и за да се произнесе взе предвид следното : Настоящото производство е с правно основание чл.200,ал.3,във вр. с ал.1,б.”б” от ГПК и се движи по реда на чл.217 от ГПК. Производството е образувано по частна жалба,депозирана от адв.Аврамов,в качеството му на пълномощник на Красимир Руменов Кьосев,срещу Разпореждане на Зам.председателя на Районен съд, гр.Кърджали,от 12.04.2007 г., за връщане на въззивна жалба против решение по гр.д. № 394/06 г. по описа на същия съд.В частната жалба се твърди,че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и необосновано. В същата се твърди,че съдът правилно бил оставил без движение въззивната жалба,тъй като не била внесена за това съответната държавна такса,но съдът бил длъжен да укаже на страната в какъв размер е таксата,която същата следва да внесе,основанието за това,както и че следва да представи документа за внесената д.т. в съда,както и какви ще бъдат последиците от неизпълнението на указанията на съда. С оглед изложеното моли настоящата инстанция да отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на районния съд за законосъобразно извършване на процесуалните действия. Настоящата инстанция при извършената по повод и във връзка с частната жалба,проверка,прие за установено следното: По повод предявена от ищеца Красимир Асенов Моллов против жалбодателя в настоящото производство,ответник Красимир Руменов Кьосев,искова молба с правно основание чл.534,ал.1 от ТЗ,първоинстанционният съд е постановил решение,с което е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 824 лв.,представлява левовата равностойност на 2 600 щ.д.,представляваща сума,с която първият се е обогатил във вреда на втория,поради неплащане на запис на заповед от 01.03.2001 г.,ведно със законна лихва,считано от 01.03.2006 г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 282 лв.,съставляваща разноски по делото. Недоволен от изхода на делото,ответникът Кьосев е депозирал въззивна жалба. На основание чл.199,ал.1,б.”в” от ГПК,жалбата е била оставена без движение,като са били дадени указания в надлежен седмодневен срок да бъдат поправени допуснатите нередовности,а именно въззивникът “....да внесе д.т. по сметка на КОС,съгласно Тарифа № 1 на МП ”. В дадения срок,считано от 26.03.2007 г.,когато съобщението за без движение е връчено на процесуалния представител на Кьосев, адв. Аврамов, констатираната от първоинстанционния съд,нередовност, не е била отстранена. С Разпореждане на Зам. председателя на Районен съд,гр.Кърджали,от 12.04.2007 г.,с правно основание чл.200,ал.1,б.”б” от ГПК,е върната депозираната от жалбодателя в настоящото производство ,въззивна жалба против решението,постановено по гр.д. № 394/06 г. по описа на същия съд. Така постановеното разпореждане е връчено отново на процесуалния представител на въззивника Кьосев, адв. Аврамов, на 20.04.2007 г. На основание чл.200,ал.3 от ГПК,в сроковете по чл.214,ал.1,предл.1 от ГПК,в Кърджалийския районен съд,е постъпила частната жалба,предмет на настоящото производство. В хода на тези констатации,съдът намира депозираната частна жалба за допустима и основателна. Действително разпоредбата на чл.54 от ГПК,предполага ,че дължимата държавна такса се събира в случаите и в размерите,определени от Закона за държавните такси и тарифите към него,в частност Тарифа № 1 към ЗДТ за таксите,събирани от съдилищата, прокуратурата , следствените служби и от МП. Наложилата се обаче съдебна практика е приела,че следва указанията на съда при констатираните нередовности на жалбата,включително и досежно държавната такса,както и начина на отстраняването им да бъдат изчерпателни и ясни,и да бъдат доведени до знанието на жалбоподателя в този им вид. Нещо повече съдебната практика приема ,че в указанието на съда следва да се съдържа и изписване на задължението да бъдат представени и писмените доказателства-банково бордеро,квитанция и др., установяващи изпълнението на задължението за внасяне на дължимата,посочена от съда в точен размер държавна такса. Съдът обаче не споделя,водим и от константната съдебна практика,довода,изложен от защитата на жалбодателя Кьосев,че актът на съда следва да съдържа и указание за последиците от евентуално невнасяне на указаната в точен размер дължима държавна такса,респективно от непредставяне на доказателства за извършено надлежно внасяне. Това е така,защото последиците са изчерпателно,ясно и точно очертани от разпоредбата на чл.200,ал.1,б.”б” от ГПК. В аспекта на изложеното е и Определение № 29/99 г. на ІІ ГО на ВКС/ докл. Б. Белазелков/. Поради изложеното,настоящата инстанция намира,че атакуваното Разпореждане на Зам.председателя на Районен съд,гр. Кърджали,от 12.04.2007 г.,за връщане на въззивната жалба против решение № 56/07.02.2007,постановено по гр.д. № 394/06 г. по описа на същия съд,следва да бъде отменено. Следва делото да бъде върнато на Кърджалийския районен съд,за предприемане на действия по точното,ясно и конкретно указване на жалбодателя Кьосев на допуснатите от него в депозираната му въззивна жалба,нередовности и тяхното поправяне. Водим от горното и на основание чл.217 от ГПК,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане на Зам. председателя на Районен съд,гр. Кърджали,от 12.04.2007 г. за връщане на въззивната жалба против решение № 56/07.02.2007,постановено по гр.д. № 394/06 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото на Кърджалийския районен съд за изпълнение на дадените указания. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|