№ 341
гр. Несебър, 12.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.а
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Гражданско дело №
20242150101165 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава тридесета „Защита и възстановяване на
нарушено владение“ от ГПК.
Образувано e по искова молба вх. № 9410/09.10.2024 г., пояснена с молби вх. №№
10095/29.10.2024 г. и 10886/20.11.2024 г., от В. Е. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.
******* съдебен адрес: гр. ******, чрез адв. П. В. от БАК, срещу М. Н. Б., ЕГН
**********, и М. Л. Б., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. ******, с която се иска
ответниците да бъдат осъдени да възстановят отнето с насилие и по скрит начин на
06.08.2024 г. владение върху апартамент с ид. № 51500.***** по КККР на гр. Несебър,
с административен адрес в гр. Несебър, **** III“, ****, като им бъде наложена глоба
по реда на чл. 360 от ГПК. Претендират се съдебни разноски.
Сочи се, че ищецът ползвал през лятото на 2005 г. процесния апартамент и го
обзавел със свои средства, като от 01.06.2006 г. започнал да осъществява владение
върху имота за себе си, което било явно, постоянно, непрекъснато, необезпокоявано,
спокойно, несъмнено и непоколебимо до понастоящем. Твърди, че на 01.06.2006 г. и на
01.05.2007 г. отблъснал владението на Б.Й., като му заявил своителното си намерение
спрямо апартамент № 13 и сменил ключалката. Оттогава ищецът заплащал всички
необходими и полезни разходи за имота за последните 17 години, вкл. режийни,
данъци, такси битов отпадък и за поддръжка на общи части. След отблъскване
владението на Б.Й. същият повече не упражнил фактическа власт над апартамента,
като с оглед смъртта му на 03.05.2017 г. негов единствен наследник останала
ответницата, която също не се противопоставила на владението на ищеца. През
м.април 2024 г. ищецът завел иск за установяване спрямо ответницата на правото си на
собственост по отношение на процесния апартамент, по който било образувано гр.д. №
442/2024 г. по описа на НРС. Заявява, че на 06.08.2024 г. ответникът М. Б. нахлул в
апартамента, като с ключар разбил патрона на входната врата, като за това научил от
служители на СОТ, на които бил възложил по договор охраната на имота. По случая
била подадена жалба до БРП, ТОН по вх. №12655/09.08.2024 г. Аргументира се, че
1
ответникът насилствено и по скрит начин е отнел владението над имота за себе си,
евентуално – за ответницата, предвид което се моли за уважаване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците чрез
упълномощения адв. В. Х. от АК – Силистра, с които предявените искове се оспорват
като неоснователни и се моли за отхвърлянето им в цялост, като се претендират
разноски. Оспорват се ищцовите твърдения за осъществявано от него владение по
отношение на процесния имот в периода 01.06.2006 г. – 06.08.2024 г. и за отнемането
му от ответниците по скрит начин и чрез насилие. Излагат се насрещни твърдения, че
апартамент № 13 е бил закупен на 11.07.2005 г. от Б.Т.Й. по силата на сключен с
„****строй“ ООД договор за покупко-продажба, изповядан в нотариална форма. След
смъртта си на 03.05.2017 г. Б.Й. оставил за своя единствена наследница ответницата М.
Б.. Заявява се, че в периода от 11.07.2005 г. до 03.05.2017 г. процесният апартамент е
владян единствено от Б.Й., който го предоставял за ползване на роднини и приятели за
почивка, вероятно и на ищеца, който му бил близък приятел. След смъртта на
наследодателя на ответницата ищецът установил контакт с нея чрез внучката П. Б. и
предложил да уредят въпроса със собствеността по отношение на ап. № 13 с оглед
твърдени задължения на наследодателя към ищеца, които се установявали и от вписана
в полза на ищеца възбрана върху имота от 26.03.2018 г., заличена на 26.07.2023 г. На
02.06.2023 г. било обявено саморъчно универсално завещание на наследодателя в
полза на Е.Е.И., вкл. по отношение на процесния имот, което в последствие било
обявено за нищожно с решение на ОС – Варна по гр.д. № 20233100102003 и по иск на
ответницата. На 21.06.2024 г. след уведомяване на управителя на комплекс „**** III“ и
органите на МВР внучката на ответницата и семейството сменили ключалката на
процесния апартамент със съдействието на ключар и влезли в него. Вътре установили
храна и козметика с изтекъл през 2020 г. срок на годност, както и занемарения вид на
жилището. След пребиваване от 2 дни внучката на ответницата и семейството
напуснали жилището на 23.06.2024 г. по обяд, като заключили входната врата. На
02.07.2024 г., в телефонен разговор с управителя на комплекса – А.Д., П. Б. разбрала,
че Д. видял ищеца да прави нещо на входната врата на процесното жилище, предвид
което внучката на ответницата подала сигнал по случая до тел. 112. На 05.08.2024 г.
