Р
Е Ш Е
Н И Е № ………
Град Свиленград, 04.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
при секретаря Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от Съдията гр. дело №
267/ 2019 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
осъдителен иск с правна квалификация чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищците Г.М.Г. и Д.А.Г. искат от съда да
осъди ответника Агенция „Пътна инфраструктура” да им заплати сумата 579,60 лв.
/след допуснато в о.з. на 10.09.2019г. изменение в размера на исковата
претенция от 1000,00 лв. на 579,60 лв./, представляваща обезщетение за
ползването, без правно основание, на 835 кв.м. от собствения им недвижим имот,
находящ се в землището на село Капитан Андреево, заснет по КК и КР на селото
като поземлен имот с идентификатор 36110.27.521, целият с площ от 4709 кв.м.,
за времето от 27.03.2018г. до 27.03.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендират и направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че са съпрузи и са
придобили по време на брака си, в режим на СИО, недвижим имот, представляващ
нива от 10 дка в местността „Малък чифлик“ в землището на с. Капитан Андреево,
общ. Свиленград, за което притежават Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 36, том IX,
дело № 1381/ 2008г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК.
Твърдят, че през 2011-та година е било
извършено отчуждаване на част от собствения им имот /нивата от 10 дка/, а
именно част от 5291 кв.м. - за изграждане на автомагистрала „Марица“.
Впоследствие, след одобряване на КК и КР на с. Капитан Андреево, имотът им бил
заснет като Поземлен имот с идентификатор 36110.27.521, с площ 4709 кв.м.
/неотчуждената част/. Съгласно чл.21, ал.3, т.4 от Закона за пътищата, проектът
се изпълнявал от ответника, който бил възложител на строителните работи по
изграждането на обекта, а последните се осъществявали от изпълнител, по силата
на сключен с ответника договор.
Твърдят, че трасето на автомагистралата
било изградено и върху около 835 кв.м. от неотчуждената част от имота на ищците,
целият с площ 4709 кв.м., като отчуждената част била 5291 кв.м. Твърдят, че от
2011 г. до момента са лишени от възможността да ползват посочената част от
собствения имот, която представлявала странични насипи /пръст и камъни/ и
прилежащ терен към магистралата. Твърдят, че досега не са получили обезщетение
за завземането на посочената част от 835 кв.м. от собствения им имот. Поради
това, претендират обезщетения за лишаване от ползване за периода от
27.03.2018г. до 27.03.2019г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Счита, че той не е конкретизиран, доколкото
частта от имота на ищците, която била отчуждена и върху която била изградена АМ
„Марица”, била с площ от 5291 кв. м., а от представената с исковата молба скица
било видно, че собствения на ищците ПИ с идентификатор 36110.27.521 се намирал
извън трасето на магистралата, т.е. за ответника не ставало ясно частта от 4251
кв.м., останала след отчуждаването, включена ли е в отчуждителната част или не.
Ответникът счита също, че в настоящия случай не бил осъществен фактическият
състав на разпоредбата на чл.59 ЗЗД. Възразява и, че за него не било настъпило
обогатяване.
По изложените съображения моли да бъде
отхвърлен предявеният иск. При условията на евентуалност оспорва иска по
размер. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, а и от представеното удостоверение
за граждански брак е видно, че ищците Д.А.Г. и Г.М.Г. съпрузи, чийто граждански
брак е сключен на 15.03.1970г.
Видно от представения Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 36, том IX, дело № 1381/ 2008г. по описа на
нотариус с рег. № 354 по РНК, ищците са придобили, в режим на съпружеска
имуществена общност, нива от 10 дка в местността „Малък чифлик“ в землището на
с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, представляваща имот № 027106 по плана за
земеразделяне.
Безспорно е, а и от представените
писмени доказателства е видно, че във връзка със строежа на АМ „Марица“ са били
отчуждени 5291 кв. м. от същия този имот, като след отчуждаването останал с
площ от 4709 кв. м.
По кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, одобрени със Заповед №
РД-18-106/13.12.2016 г. на Изп. директор на АГКК, имота с номер по предходен
план 027106 е заснет с идентификатор
36110.27.521, с площ: 4709 кв.м., с начин на трайно ползване: нива,
видно от представената скица.
Видно от заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, част от АМ „Марица” била предвидена по
проект и изградена върху отчуждената площ от 5291 кв. м. от процесния имот, а
от неотчуждената част от 4709 кв.м. само около 2 кв.м. се засягали от сервитута
на магистралата. Вещото лице е посочило, че през имота преминава полски пътя, който
бил формиран при използването му за строителството на оградата на магистралата
и служил за поддръжка и необходим ремонт на оградата и изградените съоръжения
покрай магистралата. Според вещото лице този полски път засяга неотчуждената
част от имота на ищците с 460 кв.м., в която площ се включвали и 2 кв.м.,
влизащи в сервитута на магистралата.
По делото е назначена и
съдебно-икономическата експертиза, от заключението на която е видно, че при
определяне на средната наемна цена за исковия период вещото лице е изчислило
средната наемна цена на земеделска земя с лице към автомагистрала. Така, според
заключението, средната наемна цена за процесния период възлиза на 579,60 лв.
