№ 2063
гр. Варна, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110116689 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, с която е предявен иск за делба с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Производството е във фазата на допускане на съдебна делба.
Образувано е по искова молба на Г. Г. Г., ЕГН ********** с адрес с.К. чрез
настойника му Б. В. Л., ЕГН ********** срещу Т. Н. К., ЕГН ********** и Н. Н. Ж., ЕГН
********** и двете с адрес гр. А., ул.“В. Д.“ № 27, с която е заявен иск по чл. 34 ЗС за делба
на следната вещ: Недвижим имот, представляващ поземлен имот, с идентификатор
******* съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-912/13.12.2017г. на ИД на АГКК с площ от 9998кв.м., находящ се в землището на с. С.,
община А., м-ст „Е.“, с трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно
ползване – иглолистна гора, номер по предходен план 087021, при съседи: ********,
основан на твърдения за възникване на съсобствеността на основание наследяване .
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищеца в исковата молба:
Страните са съсобственици на процесния имот по наследство от общия им
наследодател – Г. Ж. С., бивш жител на гр. А., починал на 23.06.1991г. Наследодателят
придобил имота чрез покупко – продажба, а впоследствие с решение № 10/05.10.2000г. на
ОСЗ – А. е възстановено правото на собственост върху пр. имот на наследниците му. След
смъртта си общият наследодател оставил низходящи наследници по закон – Г. Г. Ж. и П. Г.а
Ж.. Първият бил баща и наследодател на ищеца, а втората майка и наследодател на
ответниците. Поради това сочи, че квотите в процесния имот са както следва: ½ ид.ч. за
ищеца и по ¼ ид.част за всеки от ответниците. Отправя се искане за съдебна делба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците.
Оспорва се, страните да са съсобственици на имота на сочените основания и при
сочените квоти. Твърдят, че през 1985г. ищецът е направил отказ от наследството на неговия
пряк наследодател - Г. Г. Ж., починал на 15.04.1984г. и преди общия им наследодател - Г. Ж.
1
С., починал на 23.06.1991г. Поради това, ищецът не би могъл да приеме наследството от
дядо си. В условията на евентуалност се прави възражение за придобиване на имота по
давност, тъй като го владеели явно и необезпокоявано, считано от 2000г. до настоящия
момент. Претендират разноски.
В с.з. ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата си молба.
Ответниците, чрез процесуален представител поддържат депозирания отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.
Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за:
наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет на делбата;
основанието, на което същата е възникнала; между кои лица и за кои имоти ще се извърши
делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността.
От ангажираните по делото доказателства се установява следното:
С решение № 1866/10.12.2014г., постановено по гр.д. № 2015/2014г. по описа на
Окръжен съд - гр. Варна, Г. Г. Г. е поставен под пълно запрещение.
Съгласно заповед № 642/18.03.2015г. за настойник на Г. Г. Г. е назначен Б. В. Л..
От представеното удостоверение за наследници с изх. № 33/15.05.2025г. е видно, че Г.
Ж. С. е починал на 23.06.1991г. и е оставил за наследници както следва - Г. Г. Г. – негов внук
/син на починалия преди наследодателя Г. Г. Ж., починал на 15.04.1984г./ и П. Г.а Ж. –
дъщеря, починала на 29.03.1994г. Видно от същото удостоверение последната е оставила
наследници по закон –Т. Н. К. и Н. Н. Ж., нейни дъщери.
С решение № 10/05.10.2000г. на ОСЗ – А. е възстановено правото на собственост
върху гори и земи от горския фонд на наследниците на Г. Ж. С., вкл. поземлен имот, с
идентификатор № 087021 с площ от 9998кв.м., находящ се в землището на с. С., община А.,
м-ст „Е.“ и представляващ иглолистна гора.
Видно от представената скица на процесния поземлен имот, с идентификатор
*******, за негови собственици са записани Н. Н. Ж. и Т. Н. К..
С НА от 29.07.2021г. на нотариус рег. № 205 на НК, Т. Н. К. и Н. Н. Ж. били признати
за собственици на поземлен имот, с идентификатор *******, с площ от 9998кв.м., находящ
се в землището на с. С., община А., м-ст „Е.“, с трайно предназначение на територията –
горска, начин на трайно ползване – иглолистна гора.
Видно от удостоверение № 50/05.03.1985г., издадено от РС – Варна, в особената книга
на съда е вписан отказа на Г. Г. Г. от наследството, останало след смъртта на баща му - Г. Г.
С., починал на 15.04.1984г.
Между страните съществува спор относно наличието на съсобственост помежду им в
процесния имот, като ответниците възразяват, че вписаният отказ на ищеца от наследството
на неговия пряк наследодател и баща - Г. Г. Ж., починал на 15.04.1984г. и преди общия им
наследодател - Г. Ж. С., починал на 23.06.1991г., го лишава от възможността да приеме
наследството, останало след смъртта на неговия дядо.
Съдът намира така направеното възражение за неоснователно, тъй като с оглед на чл.
10, ал. 1 ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него се заместват в
наследяването по закон от своите низходящи без ограничения на степените, а с оглед на чл.
10, ал. 4 ЗН заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството
на възходящ, когото замества. Поради което съдът намира, че въпреки, че Г. Г. Г. се е отказал
от наследството на баща си, той притежава самостоятелно право, а не упражнява правото на
починалия преди наследодателя негов син и след като по делото няма доказателства, че той
се е отказал и от наследството на дядо си, то той има право да го наследи.
2
С оглед на горния извод, следва да бъде разгледано и направеното в евентуалност
възражение на ответниците - за придобиване на имота по давност, с твърдения, че същите са
го владеели явно и необезпокоявано, считано от 2000г. до настоящия момент.
В тази връзка бяха ангажирани свидетелски показания в полза и на двете страни –
свидетелите М. Ж. /братовчедка на настойника Б. Л./ и Д. В.а /дъщеря на настойника Б. Л./,
водени от ищеца и Х. Х./ син на ответницата Т. К./ и И. Н. /без родство със страните/, водени
от ответниците.
От показанията на св. Ж., чиито показания съда цени при условията на чл. 172 ГПК,
се установи, че същата познава ищеца още от неговата детска възраст, тъй като са
прекарвали лятните си ваканции, като деца при нейната баба. Сочи, че още като дете ищецът
се държал неадекватно. Впоследствие преди около 10години, роднините му започнали
проучване на наследството му, доколкото той бил в невъзможност да се интересува за тези
неща. Така, отивайки до Кметството в с.Страшимирово с неговия брат, се запознали с двете
жени – ответници по делото. Свидетелката не е запозната с имота в с.С. и не го е виждала,
като не знае дали се обитава от някого. Излага, че в годините назад във времето ответниците
са искали да се подпише отказ от наследство от нейната леля, до което не се стигнало.
Твърди още, че в миналото ищецът е учил за известно време е Техникум, като впоследствие
е прекъснал обучението си. Чувала е, че е работил, като заварчик, когато е бил на 20-22г.
възраст.
Св. В.а, чиито показания съда цени при условията на чл. 172 ГПК, изложи пред съда,
че познава ищецът, който е нейн чичо, още от дете. Когато била малка й правило
впечатление, че той е по – различен от всички останали, по начина по който комуникира и
по „езика“ на тялото му. Знае, че ищецът винаги е бил подпомаган от хора, които вършели
неговите неща, тъй като той не можел да се грижи за своите права. Състоянието му било
известно на всички роднини. Твърди, че не познава ответниците и те никога не са се
появявали пред чичо й, нито пък пред нея и баща й с някакви претенции. Знае, че
процесният имот съществува от преди около десет години, но не знае дали някой пребивава
в него. За него разбрала от баща си и документи. Известно й е, че има контакт с другата
страна, от баща й и леля й. Знае, че чичо й е бил записан в Техникум и че е работил, като
заварчик. Сочи, че е посещавала процесния имот с баща си преди Ковид Пандемията.
Имотът представлявал гора и в него е нямало никого, не се обитавал и нямало ограда.
Св. Х., чиито показания съда цени при условията на чл. 172 ГПК, сочи, че е виждал
ищеца два пъти през живота си. Първият път било преди той да се разболее, когато прадядо
му Г. още бил жив и живеел в А. при баба му – П.. Вторият път го видял през 2002-2002г.,
когато заедно с майка си ходили в с.К.. Там били поканени на кафе от майката на ищеца –
Дафина. По това време, сочи, че ищецът вече бил болен, стоял зад решетки в стая в старата
къща, като бил заключен с катинар. За процесния имот знае, че се намира в. С. и че
представлява гора. След като бил реституиран през 2000г., имотът бил възстановен на друго
място. Той, заедно с майка си, присъствал на биенето на колчетата. Твърди, че през годините
са правили пикници в имота, събирали са сухи дървета за разпалки и др. От миналата
година, когато в близост е имало пожар, не е посещавал имота. Сочи, че имотът не е
ограден, горски фонд е, има дървета и няма постройки в него. Понякога карал кошерите си
за мед там. Разказва, че на времето ищецът се е отказал от наследството на баща си, за да не
плаща данък върху наследственото имущество. Знае, че е съставен документ за това. Сочи,
че майка му и леля му възприемали процесния имот за тяхна собственост, тъй като през
годините никой не се е интересувал от него и поради причина на документа, с който ищецът
се бил отказал от наследството на баща си. С тази цел бил издадения впоследствие НА за
собственост.
Св. Н. излага, че е ходил в процесния имот, с площ около 10дка, находящ се по стария
път за гр. Девня и магистралата. Същият бил горска площ. Ходил е в имота със св. Х. и
3
неговата майка. Не са заварвали в имота други лица. Х. му бил споделял, че имотът е от
неговия дядо. Често е посещавал имота с цел пикник. Ходил е там и самостоятелно, като му
били казвали да се обажда преди това, когато има намерение да го посещава. Твърди, че
средно 3-4 пъти през лятото се посещава този имот, като никой не се е появявал да пита
нещо за имота.
Като съобрази събраните по делото гласни показания, които кредитира в цялост, като
логични и безпротиворечиви, ценени с резерва при условията на чл. 172 ГПК, съдът намира,
че от същите не се установява обстоятелството, че ответниците са демонстрирали по
недвусмислен начин спрямо ищеца или негови близки, намерението си да своят вещта, т. е.
че считат процесния имот за изцяло свой. Дори и да се приеме за установено обстоятелство,
че ответниците регулярно са посещавали имота, което е спорно предвид неговото
предназначение – горска територия, то това не води до еднозначен извод, че същите са
демонстрирали ясно и недвусмислено намерението си да считат имота за свой. При
формиране на горния извод, съдебният състав съобрази, че когато едно лице установи
фактическа власт върху вещ на основание наследяване, то има качеството на държател на
идеалните части на останалите сънаследници. Това е така, тъй като при наследяване
владението върху вещта, което е имал наследодателя, се придобива по право от всички
негови неговите наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения
имот. Като съсобственик той има право да ползва сам цялата вещ - чл. 31, ал. 1 ЗС,
доколкото това не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота съобразно
правата си. Затова само въз основа на факта, че съсобствения имот известно време се е
ползвал само от някой от сънаследниците, не може да се съди за това дали той е преобърнал
държанието на чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява
предоставеното му от закона право да си служи с цялата вещ. /в този смисъл Решение №
192/16.02.2017 г. на ВКС- І гражданско отделение/.
Следва да се уточни и че според приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/
2012 г. на ОСГК на ВКС, в отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не
се прилага. Когато съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо
съвладение, както е при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите
идеални части, той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и
недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее
техните идеални части за себе си. За да породи придобиване по давност на чуждите идеални
части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна изява, доведена до
знанието на останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, които
създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху
вещта, отричайки правата им. Такива действия не се установиха в настоящия казус.
Снабдяването на съсобствениците още с констативен нотариален акт за собственост само по
себе си не представлява обективиране на намерението за своене пред останалите
съсобственици. Констативният нотариален акт се издава в едностранно охранително
производство по искане на молителя, в което останалите съсобственици не участват, поради
което те не биха могли да узнаят отричането на правата им, докато този акт не им бъде
съобщен или противопоставен. Ето защо, съдът намира, че ответниците не доказаха
успешно, че са придобили процесния ПИ по давност, упражнявайки явно и необезпокоявано
владение върху същия, считано от 2000г. до настоящия момент, респ. да са трансформирали
държането във владение.
Налице е надлежен титул за собственост, съобразно въведеното в процеса
придобивно основание.
След смъртта на общия наследодател - Г. Ж. С., починал на 23.06.1991., същият е бил
наследен от внука си - Г. Г. Г. и от дъщеря си - П. Г.а Ж., починала на 29.03.1994г. След
смъртта си последната е оставила наследници по закон –Т. Н. К. и Н. Н. Ж., нейни дъщери.
4
Следователно, по изложените по – горе съображения, ищецът е собственик на ½ ид.част от
имота, а ответниците - по силата на наследствено правоприемство от своята майка, се явяват
собственици на другата ½ ид.част от имота. На основание чл. 5, ал.1 ЗН частите на децата
са равни, т.е. всяка от ответниците притежава по 1/4ид.ч. от имота
Налага се извод за основателност на исковата претенция.
Налице е съсобственост и имотът следва да се допусне до делба при така
установените квоти на съделителите.
Според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. №11/2012г.,
ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по
реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. След като в
първата фаза на делбения процес съдът се произнася по въпроса за наличие на
съсобственост, т.е. за принадлежността на правото на собственост върху един имот, той
разполага и с правомощието да отмени или измени съставен по реда на обстоятелствената
проверка нотариален акт, с който един или няколко от съделителите са признати за
изключителни собственици на целия имот. /така в решение № 147/29.10.2018г. по гр. д. №
4332 от 2017г. по описа на I- во Г.О. ВКС/. Искът за съдебна делба, макар и конститутивен, е
иск за защита правото на собственост, поради което е допустимо в делбения процес да бъде
заявявано и искане по чл. 537, ал.2 ГПК. Такова е релевирано с писмената защита на ищеца,
а и съгласно Тълкувателно решение № 178 от 30 юни 1986г. по гр. д. № 150/1985г., ОСГК на
ВС, отмяната на нотариалния акт е следствие от съдебното решение и няма самостоятелно
значение. В този смисъл и като законна последица от уважаване на иска за делба, то КНА
издаден в полза на ответниците следва да бъде отменен частично в частта относно
признатия обем права на ищеца в имота, т.е. за ½ ид.част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде извършена съдебна делба на
следния недвижим имот:
- поземлен имот, с идентификатор ******* съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-912/13.12.2017г. на ИД на АГКК с
площ от 9998кв.м., находящ се в землището на с.С., община А., м-ст „Е.“, с трайно
предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване – иглолистна гора, номер
по предходен план 087021, при съседи: ********, между съсобствениците и при квоти,
както следва:
- ½ ид.ч. за Г. Г. Г., ЕГН ********** с адрес с.К.;
- 1/4 ид.ч. за Т. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. А., ул.“В. Д.“ № 27;
- 1/4 ид.ч. за и Н. Н. Ж., ЕГН ********** с адрес гр. гр. А., ул.“В. Д.“ № 27;
ОТМЕНЯ Нотариален акт № 138, том II, дело № 332/29.07.2021г. за собственост
върху недвижим имот, в частта, с която Т. Н. К., ЕГН ********** и Н. Н. Ж., ЕГН
********** са признати за собственици на поземлен имот, с идентификатор *******
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
912/13.12.2017г. на ИД на АГКК с площ от 9998кв.м., находящ се в землището на с. С.,
община А., м-ст „Е.“, с трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно
ползване – иглолистна гора, за разликата над притежаваната от тях ½ ид.част от имота,
на осн. чл.537, ал.2 ГПК.
5
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6