РЕШЕНИЕ
№ 53 11.04.2017 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
.
Несебърският районен съд
граждански състав на шести март през две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Д.Г.
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 709 по описа за 2016 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „**************”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.И.Г.,
против В.А.М., ЕГН **********,***, „Д.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Д.Д.С., Л.Б.П.В., ЕГН **********,***.
Твърди се, че н.а. № 149, том II, н.д. № 809/1997г.
на нотариус С.А., „**************” ООД е
закупило от Х.Т.Т. и Л.К. Т. правото на собственост върху ПИ с
идентификатор № ********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, общ. Несебър, обл.
Бургас, с
граници/съседи: ПИ с идентификатор № **********, собственост на „Д.” ЕООД, ПИ с
идентификатор № **********, собственост на Л.Б.П.- В., ПИ с идентификатор № **********,
собственост на М.К.П., ПИ с идентификатор № **********, ПИ с идентификатор № **********, а
съгласно документ за собственост недвижимият имот представлявал празно
дворно място, находящо се в село Равда,
Община Несебър, Бургаска област, съставляващо парцел ****************, по плана на село Равда, Бургаска област, целия парцел урегулиран от
1731.00 кв.м., при граници на парцела: от двете страни- улици, парцел ****************. След като ищецът бил придобил собствеността
върху горепосочения имот, бил възложил на лице с
постоянно местожителство в страната да наглежда и пази имота от
посегателства на трети лица, тъй като съдружниците и управителят
на дружеството към момента на придобиване собствеността върху имота не
пребивавали постоянно на територията на Република България и за
тях било обективно невъзможно да осъществяват непрекъснат
надзор. Впоследствие, през месеци март- април 2016 година, ищецът получил информация от това лице, че собственият на дружеството недвижим имот бил ограден, както и че вътре в самия имот също били поставени допълнителни оградни съоражения. В тази
връзка незабавно била
извършена справка в имотния регистър, от която било установено, че на 11.02.2015г., с н.а. № **************** на нотариус Л.Ч.,
недвижимият имот бил
отново продаден от предишните собственици, на
ответницата В.А.М.,
като продавачите се били легитимирали като
собственици на имота
със същия нотариален акт, който са били представили при първата сделка, като по
този начин се били разпоредили два пъти с процесният недвижим
имот. В тази връзка се твърди, че така извършената втора
по ред покупко- продажба между Х.Т.Т. и ответницата В.А.М., въпреки че не била нищожна, не била породила желаният от страните по сделката
вещно-транслативен ефект, като собствеността върху имота продължавала да бъде на ищеца. След посещение на процесният имот било установено, че собственият на дружеството недвижим имот бил ограден, както и че вътре в самия имот били
поставени допълнителни оградни съоражения. От съседи на имота
разбрали, че ответницата М. била поискала от другия ответник „Д.” ЕООД, да й предаде владението върху частта от процесния
имот, завладяна от същия, както и да премахне изградените
от него огради в имота, които били поставени преди около две години. В тази връзка били депозирани и
жалба в РУП- Несебър. Впоследствие ответницата М. била заградила другата останала
средна част от имота, която обособила като платен паркинг. Това наложило възлагането и
изготвянето на частна експертиза, която установила, че в североизточната част на имота било
налице навлизане с 46 кв.м. от
страна на съседният недвижим имот с кадастрален идентификатор № **********, собственост на ответницата Л.Б.П.- В., която била изградила полумасивна дървена ограда, като по-дебелите дървени колове,
които носели и крепели конструкцията, били трайно прикрепени към земята. Към настоящият момент
заградената от Л.В. площ се използвала като открита
лятна тераса/градина към хотел „В.Л.”, изграден в
собственият й поземлен имот. Установено било и че в югозападната
част на имота било налице навлизане с общо 422 кв.м. от страна на съседният
недвижим имот с кадастрален идентификатор № **********, собственост на
ответника „Д.” ЕООД, което било изградило полумасивна ограда от мрежа и метални колове, които били трайно прикрепени към земята. Така заградената
неправомерно площ в настоящият момент се ползвала като
платен паркинг към изградения в имот
№ ********** хотел „Б.”. Между паркинга и имот № ********** била заградена още една полуоса от имот
№ **********, която също била
приобщена към оградения със същият тип ограда ПИ **********. Средната част от имота с площ от 1254 кв.м., между изградените паркинг към хотел „Б.” и лятна тераса- градина към хотел „В.Л.” в имота, била заградена от ответницата В.А.М. с полумасивна ограда от
мрежа и кръгли метални колове, поставени в земята, като към
настоящият момент така оградената част също се ползвала като втори обособен в имота платен паркинг за лични МПС. С оглед гореизложеното се счита, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на претенции
спрямо всеки от ответниците за приемане за установено по отношение на тях, че
ищеца е собственик на заградените от всеки ответник части, както и осъждането
им да предадат на ищеца владението на сочените по- горе части от процесния
имот, който ищеца счита за свои.
В срокът по чл.131 от ГПК,
постъпи писмен отговор от ответното дружество „Д.” ЕООД, с който се оспорва
предявената против него претенция. Твърди се, че на 17.09.2005 г. дружеството-
ответник, с
н.а. № ********************* по
описа на нотариус С.А., било закупило следните имоти: УПИ *********************. и УПИ *********************. по плана на с.Равда, ведно с находящите се в
тези имоти два търговски обекта, като и двата имота били съседни на процесния
имот. Съгласно заповед № 1269/23.12.2005г.
тези два имота били обединени и бил обособен УПИ *********************. с кадастрален номер в
момента **********, който имот също бил съседен на процесния
имот. Същите два имота преди обединяването им в един били закупени лично от Д.С.
като
физическо лице на 27.08.1996 г. с н.а. № ********************** г. по описа на НРС. В
периода от 1999 г.
до 2005 г.
в тези имоти имало
два търговски обекта. В УПИ ***** бил изграден и развивал търговска дейност обект
„Кафе-аператив”
със застроена площ от 100 кв.м., а в УПИ ***** бил изграден и развивал търговска дейност обект
„********”
със застроена площ от 400 кв.м. Тези два обекта функционирали като един и били познати в с.Равда като „********".
Същия обект бил стопанисван от Д.С. лично, а след продажбата на горепосочените два
имота стопанисването и управлението на ******** било поето и продължило от представляваното от него дружество „Д.” ЕООД. След закупуването
на горните два имота през късната есен на 1996 г. и по време на
експлоатацията на търговския обект (т.нар. лятно кино) от 1999 г. до 2005 г., поради
невъзможността да се удовлетворят нуждите на клиентите, посещаващи обекта, да паркират в района на
киното, започнали
да ползват
и да предоставят
като безплатен паркинг за тези от клиентите на киното, които идвали с автомобили, част от съседния имот и
който имот бил
предмет на настоящото дело и който имот след закупуването от С. на горепосочените два имота, останал собственост към момента
на продажбата на Х.Т.Т., от когото и С. лично закупил имотите. За целта
направил
ограждения /ограда/ с цел защита на паркираните в тази част автомобили от
посегателства и кражби, тъй като обстановката била висококриминогенна през
оня период. На заграденото място се паркирали също и автомобилите на
семейството му
и на служители на киното. Част от това същото заградено място се ползвало и за складиране и
съхранение на каси с амбалаж от бира и безалкохолни напитки, инвентар на
заведението /маси, чадъри, тенти/ и други вещи-
собственост на С..