От показанията на свидетеля Г. Борисов
Нашков, без родство с ищците, се установява, изложената в молбата фактическа
обстановка, относно отчуждаването на част от имота и завземане на по-голяма
част от отчуждената – за строителството на автомагистралата.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Претенцията на
ищците спрямо ответника намира правното си основание в разпоредбата на чл.59,
ал.1 от ЗС, доколкото няма друг иск, с който да се защитят. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, извън случаите на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Т.е., за да е налице основание за уважаване на претенция
по чл.59, ал.1 от ЗЗД, следва да се установят всички елементи от
фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване
на друго лице, липса на основание за това и отсъствие на друга правна
възможност за защита на интересите на обеднелия. В
случая, от събраните по делото доказателства се установява наличието на
посочените предпоставки за уважаване на претенцията.
Безспорно се установи, че ищците са
собственици на процесния имот. Въз основа на заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитания свидетел се установи
също, че ответникът е ползвал част от 460 кв.м. от този собствен на ищеца имот
при изграждането на АМ „Марица”, което е продължило през целия процесен период
и до сега, респективно че ищците не са ползвали тази част от имота и не може да
я ползват понастоящем според предназначението й на земеделска земя.
Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за
пътищата /ЗП/ автомагистралите са част от републиканската пътна мрежа, чието
управление, на основание чл.19, ал.1, т.1 от ЗП е възложено на ответника
Агенция „Пътна инфраструктура”. Според чл.19, ал.2 от ЗП дейността по управление
включва както осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително
възлагане на обществени поръчки и на концесии за тези дейности, така и
организиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с изграждането,
ремонта и поддържането на пътищата и осъществяване защитата на пътищата,
включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. Като съобрази
изложеното и твърденията на страните, съдът приема, че именно ответникът
Агенция „Пътна инфраструктура” е възложител на дейността по строителството и
отговаря за поддържането на АМ „Марица”. Обстоятелството, че фактически
изграждането е било осъществено от трето лице-изпълнител на проекта е
ирелевантно в настоящата хипотеза, доколкото ответникът е този, който е
възложил и контролирал осъществяването на дейността. Подобно възражение би
имало значение при предявяване на регресни права от страна на ответника спрямо
строителя.
От изложеното следва, че част от
процесния имот на ищците е ползвана от ответника през исковия период, доколкото
тази част е била използвана при изграждането на оградата на магистралата и е
загубила характера си на земеделска земя именно вследствие изграждането на
магистралата. Следователно, ответникът е препятствал собствениците да си служат
с имота, съгласно обичайното му предназначение. По тези съображения съдът
приема, че ответникът е използвал през периода 27.03.2018г. - 27.03.2019г. част
от собствения на ищците имот, като по този начин ги е лишил от възможността те
да си служат с него.
Предвид изложеното, съдът счита, че
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е изпълнен,
като в случая обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за
заплащане на наем, а обедняването на ищците – в пропуснатите от тях доходи,
които биха получили при отдаване на имота под наем. Поради това, съдът намира,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение за
ползвания без основание техен имот в процесния период.
При определяне на размера на
обезщетението следва да се държи сметка за вида и спецификата на вещта, които
имат значение за наемната цена. Поради това и предвид гореизложеното, за
най-точна следва да се приеме определената от вещото лице наемна цена за
земеделска земя с лице към автомагистрала, която за исковия период е определена
на 579,60 лв. Именно с тази сума, която ответникът би дължал като наем за
процесния период, той се е обогатил. Със същата сума собствениците на имота са
обеднели, тъй като не са могли да реализират приход в размер на наемната цена
за него. Следователно, предявеният иск ще бъде уважен изцяло, като сумата
579,60 лв. ще се присъди на ищците, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 27.03.2019 г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищецът ще се присъдят направените разноски, които се установиха в размер на 850,00
лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура”, с Код по Булстат *********, с административен
адрес: гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати на Г.М.Г. с ЕГН ********** и
Д.А.Г. с ЕГН **********, с адрес *** – чрез адв. Е.М., ХАК, на основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД, сумата 579,60 лв., представляваща обезщетение за лишаването им от
ползване за периода от 27.03.2018г. до 27.03.2019г., без правно основание, на част
от 460 кв.м. от собствения им недвижим имот, находящ се в землището на село
Капитан Андреево, общ. Свиленград, заснет по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, одобрени със
Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на Изп. директор на АГКК, като поземлен имот
с идентификатор 36110.27.521, целият с площ от 4709 кв.м., с начин на трайно
ползване: нива, при съседи: 36110.27.522, 36110.27.500, 36110.27.501, 36110.27.113,
36110.27.515, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на
исковата молба в съда - 27.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура”, с административен адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, да заплати на Г.М.Г. с ЕГН ********** и Д.А.Г. с ЕГН **********,
с адрес *** – чрез адв. Е.М., ХАК, сумата 850,50 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: