както и че в имота има
изградена барака от ламарини. Видно от заключението на вещото лице е, че в момента
частта от имота/извън застроената с жилищни сгради/, която се ползва реално от
ответниците е в размер на 70кв.м., а тази ползвана от ищците-в размер на 181кв.м. При
разпита си вещото лице сочи, че между процесния имот и съседния имот / № 1724/ няма
ограда по цялата им граница.
Вещото лице е изготвило два варианта /приложение 5а и 6а към експертизата/ за
разпределение ползването на процесния УПИ между страните съобразно притежаваните от
тях квоти в съсобствеността, а именно: 19/24 за ищците и 5/24 за ответниците.
Съдът не обсъжда дадените в първоначалното заключението на вещото лице варианти
/приложение 5 и приложение 6/, тъй като при тях сградите не са отразени съобразно
фактическото им положение- не е взето предвид точното местоположение на калканната
стена.
4
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Разпределение на ползването на поземлен имот се извършва между всички лица, които
притежават право на собственост и право на ползване върху него и те са задължително
необходими другари. Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че ищците
В. Н. К. и М. Н. С. и ответниците Т. Х. К., Х. А. М., Р. А. М., А. Б. М. и М. Д. К. са
съсобственици на процесния УПИ при квоти съответно от общо 19/24 и общо 5/24.
Следователно налице е активна и пасивна процесуална легитимация на тези лица в
настоящото производство.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че в процесния имот има
изградени две сгради на калкан с отделен вход, т.е. две отделни сгради, долепени една до
друга, които сгради имат само обща съединителна стена и съединен покрив. Не се спори, че
ищците са собственици на самостоятелните жилищни обекти в сграда 1, а част от
ответниците, а именно: Т. Х. К. и Х. А. М. са собственици на самостоятелните жилищни
обекти в сграда 2. Следователно, не всички съсобственици на дворното място са
собственици на самостоятелни обекти в двете сгради, всяка от тях в режим на етажна
собственост, поради което разпределение на правото на ползване върху дворното място се
извършва по реда на чл.32, ал.2 от ЗС /така и решение № 661 от 02.11.2010г. на ВКС, по гр.д.
№ **** от 2009г. на I г.о./.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че ответницата И. М. Ц.-М.
е съпруга на ответника Х. А. М. и ползва втори етаж от сграда 2 в това си качество-на
съпруга на собственик на обект в сграда. Но този самостоятелен обект в сграда 2 не е
придобит в режим на СИО от И. М. и Х. М., за да се отчита от съда правото й да се ползва
от съсобственото дворно място дотолкова доколкото това е необходимо за използване на
етажа от сградата в процесното дворно място /Х. М. е придобил собствеността на жилищния
етаж на основание договор за дарение, материализиран в н.а. № 56, т.I, рег.№713, д.№46 от
2016г. на нотариус с рег.№*** от регистъра на НК/. Фактическото ползване на етаж от
сграда в процесното дворно място от страна на И. М. Ц.-М. /в качеството й на съпруга на
собственика на обекта и съсобственик на дворното място/ не я легитимира да участва в
разпределението на ползването на поземления имот. За прецизност следва да се отбележи,
че дори това лице да притежаваше право по чл.64 от ЗС, то отново не е легитимирано да
участва в производството по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на дворното място, в което е
изградена сграда, в която се намира негов жилищен обект, тъй като той не придобива право
на собственост или вещно право на ползване върху терена и съответно не е легитимиран да
участва в разпределение на ползването на терена. Предвид изложеното съдът намира, че
следва да прекрати производството по делото по отношение на И. М. Ц.-М..
Искът по чл.32, ал.2 от ЗС може да се предяви от който и да е от съсобствениците в
случай на наличие на една от двете алтернативно предвидени в разпоредбата хипотези-
когато не може да се образува мнозинство или последното е взело решение, което е вредно за
общата вещ. Това включва и случай при който решението на мнозинството накърнява
правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта /когато не е съобразено с правата
в съсобствеността/.
В настоящия случай ищците твърдят, че понастоящем ответниците ползват част от
дворното място надвишаващо правата им в съсобствеността, както и че между тях са
правени опити за доброволно уреждане на спора в съответствие с постигнатата през 2005г.
устна уговорка за ползването. В хода на делото не се установи съдържанието на твърдяната
„устната уговорка”, както и между кои лица е постигната тя. Напротив, установи се, че в
различни периоди от време процесният имот е ползван по различен начин: наследодателят
на ответниците Х. К. е ползвал както мястото откъм съседния парцел /проход между
сградата и съседния парцел/, така и малка част от задната страна на парцела-до бараката на
ищците /показанията на св.Г. К./, че впоследствие ищците са ползвали цялото дворно място
в задната част на парцела, а ответниците-само мястото до сградата си-частта от парцела
откъм съседния парцел /проход между сградата и съседния парцел/, а понастоящем има
5
поставена ограда така, че ищците ползват мястото, което е зад тяхната къща, а ответниците-
съответно мястото, което е зад тяхната къща /свидетелските показания/, като частта от имота
/извън застроената с жилищни сгради-застроената площ на сграда 1 е 84кв.м., а на сграда 2 е
96кв.м./, която се ползва реално от ответниците е в размер на 70кв.м., а тази ползвана от
ищците-в размер на 181кв.м. /заключението на вещото лице и приложение № 4 към него/.
