РЕШЕНИЕ
№ 586
гр. гр. Хасково, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20235640100780 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл.430 ал.1
ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, и чл. 86 ЗЗД от „Банка ДСК" ЕАД
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска" № 19, за признаване за установено съществуването на вземания
против А. Н. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **********.
За претендираните суми е издадена заповед № 393 от 20.04.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 949 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Хасково.
Ищецът твърди, че със Заповед № 393/20.04.2022 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен
лист от 27.04.2022 г., издадени по ч. гр. д. № 949/2022 г. по описа на Районен
съд-гр. Хасково, въз основа на представено Извлечение от счетоводните
книги на „Банка ДСК" АД, ответницата била осъдена да заплати на „Банка
ДСК" АД следните суми: 988,04 лв. - главница, ведно със законната лихва от
19.04.2022 г, до изплащане на вземането; 130,42 лв. - договорна лихва за
периода от 10.07.2020 г. до 26.02.2021 г.; 113,95 лв. - законна лихва от дата на
изискуемост 01.03.2021 г. до 18.04.2022 г.; 36,59 лв. - дължими такси; 25,38
лв. - разноски за държавна такса по ч. гр. д. № 949/2022 г. по описа на
Районен съд-гр. Хасково и 50 лв. - присъдено юрисконсултско
възнаграждение по ч. гр. д. № 949/2022 г. по описа на Районен съд - гр.
1
Хасково.
Основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславяли
съществуването на вземането на ищеца "Банка ДСК" АД били следните: На
26.02.2018 г. между ищеца като кредитор и ответницата като
кредитополучател бил сключен Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. Съгласно Договора
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 26.02.2018 г., "Банка ДСК" АД предоставила на
ответницата револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до
който осигурил чрез кредитна карта /DSK Maxi Go/ в размер на 1000 лева с
месечна падежна дата всяко 10-то число на месеца. Неразделна част от
Договора представлявали Условията за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти MAXI GO на Банка ДСК („Условията") и Общите условия по
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на
Банка ДСК („Общите условия"), които кредитополучателят получил и приел с
подписването на Договора. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора, кредитът се
олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора бил 21,95 % годишно или 0,06 % на ден, формиран от стойността на
референтен лихвен процент в размер на 0,163 % и фиксирана надбавка в
размер на 21,787 % за карти в BG/6 месечен EURIBOR за карти в EUR и USD.
Лихвеният процент се променял с промяната на на 6-месечния
SOFIBOR/EURIBOR в сроковете и при условията, посочени в Общите
условия. За усвоената част от кредитния лимит, клиентът заплащал
променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита,
посочен в Договора, която се начислявала ежедневно върху фактически
ползваната сума (чл. 27, ал. 2 от Общите условия). ГПР бил в размер на 24,30
%. Срокът на валидност на кредитната карта бил 3 години съгласно
Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO
на Банка ДСК. Падежната дата била 10-то число на месеца. Клиентът бил
длъжен ежемесечно, в рамките на определен в Условията срок след
падежната дата (гратисен период), да заплаща минимална сума за
револвиране в размер, представляващ процент от усвоената част от кредитния
лимит (чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия). Съгласно чл. 17 от Общите
условия, Банката издавала кредитната карта със срок на валидност, предвиден
в Условията (в случая 3 години), в който срок клиентът можел да използва
картата. След изтичането на срока на валидност се издавала нова карта, с нов
срок на валидност. Банката не преиздавала картата при наличие на някое от
основанията за прекратяване на договора, съгласно чл. 88 от Общите условия.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия, срокът за ползване на кредита
съвпадал със срока на валидност на кредитната карта. Кредитната карта не
била преиздавана от Банка ДСК, поради настъпване на основание за
прекратяване на Договора, уговорено в Общите условия, а именно
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява
минималните суми за револвиране на усвоения от него кредит. Кредитният
2
лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от ползвания
кредит - чл. 30, ал. 3 от Общите условия. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите
условия, срокът за ползване на кредита съвпадал със срока на валидност на
кредитната карта. Кредитната карта не била преиздавана от Банка ДСК,
поради настъпване на основание за прекратяване на Договора, уговорено в
Общите условия, а именно неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да погасява минималните суми за револвиране на
усвоения от него кредит.
Поддържа се в исковата молба, че с оглед въведеното на 13.03.2020 г. от
Народното събрание на Република България извънредно положение, свързано
с пандемията от разпространение на вирус COVID -19, на 16.06.2020 г. било
сключено Допълнително споразумение към Договор за кредит между ищеца
„Банка ДСК" АД, като Кредитор и ответницата А. Н. С., като
Кредитополучател, съгласно което се договарял гратисен период от шест
месеца, да не се формира минимална сума за револвиране по кредитната
карта. След изтичане на гратисния период, формирането на минимална сума
за револвиране се възстановявала и обслужването на кредитната карта и
кредитния лимит по нея щял да продължи да се извършва съгласно
сключения между страните договор. Към датата на подписване на
Допълнителното споразумение, усвоеният кредитен лимит бил в размер на
1000 лв. от одобрен лимит в размер на 1000 лв. Кредитният лимит по
кредитната карта се олихвявал с лихвения процент съгласни сключения
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта. Неразделна част от
Допълнителното споразумението към Договора за кредит били подписаните и
приети от кредитополучателя Общи условия по Договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК и
Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO
на Банка ДСК.
На 19.04.2022 г. вследствие неизпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателя и настъпилата изискуемост на цялото вземане - на краен
падеж на 26.02.2021 г. кредиторът „Банка ДСК" АД пристъпил към
принудително събиране на вземането си по съдебен ред като подал Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по отношение
на длъжника. Образувано било ч. гр. д. № 949/2022 г. по описа на Районен съд
- Хасково, по което в полза на „Банка ДСК" АД били издадени Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе. На основание
Заповед № 393/20.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 27.04.2022 г., издадени
по ч. гр. д. № 949/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Хасково, по молба на
„Банка ДСК" АД срещу А. Н. С. на 09.09.2022 г. било образувано
изпълнително дело № 882/2022 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, peг. № 874
на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Хасково. Поканата за
доброволно изпълнение и заповедта по чл. 417 ГПК били връчени на
ответника на основание чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 от ГПК. С оглед на това и на
3
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК Районен съд - Хасково указал на ищеца,
че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си
срещу длъжника А. Н. С., ЕГН: **********.
С тези мотиви се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
признато по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните
суми, за които са издадени Заповед № 393/20.04.2022 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен
лист от 27.04.2022 г., произтичащи от Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 26.02.2018 г.:
988,04 лв. - главница, ведно със законната лихва от 19.04.2022 г. до изплащане
на вземането; 130,42 лв. - договорна лихва за периода от 10.07.2020 г. до
26.02.2021 г.; 113,95 лв. - законна лихва от дата на изискуемост 01.03.2021 г.
до 18.04.2022 г.; 36,59 лв. - дължими такси.
Претендират се и направените в заповедното и в настоящото
производство съдебни разноски.
В исковата молба и в съдебно заседание, проведено на 13.09.2023 г.
ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа
предявените искове и е направил искане да бъде постановено неприсъствено
решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор,
не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно
заседание, не е взел становище по иска, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ал.1 ГПК, а именно -
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявените
искове да бъдат уважени. Налице са и общите законово установени
предпоставки за постановяване на такова решение по чл. 239, ал. 1 от ГПК, а
именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявените искове се уважат изцяло, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на
ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 ГПК.
Съобразно изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодни разноски в общ размер на 450,00 лева, включващи
4
разноски за заповедното производство (ч. гр. д. № 949 по описа за 2022 г. на
Районен съд Хасково) от 25,38 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и за настоящото производство от
174,62 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 200,00
лева в размер, определен от съда съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във
връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на
исковата молба/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на искова
молба, молба за открито съдебно заседание и участие в него.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на А. Н. С., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: **********, ЧЕ ДЪЛЖИ на
„Банка ДСК" ЕАД АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Московска" № 19, следните суми: сумата в размер на 988,04
лв., представляваща главница; сумата в размер на 130,42 лв., представляваща
договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 10.07.2020 г. до 26.02.2021
г.; сумата в размер на 113,95 лв., представляваща лихва за забава след датата
на настъпване на изискуемост за периода от 01.03.2021 г. до 18.04.2022 г. и
сумата в размер на 36,59 лв. – дължими такси, по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
26.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда (19.04.2022 г.) до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 393 от 20.04.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 949 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Хасково.
ОСЪЖДА А. Н. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
**********, да заплати на „Банка ДСК" ЕАД АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска" № 19,
направените в заповедното и в настоящото производство разноски в размер
общо на 450,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл. 240, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд –
Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
5
6