М О Т И В И
по присъда № 127 от 08.08.2018г.
по НОХД № 2916 по описа на БРС за 2018
г.
Съдебното производство по делото е образувано по обвинителния акт на
Районна прокуратура- Бургас против подсъдимата М.Щ.А. с обвинение за това, че на
07.02.2018г. в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник”, в магазин „”, находящ се до при
условията на опасен рецидив е отнела чужди движими вещи – сумата от 600 лева от
владението на Н.А.П., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.
„а” и б. „б” от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда. Предлага на
подсъдимата да се наложи на основание чл.54 от НК, наказание лишаване
от свобода, което след редукцията по чл.58а от НК да бъде за срок четири
години. Наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим. Не ангажира нови доказателства.
Подсъдимата се явява в
съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за виновна, признава изцяло
изложената фактическа обстановка в обвинителния акт. Не ангажира доказателства.
Защитникът –адв.А. счита, деянието за доказано, като уточнява, че при определяне на наказанието, следва да бъдат взети
предвид смекчаващите вината обстоятелства, а именно пълните самопризнания пред
настоящия състав и пълното съдействие на органите на досъдебното производство,
както и изразеното съжаление за стореното. По отношение на осъжданията намира,
че независимо от тяхната многобройност, те не обуславят висока обществената
опасност на подсъдимата, тъй като извършването им е продиктувано от
безизходицата, в която се намира всеки път, когато излезе от затвора. Предлага
да бъде определено минимално наказание.
Съдебното
производство е проведено по реда на чл.371 т.2 от НПК.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
Съдът счита за установено от правна и фактическа страна следното:
Подсъдимата М.Щ.А.
- родена на *** ***, с постоянен адрес:***, българска гражданка, с начално образование,
неомъжена, осъждана, ЕГН **********.
На
07.02.2018г. около 20,30ч. пострадалият Н.А.П. отишъл в магазин
По
същото време подсъдимата М.А., заедно със свид. също влезли в горепосочения
магазин. Междувременно пострадалият П. напазарувал и се наредил на касата, за да заплати покупките си, като в левия си джоб на
анцуга си носил парична сума от 700лв., в банкноти от по 100лв. След него
застанали подсъдимата и свидетелят. Пострадалият П. извадил всичките пари от левия джоб на анцуга си и
подал една банкнота от 100лева на касиерката, а
другите шест банкноти от по 100 лв.
прибрал отново на същото място, като затворил ципа на джоба. Подсъдимата забелязала
действията, които извършва пострадалия е къде прибира парите. Докато му връщали рестото и си прибирал покупките
подсъдимата минала зад него, отворила ципа на джоба, бръкнала в него и взела сумата от 600 лева. Пострадалият усетил това и веднага проверил дали
парите му са в джоба, при което установил, че липсват. Същият се обърнал и видял
непосредствено до себе си подсъдимата и попитал къде са парите му, като хванал подсъдимата за ръката,
но тя отричала да ги е взела. Пострадалият се опитал да ги спре
да не излизат от магазина, но не успял.
Подсъдимата и
свидетелят, след като платили, напуснали магазина, докато вървяли по улицата
подсъдимата преброила парите, които била взела от пострадалия, след което си
хванали такси и отишли до кв.“Победа“. Там си купили алкохол, храна и цигари.
Свидетелката–касиер
в магазина сигнализирала свидетелката–управител на магазина за случилото се. Те
прегледали записите от видеокамерите и установили, че действително подсъдимата
е взела парите от джоба на пострадалия, докато той е на касата. Пострадалият П.
се обадил на телефон №112 за извършената кражба.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите на свидетелите Н.П. /л. 35,56 от ДП/, обясненията на подсъдимата /л. 75
от ДП/, съдебно-техническа експертиза /л. 46-54 от ДП/, справка за съдимост /л. 26-28 от ДП/, протокол
за разпознаване /л. 57 от ДП/, и от друга страна пълните самопризнания от
подсъдимия на изложените обстоятелства в обвинителния акт. Свидетелските
показания подкрепят изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт
като взаимно се допълват, предвид различните елементи от обективната страна на
деяния, които са възприели. Същите са последователни и непротиворечиви, поради
което Съдът изцяло ги кредитира. Самопризнанията на подсъдимия изцяло
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. От изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза на записите от видеокамерите на магазин „Анет“ и
проведеното лицево-идентификационно изследване на извлечените кадри с
приложеният сравнителен материал, не се изключва възможността да е заснета
подсъдимата М.А.. Присъствието на подсъдимата и нейната идентификация се
установява и от разпознаването на лице от пострадалия Н.П., който категорично
посочва подсъдимата като лице извършител на престъплението. В същата посока са
показанията на Здравка Апостолова –касиер в магазина, свидетелката Мария Янчева
–управител, които са видели на записа отнемането на вещите от момче, което
определят по този начин предвид много късата прическа на подсъдимата.
Деянието на подсъдимата М.Щ.А. от обективна и субективна страна осъществява състава на
престъпление по престъпление
по престъпление по чл.196, ал.1,
т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК за това, че на
07.02.2018г. в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник”, в магазин „Анет 2”, находящ се
до бл.79 в ж.к. „Меден рудник” при условията на опасен рецидив е отнела чужди
движими вещи – сумата от 600 лева от владението на Н.А.П., ЕГН **********, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Квалификацията
опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК се обуславя от предходните осъждания за извършени тежки
умишлени престъпления от общ характер, а именно: С определение от 08.09.2016г. по НЧД №
4680/2016г. по описа на БРС, в сила от 27.09.2016г., с което на подсъдимата е
наложено общо наказание измежду тези по НОХД № 100/2016г. по описа на ОС Бургас
и НОХД № 525/2016г. по описа на БРС, а именно Лишаване от свобода за срок от
една година и осем месеца. Така определеното наказание е увеличено на основание
чл.24 от НК до общ размер две години и един месец, което да бъде търпяно при
първоначален строг режим в затвор. Наказанието е изтърпяно на 18.10.2017г. С
присъда по по НОХД № 2706/2013г., в сила от 15.07.2013г. , за извършено
престъпление по чл.215, ал.1 от НК, е осъдена на наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца.
От изтърпяването на тези наказания не е изтекъл
предвидения в чл. 30, ал. 1 от НК 5 - годишен срок.
Предвид изложените
аргументи е налице хипотезата на чл.29,
ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, тъй като
деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година и изпълнението
на наказанието не е отложено на основание чл.66 от НК и е осъждан два или повече
пъти за умишлени престъпления от общ характер, ако поне едно от тях
изпълнението не е отложено на основание чл.66 от НК . По отношение на
осъжданията и техния брой, Съдът взе предвид посоченото в Постановление №2 от
27-29.04.1970г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление №6 от 12.04.1983г. и
Постановление №7 от 26.07.1987г.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез
“действие”-отнеме. Подсъдимата е съзнавала, че вещите са чужда собственост и ги
взема без знанието и съгласието на лицето, което ги владее, тъй като е отворила
джоба на панталона на пострадилия и е взела от него сумата от 600лв. Впоследствие
подсъдимата е осъществил фактическа власт спрямо вещите, не е признала че ги е
взела, въпреки че го е направила и пострадалият я е посочил, напуснала е обекта
и се е разпоредила с тях като със свои, като похарчила парите за собствени
нужди.
Деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимата е съзнавала
обществено -опасния характер на деянието, предвиждала е обществено-опасните
последици и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата е съзнавала всички
елементи от обективната страна на престъплението, а именно че вещите са чужда
собственост и ги отнема, за да се разпореди с тях като със свои и така да се
облагодетелства противоправно.
При определяне вида и
размера на наложеното наказание на подсъдимата М.Щ.А., съдът съобрази
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съгласно която при провеждане на съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК наказанието се определя при
условията на чл. 58а ал.1 от Наказателния кодекс. В настоящия случай Съдът
счита, че следва да се наложи наказание лишаване от свобода в минималния
размер. За престъплението по чл.196 ал.1 т.1 от НК разпоредбата предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от две до десет години.
Смегчаващи вината
обстоятелства: Подсъдимата съдейства на полицията в досъдебното производство,
направила е пълни самопризнания в досъдебното производство, изразява съжаление
за извършеното, ниската стойност на предмета на посегателството, лошите битови
и социални условия, в които живее извън затвора, невъзможност да се справи сама
и да гип одобри, което би било предпоставка за промяна на поведението.
Отегчаващи вината
обстоятелства: осъждана, извън квалификацията «опасен рецидив», изградени
трайни престъпни навици, некритично отношение към извършеното, което мотивира
извода за деец с повишена степен на обществена опасност.
Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът
налага на подсъдимата М.Щ.А. на основание чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, вр.чл.54 от НК, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.58а, ал.1 от НК, тъй като производството е
по реда на чл.371 т.2 от НК следва определеното наказание според правилата на
общата част от НК да се намали с 1/3, поради което крайния размер на
определеното по този начин наказание е ДВЕ ГОДИНИ.
Така
определеното наказание следва да се
изтърпи при първоначален строг режим, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС, тъй
като от предходното изтърпяно наказание не са изтекли 5 години. За подсъдимата не
са налице предпоставките на чл. 66 ал. 1 НК, тъй като е осъждана към момента на
извършване на настоящото деяние на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер.
Съдът счита, че не са
налице многобройни или изключително смекчаващо вината обстоятелство, които да
мотивират съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Изброените от защитника
на подсъдимата обстоятелства- пълните самопризнания
пред настоящия състав и пълното съдействие на органите на досъдебното
производство, както и изразеното съжаление за стореното са смекчаващи
вината обстоятелства, но не са многобройни, нито изключителни, с оглед
приложението на чл.55 от НК, а единствено водят до извод за определяне на
наказание към минималния предвиден от закона размер.
Съдът се произнесе по направените по делото разноски като осъди подсъдимия на
основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 192,77 /сто деветдесет и два лева и
седемдесет и седем стотинки/ лева в полза на бюджета на ОД на МВР-град Бургас по сметка на ОД на МВР-град
Бургас, както
и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-гр.Бургас.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Ил.Георгиева