РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Ловеч, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Търговско дело №
20224300900029 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.286 от ТЗ,вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от Д. М. АНГ. с ЕГН **********, в качеството
му на регистриран земеделски производител-животновъд, с постоянен адрес в гр.Б.С.,
срещу „А.“ЕООД с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление в
гр.Л.,ул.“Й.Й.“***,представлявано от М. В. ГР.,с посочено правно основание чл.79 и чл.86
от ЗЗД. Предявена е претенция за заплащане на главница в размер на 24 026.40лв.,
представляваща стойността на доставено, но неизплатено сурово мляко по договорени
доставки и издадени фактури и претенция за сумата 3455.20лв.-представляваща мораторна
лихва по реда на чл.86 от ЗЗД, върху просрочените вземания, с падеж съгласно Договор
№153/01.05.2020г. до 15 дни след издаване на фактурата, заедно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Прилага издадени
фактури за предадено сурово мляко с №22/30.09.2020г. на стойност 15 516лв., ф-ра
№23/15.10.2020г. на стойност 5011.20лв., фактура №25/03.11.2020г.на стойност
3 499.20лв.,заедно с приложени към тях приемо-предавателни документи. Представя и
справки за начислен ДДС,както и извлечение от дневника за продажби за м. септември,
октомври и ноември на 2020г. Излага, че е регистриран като земеделски стопанин-
животновъд, с животновъден обект с № ЖО-32480090. На 01.05.2020г. е сключил Договор
№153 с ответното дружество за доставка на сурово краве мляко. Твърди,че е изпълнил
договора и е извършил доставки на мляко,като е издал изискваните счетоводни документи-
1
данъчни фактури. За доставките от ответника са издадени приемо-предавателни протоколи.
Въпреки това от дружеството не е изпълнено договореното в т.9 от договора плащане „в 15-
дневен срок по банка“. Твърди,че към момента задължението е в общ размер на главница 24
026.40лв., по издадените три фактури.С оглед липсата на плащане претендира и мораторна
лихва,съгласно уговорения в т.9 от договора падеж-общо 3 455.20лв.,от която-по ф-ра
№22/30.09.2020г.-в размер на 2 267.06лв.,за периода от 16.10.2020г.до 25.03.2022г., по ф-ра
№23/15.10.2020г.- 709.92лв.,с падеж 01.11.2020г. до 25.03.2022г. и ф-ра №25/03.11.2020г.-
478.22лв.,с падеж 19.11.2020г. до 25.03.2022г.
Моли да се постанови решение,с което ответникът се осъди да му заплати
претендираните суми,както и направените в производството разноски.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът „А.“ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в гр.Л.,ул.“Й.Й.“***, представлявано от М. В. ГР., не изпраща отговор.
Преди съдебното заседание ответникът представя молба, с приложени към нея
платежни нареждания- 5 бр.,с които твърди, че обосновава погасяване на цялото му
задължение и моли делото да бъде прекратено.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и заявява,че приема извършените
плащания и признава погасяване на задължението към него до размера на 24 026.40лв.
Поддържа,че поради недостиг на преведените суми да погасят цялото задължение, следва
да се приложи редът по чл.76,ал.2 от ЗЗД и се приеме за изцяло е погасено задължението за
лихва за забава, а за главница частично. Твърди, че е налице непогасен остатък от
главницата в размер на 3 455.20лв., който моли да му бъде присъден. Претендира плащане
и на направените разноски в размер на 1099.26лв.
0тветникът не се явява в съдебно заседание.
От събраните и приети по делото писмени доказателства и становищата на
страните, преценени по отделно и в съвкупност,съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта.
Съобразявайки,че е предявен осъдителен иск, основан на сключен Договор
№153/01.05.2020г. за доставка на сурово краве мляко и издадени фактури и приемо-
предавателни протокола, съдът приема, че страните са надлежно сезирани съгласно договора-
„доставчик“ и „изкупвач“. При твърдението за наличие на непогасени задължения,
осъдителният иск е допустим.
По основателността.
