Р Е Ш Е Н И Е
260259/9.12.2020г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на втори декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №3762 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни, установителни искове, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ, и чл.92 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор,
заедно с М.С.– член на Съвета на директорите, излага, че по ч.гр.д.№ 1195/2019
г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ответника Ж.И.Д., ЕГН **********,***, за сума в общ
размер на 437, 78 лева, представляваща незаплатено задължение по Договор за
мобилни услуги № ********* /с предоставен телефонен номер **********/ от
18.03.2013 г., Допълнително
споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 10.03.2016
г. и Договор за лизинг от 10.03.2016 г., включително и компесаторна неустойка
за неизпълнено задължение по договорите, които задължения били индивидуализирани
по размер във фактура №**********/01.05.2017 г., с настъпил падеж 16.05.2017 г..
В заповедното производство е присъдена законна лихва от подаване на заявлението
до изплащане на вземането. Заповедта била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът твърди, че между страните е сключен следните
договори: Договор за мобилни услуги № ********* /с предоставен телефонен номер
**********/ от 18.03.2013 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги № ********* от 10.03.2016 г. и Договор за лизинг от 10.03.2016 г., по
силата на които на ответника е осигурена възможността да ползва услугите на
ищцовото дружество, като му е предоставен телефонен номер **********, както и мобилен
апарат SAMSUNG Galaxy Xcover 3.
Предоставянето на устройството е уредено в договора за лизинг, като общата
лизингова цена на вещта се равнявала на сума от 252, 77 лева, която следвало да
се изплати чрез двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 10, 99 лева. Ответникът
не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му във фактура № **********/01.05.2017
г., с настъпил падеж на 16.05.2017 г. Поради неизпълнение в срок на
задълженията по договора, ищецът бил начислил и неустойка, уговорена в договора,
за номер ********** в размер на 272, 83 лева. Ответникът погасил доброволно
част от последната сума в размер на 30,17 лв., поради което сочи, че се претендира
сума в размер на 242, 66 лв. Поради неизпълнение и на договора за лизинг,
съгласно уговореното, била обявена предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски, възлизащи на 120, 89 лв. – остатъкът от лизинговата цена на
устройството. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер
на 437,78 лв., представляваща сбор от незаплатени задължения по следните договори:
Договор за мобилни услуги № ********* /с предоставен телефонен номер
**********/ от 18.03.2013 г., Допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 10.03.2016 г., включително и
компесаторна неустойка за неизпълнено задължение по договора за мобилни услуги,
индивидуализирани по размер във фактура № **********/ 01.05.2017 г. Претендира се и обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но неоснователни и
недоказани, за което излага правни и фактически доводи и възражения. Обективира
възражение за нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите
нрави.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д.№1195/2019
г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сума в
общ размер на 437,78 лв., главница, произтичаща от Договор за мобилни услуги №*********
/с предоставен телефонен номер **********/ от 18.03.2013 г., Допълнително споразумение
№********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
10.03.2016 г., индивидуализирани по размер във фактура №**********/01.05.2017
г. Присъдена е законна лихва от датата на подаване на заявлението- 24.04.2019
г. до изплащане на вземането, както и извършените по делото разноски. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Не се спори между
страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между
търговското дружество и ответникът са сключени следните договори: Договор за мобилни
услуги № ********* /с предоставен телефонен номер **********/ от 18.03.2013 г., изменен с Допълнително споразумение №
********* от 10.03.2016 г. и Договор за лизинг от 10.03.2016 г., по силата на
които на ответника е осигурена възможността да ползва услугите на ищцовото дружество,
като му е предоставен телефонен номер **********, както и мобилен апарат SAMSUNG Galaxy Xcover 3, с обща лизингова цена на вещта 252,
77 лева, която следвало да се изплати чрез двадесет и три месечни вноски, всяка
в размер на 10, 99 лева. Видно от представения частно заверен препис от Договор
за мобилни услуги №*********, ищецът се е договорил с ответника, последният да
ползва предоставени му от дружеството мобилни услуги, с посочен в договора
телефонен номер **********. Договорът е сключен на 18.03.2013 г. със срок от 24
месеца, с предварително определена цена на описани услугите /месечна такса/ в
размер на 9, 90 лева. На 10.03.2016 г. са
сключени Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №********* и
Договор за лизинг, с които страните са уговорили, че дружеството ще предоставя
на ответника мобилни услуги срещу месечна такса в размер на 30, 99 лева, чрез
предоставения по-рано мобилен номер **********. От договора за лизинг става
ясно, че на ответника му е предоставено устройство SAMSUNG Galaxy Xcover 3 с обща лизингова цена от 252.77 лева, която
следвало да се изплати от ответника чрез двадесет и три месечни вноски, всяка в
размер на 10, 99 лев. Ответникът е подписал и запис на заповед за сума от 252,
77 лева. По делото е представено и частно заверен препис от издадената от
мобилния оператор фактура №**********/ 01.05.2017г., за задълженията на ответника, със срок на
плащане по 16.05.2017 г. Няма данни месечната сметка, обективирана във фактурата
да е оспорена от ответника. Съгласно изготвеното по делото заключение по
допуснатата ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в
правилността и обективността му, а от друга страна същото е прието без
възражения от страните, се установи, че размерът на неплатените задължения по
представената по делото фактура се равнява на сума от 467, 77 лева, от която 120,
89 лева- лизингови вноски, 272, 83 лева- неустойки и 74, 05 лева- стойността на
предоставени на ответника услуги. Претендираната сума по фактурата е в размер
на 437, 78 лв.
Предвид така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема за
безспорно установено, че между тях са били сключени валидни договори за мобилни
услуги така, както е посочено по-горе, по силата на които ищецът е поел
задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни
услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно
уговорената цена на ползваните услуги. Ответникът оспори, че за процесния
период, мобилните услуги са действително предоставени от ищеца и, че той е
изпълнил задължението си по договорите. Във
всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия,
като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорите
откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание
на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които
са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не
е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите. В този смисъл възражението на ответника се явява
неоснователно. Не се оспори спирането на плащанията по договорите. Предвид
неизпълнение основните задължения на ответника, ищецът се е възползвал от
правото си да развали сключените договори. Ето защо и с оглед неоспореното
заключение по изслушаната ССЕ, съдът стига до извода, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, представляващи стойността на уговорените и
предоставени му мобилни услуги, равняващи се общо на сума от 74, 05 лева.
Предвид гореизложеното счита този иск, до размера на посочената сума, за основателен,
поради което следва да се уважи.
По отношение на
иска за заплащане на уговорени лизингови вноски по сключения договор за лизинг,
съобрази следното: Безспорно установено е, че във връзка с договора за
предоставяне на мобилни услуги, между страните, на 10.03.2016 г. е сключен и
договор за лизинг, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за
ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy Xcover 3, срещу насрещното
задължение на последния да заплати уговорената лизингова цена. С оглед възможността,
предвидена в договора, при предсрочно прекратяване на същия, неизплатените до
края на срока на договора лизингови вноски да станат предсрочно изискуеми,
съдът стига до извода, че този договор за лизинг има характер на договор на
продажба на изплащане. При това положение следва и задължението на ответника да
заплати уговорената в договора, като лизингова цена стойност на стоката. Ответникът не оспори, че вещта, предмет на договора за
лизинг, му е предадена при сключване на договора, както и ползването на същата
през процесния период. Тези обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото
доказателства. Няма спор и относно вида и стойността на вещта, предмет на
договора. Ето защо намира, че и този иск, е изцяло основателен и доказан,
поради което следва да се уважи.
По отношение на
претенцията за неустойка, за да се произнесе съобрази следното: Съгласно
разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е
определена имуществена ценност, най- често парична сума, която длъжникът се
задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна,
неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката
съдържа изрична, валидна неустоична клауза, неизпълнение и вина, като тук
вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед
на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да
бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. В разглеждания казус,
ищецът претендира неустойки за предсрочно прекратяване на договора в размер на
242, 66 лева. За соченото от ищеца неизпълнение /предсрочно прекратяване на
договора, поради неизпълнение на задължения за плащане в срок на дължими според
оператора суми/ действително е предвидена неустойка. Неустойката
е винаги проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл.9
от ЗЗД/. Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност
на страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на
неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората,
според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са
писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка,
съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк.
дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно решение се приема, че
нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при
сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно
някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а
именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи,
вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или
незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди. При настоящия казус, не е
спорно, че както в договора, така и в общите условия, част от конкретния
договор, е предвидена компесаторна неустойка, в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на договора до
изтичане на определения срок на ползване. Няма спор и, че разглежданите договори
са прекратени в срока за ползване на услугите, поради неизпълнение задълженията
на ползвателя да заплаща стойността на предоставяните му ежемесечно
далекосъобщителни услуги. Но така уговорената неустойка, на основание чл.26,
ал.1, предл. трето от ЗЗД, нарушаване на добрите нрави, съдът приема за
нищожни, поради необосновано висок размер /същите са равни по размер на цената
на уговорената услуга, която кредиторът следва да престира по време на целия
остатък от договора. Соченото води до значително неравновесие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя. В случая неустойката е извън
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Задължението за заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя, не
обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до
неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с
размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така
договорената компесаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира
значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било
усилия за изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо стига до извода, че
в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на доставчика,
като кредитор, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника,
а да го обогати неоснователно. Поради изложеното заключава, че и този иск е
изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото,
включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, в общ размер на 565, 52 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.И.Д.,
ЕГН **********,***, дължи
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на Съвета
на директорите, сума в общ размер на 194,
94 лева /сто деветдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/, от
която 74, 05
лева /седемдесет и четири лева и пет стотинки/, представляваща неплатени такси
и услуги по Договор за мобилни услуги №********* /с предоставен телефонен номер
**********/, изменен с Допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 10.03.2016 г. и 120, 89 лева /сто и двадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ -
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 10.03.2016 г, с предмет
мобилен апарат SAMSUNG Galaxy
Xcover 3,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда- 24.04.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането, присъдени по ч.гр.д. № 1195/2019
г. по описа на ШРС, като отхвърля иска за признаване за установено, че
ответникът дължи стойността на предоставени и незаплатени далекосъобщителни
услуги в останалата част, до пълния предявен размер, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на Съвета
на директорите, срещу Ж.И.Д., ЕГН **********,***,
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД, за
заплащане на сума в общ размер на 242, 66
лева /двеста четиридесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща компесаторна неустойка, уговорена в Договор за мобилни услуги №*********
/с предоставен телефонен номер **********/ при прекратяване на договора, поради
неизпълнение задълженията на ответника да заплаща стойността на предоставени му
услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ж.И.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.–
член на Съвета на директорите, сумата от 565,
52 лева /петстотин шестдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: