№ 8687
гр. С..., 05.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110169101 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Ю..“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С..., бул. „Б...“ №81, вх. В, ет. 8, чрез адв. Г., с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника ИВ. ИВ. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.С..., ж.к. „М... 2“, бл.218,
вх.2, ет.3, ап.81, че последния дължи на ищеца сумата от 67,47 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16788294001 от 26.09.2017г., сключен между "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и ответника, представляваща сбор от трикратния
размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е
издадена фактура №**********/08.08.2018г. за периода от 08.07.2018г. до 07.08.2018г.
Ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на специалния установителен
иск с наличието на издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 35980/2021 г. по описа на СРС.
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 35980/2021 г. по описа на СРС,
по последното е издадена Заповед №3600/30.06.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК за следните суми: сумата от 74,68 лв., представляваща главница за периода
от 08.03.2018г. до 08.07.2018 г. по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16788294001 от 26.09.2017г., ведно със законна лихва от 22.06.2021г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 17,77 лв. за периода от 25.07.2018г. до 30.11.2020
г. В заявлението по чл. 410 ГПК изрично е посочено, че претендираното вземане е за
незаплатени суми по фактура №**********/08.04.2018г., фактура
№**********/08.05.2018г., фактура №**********/09.06.2018г. и фактура
№**********/09.07.2018г.
В заповедното производство заявителят – сега ищец, се е позовал на различно от
претендираното в исковото производство основание, а именно – дължими суми за
предоставени далекосъобщителни услуги по 4 бр. фактури. В настоящето исково
производство ищецът сочи, че претендира вземанията си от ответника на основание
дължима неустойка за периода от 08.07.2018г. до 07.08.2018г., за което е издадена фактура
№**********/08.08.2018г., която не е била предмет на заповедното производство.
Последното се потвърждава и от постъпилите допълнителни молба вх. №11240/21.01.22г. и
молба вх. №31949/18.02.22г., с които ищеца, след оставяне исковата молба без движение,
поддържа претенцията за признаване за установено, че ответника му дължи сумата от 67,47
лв., представляваща неустойка за периода от 08.07.2018г. до 07.08.2018г. по фактура
1
№**********/08.08.2018г.
Като прецени доводите на ищеца, данните по настоящето дело и приложеното ч.гр.д.
№ 35980/2021 г. по описа на СРС, съдът намира следното:
В настоящото производство е предявен установителен иск, във връзка с протекло
заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.г.д.№ 35980/2021 г. на СРС, в което е издадена
Заповед №3600/30.06.2021г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
сумата от 74,68 лв., представляваща главница за периода от 08.03.2018г. до 08.07.2018 г. по
по фактура №**********/08.04.2018г., фактура №**********/08.05.2018г., фактура
№**********/09.06.2018г. и фактура №**********/09.07.2018г. и мораторна лихва в размер
на 17,77 лв. за периода от 25.07.2018г. до 30.11.2020 г.
В съответствие с постоянната съдебна практика на ВКС и Определение №
230/23.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 83/2010 г., II т. о., ТК, Софийският районен съд
намира, че когато е издадена заповед по чл. 410т ГПК и тя е оспорена от длъжника по реда
на чл. 414 ГПК, кредиторът може и следва да осъществи защита на вземането си чрез
предявяване на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК в едномесечния преклузивен
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, за да се установи със сила на пресъдено нещо неговото
съществуване. Поради това наличието на издадена заповед за изпълнение предопределя
правния интерес на кредитора от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК, като
ограничава и неговия предмет, тъй като влязлото в сила установително решение ще
валидира оспорената заповед.
В настоящия случай ищецът предявява иск за признаване за установено, че
ответникът му дължи сумата от 67,47 лв., представляваща неустойка за периода от
08.07.2018г. до 07.08.2018г. по фактура №**********/08.08.2018г., което представлява
различно основание от претенцията по издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед,
доколкото последната е за предоставени далекосъобщителни услуги по фактура
№**********/08.04.2018г., фактура №**********/08.05.2018г., фактура
№**********/09.06.2018г. и фактура №**********/09.07.2018г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е недопустим, доколкото
същият е предявен за вземане, за което преди това ищецът не е бил снабден със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №69101/2021г. по описа на Софийски
районен съд, 159 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд,
в едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис от определението на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2