Както съдът прие в доклада си- предявен е иск с правно основание чл.286 от
ТЗ,вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Ищецът Д. М. АНГ.-в качеството на регистриран земеделски
производител, и „А.“ЕООД са сключили на 05.01.2020г. Договор №153 за доставка на
сурово краве мляко. Договорът е безсрочен. По него Д.А. е поел ангажимент като доставчик
да предава на „А.“ЕООД-като изкупвач, краве мляко, с описани в договора характеристики,
2
с посочено място на предаване и количества. В чл.9 страните са се договорили,че
заплащането на млякото от изкупвача ще се извършва на 15 дни по банков ред. В
изпълнение на договореностите са съставени три фактури- № 22/30.09.2020г. на стойност
15 516лв. за предадено мляко за периода от 10.09. - 30.09.2020г., ф-ра №23/13.10.2020г. на
стойност 5011.20лв. за предадено мляко за периода от 01.10. - 15.10.2020г., фактура
№25/03.11.2020г.на стойност 3 499.20лв., за предадено мляко за периода от 16.10 -
31.10.2020г.,заедно с приложени към тях приемо-предавателни документи за доставката от
всеки ден. Документите са с положени подписи от предалия Д.А. и приелия шофьор,
представител на „А.“ЕООД. Ищецът представя и справки за начислен ДДС, както и
извлечение от дневника за продажби за м. септември, октомври и ноември на 2020г.,в които
са вписани процесните доставки.
Ответникът представи платежни нареждания, с които твърди,че доказва
погасяването на задължението в общ размер от 24 026.40лв. Представя платежно нераждане
от 23.05.2022г., с преведена от „А.“ЕООД в полза на Д.А. сума от 3000лв. и основание за
плащането – „част по ФРА 22“, платежно нареждане от 25.05.2022г. за сумата 1000лв.,с
основание „част по ФРА 22“, платежно нареждане от 28.06.2022г.,за сумата 10 026.40лв., с
основание „по ФРИ за сурово мляко“, платежно нареждане от 15.07.2022г.за сумата
5000лв.,с основание „частично по ф-ри за сурово мляко“ и платежно нареждане от
25.07.2022г.за сумата 5000лв.,с основание „окончателно по ф-ри за сурово мляко“. Общият
размер на платена сума е 24 026.40лв.
От своя страна ищецът призна извършените плащания, но възрази, че следва да
се приложи поредността на погасяване съгласно чл.76,ал.2 от ЗЗД, при което се явява
остатък от непогасена главница в размер на 3 455.20лв.
При така установената фактическа обстановка и становищата на страните,съдът
приема,че е сезиран с иск по чл.79 от ЗЗД,вр.с чл.286 от ТЗ- за заплащане на обща сума от
24 026.40лв., представляваща неплатена цена по Договор №153/01.05.2020г.за доставка на
сурово краве мляко, по издадени три фактури – по Фактура с №22/30.09.2020г., на стойност
15 516лв.,с падеж 15.10.2020г., Фактура №23/15.10.2020г.- 5 011.20лв.,с падеж 01.11.2020г.
и фактура №25/03.11.2020г.- 3 499.20лв.,с падеж 19.11.2020г. и приемо-предавателни
протокола, както и акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД-за заплащане на
дължима лихва за забава в общ размер на 3455.20лв., съгласно чл.9 от Договора,от която: по
ф-ра №22/30.09.2020г.-в размер на 2 267.06лв.,за периода от 16.10.2020г.до 25.03.2022г., по
ф-ра №23/15.10.2020г.- 709.92лв.,с падеж 01.11.2020г. до 25.03.2022г. и Ф-ра
№25/03.11.2020г.- 478.22лв.,с падеж 19.11.2020г. до 25.03.2022г. Претендира се и
присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Съдът намира, че претенциите са доказани категорично. Представени са
убидетелни доказателства за съществуващата търговска обвързаност между страните-
условията на договора са ясни и не се оспорват. Видно от приложените приемо-
пердавателни протоколи ищецът е изпълнявал ангажиментите си,като през м.септември и
3
октомври на 2020г. е предавал уговореното сурово мляко. Не е имало рекламации от страна
на изкупвача. Доставките са удостоверени с надлежни документи,така-както са уговорени и
не се оспорват. От тях може да се направи извод,че ищецът е изпълнил ангажиментите си
по договора изцяло.
