Р Е Ш Е Н И Е № 1278
07.11.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в публичното
заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св. Узунов
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1700/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство
е образувано по жалба нана Б.Г.Г. чрез адв.Й.
Д., ПАК, с посочен
адрес за кореспонденция : гр.Пловдив,
бул.“6-ти Септември“,
№ ** против Решение №
230/25.05.2018г. постановено по гр.д.№ 2750/ 2017г.
по описа на РС-Асеновград,
допълнено с Решение № 65/ 15.02.2019г. и
Решение от 03.06.2019г. по същото гр.д.№ 2750/ 2017г по описа на Асеновградски
районен съд – ІІІ гр.с. в частта на решението относно вината за
разстройството на брака и родителските права, издръжката
и режима на лични контакти, като се иска постановяване на
друго решение, с което да се постанови, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата,
да се приема, че ответникът има добри условия
и качества за отглеждане и възпитание на роденото от брака дете Г. Б. Г., като се възложат
за упражняване на жалбоподателя и се определи стандартен режим на свиждане на майката, претендира
се да присъди и стандартна издръжка съобразно практиката на съдилищата.
В изложението на въззивната жалба по спорните въпроси жалбоподателят е формулирал оплаквания
съобразно чл.260, т.3 ГПК за неправилност
и немотивираност на обжалваното решение с доводите, че първоинстанционният
съд не е обсъдил всички доказателства пълно и обективно. В контекста на тези оплаквания жалбоподателят чрез проц.си представител излага самостоятелен анализ на събраните в първоинстанционното
производство гласни доказателства, като основавайки се на
тези, ангажирани от ответника, изтъква
обстоятелствата, че тези доказателства сочат на притежавани
добри качества от страна на Б.Г. като баща и съпруг, от заживяването с ищцата
полагал постоянно грижи за издръжката и осигуряването на
по-добър стандарт на живот, за което
работел наднормено; наличието на по-добри условия за живеене при ответника поради осигурено жилище за семейството;
ищцата по-голяма част от времето си прекарвала
при родителите си, отколкото при съпруга си; ищцата имала конфликтен характер, единственият
мотив за предоставяне на родителските права върху детето Г. за упражняване от майката, който жалбоподателят
не оспорва, е ниската възраст на детето, поради което е по-подходящо да се упражняват
от майката, както и това, че нейната
майка щяла да й помага.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата
страна А.А. Г. чрез адв.М.А.,
в който отговор се оспорва основателността на въззивната жалба
по съображенията и доводите: събраните доказателства и основно
гласните са обсъдени обстойно в обжалваното решение, като
правилно съдът е кредитирал показанията и на двете страни и постановил въз основа
на тях обжалваното решение; от гласните доказателства се
установил моментът на раздяла между съпрузите през лятото на 2017г., когато ищцата отишла при родителите си в
с.Б. за това, че дядо й получил инсулт, но поради обаждане
на съпруга й да се прибира иначе ще изхвърли багажа й на улицата, на следващия ден ищцата с брат й прибрали багажа й, а ищцата заживяла при родителите си в с.Б.;
през този период ответникът не изразявал желания и не ходил да
види детето, само се обаждал по телефона; последвал опит на съпрузите да заживеят в гр.Пловдив, което продължило само два месеца,
след което ответникът настоявал да се върнат да заживеят отново
при родителите му / в с.К./,
на което ищцата отказала. Последвал конфликт
между страните, след което със съдействието на бащата на
ищцата, същата заедно с детето заживяли при родителите
й; оспорват се доводите на жалбоподателя относно жилищните
условия в дома на родителите на ищцата, в което жилището
на ищцата се състояло от голям хол, спалня, сервизни помещения и баня в двуетажна жилищна сграда , собственост на родителите й, с отделен вход и
стълбища, която обитавали и братята на ищцата; по отношение на родителските
права се изтъква
обстоятелството, че жалбоподателят претендира за родителските
права върху детето, но признава, че за него ще се грижи неговата майка , тъй като
работата на ответника е извън населеното място, в което
живее и същият работи тежка работа в строителството; в противовес
се сочи, че ищцата работи като консултант в дружество за
бързи кредити, като работата й не е свързана с определено
работно място и работно време, поради което има възможност
да работи основно в дома си и да се грижи за детето лично; възразява се, че независимо от по-високите доходи на ответника,
това обстоятелство не е определящо при преценката интереса на детето за определяне на родителските
права. Иска се постановяване на решение, с което да се потвърди
обжалваното решение, както и допълнително постановените такива.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намира следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
В
производство по чл.49, ал.1 СК ищцата А.А. *** предявила искова молба против Б.Г.