Около две- три
години след като закупил
имотите,
т.е. през 1998 г. или
1999 г.,
от разговор със съседи С. узнал, че този същия съседен имот бил продаден на някакви
чужденци. Говорело
се, че собственика не бил
жив, че бил
изчезнал и т.н. До
настоящия момент С. не бил виждал нито срещал собствениците или техен
официален представител. По време на ползването и владението от негова страна на тази част от
процесния имот,
не бил
получавал от Х.Т. възражение за ползването или пък искания, молби,
предупреждения за опразване на мястото, премахване на огради, предаване на
владението или каквото и да е. От евентуалният нов собственик до С., нито като физическо
лице, нито пък в качеството му на управител на „Д.” ЕООД, също не били достигали никакви
възражения за действията по заграждане и владеене на тази част от процесния
имот. През
2006г. и 2007г. в обединеният имот бил построен хотел „Б.”, собственост на
дружеството „Д." ЕООД. След построяването му тази завладяна част от
съседния имот продължила
да се ползва основно като безплатен паркинг за гостите на хотела и автомобилите
на служители на хотела поради недостатъчния капацитет на подземния паркинг на
хотела. По възможност се ползвала и за съхранение на вещи и части от оборудването
и мебелировката на хотела при извършване на ремонти в хотела или смяна на
негодно оборудване и мебели. През целия период на владение и ползване на тази
част основно като паркинг, няколко пъти била подменяна оградата и
коловете, на
които била закрепена. Били изградени два подхода:
един за автомобили от едната страна на улицата, и втори- за водачите им от
другата страна (от към входа на хотела). Била изградена и пътека, свързваща подхода за
автомобили с входа на хотела. Самият паркинг бил заравнен и покрит с
чакъл и баластра, с оглед извършване на последващо асфалтиране. Към самият
паркинг била
насочена и охранителна камера, свързана с охранителната система на хотела. От
17.09.2005г. от който ден „Д.” ЕООД било станало собственик на имота до момента на
предявяване на настоящия
иск и образуване на производството по него, от никой от собствениците (както
ищците по делото, така и другия ответник, претендиращ да е
собственик), С. не бил
получавал възражения относно заградената част от имота или искания и молби за
предаване на владението, за премахване на поставените огради, за прекратяване
ползването на тази част от имота. Единственото посегателство, смущаващо владението върху тази част от
имота,
се случило
през април месец тази година, когато на 09.04.2016г. му било съобщено, че вечерта на
предния ден изградената ограда в съседния имот била премахната, а
коловете-
съборени,
и била поставена нова ограда, обхващаща целия процесен имот. По
нареждане на С.ра
хора от
персонала незабавно възстановили изградената от дружеството ограда. След 2 дни се
появила една жена, представила се като В., която съобщила, че е закупила
мястото и е поискала то да бъде освободено, на което С. отказал. На 14.04.2016 г. бил посетен от служител на
полицията за даване на сведения по жалба на същата тази жена. В това
сведение С. отбелязал, че владее имота повече от 15
години и ако се предприемат нови действия по премахване на оградата, спора щял да
се разреши по съдебен ред. С оглед на гореизложеното се прави изрично възражение за
придобивна давност по отношение на заградената и владяна от дружеството и към настоящия момент
югозападна част на имота, съгласно хипотезата на чл.79 от ЗС. От 1999 г. лично С., а в последствие и
собственото му
дружество „Д.”
ЕООД,
били
упражнявали фактическата власт върху югозападната част на
имота като са я владели до
17.09.2005 г.
С. за
себе си, а след тази дата владението било осъществявано от
дружеството „Д.”
ЕООД с намерение да го своят. Владението било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя за периода от есента на
1999г. до настоящия момент. Дори само за дружеството като недобросъвестен
владелец и съгласно изискванията на чл.79 от ЗС, тази придобивна 10-годишна давност била изтекла на 17.09.2015г., т.е. преди предявяване
на настоящия иск по чл.108 от ЗС. Прибавяйки към това
владение и
това на неговия праводател, 10- годишната придобивна
давност за тази част от недвижимия имот била изтекла през есента на
2009 г., т.е. почти 7 години преди предяваването на настоящия иск.
В срокът по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор и от В.А.М., която е заявила, че не е съгласна с
изложените в исковата молба факти. Твърди, че действително била собственик
върху процесния недвижим имот по силата на н.а. № 80, том 1, per.
№ 516, дело № 79 от 11.02.2015 г., съгласно
който била придобила имота въз основа на покупко-продажба от Х.Т.Т., заплатила
била цената на имота, като съответно била и получила владението на същия. Преди
сделката и към датата на същинското й изповядане била извършила пълна проверка
относно собствеността върху имота. Към датата на сделката била извършила проверка в СВ-Несебър за период от 10
години назад, като вписвания относно процесния недвижим имот нямало. При проверка в система Икар по партидата на
физическото лице Х.Т. не излизала каквато и да било разпоредителна сделка с процесния имот, като
вписванията били от 2002 г. насам. При самото изповядане на сделката
проверки били извършени и от нотариуса,
потвърдил липсата на каквито и да е тежести или разпоредителни сделки с имота. При проверка в СГКК- Бургас, към датата на сделката като собственик на имота фигурирал само лицето Х.Т. при липса на всякакви предходни отбелязвания. Същата проверка извършила и в техническа служба при Община
Несебър и в МДТ при Община Несебър. Към датата на
получаване на исковата молба и след нея положението било същото като фигурирала само
вписаната искова молба. При справки по партидата на ищеца
в Търговския регистър се установило, че дружеството било подавало
редовно отчети в TP, единствено и само нулеви, като в нито един от тях не
бил отразен процесния недвижим имот, т.е. в баланса на дуржеството липсвал недвижимия
имот. До 05.07.2016 г.
ищецът бил ООД с двама съдружници- О.И.Г. и М.В.М.. На
дата 05.07.2016 г. съдружниците вече
ставали 4- О.И.Г. прехвърля 13 дружествени дяла на адв. Р.А.Д.. а М.В.М. прехвърлила 12 дружествени дяла на адв. М.М.Т.- адвокатите на
ищеца. При така установените обстоятелства било видно, че ищецът трайно се бил дезинтересирал от имота, никога не го бил владял, не бил полагал каквито и да е грижи за него, от датата на закупуването до датата
на исковата молба не бил предприел действия по отразяване на собствеността
си нито в СГКК- Бургас, нито в техническа служба на Община Несебър,
още по-малко в МДТ при Община Несебър. Видно от счетоводните му регистри имотът
не бил отразен в същите, не бил осчетоводен
като актив и не фигурирал в дружеството. Относно изложените факти от страна на ищеца по отношение на
третия и втория ответник се заявява, че се оспорват същите. Твърди се, че в собственият на ответницата имот имало навлизане от
третия ответник- Л.Б.П.-В., която
според ищеца била изградила полумасивна дървена ограда,
представляваща открита лятна тераса към построения в нейния имот хотел „В.Л.”- обстоятелство, което не отговаряло на действителното положение, тъй като Л.В. била поставила същата със знанието и без
противопоставянето от праводателя Т., а впоследствие и със съгласието на М.. По отношение на навлизането на ответното дружество, то и това навлизане било със съгласието
на праводателя Т., но след придобиването на имота от страна на М. същата поискала от втория ответник да премахне изградената от него
ограда в имота. От анализа на извършените проверки и установените
посредством тях обстоятелства се налагал извода, че
ищецът никога не бил владял имота,
трайно се бил дезинтересирал от него и никой не бил и подозирал за съществуването му. Праводателят на М. никога не бил предавал владението върху имота на ищеца и години
наред, повече от 15, бил своил имота като свой собствен, придобивайки го
отново по давност. До датата на сделката, с която ответницата придобила имота, праводателят й бил във владение на същия. Самата тя от м. 02.2015 г. била собственик и владеела имота, към чието владение следвало да
се присъедини и това на праводателя й, поради което се счита, че имота
бил придобит по давност. В този смисъл се моли да бъде привлечено като трето
лице- помагач Х.Т.. Поставят се въпроси към вещото лице. Желае се издаване на съдебни удостоверения. Моли се да бъдат допуснати
до разпит двама свидетели.
В
срокът по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от страна на Л.Б.П.- В., с
който се оспорва предявената против нея претенция. Не се оспорва
обстоятелството, че същата владее част от имота, както и че е собственик
на ПИ с идентификатор **********. Този имот бил закупен на името на бившия й съпруг през 1996 г. В последствие по силата на постигнато споразумение по
гр.д. № 699/2007 г. по описа на НРС имота е бил поставен изцяло
в дял на ответницата.
Процесният имот,
съседен на този на В., по това време бил незаграден и неизползваем. Поради това по време на строежа на хотела, тя била използвала процесния имот като място за складиране на
строителни материали. В последствие, през 2004 г., със съгласието на Х.Т., от
който В. била придобила и собствения си имот, и когото тя считала
за собственик на процесния имот, била започнала да
използва част от този процесен имот за градина и тераса към ресторанта на
хотела й. За претенциите за собственост на ищеца същата научила с
получаване на исковата молба. До този момент имота винаги бил във владение на Х.Т.,
а от миналата година- на ответницата М., с които В. комуникирала и
получавала съгласие за ползването на част от имота. През всичките почти двадесет години никога представител на ищеца нито се бил появявал в имота, нито бил извършвал
каквито и да е било действия по този имот, нито пък
контактувал с В. досежно ползването от нейна страна на част от имота.
През 2014 г, В. оградила ползваната от нея част от имота
с дървена ограда
като не отговаряло на истината, че лице на ищеца било наглеждало имота. Твърдените оградни съоръжения
съществували от години в имота. Твърди се, че В. ползвала част от имота от 1997 г. До сега със
съгласието на лицата, които считала за собственици на имота. В тази връзка се счита, че ищеца бил загубил правото си на собственост
върху имота, тъй като той бил придобит по силата на
непрекъснато в продължение на 19 години давностно владение от лицето Х.Т.Т.,
респ. от правоприемника му В.А.М.. Това обстоятелство се доказвало по косвен начин и от факта, че имота не бил
деклариран до 2016 г. на името на ищеца нито в Данъчна служба при Община
Несебър, нито в СГКК - Бургас.
С нарочно определение бе конституиран в качеството му на
трето лице- помагач Х.Т.Т.. Същият депозира становище, с което счита
предявените претенции за неоснователни, тъй като ищецът не е собственик на нито
една от частите на имота, както и че Л.В. държала и ползвала имота на годно
правно основание, а именно договор за наем, сключен с В.А.. Твърди, че цялото
дворно място било придобито на основание придобивна давност, продължила повече
от 15 години, като прави възражение за придобивна давност. Имота, след
придобиването му по давност, бил прехвърлен на М., и никога не бил във владение
на ищеца, а във владение на Т.. Твърди се, че през 1997 г. имотът бил закупен
от ищеца, но след прехвърлянето нито купувача, нито негов представител се бил
явил в имота за да му бъде предадено владението. Въпреки прехвърлянето Т.
продължил да владее и ползва имота от 1997 г. до 2015 г., когато В.М. изявила
желание да го закупи. През този период било давано и съгласие на собствениците
на съседни имоти да ползват части от процесния. Не отговаряло на истината, че
имало трето лице, на когото ищеца бил възложил да наглежда и пази имота. Всички
са считали Т. за собственик на имота и са се обръщали към него. Т. многократно
бил ограждал имота с оглед ползването му през годините, като оградите са били
премахвани и измествани. Оспорва се твърдението, че Д.С. бил упражнявал
фактическа власт върху част от имота, съседен на неговия, с намерение да го
свои. Последният бил ползвал част от имота във връзка с упражняването на
търговската си дейност- лятно кино, но със съгласието на Т., който считал за
собственик. До построяването на хотел „Б.” С. не бил ограждал имота трайно
имота. След въвеждане на хотела в експлоатация започнал да поставя лятото
ограда с цел да осигури допълнително място за паркиран. Преди това имота е бил
ограждан от Т. и се е стопанисвал от него, като самия той го отдавал под наем
като платен паркинг за периода от 2002 г. до 2008 г. От 2004 г., със съгласието
на Т., собственичката на съседния имот с идентификатор ********** ползвала част
от имота за лятна градина към ресторанта на хотела си, а преди това била
поставила строителни материали в него. Вторият ответник също бил искал
разрешение да ползва част от имота за паркиране на автомобили и складиране на
строителни материали, което получил. По отношение на изложените факти от страна
на ищеца по отношение на третия и втория ответник, се твърди, че се оспорват,
като се поддържа соченото в писмените отговори на последните.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството
носи правното си основание в чл.108 от ЗС. За да бъде уважена ревандикационната
претенция следва да бъде доказано обстоятелството, че ищеца е собственик на
процесния имот, както и че ответниците го владеят без правно основание. По
делото не се спори, че ответниците владеят процесните части от имота. Спорният
въпрос е дали ищецът е понастоящем собственик на имота или същия е загубил
собствеността му въз основа на осъществено давностно владение от страна на
ответниците и третото лице- помагач.
По
отношение на направеното от страна на третото лице- помагач самостоятелно възражение
за придобиване на целия, продаден от него на ищеца имот, по давност, съдът
намира, че с оглед статута на Т. по делото, същия не разполага с възможността
да навежда самостоятелни твърдения и възражения от подобен характер. Касае се
за трето лице, което е привлечено в делото да подпомага страна, с оглед
обвързването му със сила на пресъдено нещо с решението. Същото не разполага с
правата да навежда самостоятелни възражения за придобиване на имота по давност
каквито имат страните по делото. В този смисъл това възражение не следва да
бъде разглеждано.
Настоящата
инстанция намира предявените претенции за основателни по следните съображения:
Както бе посочено
по- горе ответницата М. е сключила с Х.Т. договор за покупко- продажба на
имота, обективиран в цитирания нотариален акт. Ответницата твърди, че по силата
на сключената сделка се явява добросъвестен владелец, считано от 11.02.2015 г.,
като към своето владение счита, че следва да се присъедини и владението на
нейния праводател- Х.Т.. Последният никога не бил предавал владението върху
имота като повече от 15 години го бил своил и по този начин го бил придобил по
давност. Съдът не споделя това твърдение. Както бе посочено Х.Т. през 1997 г. е
продал имота на ищцовото дружество. С фактът на подписване на договора за
покупко- продажба, обективиран в н.а. № 149, през 1997 г. се предава владението
върху имота на ищцовото дружество. Касае се за недвижим имот, за който не е
нужно съставянето на друг, нарочен, документ, с който да се предаде владението,
още повече, че от показанията на всички свидетели, се установи, че към датата
на сделката имота е бил неограден и пустеещ, и на практика не се изисква
извършването на допълнителни действия за предаване на владението. В този смисъл
твърденията на Т., че след сключването на сделката представител на ищеца не се
бил появил за да му бъде предадено владението, не се споделя. Следва да се
отбележи, че от показанията на св. А. се установява, че след подписването на
договора, двете страни по него са отишли отново на имота и са се поздравили за
сключената сделка. От показанията на разпитаните свидетели не се установи след
1997 г. Т. да е своил имота, владеейки го явно, необезпокоявано, несъмнено, и
по начин, с който да отблъсква владението на ищцовото дружество. Показанията на
св. Саид съдът намира, че следва да се преценяват с оглед останалия
доказателствен материал предвид на това, че същия повече от 20 години, както и
понастоящем, работи при Т., и в този смисъл се намира в известна финансова
зависимост от него. Независимо от това свидетелят даде противоречиви показания
като първоначално заяви, че през 2000 година имота бил заграден с телена
ограда, като после се поправи, че това се било случило през 2003 г. На въпрос
на адв. Й. пък отговори, че имота бил заграден след като започнал строежа на
хотел „Б.”, което е станало през 2006- 2007 г. съобразно показанията на другите
свидетели. След започване на строежа на хотел „Б.” през 2007 г. имота се
ползвал според свидетелите за складиране на строителните отпадъци от строежа, а
след това бил заграден от собственика на хотела и се ползвал за паркинг на
клиентите. На няколко пъти оградата била премахвана, като в крайна сметка
последните години била трайно прикрепена към земята. Св. М. заяви, че ограда на
имота е била поставена от Т. след построяването на хотел „Б.”, като преди това
имота не е бил ограждан. Св. М. заяви и че през 2009-2010 г. бил организирал
почистване на мястото с багери, което се опровергава от показанията на св. А..
Последният заяви, че имота е бил почистван само от работници на общината, тъй
като същите носели отличителни знаци- жилетки с надпис, че са служители на
общината. Наред с това св. А. бе категоричен, че имота е бил заграден за първи
път едва след построяването на х. „Б.”. Св. Червенков заяви, че на мястото има
ограда от три- четири години, като говори за поставянето и премахването на
оградата от страна на „Д.”.
С
оглед на така изложеното съдът намира, че не се доказа по категоричен начин, че
от страна на Т. е била осъществена такава фактическа власт върху имота в
продължение на повече от 10 години по начин, демонстриращ собственост и своене.
От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че от 1997 г. до
построяването на хотел „Б.” през 2006-2007-2008 г. имота не е бил ограждан от
страна на Т. трайно. Стана ясно, че в съседният имот е имало лятно кино,
клиентите на което са спирали автомобилите си в процесния имот. Това обаче не
води до извода, че същия се е ползвал като паркинг от страна на стопанисващия
въпросното кино- Д.С., за да се приеме, че последния е осъществявал фактическа
власт върху терена. Касаело се е за празен имот, в който всеки е спирал по
собствена воля, а не е бил насочван от страна на С. за това. Не се установи
имота да е бил ограден от страна на последния с цел ползването му като паркинг,
нито да е имало някакви означения за това. След започването на строежа на хотел
„Б.” до приключването му в имота са се складирали строителни отпадъци от страна
на дружеството- ответник като понастоящем част от местото вече било заградено и
се ползвало като паркинг към хотела, но това било в последните две- три години.
По същите съображения процесните 422 кв.м., защриховани в синьо и зелено на
скицата към заключението на вещото лице П., не следва да се считат за придобити
по давност и от страна на „Д.” каквото възражение би направено от същото. Както
бе посочено по- горе стана ясно, че по време на съществуването на ******** тази
част се е ползвала свободно за паркиране на коли, а след построяването на
хотела до завеждане на делото, дори и да се приеме, че тази част от имота е
владяна и своена, то не са изминали изискуемите от закона 10 години. Не без
значение е и обстоятелството, че съгласно показанията на св. А., през 2013 г.
управителят на „Д.” се бил свързал с него като му заявил, че има желание да
закупи имота. В този смисъл следва да се приеме, че Д.С., както в качеството си
на физическо лице, така и като управител на дружеството, не е имал съзнанието,
че свои имота или част от него, и не се е считал за негов собственик, след като
е правил опити да закупи имота от друго лице. Не без значение е и
обстоятелството, че Д.С. като физическо лице и „Д.”, представлявано от същия в
качеството му на управител, са два различни правни субекта. В този смисъл и
предвид на това, че едното лице не се явява праводател на другото лице, няма
как владението на едното лице- физическо или юридическо, да бъде присъединено
към владението на другото лице за да се претендира съответно приеме, че
дружеството- ответник вече е придобило процесната част от имота по давност,
вземайки предвид и владението на С. като физическо лице. По делото не се
събраха доказателства, че от страна на физическото или юридическото лице е
осъществявано владение в продължение на 10 години за всеки поотделно.
С оглед на така
изложеното съдът намира, че ответниците на се собственици на частите от имота,
за които са предявени претенциите против всеки един, а същите са собственост на
ищцовото дружедство. Установи се по делото, че Х.Т., към датата на продажбата
на имота на В.М. през 2015 г. не е бил собственик на имота на никакво
основание, включително и по давност. До датата на подаване на исковата молба е
изтекла само около една година от продажбата. Безспорно е, че ответницата М. следва
да се счита за добросъвестен владелец предвид на това, че същата не е знаела,
че праводателя й не е собственик. В този смисъл не е настъпил прехвърлителният
ефект, поради което дори и сделката между Т. и М. да не е призната от закона за
нищожна, същата на поражда действие. Както стана ясно и ответното дружество не
е собственик на процесната, ползвано от него част от имота, на твърдяното
основание- придобивна давност по посочените по- горе съображения. Що се касае
до ответницата Л.В., от свидетелските показания, както и от становището на
третото лице, стана ясно, че същата от 2004 г. ползва част от имота, но за това
е искала съгласието на Х.Т.. В този смисъл нейното намерение е било не да свои
частта от имота, а само да го ползва, мислейки, че друг е собственик.
