№ 717
гр. Благоевград, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500552 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на „****“ АД срещу
разпореждане № 970 от 20.05.2022г. по чгрд № 503 по описа за 2022 година на
Районен съд Сандански, в частта, с която е отхвърлено заявлението на
банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
за сумата от 672,51 евро, обезщетения за забава за просрочените плащания
/наказателна лихва/, начислена съгласно раздел II, т. 10 от договора за
периода 14.05.2020г. до 18.05.2022г., както и в частта за разноските.
Недоволен от така постановения акт жалбоподателят твърди, че
обжалваното разпореждане е незакосъобразно. Излага доводи, че съгласно
договора при забава плащането на вноска по кредита, същата се отнася в
просрочие и по нея се дължи, както договорна възнаградителна лихва, така и
наказателна лихва, която е в размер на законната лихва. Посочва, че в
представеното извлечение от счетоводните книги за посочените периоди
банката е начислила наказателна лихва, като претендира същата до датата на
подаване на заявлението. Иска отмяна на разпореждане в обжалваната му
част и претендира разноски.
Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателя
доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички
останали обстоятелствата по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
1
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима, а по
същество – неоснователна.
Заповедното производство е образувано въз основа на заявление по чл.
417 от ГПК, подадено от „****“ АД, ЕИК *********, с искане да бъде
издадена заповед за изпълнение срещу Ф. Н. Т., ЕГН **********, и С. ИЛ. Т.,
ЕГН **********, за солидарно заплащане на следните суми: сумата от
4781,23 евро, просрочена главница по Договор за банков кредит № 022LD-R-
001433/09.12.2011г.; сумата от 5000,05 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода 10.02.2012г. до 10.12.2021г.; сумата от 4371,01 евро –
обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна лихва),
дължимо съгласно Раздел II, т.10 от процесния договор за периода
10.02.2012г. до 12.03.2020г.; сумата от 672,51 лева - обезщетение за забава за
просрочените плащания (наказателна лихва), дължимо съгласно Раздел II,
т.10 от процесния договор за периода 14.05.2020г. до 18.05.2022 г., както и
законна лихва, считано от подаване на заявлението – 19.05.2022г. до
окончателното изплащане.
С обжалваното разпореждане съдът е уважил подаденото заявление
частично, като е отхвърлил заявлението по отношение на претендираната
наказателна лихва в размер на 672,51 лева, съгласно Раздел II, т.10 от
процесния договор за периода 14.05.2020г. до 18.05.2022 г.. За да постанови
така обжалвания акт съдът е приел съгасно т. 10 от процесния договор
наказателната лихва е дължима от изпадане на длъжниците в забава на
плащанията най-късно до изтичане срока на договора, след което върху
изискуемата главница е дължима само законна лихва за забава.
Претендираното на наказателна лихва след изтичането на срока на договора е
неоснователно. Доколкото съдът не е в състояние да определи размер на
санкционната лихва за периода от 14.05.2020г. до 10.12.2021г., поради което
РС е отхвърлил в цялост направеното искане за периода 14.05.2020г. до
18.05.2022г.
При горната фактическа обстановка настоящият състав намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд
не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона
2
или с добрите нрави и когато се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това. Сочените
процесуални норми задължават заповедния съд да извърши преценка дали
искането в заявлението не противоречи на закона или на добрите нрави. В
тази връзка съдът намира, че уговорката за наказателни лихви по т.10 от
Договора противоречи на императивната разпоредба на чл.33, ал.2 от ЗПК,
който закон е приложим за процесния договор, имащ характеристиките на
договор за потребителски кредит по чл.9 от ЗПК. Съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая
уговорката за наказателна лихва, представляваща по правната си същност
мораторна неустойка, се формира от два компонента – договорен лихвен
процент и законна лихва. С Постановление №426/18.12.2014г. на
Министерския съвет е определен годишен размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Законната лихва е равна на основния лихвен процент на
БНБ /който е 0.01% към 19.08.2015г. – датата на сключване на договора/,
плюс 10 процента, или 10.01%. Съгласно чл. 4 договорната лихва се формира
от БЛП от 7.99%, увеличен с надбавка от или 8,51 пункта или общ 16,5% .
Отделно наказателната лихва по чл. 10 от договора се формира като към
договорната се добавя още веднъж законната лихва и така окончателният й
размер стига до 26,50% - лихва за забава. Тоест размерът на уговорената
наказателна лихва е над този на законната мораторна лихва по чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Отделно от това нито в самото заявление, нито в извлечението от
счетоводните дни са индивидуализирани надлежно вземанията за
просрочени наказателни лихви по раздел II, т. 10 от договора, като липсват
твърдения върху какви суми са начислявани лихвите за посочените периоди и
при какъв лихвен процент за забава (с посочване на конкретна цифра),
съобразно уговореното в договора.
По горните съображения и предвид съвпадение в крайните изводи на РС
и контролиращата инстанция, обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
3
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 970 от 20.05.2022г. по чгрд № 503 по
описа за 2022 година на РС Сандански в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4