РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Кубрат, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100343 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 124 от ГПК.
Ищецът Л. Р. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощник
адв.С. С. от АК–Разград, твърди, че с ответното дружество сключил Договор за
кредит № 736191/23.09.2021 г., по силата на който „Стик кредит“ АД гр. Шумен с
ЕИК 20205746 му предоставило заем в размер на 800.00 лв., която сума
кредитополучателят се задължил да върне за срок от шест месеца ведно с
уговорена лихва, всичко в общ размер на 895.39 лв. с краен падеж 23.03.2022 г.
Твърди, че е извършил няколко плащания, макар че представя разписки за четири
превода в общ размер на 859.64 лв. Въпреки, че погасил изцяло дължимите суми
по договора, съгласно справка от профила на клиента генерирана от „Стик
кредит“ АД, се установявало, че дължи още 929.59 лв. Поради това и като твърди,
че е погасил задълженията си по Договор за кредит № 736191/23.09.2021 г. в
пълен размер, моли съда да постанови решение, с което да признае, че Л. Р. Ш. не
дължи на „Стик кредит“ АД гр. Шумен сумата 929.59 лв. поради това, че клаузата
за неустойка е неравноправно договорена в противоречие със ЗЗП. Претендира и
присъждане на сторените по делото разноски.
1
Ответникът „Стик кредит“ АД гр. Шумен с ЕИК 20205746 чрез
пълномощника си адв.Х. Н. от АК–Шумен депозира писмен отговор, с който
заявява становище, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не
оспорва твърдението, че между страните на 23.09.2021 г. е сключен договор за
кредит от разстояние, както и че по силата на същия е превел на ищеца сумата 800
лв. Съгласно уговореното приложимият ГЛП по кредита е размер на 36%, а ГПР
– 42,58%; при просрочени плащания се прилагал лихвен процент от 10% за
просроченото плащане. Страните договорили така отпуснатият кредит да бъде
обезпечен с поръчителство, като съобразно чл. 17, ал. 1 от договора
кредитополучателят е следвало да представи договореното обезпечение в 3-
дневен срок от сключване на контракта, а при неизпълнение на това задължение,
според чл. 27 е уговорена неустойка, както и начин на начисляването и
изплащането й.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
23.09.2021 г. ищецът е кандидатствал за отпускане и получаване на потребителски
кредит на сайта на ищеца с адрес www.stikcredit.bg, като е попълнил личните си
данни в регистрационната форма за кандидатстване, който е одобрен от
упълномощено от финансовата институция лице, съгласно изискванията за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Заявеният от ответника кредит е
от 800 лв. За предоставянето на кредита е сключен договор № 736191/23.09.2021
г., а желаната сума е преведена чрез системата е-рау и е получена в брой от същия
на каса от офис на „Изипей“ АД.
Срокът на договора за кредит, съгласно посоченото в т. 4 от него е 6 месеца
и дължимата по него обща сума е в размер на 895.39 лв., от които главница 800
лв. и лихва за целия период на кредита в размер на 95.39 лв.
Посочения в чл. 1.5.3 от договора размер на лихвата е 36%, а годишния
процент на разходите е 42.58% (чл. 1.5.4).
В чл. 17 от договора (Раздел V. Обезпечения, т.17.1 на л.42 от делото) е
посочено, че заемателят се задължава в срок от 3 дни от получаване на сумата по
договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички
дължими погасителни вноски, разходи и неустойки и пр. или да предостави
2
банкова гаранция, съдържаща безусбовно и неотменимо изявление на банката да
заплати на кредитора всички задължения на потребителя. В чл. 27 от договора е
посочено, че в случай на неизпълнение на задълженията на заемателя по чл. 17,
той ще причини вреди на заемодателя, които неустойката посочена в тази алинея
следва да обезщети. Посочено е, че размерът на неустойката, която се дължи за
неизпълнение на задължение по чл. 17 от договора (раздел VІ. Обезпечения, т.6.1
на стр. 45 от делото) е в размер на 223.78 лв., която се начислява пропорционално
към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план.
Към договора е приложен и погасителен план за погасяване на
задължението от ответника към ищеца, крайната падежна дата по който е на
23.03.2022 г., погасителния план включва дължимите суми за главница,
договорна месечна лихва и неустойка. Размерът на месечните вноски е от 228.73
лв.
По делото са приложени и ОУ на „Стик Кредит“ АД относно договорите за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, приети с решение от 29.05.2020
г.
От приложеното копие на разписка за извършено плащане (л.47) от
23.09.2021 г. се установява, че на посочената дата е преведена договорената сума.
На 23.09.2021 г. в 10:16 ч. сумата е изплатена на ответника чрез системата
ePay.bg.
От назначената по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че
ищецът е платил общо 1191.37 лв. по договора. Непогасена е сума в размер на
192.00 лв, представляваща разликата от общо дължимата сума по погасителния
план 1372.37 лв. + начислена законна лихва за несвоевременно внесени вноски в
размер на 11.00 лв., и внесената сума от 1191.37 лв.
Неустойката определена от кредитодателя от 476.98 лв. за непредоставяне
на обезпечение е включена в погасителния план като част от общата сума 1372.37
лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
От така приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че
договорът за потребителски кредит № 736191/23.09.2021 г., е сключен съгласно
условията на чл. 18 от ЗПФУ и по силата на същия на ищеца е бил предоставен
паричен кредит в размер на 800 лв., изплатен на 23.09.2021 г.
По делото се твърди, че ищецът не дължи сумата 929.59 лв. представляваща
3
неустойка поради нищожност на тази клауза.
Съдът намира, че действително предвидената в договора клауза за
неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно
– такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора
в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са
предвидили неустойка в размер, който надвишава многократно печалбата на
кредитора (възнаградителната лихва по договора). Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване
на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението
му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора
за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Предвидено е още
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска
по договора, както към вноските се добавя съответна сума в лева съгласно
погасителния план.
Съдът намира, че договорената клауза за неустойка изцяло противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР, за договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 – 148 от Закона за защита на
потребителите. Съдът намира, че уговорената в чл. 27 от договора неустойка за
неизпълнение на задължение, свързано с обезпечаване вземането на кредитора се
4
явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Съгласно
практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с § 13а от
Допълнителните разпоредби, „...националният съд е длъжен да разгледа служебно
неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за
това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за
неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на
това..“. По смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, ищецът е потребител, т. к е
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Съгласно
чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество
на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат
еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за
предпочитане. Въвеждането в договора на неустойка за неизпълнение на
задължение за обезпечение представлява поставянето на потребителя – ищец в
неравностойно положение, налагащо по – големи от допустимите по закон
неблагоприятни последици. Неустойката е санкция за една от договарящите
страни във връзка с изпълнението на самия договор, но договарянето на неустойка
за неизпълнение на условия за обезпечаване на вземането на кредитора само по
себе си не може да бъде оправдано от закона, който дава достатъчно други
гаранции за реализиране на вземанията на кредитора.
Тази разпоредба е нищожна и поради това, че така се стига до кумулирана
неустойка за забава (лихви), компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на
неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с
която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1
ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).
5
Кредиторът, поставяйки това условие, след получаването на заема заемателят в
тридневен срок да осигури на поръчители е игнорирал разпоредбата на чл. 138,
ал.1 от ЗЗД, че всъщност договорът за поръчителство е между поръчителя и
кредитора, който договор е в писмена форма. С посоченото в чл. 27 от договора за
кредит, се иска отговорност от длъжника –за действия на трети лица, каквато
отговорност съгласно договора те не могат да носят. Същото е и с исканата
алтернативно банкова гаранция, което отново представлява ангажиране на трети
лица (банки) с ангажименти по изпълнение на договор, по който те не са страни.
Предвид изложеното съдът намира, че така договорената неустойка по чл.
27 от договора за кредит е нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно
чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и
без тези клаузи. Въз основа на тази разпоредба, съдът намира, че исковата
претенция следва да се уважи. Доколкото от изготвената по делото ССчЕ се
установява, че начислената неустойка е в размер на 476.98 лв., то следва да се
признае за установено, че ищецът не дължи тази сума поради нищожност на
клаузата, съгл. чл. 146, ал.1 от ЗЗП. В останалата част до предявения размер от
929.59 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.
Всяка от страните е предявила претенции по сметки.
Ищецът представя доказателства за сторени такива в размер на общо 650
лв., от които 50 лв. платена държавна такса, 300 лв. платено адвокатско
възнаграждение и 300 лв. платено възнаграждение за вещо лице. На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
333.50 лв. съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът представя доказателства за сторени разноски в размер на 300
лв. платено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 147 лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Р. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес
*** не дължи на „Стик кредит“ АД гр. Шумен с ЕИК 20205746 със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от С. Т. – изпълнителен директор
6
сумата 476.98 лева (четиристотин седемдесет и шест лева, деветдесет и осем ст.)
– представляваща неустойка по Договор за потребителски кредит №
736191/23.09.2021 г. поради нищожност на клаузата съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
и отхвърля иска в останалата част до предявения размер от 929.59 лв. като
недоказан.
ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД гр. Шумен с ЕИК 20205746 със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от С. Т. – изпълнителен директор, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Л. Р. Ш., ЕГН ********** с пост.
адрес *** сумата 333.50 лева (триста тридесет и три лева, петдесет ст.) – разноски
по производството съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Л. Р. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, да заплати на „Стик кредит“ АД гр. Шумен с ЕИК 20205746 със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Т. – изпълнителен
директор сумата 147.00 лева (сто четиридесет и седем лева, нула ст.) – разноски
по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7