С оглед на така
изложеното съдът счита, че ищцовото дружество понастоящем е собственик на
процесния имот, поради което всеки от ответниците следва да бъде осъден да
предаде на ищеца частта от имота, която владее не на правно основание.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на сторените по делото разноски, за което е
направено нарочно искане. Съдът намира, че искането следва да бъде уважено за
сумата от 360 лв.- държавна такса, и 400 лв.- възнаграждение на вещото лице. По
отношение на искането за присъждане и на сумата от 4500 лв., представляваща
възнаграждение за адвокатска защита, същото следва да не бъде уважавано.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл.78 от ГПК. Ето
защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен
когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи
по определен начин- например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая от представените
договори за правна помощ не става ясен вида на плащане, а именно- в брой или по
банков път. В този смисъл настоящата инстанция намира, че въпреки, че е
посочено, че сумата е платена, това не е достатъчно да се приеме, че действително
и реално е извършено плащане, тъй като не става ясно каква е била договорката
на страните за това. Налице е вероятност за сумата да е било уговорено плащане
по банков път, което да не е било сторено, т.е. да липсва реален разход на
страната. В този смисъл съдът приема доводите на процесуалните представители на
ответниците при направеното възражение в тази връзка.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.М., ЕГН **********,***, че „**************” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.И.Г., е собственик
на 1254 кв.м. от ПИ с идентификатор № ********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургас, с граници/съседи на имота: ПИ с идентификатор № **********, ПИ с
идентификатор № **********, ПИ с идентификатор № **********, ПИ с
идентификатор № **********, ПИ с идентификатор № **********, посочени в бяло в комбинирана
скица към заключението на вещото лице П., съставляваща л.267 от делото, като ОСЪЖДА ответницата М. да предаде на
ищцовото дружество владението върху процесната част от имота.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Д.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Д.Д.С., че „**************” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.И.Г., е собственик на
422 кв.м. от ПИ с идентификатор № ********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургас, с граници/съседи на имота: ПИ с идентификатор № **********, ПИ с
идентификатор № **********, ПИ с идентификатор № **********, ПИ с
идентификатор № **********, ПИ с идентификатор № **********, защриховани в синьо /373 кв.м.-
паркинг/ и в зелено /49 кв.м.- тротоар и жив плет/ в комбинирана скица към
заключението на вещото лице П., съставляваща л.267 от делото, като ОСЪЖДА ответното дружество да предаде
на ищцовото дружество владението върху процесната част от имота.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Б.П.В., ЕГН **********,***, че „**************” ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.И.Г.,
е собственик на 46 кв.м. от ПИ с
идентификатор № **********
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, общ. Несебър, обл.
Бургас, с
граници/съседи на имота: ПИ с идентификатор № **********, ПИ с
идентификатор № **********, ПИ с идентификатор № **********, ПИ с
идентификатор № **********, ПИ с идентификатор № **********, защриховани в жълто в
комбинирана скица към заключението на вещото лице П., съставляваща л.267 от
делото, като ОСЪЖДА ответницата да
предаде на ищцовото дружество владението върху процесната част от имота.
ОСЪЖДА В.А.М., ЕГН **********,***, „Д.” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д.С., и Л.Б.П.В., ЕГН **********,***,
да заплатят на „**************” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от О.И.Г., сумата от 760 лв. /седемстотин и
шестдесет лева/, представляващи сторени от ищеца разноски, като ОТХВЪРЛЯ
искането на последния за заплащане на сумата от 4500 лв., представляваща
заплатени адвокатски възнаграждения.
ОБЯВЯВА комбинирана скица към заключението по съдебно-
техническата експертиза на вещото лице Т.П., съставляваща л.267 от делото, за
неразделна част от решението.
Решението е
постановено при участието на Х.Т.Т., ЕГН **********,***, в качеството му на
трето лице- помагач на страната на ответниците.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: