№ 84
гр. Харманли, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20225630100618 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. ****, против Н.
Т. Р., ЕГН: **********, адрес за призоваване : гр. Симеоновград, област
Хасково, ул. ***.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, в качеството си на
енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) твърди, че е единственото търговско дружество,
притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на
топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството:
www.evn.bg)влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ),
одобрени от КЕВР, дружеството е длъжно да доставя в абонатните станции на
сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът Н. Т. Р., като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия", бл. 290, вх. А,
1
ет. 4, an. 11/29, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.
34, ал. 1 от ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената
топлинна енергия за 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на
задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН
България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от
деня на забавата.
В изпълнение на законоустановените си задължения на
топлопреносно предприятие, ищецът е доставил до сградата, а търговецът,
извършващ дялово разпределение на топлинна енергия - „Техем сървисис"
ЕООД, е разпределил за имота на ответника топлинна енергия на обща
стойност 160,28 лв., включваща главница в размер на 142,85 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, за периода 01.05.2020 г. -30.06.2021 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2020 г. -
09.05.2022 г., в размер на 17,43 лв.
Начислената на ответника топлинна енергия, е доставена и
разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и действащите за
процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, съгласно
Справка за компонентите, количеството, единичната цена и стойността на
топлинната енергия, доставена за процесния период - приложение към
исковата молба.
За събиране на посочените по-горе суми, на 10.05.2022 г., депозирал
пред Районен съд - гр. Пловдив, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което бе образувано ч. гр. дело №
6655/2022 г., по описа на XIII гр. състав. Със заявлението, освен цитираните
по- горе суми, претендирано е ответникът да бъде осъден да ни заплати и
законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2022 г., както и сумата от
75 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна
такса в размер на 25 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Предвид обстоятелството, че Районен съд - Пловдив, XIII гр. състав
е установил, че обичайното местопребиваване на ответника е в САЩ, с
Разпореждане № 10616/10.05.2022 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК,
остави без уважение искането ни издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК, указа на представляваното от мен дружество, че може да предяви
настоящия осъдителен иск за вземанията си.
Предвид изложеното ищецът иска, съдът да постанови решение, с
което да осъди Н. Г. Р., ЕГН **********, да заплати на "ЕВН България
Топлофикация" ГАД следните суми за доставена топлинна енергия в
собствения му топлоснабден имот: главница в размер на 142,85 лв.,
2
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. 30.06.2021 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва, за периода 02.07.2020 г. - 09.05.2022 г., в размер на
17,43 лв.;законната лихва върху главницата, считано от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (10.05.2022
г.),както и да осъдите ответника да заплати на представляваното от мен
дружество следните суми: направените деловодни разноски в производството
по чл. 410 от ГПК, в размер на 75 лв. и деловодните разноски по настоящето
производство, включващи платените от нас държавни такси и депозити за
вещи лица, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на адв. Ю. Ж. С. от АК – Хасково, назначена за особен
представител на ответника Р.. С отговора се оспорват изцяло предявените от
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Н. Т. Р. обективно съединени
искове по основание и по размер. Счита, че същите за неоснователни и
недоказани и моли съдът да ги отхвърли изцяло.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Ответникът "ЕВН България Топлофикация" ЕАД в качеството си на
енергийно предприятие за производство и пренос на топлинна енергия е
доставил топлинна енергия за битови нужди – гореща вода и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, до обект, сосбтвеност на
ответника Н.Р. - имот, находящ се в гр. Пловдив, ж. к. Тракия бл. 290, вх. А,
ет. 4, ап. 11/29.
За периода 01.05.2020 г. -30.06.2021 г. съгл. препис – извлечение от
сметка и справка за доставена топлинна енергия за клиентски номер
**********, ИТН:1921478 е дължима сума в размер на 142,85 лв. – главница,
представляваща задължение за консумирана топлинна енергия, и 17,43 лв. –
лихва за забава за периода от 02.07.2020 г. - 09.05.2022 г.
Съгласно справка от 27.02.2019г. на Служба по вписвания-Пловдив
и нотариален акт №113, т.3, дело №480/2007г. на Нотариус С.П., с рег.№231 и
район на действие РС-Пловдив, собственик на процесния имот на основание
дарение е ответникът Н.Р., считано от 19.12.2007г.
Приложени по делото са и Общите условия на „Топлофикация
Пловдив” ЕАД.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е образувано производство пред Районен съд
- гр. Пловдив е образувано ч. гр. дело № 6655/2022 г., по описа на XIII гр.
състав. По това дело, въз основа на цитираните данни за липса на регистриран
настоящ адрес на ответника, като потребител, и на основание чл. 411, ал. 2, т.
5 пр. I от ГПК; с разпореждане №10616 от 10.05.2022г.. съдът е отхвърлил
3
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Разпореждането не е било обжалвано от заявителя и е влязло в сила на
26.05.2022 г., след което на същия е било указано, че може да предяви
осъдителен иск за вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 4 от ГПК
в 1-месечен срок. Това той е сторил в указания му на 19.06.2022г. срок,
предявявайки настоящия иск, изпратен по пощата на 25.05.2022 г.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се
установява, че за процесния период от 01.05.2020 г. -30.06.2021 г. абонатната
станция, обслужваща имотите във *** в жк. ***, гр.Пловдив е работила и е
била подавана топлинна енергия. Подадена е общо 1 17,393143 MWh ТЕ за
разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на
20,251282 MWh за сметка на „ ЕВН България Топлофикация” ЕАД.През
процесния период 01.05.2020 - 30.06.2021г. в ап. 11 всички отоплителни тела
тип радиатор са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока.
3
Отопляемия обем на имота е 124м. През имота на ответника не преминава
щранг лира. В имота на ответника всички отоплителни тела са отсъединени от
топлопреносната мрежа в блока и ТЕ за отопление на жилището не е
начислявана.През процесния период в имота няма монтирани ИРУ за
визуален отчет.Има монтирани и два броя водомери за топла вода.
Начислявания за изразходваното количество ТЕ за БГВ за процесния имот не
е имало, поради причината, че имотът се води необитаем в архивите на
топлинния счетоводител „Техем Сървисис“ ЕООД.За имота на ответника не
са прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т. 6.5. от „Методика за
дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към
чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. и Наредба № Е-РД-04-I от
12.03.2020 г.Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода
01.05.2020 - 30.06.2021г. по месеци е общо 0,75242 MWh, в това число
0,75242 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0MWh за отопление и
0,0MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, което беше установено, чрез сравнение на справките за
начислената топлоенергия от „Техем Сървисис” ЕООД и „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД за абоната.Начинът на разпределение и начисляване на
потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от
нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и
начисляването на разходите на ТЕ.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението по която се установява, че количеството ТЕ разпределено в
имота на ответника за периода от 01.05.2020г- 30.06.2021г. по месеци е :
0.75242 MWh, -сградна инсталация, отопление - нула, БГВ- нула.
Количеството ТЕ съответства на данните посочени в заключението на
техническата експертиза. Сумата без ДДС е 122.09 лв., ДДС- 24.42 лв., общо -
146.51 лв. След намалението във връзка с кредитното известие общото
задължение остава 142.85лв. Съгласно експертизата правилно е изчислено
4
задължението на ответника във връзка с доставеното и начислено количество
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.- 30.06.2021 г. и е съобразено с
ценовите Решения на КЕВР за съответния период. От извършената проверка в
„ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД Пловдив се установява , че по
процесиите фактури не са постъпили плащания към 10.05.2022 г.- датата на
предаване за съдебно събиране на сумите по описаните фактури. Няма
плащане и към 09.01.2023 г.-датата на проверка в ЕВН България
ЕАД.Предвид липсата на плащане по издадените фактури /клиентът / -
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Същата
е изчислена за периода от 02.07.2020 г. до 09.05.2022 г. в размер на 17.43 лв.
Заключението и на двете вещи лица по съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза се възприемат от съда като изготвени
обективно, съобразно поставените задачи и от компетентни вещи лица.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени положителни
осъдителни искове по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, са допустими, като е налице правен интерес от предявяването им,
което се доказа и от приложеното ч. гр. дело № 6655/2022 г., по описа на XIII
гр. състав.По това дело, въз основа на цитираните данни за липса на
регистриран настоящ адрес на ответника, като потребител, и на основание чл.
411, ал. 2, т. 5 пр. I от ГПК; с разпореждане №10616 от 10.05.2022г., съдът е
отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК,което поражда правният иск от предявяване на осъдителния иск.
В Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т. д. № 2/2016 г.
по описа на ВКС, ОСГК, е прието, че за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти,
но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.
5
Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна
собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно – техническата експертиза по делото съдът установява, че за
процесния период абонатната станция е работила, като е подавала ТЕ за
отопление и за битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а
от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и други фактори, като всички съсобственици участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация /обща част/ топлинна
енергия, без оглед на това каква част се използва за отопляване на собствения
имот и каква температура е постигната в имота на потребителя. От
заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи,
приети от съда се установява, че начислените на ответника суми са правилно
определени, при съобразяване на действащите нормативни изисквания и при
ползване на информацията от фирмата за топлинно счетоводство.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се
извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ.
Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за
отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3
ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а
от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост -
чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и
ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т. н., т. е. налице е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.
Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна
собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
6
инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съгласно Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по отправени
преюдициални запитване, член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО,
98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент
(EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за
нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
Приема се също така, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10,
параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение
на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО
и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент.
Съдът възприема изцяло заключението на СТЕ, като компетентно и
обективно дадено, неоспорено от страните. Начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника топлинна енергия според вещото
лице по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните изисквания.
Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени
му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно дяловото
разпределение, а е извършило и самостоятелни изчисления. Заключението не
е оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото експертът е
7
отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от
вещото лице по ССЕ, поради което съдът намира, че предявенияте искове за
главница и лихва са изцяло основателн и доказани по размер, поради което
исковете следва да се уважат изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
присъдят разноски в полза на ищеца. Ищецът е направил разноски в размер
на 75 в заповедното производство и 975,00 лв. в исковото производство, като
съдът счита, че размерът на юрисконсултското възнаграждение съобразен с
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37 от ЗПП и чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, е 150 лв. От така претендираните и
направени разноски следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в общ
размер от 1050,00 лв., от които сумата от 75 лв. разноски в заповедното
производство и сумата от 975,00 лв. в исковото производство за държавна
такса, възнаграждения за вещи лица и особен представител и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и
чл.86 от ЗЗД, Н. Т. Р., ЕГН: ********** от гр.Симеоновград, област Хасково,
ул. *** да заплати „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. **** сумата от 142,85 лв., –
главница, представляваща стойността на разпределена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020г. до 30.06.2021 г. за обект с ИТН:1921478, находящ се
в гр. Пловдив, ж. к. Тракия бл. 290, вх. А, ет. 4, ап. 11/29 и 17,43 лв. - лихва
за забава, дължима за периода от 02.07.2020г. - 09.05.2022 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 10.05.2022г. до изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Н. Т. Р., ЕГН: ********** от гр.Симеоновград, област
Хасково, ул. ***, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. ****, направените по настоящото гр.д.№
618/2022г. по описа на РС-Харманли разноски в размер на общо 975,00 лв. за
държавна такса, възнаграждения за вещи лица и особен представител и
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Т. Р., ЕГН: ********** от гр.Симеоновград, област
Хасково, ул. ***, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
8
управление гр.Пловдив, ул. ****, направените в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 6655/2022г. по описа на РС-Пловдив разноски в размер на общо
75.00 лв. за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9