Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 05.06.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                            

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АН Дело № 492/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Т.Г. ***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 19-1085-000344/20.02.2019г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.5, т.1 от същия закон му било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното постановление, като излагат аргументи за недоказаност на обвинението.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 23.01.2019г., около 14.55ч., свид.Д.Х. – полицейски инспектор в Сектор ПП-Русе се движел със служебен полицейски автомобил по бул.“Липник“ в гр.Русе, в посока от Сектор ПП-Русе към кръстовището с ул.“Иван Ведър“. На кръстовището, при забраняващ, червен сигнал на светофара, полицейският автомобил спрял. След като за него светнал зелен сигнал, автомобилът управляван от свид.Х. навлязъл в кръстовището. В същият момент вляво от него, от ул.“Иван Ведър“ – платното пред бл.“Чавдар войвода“, в кръстовището навлязъл и лек автомобил „БМВ 525Д“ с рег.№ Р 60 06 РВ, предприел ляв завой и се включил в платното на бул.“Липник“ в посока Центъра на гр.Русе. Свид.Х. видял, че по същото време пешеходният светофар на пешеходната пътека, която пресичала двете платна на бул.“Липник“ бил с включен зелен сигнал за пешеходците и преценил, че л.а.„БМВ 525Д“ с рег.№ Р 60 06 РВ е навлязъл в кръстовището при неразрешаващ, червен сигнал на светофара. Поради това последвал автомобила с включени специални звуков и светлинен сигнал и го спрял за проверка. Установил, че водач на автомобила е жалб.Т.Б. и му разяснил, за какво нарушение го е спрял. След това свид.Х. поискал съдействие от Сектор ПП-Русе и на мястото бил изпратен свид.М.А. – младши автоконтрольор в сектора. След като свид.Х. му обяснил възприетата от него фактическата обстановка, свид.А. преценил, че в случая водача на  л.а.„БМВ 525Д“ с рег.№ Р 60 06 РВ е допуснал нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, за това че преминал на червен, неразрешаващ сигнал на светофара и съставил против жалб.Б. АУАН за това нарушение по ЗДвП.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на Б. било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

При съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на съставите му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

 

При изследване на материалноправната законосъобразност на наказателното постановление обаче, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана, за нарушение, което не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна.

Основанията за това са следните:

Съгласно възприетата от административните органи като нарушена разпоредба на чл.6, т.1 от ЗМВР, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Доколкото е налице прецизно текстово описание на нарушението в АУАН и НП, става ясно, че в конкретният случай се касае за несъобразяване на водача със светлинните сигнали – тези на светофарна уредба.

За да е установено безспорно извършването на вмененото административно нарушение, от обективна страна следва да е установено преминаването на МПС при светещ червен сигнал на светофара, забраняващ преминаването.

По мнение на Съда, от доказателствата по делото не се установи по изискуемия от закона безспорен начин, че на посочената дата, час и място Т.Б. не се е съобразил със светлинните сигнали на светофарната уредба, като навлязъл в кръстовището на бул.„Липник“ и ул.„Иван Ведър“ при червен, неразрешаващ сигнал.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи само, че на посочените в НП дата и час, свид.Д.Х., престоявал със служебен автомобил на светофар на бул.“Липник“, преди кръстовището с ул.“Иван Ведър“. Когато се включил зелен сигнал на светофара автомобила, управляван от свид.Х. навлязъл в кръстовище, а в същото време, перпендикулярно и вляво на него от ул.“Иван Ведър“, предприемайки ляв завой, в кръстовището навлязъл и автомобила управляван от жалб.Б.. Както се установява от показанията на свид.Х., в този момент той нямал видимост към секциите на светофара, с чиито сигнали е следвало да съобразява своето поведение жалб.Б.. От същите показания става ясно, че свидетелят приел наличието на неразрешаващ, червен сигнал на светофара за жалб.Б., ръководейки се не от непосредствено възприятие на относимата към движението на жалбоподателя секция, а от светлините на секциите, към които имал видимост – пешеходен светофар и светофара, който регулирал неговото движение. По мнение на Съда обаче, този способ за установяване вида на светлинен сигнал на светофарна уредба, към която не е налице директна видимост, сам по себе си навежда само едно предположение, въз основа на което е недопустимо да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение по обсъжданата правна норма. Това е така, тъй като в тази хипотеза не може да бъде изключена категорично вероятността за наличие на повреда в светофара, регулиращ навлизането от посоката на жалбоподателя, която повреда да е довела до липса на синхронизация с останалите светофарни секции на светофарната уредба на кръстовището. Нещо повече, според необорените показания на свид.Г.Г., престояващ на процесната дата и час в таксиметров автомобил, пред бл.“Чавдар войвода“, с видимост към светофарната секция на жалб.Б., последният навлязъл в кръстовището при разрешаващ – зелен сигнал, с оставащо време на брояча около 3 сек.

Както става ясно от показанията на актосъставителя – свид.М.А., той нямал лични възприятия от конкретният случай, а съставил процесният АУАН единствено въз основа на обясненията на колегата си – свид.Д.Х..

Тъй като по делото не бяха представени и не се събраха други доказателства подкрепящи възприетото от административните органи предположение, обвинението, предявено на жалб.Б. за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е недоказано по изискуемият от закона несъмнен и безспорен начин. Още повече, че след като се запознал със съдържанието на съставения срещу него АУАН, жалб.Б. посочил собственоръчно, че има възражения.

Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган, съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност. Налагането на административно наказание без да е доказано осъществяването съставът на съответното административно нарушение е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административнонаказателна отговорност /чл.6 от ЗАНН/.

Поради изложеното дотук, Съдът намира, че в административнонаказателното производство не бяха установени и представени безпротиворечиви и несъмнени доказателства за съществен елемент от обективната страна на състава на описаното и санкционирано по чл.6, т.1 от ЗДвП нарушение, а имено за виновно неспазване светлинните сигнали на процесната светофарна уредба от страна на жалб.Т.Б..

Поради това, наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1085-000344/20.02.2019г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с която за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на Т.Г. ***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: