№ 51247
гр. София, 16.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110111278 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /ищец/ срещу Ю. Л. Ж.
/ответник/ установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67265/2024г. по описа на СРС, 55 състав,
както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 4895.73 лева, представляваща
непогасена главница за периода 15.01.2023г. – 15.09.2024г. включително, дължима по
договор за потребителски паричен кредит № *********/06.10.2022 г., сключен с „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца съгласно
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.04.2024., ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.11.2024г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 395.39 лева - договорна лихва за
периода 15.01.2023 г. - 15.03.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по
договор за потребителски паричен кредит № *********/06.10.2022 г., сключен с „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си правна
легитимация от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.04.2024., за която цесия
длъжникът бил уведомен. Заявява, че по силата на договора за кредит на ответника била
отпусната сумата в размер на 9199.23 лева, която последният се задължил да върне ведно с
договорна лихва и застрахователна премия, като общият размер на задължението по
договора се равнявало на сумата 12034.42 лева, при уговорен в договора годишен процент
на разходите от 19.60%, годишен лихвен процент от 18.37%. Посочената обща сума
кредитополучателят се задължил да върне на 36 месечни анюитетни вноски, всяка от които в
размер на по 334.29 лева, като средствата по кредита, представляваща дължима застраховка,
се превеждали от кредитора по сметка на съответния застраховател, като договора бил с
1
начална вноска 15.11.2022г. и краен срок 15.10.2025г. Обосновава правен интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за
вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 67265/2024г. на СРС, 55 състав, срещу която
длъжникът е възразил. Представя доказателства и прави искания за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв.
С., оспорва предявените искове. Релевира, че ищецът не разполага с активна материална
легитимация, оспорвайки договора за цесия като недоказващ прехвърляне на вземанията
поради зачерквания в него, липса на доказателства за плащане на продажната цена, липса на
индивидуализация на вземането и липса на надлежно уведомяване за цесията. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Искането към съда е за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Исковата претенция е допустима, тъй като исковата молба е депозирана в срока по
чл.415 ГПК.
Ищецът носи тежестта да установи наличието на валиден договор за заем, по силата на
който е предоставил заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата
изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, надлежно
прехвърляне на вземането по договора на ищеца - цесионер, надлежно съобщаване на
цесията на длъжника, изхождащо от цедента или от надлежно упълномощено от него лице. В
тежест на ищеца е също така да докаже сключването на застрахователен договор и
законосъобразно изчисляване на ГПР. По възражението за погасяване на вземанията по
давност – в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно настъпването на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността, за което не навежда твърдения и не сочи
доказателства.
Указва на ответника, че в негова тежест, при установяване на горните факти, е да
докаже погасяване на претендираните вземания, в това число изтичането на предвидения в
закона период от време, в рамките на който кредиторът е бездействал по отношение
събиране на вземането си спрямо ответника.
Съдът обявява на страните, че с оглед характера на договора като такъв, сключен с
потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни клаузи в него
съгласно чл. 7 ГПК, като предоставя на страните при условията на състезателност
възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/ липса на неравноправност
на клаузите по договора за кредит.
Приложените към исковата молба документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза по
посочени от него задачи, която следва да се допусне. Към вещото лице следва да се поставят
допълнителни задачи от съда, а именно: вещото лице да отговори как е изчислен посоченият
в договора ГПР, какви са неговите компоненти /разходи/, какъв е неговият размер; какъв би
бил размера на ГПР при включена в него застрахователна премия; да се посочи има ли
извършвани плащания от ответника, ако има в какъв размер са, кога са извършени, как са
отнесени към погасяване на задълженията; какъв е размерът на дължимата главница и
възнаградителна върху всяка вноска и считано от падежа и до крайната дата при
съобразяване на тези плащания, като се даде заключение в два варианта - при отнасяне на
плащанията към главницата с включена застрахователна премия и без застрахователната
премия да бъде включена; какъв е размерът на дължимата възнаградителна лихва върху
всяка вноска и считано от падежа и до крайната дата, ако се начисляват върху чистата
стойност на кредита.
2
Следва да се приобщи към материалите по делото ч.гр.д.№ 63842/2024г. на СРС, 55
състав.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д.№ 67265/2024г. на СРС, 55 състав.
ОБЯВЯВА на страните, че с оглед характера на договора като такъв, сключен с
потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни клаузи в него
съгласно чл. 7 ГПК, като предоставя на страните при условията на състезателност
възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/ липса на неравноправност
на клаузите по договора за кредит.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба и в настоящото определение задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.В.Ж., телефон: ****.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината
от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация,
делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било
в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални
разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.02.2026 г. от
15:30 ч., за когато да се призоват страните, а вещото лице – след представяне на
доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати препис
от писмения отговор на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3