№ 555
гр. Русе, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Галя М. Г.
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20244520100224 по описа за 2024 година
Искът е с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, съединен с иск по
чл.537, ал.2 ГПК.
Ищците Д. Б. Д. и К. Т. Д. твърдят, че са собственици в условията на
СИО на ½ ид. ч. от недвижим имот - сграда с идентификатор ...................... с
адрес на сградата: гр. Р., ул. “С. С.” №., разположена в поземлен имот с
идентификатор ..............., застроена площ 60 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, заедно с 54/1010 ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор ..............., с адрес на поземления имот: гр. Р.,
ул. “С. С.” №., площ: 1010 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), съседи:
.... съгласно влязло в сила на 12.08.2013г. Постановление за възлагане на
недвижим имот на ЧСИ с рег. №760, с район на действие Окръжен съд Русе,
по изпълнително дело №20127600400816, вписано в СВ Русе с вх. рег.
№12455/27.08.2013г., акт №77, том 31. Длъжник по посоченото изпълнително
дело е била ответницата М. Д. Г., която до момента на възлагането е била
собственик на описания имот. От момента на придобиването влезли във
владение на имота и понастоящем продължават да са собственици. На
11.12.2023г. ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот №96/11.12.2023г., том IV, рег. №6827, нот. дело №553/2023г.
1
на русенския нотариус Любен Шилков, по давностно владение на същия имот.
От датата на постановлението за възлагане на недвижимия имот и до днес
ответницата не е упражнявала фактическа власт върху имота и по никакъв
начин не е изразявала намерение за своене, поради което не го е придобила по
давностно владение и не е негов собственик. Собственик на другата ½ ид. ч.
от имота е Ц. Д. Г. по силата на договор за дарение с нотариален акт
№35/15.06.2018г., том I, рег. №276, дело №35/2018г. на русенския нотариус
Константин Касабов. Молят съдът да признае за установено, че ответницата
не е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, както и на
основание чл.537, ал.2 ГПК да отмени нотариален акт за собственост върху
недвижим имот №96/11.12.2023г., том IV, рег. №6827, нот. дело №553/2023г.
на русенския нотариус Любен Шилков, с който тя е призната за собственик по
давностно владение на недвижимия имот. Претендират за разноските по
делото.
Ответницата М. Д. Г. чрез процесуалния си представител взема
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че ищците
са станали собственици на ½ ид. ч. от имот с идентификатор ......................,
намиращ се в гр. Р., ул. “С. С.” №., по силата на влязло в сила на 12.08.2013г.
Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Ц. Г.. Не оспорва и
обстоятелството, че останалата ½ ид. ч. от недвижимия имот е останала в
собственост на нейния съпруг Д. Ц. Г., починал, който на 15.06.2018г. го е
дарил на сина си Ц. Д. Г.. Възразява срещу твърдението в исковата молба, че
след влизане в сила на постановлението за възлагане ищците са влезли във
владение на имота, тъй като още от 2008г., както и понастоящем, в него живее
синът й Ц. Д. Г.. Ищците не са упражнявали владение върху имота, не са
влизали в него, не знаят как изглежда, макар че живеят в непосредствена
близост до него. След влизане в сила на постановлението за възлагане ищците
са били поканени в кантората на русенския нотариус Румяна Лечева, където се
е явил само ищецът Д. Д., който е отказал да се извърши доброволна делба и
да получи ключове за имота, тъй като не бил съставен констативен протокол
за състоянието му. Ищецът е заявил желание да получава наеми, но не е
предявил претенции за заплащане на наем от сина й, който от 2008г. живее
там. През изминалия 11-годишен период от 2013г. до 2024г. за имота, който
има особен статут, защото се намира в имот с промишлени сгради, се е грижил
нейният син. Същият като добросъвестен съсобственик и с нейно финансово и
2
физическо участие е поддържал имота, като е заплащал сериозни суми,
необходими за поддържането/възстановяването му, заплащал е полезните
разноски, извършвал е ремонтни дейности. Счита, че ищците са загубили
правото си на собственост върху конкретния имот, тъй като в продължение на
10 години не са упражнявали правото си на собственост. Повече от 10 години
тя лично и чрез сина си е упражнявала фактическа власт върху имота, без
противопоставяне от страна ищците, поради което оспорваният от ищците
нотариален акт отговаря на действителното фактическо положение. Моли
исковете да се отхвърлят с присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. копие от нот. дело
№553/2023г. на русенския нотариус Любен Шилков, разпитани са свидетели.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански брак №1226/1972г. на ГНС Русе, се вижда, че ищците Д. Б. Д. и К.
Т. Д. са съпрузи от 08.10.1972г.
От представеното влязло в сила на 12.08.2013г. Постановление за
възлагане на недвижим имот, издадено на 29.07.2013г. по изп. дело
№816/2012г. на ЧСИ Ц. Г., с район на действие Русенски окръжен съд,
поправено с Постановление за поправка на Постановление за възлагане на
недвижим имот, вписано в СВ – Русе с вх. рег №12455/27.08.2013г., акт №77,
том 31, дв. вх. рег. 12213/27.08.2023г., се установява, че ищците са придобили
в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху изнесения
на публична продан недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от недвижим имот -
сграда с идентификатор ...................... с адрес на сградата: гр. Р., ул. “С. С.” №.,
разположена в поземлен имот с идентификатор ..............., застроена площ 60
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, заедно с
54/1010 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ..............., с адрес на
поземления имот: гр. Р., ул. “С. С.” №., площ: 1010 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), съседи: ....
Видно от нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот
№35/15.06.2018г, том I, рег. №276, дело №35/2018г. на русенския нотариус
Константин Касабов, вписан в СВ-Русе с вх. рег. №7337/15.06.2018г., Акт
№89, том 17, дело №3442, собственик на другата ½ ид. ч. от гореописания
3
имот е Ц. Д. Г., син на ответницата.
Правният си интерес от предявяване на отрицателния иск за собственост
ищците установяват с нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давностно владение №96/11.12.2023г., том IV, рег. №6827, дело №553/2023г.
на русенския нотариус Любен Шилков. От представения нотариален акт,
издаден въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нот. дело
№553/2023г. (приложено в препис на л.78 и сл.), се установява, че ответницата
М. Д. Г. е призната за собственик по давностно владение на ½ ид.ч. от имота,
предмет на делото - сграда с идентификатор ......................, разположена в
поземлен имот с идентификатор ................
Възражението на ответницата М. Г., че е придобила по давност
процесния имот, тъй като през периода от 2013г. до 2024г. е упражнявала
цялата фактическа власт върху имота - грижила се е лично и чрез сина си за
него, като физически и финансово двамата са го поддържали. Тя и синът и Ц.
Г. извършвали в посочения 11-годишен период без противопоставяне от
ищците описаните в отговора на исковата молба ремонтни дейности, за които
заплащали, е неоснователно и съображенията за това са следните:
По давност може да придобива само владелецът, т.е. лицето, което
упражнява фактическо господство върху определена вещ, съответстващо на
собствеността и то с намерение да свои владяната вещ. Лице, което държи
една вещ, без да е неин владелец, т.е. държи я за другиго, не може, колкото и
време да продължава неговото държане да придобие върху нея право на
собственост. Следователно, за да се приеме, че упражняваната фактическа
власт върху чужд имот има за последица придобиване на имота, е необходимо
не само да се докаже, че е продължила в период от десет години, но и че е
налице завладяване на имота, съзнание за своене, интерверсия на
съвладението в еднолично владение за себе си, което да е демонстрирано
открито срещу всички други съвладелци. В т.см. са разясненията на закона,
дадени с Тълк. реш. №1/6.08.2012г. по тълк. д. №1/2012г., ВКС, ОСГК.
Свидетелят Ц. Д. Г., син на ответницата, заявява, че от ищците познава Д.
Б. Д. от времето, когато са станали съсобственици, не познава съпругата му К.,
която не била “стъпвала” в имота. В поземления имот, в който е разположена
сградата на ул. “С. С.” №., има няколко други сгради и складови помещения,
като за своята ½ ид. ч. има отделен вход. Първоначално сградата е била снек-
4
бар, но впоследствие е “направена” за живеене, като понастоящем той -
свидетелят я стопанисва изцяло. Лаконично и без конкретика заявява, че
майка му М. Г. винаги го е стопанисвала. Ищецът, който имал наематели в
своята част от сградата, се появил само веднъж и то “...за да се скара с
наемателя”. Тъй като Д. Д. не си бил прехвърлил партидите за ток и за вода
(нямал партиди), майка му прекъснала електрозахранването и спряла водата
за неговата част от сградата, поради което наемателят на ищците напуснал.
Заявява още, че съсобственикът му не е участвал в никакви ремонти, не се е
интересувал от имота си, дори нямал ключ за своята част от него.
Показанията на свидетеля Г., че ищците не са проявявали интерес към
имота си, че не са извършвали дейност за неговото запазване и за стопанското
му използване, са опровергани от данните по приложеното нотариално дело.
Видно от Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж
“Промяна предназначението на Снек-бар в жилище” ПИ 4869, кв.42, ул. “С.
С.” №. от 10.01.2019г. и от Удостоверение №14/22.01.2019г. за въвеждане в
експлоатация на строеж, административните и строителни дейности за
реализиране на промяната в предназначението на съсобствения имот в
жилищен такъв, са били извършени от двамата съсобственици в качеството им
на възложители. Невярно е и заявеното от свидетеля, че ищците не са
проявявали интерес от извличането на ползи от своята идеална част от
съсобствения имот. Напротив, имали са наематели и в определен период са
реализирали доходи от наем.
С представените към отговора на исковата молба писмени доказателства
– две фактури, поръчка за дограма, протокол за ремонт на водомер по вина на
потребителя и др. ответницата не опровергава правото на собственост на
ищците. Тези доказателства дават основание на съда да приеме, че в случая е
налице обикновено държане.
Същественото в случая е, че не се установи от наличните доказателства
ответницата да е демонстрирала намерението си да трансформира държането
на имота за другиго във владение за себе си и да го е манифестирала открито
срещу ищците.
От това следва, че ответницата не е упражнявали владелческо господство
върху процесната половина от съсобствения имот, съответстващо по
съдържание и начин на упражняване на собствеността и с намерение да го
5
свои.
Съдът съобрази и обстоятелството, че неизползването на един имот от
притежателя, само по себе си не води до погасяване на правото на
собственост, съотв. собственикът запазва правото си на собственост върху
определен имот, въпреки че сам не го стопанисва и използва.
По изложените съображения съдът намира, че отрицателният
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ответницата не е собственик на ½
ид.ч. от описания имот, следва да се уважи като основателен.
По иска с правно основание по чл.537, ал.2 ГПК:
Съгласно Тълк. реш. №11/21.03.2013г. по тълк. д. №11/2012г., ОСГК,
ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл.587 ГПК (чл.483 ГПК, отм.), не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти.
Ищците оспорват доказателствената сила на нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение №96/11.12.2023г., том
IV, рег. №6827, дело №553/2023г. на русенския нотариус Любен Шилков, с
който ответницата М. Д. Г. е призната за собственик по давност на ½ ид.ч. от
сграда с идентификатор ......................, разположена в поземлен имот с
идентификатор ................
С оглед гореизложеното правният извод на нотариуса за съществуване
правото на собственост на ответницата е преценен от съда за неверен.
Съгласно чл.537, ал.2, изр.3 ГПК, констативният нотариален акт за
собственост следва да се отмени, след като се уважава претенцията на ищците
срещу титуляра на акта – М. Г., предвид доказаната неверност на извършеното
удостоверяване на правото на собственост. Следователно, легитимиращото
действие на констативния нотариален акт отпада, след като по делото е
установено, че титулярът не е станал собственик на останалата ½ ид.ч. от
имота, предмет на делото.
Съдът намира, че и този иск следва да се уважи.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищците
6
2200.32 лв разноски по делото, съгласно представен списък на разноските по
чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните Д. Б. Д., ЕГН
********** и К. Т. Д., ЕГН **********, двамата от гр. Р., ул. “Д. Ц.” №., вх..,
ет.., ап.. и М. Д. Г. от гр. Р., ул. “З.С.” №.., вх.. ет.., ап.., ЕГН **********, че М.
Д. Г., ЕГН **********, не е собственик на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор
...................... с адрес на сградата: гр. Р., ул. “С. С.” №., разположена в
поземлен имот с идентификатор ..............., застроена площ 60 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, заедно с 54/1010 ид. ч.
от поземлен имот с идентификатор ..............., с адрес на поземления имот: гр.
Р., ул. “С. С.” №., площ: 1010 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), съседи:
....
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост
върху недвижим имот №96/11.12.2023г., том IV, рег. №6827, нот. дело
№553/2023г. на русенския нотариус Любен Шилков, вписано в СВ-Русе с вх.
рег. №15286/11.12.2023г., Акт №194, том 40, с който М. Д. Г., ЕГН **********
е призната за собственик по давностно владение на ½ ид.ч. от сграда с
идентификатор ...................... с адрес на сградата: гр. Р., ул. “С. С.” №.,
разположена в поземлен имот с идентификатор ..............., застроена площ 60
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, заедно с
54/1010 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ..............., с адрес на
поземления имот: гр. Р., ул. “С. С.” №., площ: 1010 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), съседи: ....
ОСЪЖДА М. Д. Г. да заплати на Д. Б. Д. и К. Т. Д. сумата 2200.32 лв
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8