От своя страна изкупвачът не е изплатил своевременно цената на доставеното
сурово мляко. Видно от чл.9 от договора страните са се споразумели плащането да бъде на
15 дни по банков път. Видно е,че падежите са настъпили отдавна и не е имало изпълнение в
уговорените срокове. Задълженията са погасени едва след завеждане на исковата молба. С
оглед на това съдът приема за основателна и акцесорната претенция за лихва за забава.
Ищецът изрично уточни периодите и размерите й. Така падежите по всяка от трите фактури
са - по ф-ра №22/30.09.2020г.- за периода от 16.10.2020г. до 25.03.2022г.,като задължението
е в размер на 2 267.06лв., по ф-ра №23/15.10.2020г., с падеж 01.11.2020г. до 25.03.2022г.- в
размер на 709.92лв. и ф-ра №25/03.11.2020г., с падеж 19.11.2020г. до 25.03.2022г. в размер
на 478.22лв.,или общо в размер на 3 455.20лв.
Съдът намира за основателно възражението на ищеца за приложение на
правилото на чл.76,ал.2 от ЗЗД при настъпилото в хода на производството частично
плащане, което не е достатъчно да покрие цялото задължение. С нормата се защитава
интереса на кредитора,като първо се погасяват разноски, следват лихви-като задължения с
по-кратка погасителна давност(чл.111,ал.1,б.“в“ от ЗЗД) и едва накрая главницата,която
продължава да се олихвява до пълното изплащане на задължението и спрямо която е
приложима давността по чл.110 от ЗЗД (в т.см.т.1 от ТРеш.№3/27.03.2019г.,по т.д.
№3/2017г.на ОСГТК на ВКС). С оглед на това съдът приема,че плащането следва да се
приеме като относимо към спора по правилото на чл.235,ал.3 от ГПК, като с него е погасено
задължението за мораторна лихва в пълния й размер, а главницата частично- налице е
остатък от 3 455.20лв.,който е дължим.
По изложените съображения искът на Д. М. АНГ. следва да се уважи до размера
на 3 455.20лв., като се осъди „А.“ЕООД да заплати сумата,представляваща остатък от
главница по Договор №153/01.05.2020г.,ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния
претендиран размер от 24 026.40лв., искът следва да се отхвърли, поради погасяване,
настъпило в хода на производството на основание чл.235,ал.3 от ГПК.
С оглед на изхода по спора ищецът има право на възстановяване на направените
във връзка с производството разноски. Внесена е държавна такса в размер на
1100лв.,претендира се сумата 1099.26лв.,в който размер следва да се присъди. С оглед
направеното едва в хода на настоящето производство плащане на част от дълга, на
ответника не се дължат разноски.
По изложените съображения ОС-Ловеч
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „А.“ЕООД с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление в
гр.Л.,ул.“Й.Й.“***,представлявано от М. В. ГР., ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. АНГ. с ЕГН
**********–в качеството му на регистриран земеделски производител-животновъд, с
постоянен адрес в гр.Б.С.,ул.“Рила“№10, сумата 3 455.20 (три хиляди четиристотин
петдесет и пет лева и двайсет стотинки), представляваща главница по Договор
№153/01.05.2020г.,ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане, а иска до пълния претендиран размер от 24 026.40лв.
ОТХВЪРЛЯ като погасен с плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „А.“ЕООД с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление в
гр.Л.,ул.“Й.Й.“***,представлявано от М. В. ГР., ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. АНГ. с ЕГН
**********–в качеството му на регистриран земеделски производител-животновъд, с
постоянен адрес в гр.Б.С.,ул.“Рила“№10, сумата 1 099.26 (хиляда и деветдесет и девет лева
и двайсет и шест стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на страните,
пред Апелативен съд-Велико Търново.
Да се уведомят страните за настоящето на основание чл.7,ал.2 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
5