внукът на ответницата – ответникът Б. посетил с дъщеря си к-с „**** III”, след като
получил чип за комплекса и ключ за входната врата на жилището от сестра си П. Б..
Намерението му било да пребивава в апартамент № 13 за лятната си почивка, но на
място установил, че ключалката на входната му врата е сменена, поради което подал
сигнал на тел. 112 и жалба в РУ Несебър, като по случая била образувана преписка №
304000-13843/2024 г. по описа на РУ Несебър, вх. № 14410/24/25.11.2024 г. на БРП,
ТОН. Ответникът Б. и дъщеря му пренощували на друго място същата вечер, а на
следващия ден – 06.08.2024 г. – ответникът, заедно с ключар и в присъствието на
управителя на комплекса сменили ключалката на ап. № 13. По този повод на място
дошли служители на „Боду“ ООД, тъй като в апартамента имало монтирана сигнално-
охранителна техника, която била демонтирана на 15.08.2024 г. На 17.08.2024 г. П. Б.
сключила договор за охрана на жилището с „ЗС СОТ Бургас“ ООД. Предвид
изложените насрещни факти се аргументира, че ищецът никога не е владял имота по
смисъла на закона, а единствено е осъществявал фактическа власт, под формата на
търпими действия със съгласието на владелеца. Обосновава се, че действията на П. и
М. Б.и са били насочени към преустановяване на тези търпими действия на ищеца, не
са били придружени с каквато и да е форма на насилие и са били явни.
В проведени по делото открити съдебни заседания, ищецът, чрез
упълномощените си представители, поддържа претенциите и моли за уважаването им.
Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците се представляват в съдебни заседания от упълномощен адвокат,
2
който поддържа дадения отговор, моли за отхвърляне на исковете и претендира
разноски по списък.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
76 от ЗС.
С приетия за окончателен и неоспорен от страните доклад по делото, в тежест на
ищеца е възложено да докаже, при условията на пълно и главно следните факти: че
към посочената дата 06.08.2024 г. е осъществявал владение по отношение на СОС с ид.
№ 51500.***** по КККР на гр. Несебър, с административен адрес в гр. Несебър, в.с.
*****, изразяващо се в упражняване на фактическа власт върху вещта – държане
лично или чрез трето лице със своително намерение /като своя/; както и че
ответниците са осъществили на 06.08.2024 г. описаните в исковата молба действия, с
които са отнели владението върху вещта от ищеца по скрит или насилствен начин.
Предвид квалификацията на претенциите на ответниците е указано, че следва да
докажат защитните си възражение и въведените във връзка с тях факти.
С доклада си съдът е приел за безспорни между страните следните обстоятелства:
че ответникът М. Б. е внук на ответницата М. Б.; че ответницата М. Б. е наследник по
закон на Б.Т.Й.; както и че на 06.08.2024 г. ответникът Б. е сменил ключалката на
външната врата на процесното жилище.
Видно от представена искова молба /л. 4-7 от делото/ и по твърдения на страните
между ищеца и ответницата Б. е налице висящо съдебно производство по предявен от
ищеца иск за собственост по отношение на процесния апартамент, образувано на
23.04.2024 г.
Съгласно представени от ответниците нотариален акт, препис-извлечение от акт
за смърт, удостоверение за наследници /л. 41-44 от делото/ собствеността по
отношение на процесния ап. № 13 е била придобита по договор за покупко-продажба
на 11.07.2005 г. от Б.Т.Й., починал на 03.05.2017 г., с единствен наследник по закон –
ответницата Б..
Същевременно от приложени към отговора писмени доказателства – тайно
саморъчно завещание, протокол за обявяването му, декларация, съдебно решение,
справка по партидата на СОС ид. № 51500.***** при СВ – Несебър /л. 52-59 от делото/
се установява, че във връзка с претенция на легитимиран наследник по завещание от
страна на ответницата Б. е било проведено съдебно производство, приключило с
решение за обявяване завещанието за нищожно, вписано по партидата на имота на
11.06.2024 г.
От справка по персоналната партида на ищеца в АВ /л. 45-51 от делото/ е видно,
че същият е бил собственик на ап. 7 във в.с. „**** III“, чиято собственост е разпоредил
през 2012 г., както и че процесният имот е бил възбраняван в негова полза през 2018 г.
за обезпечаване претенциите му спрямо Б.Й..
От друга страна с представени прокурорско постановление и преписка по описа
на РУ - Несебър; два броя констативни приемо-предавателни протокола и договор за
сигнално-охранителна дейност / л. 60-65; л. 139-181 от делото/ се установява, че на
05.08.2024 г. около 18,30 часа ответникът Б., при опит да влезе в процесния ап. № 13,
установил че ключалката е подменена, за което сигнализирал органите на реда за
извършено престъпление самоуправство от страна на ищеца. С прокурорско
постановление е отказано образуване на досъдебно производство по случая, който е
приет за маловажен от държавното обвинение, като монтираната в жилището
3
охранителна техника на СОТ е демонтирана на 15.08.2024 г. и на нейно място е
изградена сигнално-охранителна система на 17.08.2024 г. по възложение на
ответницата Б..
Съгласно изискана с „Районен център 112“ – Бургас справка и огледан материален
носител на аудио-записи, чрез възпроизвеждането му в съдебна зала с участие на
страните, се установи, че на датите 02.07.2024 г., 05.08.2024 г. и 06.08.2024 г.
ответникът Б. и сестра му са подавали сигнали във връзка с неправомерни действия за
установяване владение над ап. № 13 от трето лице, както и са уведомявали за
предприети от тях действия за възстановяване на фактическото положение преди
извършването им.
Видно от представен от трето неучастващо по делото лице – „БОДУ“ ООД –
договор /л. 100-102 от делото/, именно ищецът е възложил на 03.07.2024 г. монтаж на
сигнално-охранителна техника в процесното жилище.
Ищецът ангажира писмени доказателства /л. 106-120 от делото/, съгласно които
се установява, че на 11.05.2024 г. е застраховал процесния апартамент, заплатил
дължими за заден период разходи за поддръжката му към управителя на комплекса, в
който се намира, както и задължения към кумунални дружества и Община Несебър за
имота, като навсякъде по партидите като титуляр е вписан Б.Й..
Съдът намира за неотносими изцяло приобщените материали по ДП вх. №
12655/2024 г. по описа на РП – Бургас, водено срещу неизвестен извършител по сигнал
за кражба на ищеца, предвид което не ги обсъжда.
По делото бе огледан и оптичен диск, представен с отговора на исковата молба,
като при възпроизвеждането му се констатира съдържащ се телефонен разговор
относно финансови претенции между внучката на ответницата и ищеца, който съдът
не кредитира като неотносим към предмета на доказване.
В хода на производството бяха разпитани водените от ищцеца свидетели – П.Г. и
В. Т., както и водените от ответниците свидетели А.Д., П. Б. и призования по тяхно
искане свидетел Х. Н..
Свидетелят Г., син на приятел на ищеца и обитател на в.с. „**** III“, заявява пред
съда, че семейството му притежава собственост в в.с. „**** III“, но поради лични
причини е пребивавал в ап. № 13 през лятото на 2007-2008 г., и впоследствие, вкл. през
м.февруари-март 2024 г. - за кратко, като е бил допускан в него от ищеца. Спомня си,
че в апартамента винаги е имало лични вещи на ищеца, както и че през 2015-2016 г. е
участвал в ремонта на жилището на приятелски начала. Споделя, че системно
посещавал ап. № 13 през летата в периода 2007-2024 г., като влизал в него с ключ,
който ищецът бил предоставил на баща му.
В разпита си пред съда св. Т. – приятел на ищеца - посочва, че познава ищеца от
20 години и многократно е посещавал процесния ап. № 13, последно през м.май 2024
г. и м.юли 2024 г. Твърди, че през м.май 2024 г. помагал на ищеца да пренесат диван в
жилището, а през м.юли 2024 г. му бил на гости в същото. Спомня си, че в периода
2020-2024 г. е посещавал ищеца в жилището 4-5 пъти, вкл. веднъж през 2020 г. е спал в
него, като ползвал за достъп ключ, даден му от ищеца.
От своя страна, св. Д. – мениджър в к-с „**** III“ от м.септември 2021 г. –
заявява, че в неговите задължения е да приема плащания на такса поддръжка от
собствениците и да им предоставя чипове за достъп до комплекса. Посочва, че познава
ищеца от 2019 г., а внуците на ответницата – П. и отв. М. Б. от лятото на 2024 г.
Заявява, че му е известно, че ищецът имал собственост в комплекса, тъй като предал
чипове на новите собственици след продажбата му, а и му бил клиент през 2019 г. в
ресторанта на комплекса, който тогава стопанисвал. Спомня си, че процесният ап. №
4
13 се е водил на друг човек, който е починал, като през м.юни 2024 г. в комплекса с
документи за него се явила внучката на ответницата – П., на която предал чип за входа
на сградата. Завява, че тъй като нямал ключ от ап. № 13 /който по това време бил с
табелка № 69/, внучката на ответницата извикала ключар, след като уведомила
полицията, и сменила ключалката му. Допълва, че впоследствие информирал П. Б. за
това, че ищецът е бил забелязан в комплекса, тъй като тя му била споделила, че водят
дела, а знаел, че няма своя собственост там вече. Спомня си, че същото лято отново се
е наложило да сменят ключалката на ап. № 13, тъй като братът на П. /ответника/ не
успял да си влезе с ключа, като тогава на място дошъл и служител на СОТ.
В показанията си св. П. Б. – внучка на ответницата и сестра на ответника – завява,
че знае за собствеността на починалия Б.Й. от баща си още от 2005 г., но се
поинтересувала от ап. № 13 едва през 2018 г., след като била изтеглена пенсията на
баба – ответницата М. Б.. След извършено проучване св. Б. установила, че пенсията
на баба е запорирана за задължения на Б.Й. и така семейството им разбрало, че тя е
наследила негови дългове след смъртта му. След разговор с позната узнала номера на
ищеца и провела телефонен разговор с него, в който последният и казал, че е
възбранил ап. № 13, защото починалият Й. му дължал 25 000 лева. Потвърждава, че за
имота е било обявено фалшиво завещание, по повод на което в разговор ищецът
казал, че ще им вземат имота и предложил да го купи срещу 10 000 лева. Посочва,
че впоследствие св. А.Д. позвънил да я уведоми, че видял ищеца в комплекса да
рови около ключалката на процесния имот, за което подала сигнал на тел. 112 и
позвънила на ищеца, като му казала да не влиза в имота, защото го подготвят за
отдаване под наем. Спомня си, че за пръв път влязла в апартамента на 21.06.2024 г. с
помощта на ключар, като предварително провела разговори с мениджъра на комплекса,
който дал чипове, както и уведомила органите на реда. Посочва, че жилището към
тази дата имало занемарен вид, имало нужда от основно почистване, а в него имало
храна и препарати с изтекъл през 2017-2019 г. срок на годност. Впоследствие си
спомня, че брат /ответникът/ се опитал да влезе с предаден му от нея ключ в имота,
но установил, че ключът не става, за което свидетелката подала сигнал на тел. 122, а
брат подал жалба в полицията. На следващият ден ответникът казал, че е влязъл в
ап. № 13 с помощта на ключар.
По изнесени от св. Х. Н. /ключар/ сведения пред съда, същият по искане на св. Б.
отворил процесното жилище през лятото на 2024 г. в присъствието на свидетел –
мениджъра Д., за която съставил протокол. Заявява, че св. Б. му представила
документи за собственост и му казала, че се е обадила в полицията. Спомня си, че
впоследствие отново го потърсили за това жилище, този път - братът на свидетелката
Б. – ответника, но този път им указал, че следва да се подаде сигнал до тел. 112.
Заявява, че след сигнализиране на органите на реда на място дошли полицаи,
прегледали документите на ответника и дали разрешение на свидетеля да отвори
жилището. След второто отваряне на ап. № 13 се задействал СОТ.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от Закона за собствеността може да се
предяви в шестмесечен срок, който има преклузивен характер и за спазването му
съдът следи служебно. В случая съдът намира, че владелческите искове са
своевременно предявени с оглед събраните по делото доказателства, установяващи
момента, в който ищецът е узнал за отнемането на владението, а именно на 06.08.2024
г. – от служител на СОТ, явяват се допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Посесорният иск по чл. 76 от ЗС се прилага в два квалифицирани случая на
отнемане на владение или държане - когато самоволното или самоуправно
5
установяване на фактическа власт върху вещта е извършено от нарушителя чрез
насилие или по скрит начин. В производството по чл. 75 и чл. 76 от ЗС съдът
проверява само факта на владението и на нарушението, но не и въпросите, свързани с
правото на собственост, като документите, удостоверяващи вещните права, се вземат
предвид единствено доколкото установяват факта на владението /чл. 357, ал. 1 от
ГПК/. Следователно, за да бъде уважен искът по чл. 76 от ЗС, е необходимо ищецът
при условията на пълно и главно доказване да установи факта на владението,
респективно държането и на нарушението. Предмет на доказателствената тежест е
обстоятелството, че ответниците са отнели вещта или имота чрез насилие или по
скрит начин към определената дата.
Според легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ/имот, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражнявана фактическа
власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези
признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака:
упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Не е достатъчно
владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към
вещта/имота, за което собственикът не може да узнае. Когато се касае за недвижим
имот годни биха били следните действия: да осъществява физическо присъствие в
него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при
такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее
неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на
собствеността си. Продължителността на упражняваното от ищеца владение преди
момента на отнемането не е елемент от фактическия състав на иска по чл. 76 от ЗС.
Достатъчно е да се установи, че ищецът е упражнявал фактическа власт към момента
на отнемането с характеристиките на владение или държане.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установява при
условията на пълно и главно доказване, че непосредствено преди твърдяната дата
06.08.2025 г. на отнемането ищецът е упражнявал еднолична фактическа власт върху
имота с характеристиките на владение или държане.
Впечатленията на водените от ищеца свидетели са формирани основно в период
преди 2024 г., поради което не са информативни относно действителното фактическо
положение към 06.08.2024 г. Посещенията на свидет****е в имота са били епизодични
и в отдалечен във времето период, поради което не са годни да установяват факта на
упражнявана от ищеца фактическа власт към релевантия момент. Относими се явяват
само показанията на св. Т., който заявява, че е гостувал на ищеца в ап. № 13 през м.
юли 2024 г., но не може да изложи сведения за обстоятелствата, довели до
установяване на фактическата власт към този момент от ищеца.
От друга страна показанията на водените от ответниците свидетели
възпроизвеждат непосредствените им впечатления, формирани в относимия период от
време в резултат на трайни наблюдения. От същите се установява, че през м.юни на
2024 г., представител на ответницата Б. е влязъл във владение на имота, след като се е
легитимирал с документи, че представлява наследник на вписания за имота в
регистрите на сградата собственик Б.Й. /видно и от ангажирани от ищеца фактури за
плащане на годишни такси/, сменила е ключалката с помощта на ключар, снабдила се е
с ключове за имота и чипове за сградата, в която се намира. Разколебаващо
достоверността на показанията на ищцовите свидетели, свидет****е на ответниците
сочат, че точното местонахождение на имота е било установено през м.юни 2024 г. по
описанието му съгласно нотариален акт, а на вратата му е стояла табелка с № 69,
6
вместо № 13. Както водените от ответниците свидетели, така и призованият свидетел –
ключар потвърждават, че за извършените действия през м.юни 2024 г. са съставени
протоколи в присъствие на мениджъра на комплекса и са уведомени органите на реда.
В допълнение, с показанията им точно се установява, че след този момент ищецът е
посетил комплекса, в който се намира процесното жилище и е ровичкал ключалката
му, а по-късно се установило, че същата е била сменена, което наложило повторната
подмяна от представител на ответницата на 06.08.2024 г. – след подадени сигнал на
тел. 122 и жалба в полицията, в присъствие на служители на реда и със съдействието
на ключар.
Установените с показанията на свидет****е на ответниците факти изцяло се
подкрепят и от събраните писмени доказателства и приобщеното веществено такова.
Всички доказателства несъмнено сочат, че ищецът самоволно е установил фактическа
власт над процесното жилище в началото на м.юли 2024 г., подменяйки поставената от
ответницата Б. ключалка и инсталирайки СОТ в същото. Несъмнено се установява и
че всички действия, осъществени на 06.08.2024 г. от страна на ответника Б., като
представител на ответницата Б., са били съгласувани с органите на реда и явни.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не успя да докаже, че към
06.08.2024 г. е осъществявал спокойна и несъмнена фактическа власт над процесното
жилище. В противоречие с това твърдение влизат доказателствата за подадени
сигнали срещу него в полицията, породените у св. Д. съмнения от поведението му,
водената преписка по описа на РУ – Несебър, образуваното дело по спор за
собственост и факта, че е установил властта си над жилището без да уведоми
управителя на комплекса или полицията - подменяйки по неустановен начин
ключалката, поставена от св. Б. /чрез неин представител/ през м.юни 2024 г. Така, за
съда се налага извод, че към 06.08.2024 г. ищецът не е упражнявал фактическа власт
над ап. № 13 с характеристиките на владение или държане. Всички събрани
доказателства сочат, че ищецът е действал самоуправно при установяване на властта
си над имота, като неправомерните му действия не могат да обосноват правнозащитим
интерес по смисъла на чл. 76 от ЗС, т.е. ищецът се явява процесуалноправно
легитимиран за провеждане на претенцията, но не и материалноправно легитимиран за
получаване на съдебна защита в поискания обем.
Отделно от изложеното по делото не се събраха никакви доказателства, че
отнемането на владението е извършено по начин, така че да не може веднага да стане
достояние на ищеца. Напротив, съобразно обичайния начин, по който се твърди да е
осъществявана фактическа власт и обстоятелството, че ищецът не е обитавал трайно
имота, необосновани се явяват доводите за отнемане по скрит начин, т.е. в отсъствие
на лица, чрез които съобразно нормалните отношения, той би бил уведомен, още
повече при наличието на сигнализационна СОТ система, монтирана от него в
жилището. Извършените на 06.08.2024 г. действия от ответника Б. са били доведени до
знанието на мениджъра на комплекса и полицията, съгласувани ден по-рано с органите
на реда и извършени през деня. Действително, придобиването на фактическа власт от
ответницата, чрез ответника на 06.08.2024 г. е станало с подмяна на ключалка, но
съдът намира, че това действие в случая не съставлява насилствен начин, доколкото не
се касае до самоволно разбиване /упражняване на насилие над вещта от ответниците/,
а подмяна от ключар в светлата част на денонощието, съгласувана с и в присъствие на
органите на реда.
С оглед изложеното предявените искове с правно основание чл. 76 от ЗС следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора, на ищеца не се следва присъждане на разноски за
производството. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за производството се
7
следват на ответниците, съгласно доказателствата за извършването им – по 1500 лева
за всеки от тях, представляващи размера на заплатеното за производството адвокатско
възнаграждение. Що се касае до претендирания за възстановяване разход за внесен от
ответника депозит за призоваване на свидетел в размер на 50 лева, същият подлежи на
възстановяване по молба на заинтересованата страна, като неизползван по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените субективно съединени посесорни осъдителни искове от
В. Е. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. ******* съдебен адрес: гр. ******, чрез адв. П.
В. от БАК, срещу М. Н. Б., ЕГН **********, и М. Л. Б., ЕГН **********, двамата с
адрес в гр. ******, с искане на основание чл. 76 от ЗС да се осъдят ответниците да
предадат на ищеца отнето с насилие и по скрит начин на 06.08.2024 г. владение върху
апартамент с ид. № 51500.***** по КККР на гр. Несебър, с административен адрес в
гр. Несебър, **** III“, ****, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. Е. Т., ЕГН **********, да
заплати на М. Н. Б., ЕГН **********, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева –
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. Е. Т., ЕГН **********, да
заплати на М. Л. Б., ЕГН **********, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева –
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8