Установи се също, че между страните са разменяни покани във връзка с ползването на имота
съобразно правата им в съсобствеността, като не се спори, че между тях не е постигнато
съгласие за това. Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай няма взето
решение от съсобствениците за ползването на общата вещ съобразно правата им в
съсобствеността, поради което предявеният иск е допустим. Освен това, индиция, че е
налице невъзможност да се постигне решение за ползването на общата вещ е предявяването
на иска от мнозинството /решение № 1410 от 12.07.1995г. по гр.д.№ 1603 от 1994г. на ВКС,
IV г.о./.
По съществото на спора:
Предмет на иска е разпределяне ползването по отношение незастроената част от имота,
като ползването на тази част трябва да бъде разпредЕ. между страните, като се съобразят
вещните им права, необходимостта от достъп до сградите, хигиенните и стопански нужди,
които могат да бъдат задоволявани на определено пространство от двора. При всяко
положение обаче съсобственият имот следва да бъде разделен по начин, който най-пълно да
съответства на обема на правото на собственост на всеки един от съсобствениците, както и
на фактическото използване до момента на завеждане на делото /доколкото е възможно/.
Ръководен от изложеното съдът намира, че най-целесъобразния вариант за
разпределение ползването на съсобствения УПИ е вариант две, по приложение 6а от
допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, по следните съображения:
И двата варианта отразяват реално притежаваните от страните квоти, като и при двата
варианта е съобразен входа за достъп до двете сгради на калкан, а също и фактическото
ползване до момента, включително и ползването на изградената на място ламаринена
барака, но при втория вариант е опредЕ. за общо ползване част от мястото около калканните
сгради, необходимо за обслужването им, докато при първия вариант ответниците няма да
имат достъп до една от стените на жилищната им сграда /стената на сградата откъм
вътрешната страна на парцела/, което ще създава неудобства за обслужването й /напр. за
извършване на ремонтни и др.дейности по фасадата на сградата/.
Съобразно втория вариант /приложение 6а от допълнителното заключение на съдебно-
техническата експертиза/ ищците ще ползват частта от 173кв.м. защрихована в жълто и
означена с буквите SZHG, а ответниците-частта от 46кв.м. защрихована в зелено и означена
с буквите ABCNVXZS, като общата част- на площ от 32кв.м., е защрихована в сиво и е
около сградите.
Относно разноските:
Настоящото производство е по спорна съдебна администрация, като съдебното
решение ползва и двете страни по делото, поради което в този случай не намира приложение
разпоредбата на чл.78 от ГПК относно отговорността за направените по делото разноски.
Съгласно константната съдебната практика направените от страните разноски за адвокатско
възнаграждение остават в тяхна тежест така, както са направени, а разноските за платена
6
държавна такса и за платено възнаграждение на вещото лице следва да се поемат от
страните съобразно правата им в съсобствеността. Ищците са направили разноски в размер
общо на 1225 лева, от които 25лв.-платена държавна такса и 1200лева-платено
възнаграждение на вещото лице по приетата експертиза. Следователно, ответниците следва
да заплатят на ищците сумата от 255,21лева-за направени по делото разноски.
Водим от горното и на основание чл.32, ал.2 от ЗС, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на поземлен имот с идентификатор **********
(**********************) по КККР на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот - гр. С., ул. „А.Х." № *,
площ на имота от 431 /четиристотин тридесет и един/ кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/,
предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 1726 /хиляда седемстотин
двадесет и шест/, квартал 90 /деветдесет/, парцел 19 /деветнадесет/, при съседи- поземлени
имоти с идентификатори: 65334.300.3663; 65334.300.1724; 64334.300.1727; 65334.300.3792,
между В. Н. К. с ЕГН-********** и М. Н. С. с ЕГН-**********, от една страна и Т. Х. К. с
ЕГН-**********, Х. А. М. с ЕГН-**********, Р. А. М. с ЕГН-**********, А. Б. М. с ЕГН-
********** и М. Д. К. с ЕГН-**********, от друга страна, съобразно вариант втори,
приложение № 6а от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза,
което е неразделна част от настоящото решение, като мястото на ищците В. Н. К. и М. Н.
С. е защриховано в жълто, на площ от 173 (сто седемдесет и три) кв.м. и е означено с
буквите SZHG; мястото на ответниците Т. Х. К., Х. А. М., Р. А. М., А. Б. М. и М. Д. К. е
защриховано в зелено, на площ от 46 (четиридесет и шест) кв.м. и е означено с буквите
ABCNVXZS, а общата част за ползване, на площ от 32 (тридесет и два) кв.м. е защрихована
в сиво и е около сградите в имота.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на ответницата И. М. Ц.-М.,
поради недопустимост.
ОСЪЖДА Т. Х. К. с ЕГН-**********, Х. А. М. с ЕГН-**********, Р. А. М. с ЕГН-
**********, А. Б. М. с ЕГН-********** и М. Д. К. с ЕГН-**********, всички с адрес-гр.С.,
ул.“К.Ч.“, № **, ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Н. К. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“А.Х.“, №
* и М. Н. С. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ж.к.“М.“, № ** вх.*, ет.*, ап.**, сумата от
255,21лева (двеста петдесет и пет лв. и 21 ст.) за направени по делото разноски.
Решението в прекратителната му част има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата му част решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на
страните. Да се изпрати препис от решението на страните.
7
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8