№ 11693
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря Д.Г.М.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110133752
по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД против Л.
Я. Б. и В. Я. Б. с искане да бъдат осъден да заплатят на топлофикационното
дружество в условията на разделна отговорност, при равни квоти от 1/2 за
всеки, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. О, ул.
АЛ.К., №***, ет. 5 жилищен, ателие 13, сумата от 1154,87 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва върху тази главница в размер на 131,95 лева за периода от 15.09.2021 г.
до 16.05.2023г,, както и сумата 24,58 лева, представляваща главница за
услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази главница
в размер на 4,88 лева за периода 16.07.2020 г. до 16.05.2023 г. Ищецът твърди,
че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговор, с който оспорват
исковата молба. Оспорват наличието на облигационна връзка между страните.
Оспорват доставката на услугите и размера на исковете. Правят възражение за
изтекла погасителна давност.
1
В съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват,
изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
2
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът счита, че
качеството на потребител на ответниците е доказано единствено за част от
вземането. За установяване на този факт от ищеца е представен Нотариален
акт от 24.07.2009 г. (л. 9 от делото) от който е видно, че на същата дата Явор
Лазаров Б. е придобил собствеността върху процесния имот. Ищцовата
претенция срещу ответниците се основава на качеството им на наследници на
починалото лице – собственик на апартамента. Наследството представлява
съвкупност от права и задължения на едно физическо лице, която съвкупност
преминава върху други лица с настъпване на момента на смъртта на това
лице, т.е. наследими са единствено права или задължения, които са
съществували в патримониума на едно лице към момента на смъртта му.
Видно е от представеното удостоверение за наследници (л. 14 от делото) че
Явор Лазаров Б. е починал на 19.07.2020 г. Доколкото по делото се
претендира потребена енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., т.е.
частично след смъртта на Явор Лазаров Б., ясно е, че тези задължения няма
как да са възникнали в неговия патримониум и да са били наследени от
ответниците, поради което няма как и да се претендират от тях на основание
наследствено правоприемство. По делото не са налице доказателства, които
да установяват качеството потребител на ответниците на други основания,
поради което съдът намира, че всички искове предявени срещу тях за периода
след 31.07.2020 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла в
полза на ответниците погасителна давност, съдът намира за частично
основателно. Искът е предявен на 19.06.2023 г., а процесните периоди за
доставка са: за топлинна енергия – от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и за
дялово разпределение – от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. Безспорно между
страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на Т.С. ЕАД са
периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно приетите по
делото общи условия, вземанията стават изискуеми с изтичането на
четиридесет и пет дни от периода за който се отнасят. Публикуването на
3
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си (поканата) за изпълнение. Следователно изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска
изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му,
законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след
изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия –
всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е. погасени по давност
се явяват всички задължения на ответника за периода от 01.05.2020 г. до
31.05.2020 г. включително за топлинна енергия и за услуга дялово
разпределение.
С оглед гореизложеното, ответниците дължат заплащане на доставена
топлинна енергия и на услуга дялово разпределение единствено за периода от
01.06.2020 г. до 31.07.2020 г. Съгласно представените по делото експертизи
тези суми възлизат съответно на 86,90 лева и 4,10 лева. Съобразно квотите си
в съсобствеността, всеки от ответниците дължи съответно по 43,45 лева и
2,05 лева.
По отношение исковете за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, съдът намира следното: задължението за главница е
станало изискуемо на 15.08.2020 г., т.е. от този ден ответниците са изпаднали
в забава и дължат лихва върху тази главница. Съдът изчисли служебно
размера на мораторната лихва върху сумата от 86,90 лева за периода от
15.09.2021 г. до 16.05.2023 г. и установи, че той е 15,17 лева. Съобразно
квотите всеки от ответниците дължи на ищеца по 7,59 лева.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът намира за изцяло неоснователен. В
общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт, с
настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на 105,30 лева –
държавна такса в производството, 520 лева – депозити за експертизи, 800 лева
– депозит за особен представител както и юрисконсултско възнаграждение в
производството, което съдът определя на 100 лева. Пълният размер на
интереса на ищеца възлиза на 2632,52 лева, а общата стойност на уважената
част от него – на сумата от 106,17 лева. Т.е. размерът на дължащите се на
ищеца разноски съобразно уважената част от исковете е 61,52 лева, като
всеки от ответниците следва да заплати 30,76 лева. Ответниците не са
сторили разноски, тъй като бяха представлявани от особен представител.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Л. Я. Б., ЕГН: **********, със служебен адрес гр. София, ул.
О.П. № 3, ет. 2, офис ***** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 43,45 лева
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., за имот с адрес гр. София, общ. О,
ул. АЛ.К., №***, ет. 5, ателие 13 ведно със законната лихва от 16.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения
иск за сумата от 1111,42 лева като недоказан.
ОСЪЖДА Л. Я. Б., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7,59 лева – мораторна
лихва върху тази главница за периода от 15.09.2021 г. до 16.05.2023., като
отхвърля така предявения иск за сумата от 124,36 лева като недоказан.
ОСЪЖДА Л. Я. Б., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
********, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС сумата от 2,05 лева – главница, представляваща стойност на такса
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., за имот с
адрес гр. София, общ. О, ул. АЛ.К., №***, ет. 5, ателие 13 ведно със законната
лихва от 16.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 22,53 лева като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** против Л. Я.
Б., ЕГН: ********** иск за заплащане на сумата от 4,88 лева – законна лихва
за забава върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 16.05.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Я. Б., ЕГН: **********, със служебен адрес гр. София, ул.
О.П. № 3, ет. 2, офис ***** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 43,45 лева
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., за имот с адрес гр. София, общ. О,
ул. АЛ.К., №***, ет. 5, ателие 13 ведно със законната лихва от 16.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения
иск за сумата от 1111,42 лева като недоказан.
ОСЪЖДА В. Я. Б., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7,59 лева – мораторна
лихва върху тази главница за периода от 15.09.2021 г. до 16.05.2023., като
отхвърля така предявения иск за сумата от 124,36 лева като недоказан.
ОСЪЖДА В. Я. Б., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
********, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС сумата от 2,05 лева – главница, представляваща стойност на такса
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г., за имот с
адрес гр. София, общ. О, ул. АЛ.К., №***, ет. 5, ателие 13 ведно със законната
лихва от 16.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 22,53 лева като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** против В. Я.
Б., ЕГН: ********** иск за заплащане на сумата от 4,88 лева – законна лихва
за забава върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 16.05.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. Я. Б., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
5
******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 30,76 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА В. Я. Б., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 30,76 лева – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
Техем Сървисис ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6