РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Айтос, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20222110200011 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Х. Т. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 21-0237-
000259/22.12.2021 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - А., с което за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на основание чл.183,
ал.7 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя са наложени наказания глоба в
размер на 100,00 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един)
месец. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП и наложените с него наказания са
неправилни и незаконосъобразни, поради което моли за отмяната им. Изтъква като
съображение, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на
защита. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща упълномощен
представител - адв.А., чрез която поддържа оплакванията и моли за отмяна на НП. Не
представя доказателства. Претендира заплащане на направените съдебно-деловодни
разноски.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда. Не излага становище по
основателността на жалбата. Представя доказателствата, събрани в хода на
административно наказателното производство по повод издаване на обжалваното
постановление.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения
1
:
На 02.11.2021 г. около 13,00 часа, в град А., по ул.“***“ до строителен магазин
„***“, с посока на движение от Кръгово кръстовище към гр.П., жалбоподателят Х.Т.
управлявал товарен автомобил *** с рег.№ ***, собственост на „Х.-Т.“ ООД, с прикачено
полуремарке с рег. № ***, като водачът навлязъл след знак (забраняващ влизането на
съответното ППС) В-18 - 12 тона, поставен на кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“ при
въведена със Заповед № РД -11-109 от 27.09.2021г. и допълнена със Заповед № 11-
111/3009.2021г. на ОПУ – Бургас, временна забрана за движение.
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в
съставения на място на водача Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
бл.№ 155529/02.11.2022г., както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
включително показанията на актосъставителя Д. А. Р. и св. по акта Й. М. Й., двамата
полицейски служители на РУ на МВР – А., които я установяват по несъмнен начин.
По сходен начин в наказателното постановление са отразени установените с
АУАН обстоятелства относно мястото на нарушението, самоличността на нарушителя, вида
на автомобила, както и извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата,
вкл. правното основание. В атакуваното наказателно постановление се сочи същата правна
квалификация на констатираното нарушение.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на
разпитаните свидетели, съгласно които актът е съставен в присъствие на водача,
нарушението е констатирано лично от актосъстовителя и от св. по акта, които са и
очевидци. Съдът кредитира с доверие посочените доказателства, тъй като те са
последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи
несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал. 2 от този
текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), и при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение), поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на правния спор - по основателността на
жалбата, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. В тежест на административно - наказващия
орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
2
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган, не са издадени в установените законови срокове, не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Следва да се посочи, че критерият за определяне на
нарушенията на процесуалните правила за съществени е доколко в зависимост от вида на
същото и от степента му, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго,
различно решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните,
в която и да е фаза на процеса. Когато обаче, са спазени всички процесуални правила и
срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да извърши
проверка на правилността му, т.е. да обсъди налице ли е административно нарушение,
извършено ли е виновно и то от посоченото за нарушител лице. Ако това не бъде доказано
пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението (само когато размерът на
административното наказание може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
съответната санкционна норма).
Във връзка с изложеното при съпоставка и анализ на събраните по делото
доказателства съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по адм.санкциниране на жалбоподателя
Х.Т.. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него (каквото в случая е сторено).
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 ЗАНН.
В заключение АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила.
Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира изложените от
жалбоподателя оплаквания за неоснователни по следните съображения: от направеното в
АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а
също и от показанията на разпитаните свидетели, се установява по категоричен начин
гореописаната фактическа обстановка. В тежест на жалбоподателя е да обори
констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не бе сторено. Безспорно
неизпълнението на задълженията на правилата за движение по пътищата е скрепено с
3
административни санкции, при изяснено авторство на деянието и вина на водача.
Относно приложението на материалния закон съдът е на становище, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че Х.Т. в качеството на
водач на т.а. е осъществил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят признава, че
на посочените в АУАН дата и време е управлявал описаното ППС- товарен автомобил *** с
рег.№ ***, собственост на „Х.-Т.“ ООД, с прикачено полуремарке с рег. № ***, както и че е
възприел поставения пътен знак с допълнителна към него указателна табела, че същият е
относим за транзитно преминаващи т.а. Макар да излага във възражението си, че е следвало
да разтовари „1 тон плочки на паркинга на ***“, т.е. че не е транзитно преминаващ, не
ангажира доказателства, които да удостоверяват това му твърдение. Същото от друга страна
е опровергано в хода на извършената от АНО проверка, като видно от приложеното
Сведение на М.С. – управител на магазин „***“, на посочената дата – 02.11.2021г. не е
приемана доставка от „Х. - Т.“ и жалбоподателят Т. не е разтоварвал стока в склада на
обекта. Такова отбелязване липсва и представените писмени документи, вкл. пътен лист.
Изложеното кореспондира с показанията на полицейските служители - свидетелите Р. и Й.,
пред които жалбоподателят устно обяснил, че е възприел въведената временна с пътен знак
забрана, но същинската причина да предприеме този пътен маршрут била, че трябвало да
зареди гориво на находящата се в близост бензиностанция „***“.
Предвид изложеното съдът приема за установено, че поведението на водача е
било в нарушение на правилата за движение по пътищата и в частност на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Относно наложеното наказание за установеното нарушение, АНО адекватно е
определил същото на основание чл. 183, ал.7 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от
26.01.2017 г.), предвиждащо лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
за срок от един месец и с глоба от 300 лв. на водач, който навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за
движение. Изложеното обосновава заключението на съда, че наложеното с НП наказание
спрямо жалбоподателя е правилно определено, съобразно конкретно фиксирания в закона
вид и размер, и в пълно съответствие със санкционната норма от ЗДвП, поради което и
следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид крайния изход на спора, направеното с жалбата искане за присъждане
в полза на жалбоподателя на сторените от него съдебно-деловодни разноски следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0237-
000259/22.12.2021 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - А., с което на
4
Х. Т. Т., ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл.183, ал.7 от Закона за движение по пътищата
са наложени наказания глоба в размер на 100,00 (сто) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5