*** прекратяване на сключения помежду им граждански брак на 27.06.2015г. като
дълбоко и непоправимо разстроен, както и решаване на въпросите, свързани с
прекратяването на брака, като се претендира предоставяне упражняването на
родителските права върху роденото от брака малолетно дете Г., р.07.02.2016г. на
майката, присъждане на месечна издръжка в размер на 250 лева месечно, считано
от подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за промяна или
прекратяване , постановяване на режим на лични отношения на детето с бащата :
всяка първа и трета неделя от месеца от 10 часа до 16 часа , възстановяване на
предбрачното фамилно име А.. Предявеният иск за прекратяване на брака като
дълбоко и непоправимо разстроен се основава на обстоятелствата, че след сключването
му страните заживяли в дома на родителите на съпруга в с.К., което жилище се
състояло от две стаи, спални, хол и сервизни помещения, в което жилище живели
родителите на съпруга й както и неговите
две сестри, едната от която с детето си, както и децата на третата сестра на
ответника; в началото съвместният им
живот бил добър, но съжителството с много хора в сравнително малка жилищна площ
се оказало трудно, като след раждането на детето на страните станало още по – напрегнато;
в резултат отношенията с ответника се влошили, последният станал груб,
невъздържан, започнал да прави скандали по незначителни поводи; ищцата често
ходила при родителите си в с.Б. за да си почине, което дразнело ответника; в
период от седем месеца преди подаване на исковата молба ищцата поискала да
отиде да види болния си дядо в с.Б., на което получила забрана от съпруга си, с
която ищцата не се съобразила; получила
обаждане от ответника заради това да си
събира багажа и да се прибира при родителите си, което ищцата направила;
страните живели разделени в продължение на четири месеца, след което постигнали съгласие да заживеят отделно от
родителите си в апартамент в гр.Пловдив, през който период съпругът й се държал
за кратко време нормално, но започнал да налага отново ограничения на ищцата
относно контактите с родителите й , започнал отново да проявява грубост, да
вдига скандали и да настоява да се върнат в дома на родителите му. Ищцата мотивира обстоятелството, че детето на
страните е на ниска възраст, често боледува, поради което същата има нужда от
помощта на родителите й; на датата 06.12.2017г като се прибрала в дома им
намерила ответника с баща си, които заявили на ищцата, че искат да се върнат в
дома на родителите на ответника, на което ищцата изразила несъгласие, в
резултат съпругът й я нагрубил и заплашил, взел заедно с баща си детето от
ръцете й и тръгнали с колата им, детето се разплакало, като след
предупреждението, че ищцата ще се обади в полицията, ответникът и баща му се върнали и оставили
детето на ищцата. През съвместния им живот ответникът се грижел за издръжката
на семейството, а за детето се грижела основно ищцата; от ранна бебешка възраст
детето получавало обриви, а при първи прием на антибиотик получило гърч, поради
което посещавали всеки месец лекар в частна клиника и поемали разноски от около
100 лева; поради становище на лекарите, че може да се касае за алергия от храни,
ищцата предложила да се направи тест за установяване към кои храни детето
проявява чувствителност, за което трябвало да заплатят сумата от 500 лева, но
ответникът по съвет на майка си не разрешил.
С
отговора по исковата молба ответникът е заявил становище по предявените искове,
поддържано и в настоящата инстанция, въз основа на което оспорвайки наведените
от ищцата обстоятелства, поискал бракът да се прекрати по вина на ищцата, да се
предоставят на него родителските права върху малолетното дете Г., да се
определи стандартен режим на лични отношения с майката при заплащане на
минимална издръжка за него, ищцата да възстанови предбрачната си фамилия А.. Ответникът навежда насрещни фактически
обстоятелства, въз основа на които искането си за произнасяне на съда по
въпроса за вината основава на възраженията в насока на това, че след сключване
на гражданския брак ищцата често гостувала и пребивавала в дома на родителите
си, като се отклонявала от семейното жилище без основателна причина, същата
била конфликтна и капризна и създавала напрежение в семейството.
При
уважаване на така предявените искове и въз основа на събраните по делото гласни
доказателства районният съд е намерил за установено настоящото състояние на
съпружеските отношения да е изпразнило от съдържание брачната връзка между
страните въпреки не дългата от няколко месеца фактическа раздяла, поради което
не би могло да се очаква възстановяването й
поради трайното влошените отношения между съпрузите, с оглед на което и
на основание чл.49 СК бракът като дълбоко и непоправимо разстроен е прекратен. По
искането на ответника относно вината за разстройството на брака районният съд е
приел наведеното от ответника брачно провинение – напускане на семейното жилище
да не се вменява във вина на ищцата, тъй като това се е явило в резултат на
отношението на ответника към нея и скандалите между съпрузите, поради което
доводите на ответника относно брачната вина на ищцата са намерени за
недоказани. Постановено възстановяване на предбрачната фамилия на ищцата А..
Родителските права върху роденото от брака дете Г. са предоставени на майката
поради правилното им упражняване, полагането на адекватни грижи за него,
установено и с депозирания социален доклад на ДСП Първомай , както и с оглед
ниската възраст в интерес на детето, същото да бъде отглеждано от неговата
майка. Определен е стандартен режим на лични отношения на детето с бащата,
постановено е заплащането на месечна издръжка от бащата в размер на 200 лева,
съобразено с установените по делото доказателства за получаваните от ответника
средномесечни доходи от трудова дейност.
Въззивният
съд намира така мотивираните фактически
и правни изводи на районния съд за правилни, обосновани и като съответстващи на
събрания доказателствен материал по делото се възприемат от въззивната
инстанция. Безспорно е по делото, че непосредствено след сключване на
гражданския брак между страните същите като съпрузи се установили да живеят в
дома на родителите на ответника, към който момент освен родителите на ответника
е било налице съвместно обитаване с други близки родственици на ответника и
техни низходящи, за което свидетелства разпитаните по делото св.И. А. и св. А.
М., които показания се кредитират като неопровергани по делото. Не се оспорва
от ищцата, че същата е гостувала в дома на родителите си, вкл. по повод
влошаване здравословното състояние на дядо си вследствие на инсулт, което е било осъществявано безспорно
при несъгласие и противопоставяне от страна на ответника. Безспорно е също
между страните, че след няколко месечна фактическа раздяла съпрузите възстановили съвместното си съжителство, като
за известен период живели самостоятелно в жилище под наем в гр.Пловдив.
Отношенията им не се подобрили поради непостигнато съгласие по настояване на
ответника да се върнат в дома на неговите родители / св.А. А. и св.И. А./ , а при проявеното противопоставяне на ищцата ,
ответникът с баща си с физическа сила и агресивно поведение отнели малолетното
дете от ищцата, впоследствие го върнали.
Показанията на посочените свидетели се кредитират като логично съответстващи на
заявената и поддържана от ответника в производството по брачния процес
застъпена теза за наличие на добри и съответстващи на нуждите на семейството
жилищни условия в дома на родителите на ответника за установяването му като
семейно жилище на съпрузите. Тези показания не се оборват от показанията на
св.М. А., независимо от заявеното отрицателно отношение на същата спрямо ищцата
по причина начина на стопанисване на наемания от семейството имот, нито от
показанията на св. И. И. и св.С. К., които не установяват конкретни
обстоятелства по спорното обстоятелство. Следователно за установено се явява по
делото, че непостигнатото между страните
разбирателство относно жилището, в което същите да установяват самостоятелно
съпружеското си съжителство, при което следва да се отчете, че непосредствено
след сключване на гражданския брак за ищцата условията на живот в жилището на
родителите на ответника е съставлявало промяна на битовата и социална среда, което
трайно е влошило съпружеските взаимоотношения, а демонстрираното грубо
отношение от страна на ответника и обусловило проявилата се необходимост за
ищцата да гостува в дома на родителите си, където е била адаптирана до момента.
Действително страните се установили в самостоятелно жилище в апартамент под
наем в гр.Пловдив, но в резултат на няколко месечната фактическа раздяла
помежду им до момента, отчуждението им не е било преодоляно. С оглед на това,
въззивният съд споделя изводите на районния съд, че не може да се вмени в
брачна вина ищцата отсъствието й от семейното жилище, наложило се в резултат на
създалата се конфликтна атмосфера и влошени съпружески отношения, при което се
установи съпругът е проявявал невъздържаност и грубост спрямо съпругата си.
По
отношение на претендираните и от двете страни за упражняване родителски права
върху малолетното дете Г., р.07.02.2016г.. Детето и към настоящият момент е на
значително ниска възраст и в тези случаи това обуславя необходимостта от
полагане на преките грижи за него от майката. От депозирания по делото доклад
на ДСП – Първомай е установено, че детето се отглежда в подходяща за развитието
му среда в дома на родителите на ищцата в с.Б., в който дом ищцата е адаптирана
и лично полага грижи за детето, подпомагана от родителите си. Възражението
относно населеното място, в което малолетното дете следва да посещава детска
градина, съдът намира за несъстоятелно, като насрещното искане за предоставяне
родителските права върху малолетното дете на бащата се основава на изразената
готовност на бащата да отглежда детето изцяло въз основа на помощта на майка
си. Отделно от това установено се явява по делото от разпитаните и на двете страни
/св.А. А. и св. И. И./ непосредствено
след установената трайна фактическа раздяла за да са били осъществявани
по-редки контакти на малолетното дете с бащата по негова инициатива, зачестили
след инцидент с детето пролетта на тази година по инициатива на майката. В
резултат на тези доказателства може да се направи извод, че детето се явява
трайно адаптирано при отглеждането му лично от майката в дома на родителите,
като в последно време е налице и постигнат балансиран режим на лични контакти с
бащата, поради което и предвид ниската му възраст, родителските права следва да
се предоставят за упражняване на майката. Не е налице жалба от ищцата с доводи
за несъответствие на определената от съда месечна издръжка в размер на 200 лева
с нуждите на детето за неговото отглеждане от майката, както не са налице и възражения
относно определения от районния съд стандартен режим на лични отношения на
детето с бащата, поради което решението в тази част следва също да се потвърди.
В необжалваната част на решението, в която е отхвърлен предявеният от
ищцата иск за присъждане на издръжка за
малолетноте дете Г. за разликата от 200 лева до 250 лева, решението е влязло в
законна сила. Решението на районния съд е влязло в законна сила и по
отношение постановеното възстановяване
носенето на предбрачното фамилно име от ищцата – А..
С
оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция и на основание чл.78,
ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените за настоящата
инстанция разноски по делото в размер на заплатеното адв.възнаграждение по ДПЗС
от 15.01.2019г. от 600 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 230/25.05.2018г. постановено по гр.д.№
2750/2017г., допълнено с Решение № 65/ 15.02.2019г. и Решение от 03.06.2019г.
по същото гр.д.№ 2750/ 2017г по описа на Асеновградски районен съд – ІІІ гр.с. в
частите, в които сключеният на 27.06.2015г.в с.К., Община Садово, Пл.област
между А.А. Г. , ЕГН: ********** и Б.Г.Г., ЕГН: ********** е прекратен като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга Б.Г., упражняването на
родителските права върху малолетното дете Г. Б. Г., ЕГН: ********** е
предоставено на майката, като е определен режим на лични отношения на детето Г.
Б. Г. с бащата Б.Г.Г. : всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в съботния ден до 16 ч. в
неделния ден, с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и осъден бащата Б.Г.Г. , ЕГН: ********** да
заплаща за детето Г. Б. Г., ЕГН: **********
месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на предявяване
на иска – 12.12.2017г. до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Осъжда
Б.Г.Г., ЕГН: ********** да заплати на А.А. Г. , ЕГН: ********** сумата 600 лева
/ шестстотин лева/ направени разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: