Р
Е Ш Е Н И Е
№228/13.11.2019г.
Гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 2 -ри състав в открито съдебно заседание на 30.10.2019г.
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря
Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 293
по описа на ДРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба с правно основание чл.415,ал.1 т.3 от ГПК,
подадена от ***, ЕИК ***, срещу Д.Д.К., ЕГН ********** и М.А.И., ЕГН **********,
за заплащане от ответниците в условията на солидарност на ищеца следните суми:
сумата от 6134,62 лв изискуема главница по договор за кредит от 29.11.2012г. ,
сумата от 509,94 лв договорна лихва за периода 07.07.208г – 21.02.2019г.,
сумата от 123,07 лв лихвена надбавка за забава, дължимо на осн. чл.19 от ОУ към
договора за кредит и начислена за периода 07.08.2018 г. – 21.02.2019г., сумата
от 120 лв изискуеми такси и разноски вкл, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба–22.02.2019г., до
окончателното изплащане на вземането. Настоява се с исковата молба и присъждане
на направените по делото разноски .
Твърди
се в исковата молба, че вземането произтича от сключен Договор за кредит за текущо потребление от
29.11.2012г, по силата на който ищеца е предоставил на ответника банков кредит
от 9 950 лв. Крайният срок за погасяване на кредита изтича на 29.11.2022г. В
чл. 5 от договора страните са уговорили погасяване на кредита по разплащателна
сметка с месечени вноски по погасителен план. Неразделна част от договора са ОУ
на ищеца за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица,
както и приложимата тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които ищеца
прилага по извършваните услуги на клиента, в сила към деня на съотв. плащане.
Договорът за кредит и ОУ са подписани от кредитополучателя, с което последния
по собствена воля е обвързан от техните условия. Договорът за кредит е
обезпечен с договор за поръчителство , скл. на 29.11.2012г. между ищеца и М.А.И.,
с което същата се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя спрямо
кредитора за изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит. За така
предоставения кредит кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на
кредитора променлива възнаградителна лихва в размер на 14,95 % годишно. По
силата на чл.19.1 от ОУ при забава в плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в договора за кредит, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се
прилага, ако кредитополучателя погаси
дължимата месечна вноска до 7 ден след падежната дата. Съгласно чл.19.2 ОУ при
допусната забава в плащанията над 90 дни на главница и/или лихва целият остатък
от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта. След
предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява със законната лихва
по чл. 86 ЗЗД. Съгласно чл.20.1.1 кредиторът има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения. Всички средства по отпуснатия кредит
са били усвоени от ответника на посочената от него банкова сметка, ***ра
ангажимент и е изправна страна по него. Ответникът е допуснал просрочия при
погасяване на кредита, като е платил вноските по погасителен план с падеж до
07.7.2018г. и частично вноската с падеж 07.8.2018г., вследствие което е останало
неплатено задължение за главница от вноската за месец август 2018г. в размер на
66,10 лв. Поради допусната забава ищецът предприема действия по обявяване
предсрочна изискуемост на вземането.
Уведомени
ответниците не представят отговор на исковата молба.
В
о.с.з. ищецът черз проц.представител поддържа така предявените искове и моли
съда за положително решение по тях, ответниците, редовно уведомени, се явяват
лично в с.з. , като Д.Д.К. заявява, че ще изплаща дълга, а М.А.И. не изразява
становище по предмета на делото.
За да се произнесе по искането
съдът съобрази следното от фактическа и от правна страна :
Видно от представеното ч.гр.д. №160
по описа за 2018 г. на Девненски районен съд е, че същото е образувано по
заявление от ***, ЕИК ***, срещу Д.Д.К., ЕГН ********** и М.А.И.,
ЕГН **********, за заплащане от ответниците в условията на солидарност на ищеца на суми по договор за кредит и договор за
поръчителство и двата от 29.11.2012г. С
разпореждане от 15.02.2108г. РС Девня е оставил искането на Банка ДСК без
уважение. Указано е на заявителя, че съгласно чл.415 ГПК може да предяви
осъдителен иск за вземанията си, за които е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, като исковете са предявени в предоставения на
заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.11 от ТР
4/2013г. няма пречка заявителят да предяви осъдителен иск и за разликата
между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането.
Видно от представения с исковата
молба Договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2012г. на посочената
дата „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на
ответника по делото Д.Д.К. сумата 9950 лв. Същата представлява кредит за текущо
потребление, който е следвало да бъде издължен за период от 120 месеца.
Уговорено е, че за отпуснатия кредит се олихвява с променлив лихвен процент,
който към датата на сключване на договора е 14,95 % годишно или 0,04 % на ден.
Посочен е годишният процент на разходите, както и че той може да се променя при
предпоставките, предвидени в Общите условия. В чл.15 е предвидено, че
кредитополучателят ще заплаща и дължимите такси и комисионни съгласно Тарифата
за условията, лихвите,таксите и комисионните на Банката. Като част от договора
е инконпориран договор за поръчителство, сключен между кредитора – „Банка ДСК“
ЕАД и М.А. Димитрова, по силата на който от страна на последната е поето
задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя – Д.Д.К., за задълженията
му по договора за кредит за текущо потребление
от 29.11.2012г. Представен е и погасителният план към договора, приложен по
настоящото дело. Представени са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на Банка „ ДСК”. В същите е предвидено, че
кредитът се усвоява по разплащателна сметка на кредитополучателя, открита в
банката. В чл.19.1 е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска
от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта на вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В случай, че месечната
вноска бъде погасена до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не
се прилага. Съгласно чл. 19.2, при допусната
забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 проценти пункта. Движението по сметката на ответника Д.Д.К. се установява
от приложените два броя „извлечение за
периода 29.11.2012г. до 15.02.2019г.”, които не са оспорени от ответниците.
По делото е допусната и изслушана
съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Я.Л.. От
заключението по същата се установява какъв е точният размер на дължимите суми
по пера – главница, договорна лихва, лихвена надбавка за забава и дължими такси
и разноски. Вещото лице е установило, че
сумата по кредита е преведена по разплащателната сметка на ответника Д.Д.К. на 30.11.2012г-. За периода
до 10.01.2019г. са постъпили суми в общ размер за погасяване задълженията по
процесния договор за кредит за текущо потребление в общ размер на 1136,10 лв.,
като вещото лице в табличен вид е
посочило дата на която са постъпили сумите, размер на вноската, размер
на сумите, с които са погасявани главница, договорна лихва, такси и санкционна
лихва. Редовното погасяване на задълженията по процесния договор е преустановено
с вноската от 24.04.2017г., която е в размер на 177, 17 лв. , следващото
плащане е на 17.07.2018г. Последната вноска по кредита е от 10.01.2019г. в
размер на 393 лв. , разделението на главница и на лихва е 149,90лв главница и
243, 10 лв договорна лихва. Към 22.10.2019г. падежирали са 15 броя вноски,
които са на стойност 2303,16 лв и
частично 80,11 лв от шестнадесета вноска, като главницата и лихвата, включени
във всяка една от договорените и неиздължени анюитетни вноски към 22.10.2019г.
са обобщени в табличен вид. Общият размер на главницата и на лихвата, т.е на
просрочената сума е 2383,27 лв., от
които главница 1299,55 лв и договорна
лихва 1083,73 лв, санкционната лихва за
периода 07.08.2018г. – 22.10.2019г. е
182 , 14 лв. Към датата на връчване исковата молба на ответника - 22.02.2019г. , са падежирали 7 броя вноски
в пълен размер, от които са на стойност 1021,40 лв и частично 80,11 лв от осмата вноска, като
главницата и лихвата, включени във всяка една от договорените и неиздължени
анюитетни вноски към 22.10.2019г. са обобщени в табличен вид. Общият размер на
главницата и на лихвата ,т.е на просрочената сума е 1101,51 лв., от които главница 591,95
лв и договорна лихва 509,92 лв. Размерът
на дължимите към банката суми за главница, договорна лихва, наказателна лихва и
такса изискуемост при обявена предсрочна
изискуемост на вземанията към
22.02.2019г. – датата на връчване на
ответинта страна на препис от исковата молба е : 6134,62 лв главница, 509,92 лв
договорна лихва от 07.07.2018г. до 22.02.2019г., 122 59 лв санкционна лихва и
120 лв такса разходи при изискуем кредит. Видно от така изготвеното експертно заключение
няма отразени промени в така изготвения с процесния договор погасителен план,
тъй като вещото лице е изчислявало размер на погасителната вноска от 160, 22
лева.
С оглед на така събраните
доказателства съдът приема за безспорно установено, че между страните по
делото е бил сключен договор за
потребителски кредит. Ищцовото дружество „Банка ДСК” ЕАД има качеството на
кредитор по същия, а ответниците по същия на кредитополучател и на поръчител. С този
договор на Д.Д.К. е предоставена сумата 9950
лв., която той се е задължил да върне за срок от 120 месеца заедно с
уговорената възнаградителна лихва. Съдът намира, че са спазени разпоредбите на
ЗПК, тъй като между страните са налице уговорки за всички елементи на договора,
за които се изисква изрично постигнато съгласие, като за част от тях са
приложими Общите условия, които са неразделна част от
договора. Представен е и погасителния план,
в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Договорното съдържание е съставено на ясен и разбираем
език, макар и безспорно да се изисква в известна степен икономическа
грамотност. Не се установява обаче от доказателствата по делото, че ответниците
са били лишени от възможността да проучат детайлно клаузите по договора и съдът
приема, че при проява на обичайно дължимата грижа и съобразителност те са могли
да преценят икономическите последици от договора за кредит и от договора за
поръчителство. Съдът намира, че лихвеният процент от 14,95% годишно не
противоречи на закона, нито на добрите нрави. Член 19 ал.4 от ЗПК въвежда
ограничение на годишния процент на разходите до петкратния размер на законната
лихва, но това ограничение е приложимо от 2014 година, а процесният договор е
сключен през 2012 година, към който момент единствения коректив на необосновано
високи възнаградителни лихви е съответствието им с добрите нрави. Видно от
заключението на вещото лице ответникът Д.Д.К. е получил заемната сума, но
е изпълнил задължението си за връщане на
същата заедно с договорената лихва само частично. По данни от разплащателната
сметка на ответника на 24.04.2017г. е
извършено плащане от 177,17 лв, а следващото плащане на 17.07.2018г. Последната
заплатена анюитетна вноска е тази, дължима на 10.01.2019г. като същата е
внесена частично. Предвид
обстоятелството, че са налице повече от 90 дни забава по кредита, то са
настъпили предпоставките за обявяване на
същия за предсрочно изискуем. Банката е упражнила своето право да обяви тази
изискуемост и направила това с преписа от исковата молба, получен от ответника Д.Д.К.
на 04.06.2019г. по месторабота и от поръчителя М.А. Димитрова на 27.02.2019г,. като
предсрочната изискуемост има действие от момента на уведомяване на
кредитополучателя на волеизявлението на
банката, т.е от 04.06.2019г. Съдът се придържа към практиката на ВКС ,
обективирана в Решение №40/17.06.2015г. по т.д. №601/2014г. на I т. отд. , Решение
№40/17.06.2015г. по т.д. №601/2014г. на I т. отд. Решение №23/24.03.2015г. по
т.д. №1717/2013г. на I т. отд. , Решение №132/02.10.2015г. по т.д. №1907/2014г.
на I т. отд. и други, съгласно която
шестмесечният срок по чл.147 ал 1 ЗЗД тече от момента на настъване
предсрочна изискуемост на целия дълг с достигане на волеизявлението за това на
кредитора до главния длъжник, поради което за казуса същият не е още изтекъл. С
оглед на изложеното следва да се приеме, че между страните съществува валидна облигационна връзка
–предоставен паричен заем съгласно чл.430,ал.1 и 2 от ТЗ като заемополучателя
дължи връщане, както на получената главница, така и на договорната лихва, която
представлява цената на предоставения
паричен ресурс. Т.нар. „лихвена надбавка” има характер на неустойка за забава и
също се дължи въз основа на уговорките,
постигнати в договора. При настъпване на предсрочна изискуемост съгласно
договора за кредит на 04.06.2019г., остатъкът от главницата е дължим в пълен
размер. От което и на осн.чл.430 ТЗ се следва извод за основателност и доказаност на предявения на това основание
иск за дължима главница от 6134,62 лв., чийто размер е установен от назначената
ССчЕ. По отношение на втория от
обективно кумулативно съединените искове съдът приема за безспорно установено,
че сочената в предмет на иска лихва е договорена като възнаграждение за
ползване на пари и произтича от сключения на осн.чл.10 ЗПК договор за потребителски кредит. Съгласно
установения по делото факт на настъпване на предсрочна изискуемост, считано от 04.06.19г.,
то именно до този момент са явява и дължима уговорената възнаградителна
лихва -
така ТР №3/27.03.19г. по
т.д.№3/17г. на ОСГТК на ВКС. Договорните лихви, начислени за ползване в рамките
на уговорения срок по погасителен план до крайната дата, посочена в исковата
молба – 21.02.2019г., възлизат на 509,92
лв. съгласно отговора на въпрос 7 от заключението на вещото лице Следователно
така предявеният иск за договорна лихва следва да бъде уважен за периода така
както е поискан с исковата молба 07.07.2018г. – 21.02.2019г. и за сумата от 509,92
лева и отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 509,94
лева. Освен възнаградителната лихва, доколкото ответника е в забава той дължи и
обещетение за същата / „лихвена надбавка” / съгласно уговореното между страните
- – съгласно т.19,.1 от Общите условия при забава в плащането на месечна вноска
се олихвява с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Видно от заключението
на изслушаната по делото ССчЕ размерът на лихвената надбавка за забава за
периода 07.08.2018г. – 21.02.2019г. е 122,59 лева. Следователно така предявеният
иск за санкционна лихва следва да бъде уважен за периода така както е поискан с
исковата молба 07.08.2018г. – 21.02.2019г. и за сумата от 122,59 лева и
отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 123,57
лева.Съгласно сключения договор между страните ответника е длъжен да заплаща
такси съгласно Тарифата на банката за такси за текущо потребление, поради което
той дължи на ищеца и разходите, свързани с обявяването на кредита за предсрочно
изискуем. Същите съгласно изслушаната по делото ССчЕ са в размер на 120 лева.
Следва да бъде уважено и искането
да се осъдят ответниците за претендираната законна лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.02.2019г. до окончателното й
изплащане.
Доколкото ищецът е защитаван от
юрисконсулт, то следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за
настоящата инстанция следва да се определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер на
100лв. С оглед изхода на делото и предвид направеното искане ответниците следва
да заплатят на ищеца направените по делото разноски за настоящето и заповедното
производство, съобразно депозирания по чл. 80 ГПК
списък, включително и претенцията за дължимо юрисконсултско възнаграждение от
100 лева на осн. чл.25 от НЗПП чл.78, ал.8 ГПК,
или разноски в общ размер от 1095,30 лева съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН **********,*** и
М.А.И., ЕГН **********,*** , да заплатят солидарно на ***, ЕИК ***, гр. ***, сумата от 6887,13 лева, от които
6 134,62 лева / шест хиляди сто
тридесет и четири лева и 62 стотинки / главница, 509,92 лева / петстотин и
девет лева и 92 стотинки / договорна /възнаградителна / лихва от 07.07.2018г.
до 21.02.2019г., 122,59 лева / сто
двадесет и два лева и 59 стотинки / обещетение за забава/ лихвена надбавка за
забава/ от 07.08.2018г. до 21.02.2019г. и 120 лева / сто и двадесет лева/
разходи по изискуем кредит, дължими по договор за кредит за текущо потребление
от 29.11.2012г., сключен между Д.Д.К. и ***
и договор за поръчителство от 29.11.2012г., сключен между М.А.И. и ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на настоящите искове – 22.02.2019г., до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***,
гр. ***, срещу Д.Д.К., ЕГН **********,*** и М.А.И., ЕГН **********,***, искове
за заплащане солидарно на неизплатените суми по по договор за кредит за текущо
потребление от 29.11.2012г., сключен
между Д.Д.К. и *** и договор за поръчителство от 29.11.2012г., сключен между М.А.И. и ***, както следва: за разликата над 509,92
лева до претендираните 509,94 лева, представляваща непогасен остатък от
договорна / възнаградителна / лихва и за
разликата над 122,59 лева до претендираните 123,07 лева, представляващи
обещетение за забава/ лихвена надбавка за забава/
ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН **********,*** и
М.А.И., ЕГН **********,***, да заплатят на ***, ЕИК ***, гр. ***, сумата от 1095,30 лева / хиляда деветдесет и пет лева и 30
стотинки /, представляваща разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение,
възнаграждение за съдебна експертиза и държавна такса съразмерно с уважената
част от исковете.
УКАЗВА, че съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК присъдените суми за ищеца могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка, ***. представител на ищеца с писмена молба на л.5 от материалите по
делото - IBAN ******
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :............................