№ 12109
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110169339 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
408931/16.12.2024 г./ на „************“ ООД срещу „***********“ ЕООД, с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, както
следва: за сумата от 5 503.81 лв. – цена на хотелско настаняване на 17.04.2024 г. и 18.04.2024
г., ведно със законната лихва от 12.06.2024 г. до окончателното плащане; за сумата от 113.85
лв. – мораторна лихва за периода от 19.04.2024 г. до 11.06.2024 г.; за сумата от 1 300 лв. –
цена за наем на конферентна зала и консумация на храна и напитки в ресторанта на хотела в
периода от 17.04.2024 г. до 19.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.06.2024 г. до
окончателното плащане; за сумата от 26.89 лв. – мораторна лихва за периода от 19.04.2024 г.
до 11.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35622/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се
разноските по делото.
Ищецът твърди, че във връзка с организирано от ответника събитие в ищцовия хотел
е направена от ответното дружество резервация за нощувки за 17.04.2024 г. и 18.04.2024 г.,
като е заявено също така ползване на конферентна зала, както и вечеря на 17.04.2024 г. и
18.04.2024 г., обяд на 19.04.2024 г. и кафе паузи на 18.04.2024 г. и 19.04.2024 г. Излага, че е
изискал от него авансово плащане преди датата на събитието и е получил плащане на сума в
размер на 5 504.59 лв. /без ДДС/ без уточнение за кои от заявените услуги се отнася. Сочи,
че е предоставил всички заявени от ответника услуги, но той не му заплатил остатъка от
дължимата сума, възлизащ общо на 6 803.81 лв. и включващ 5 503.81 лв. – за нощувки, и 1
300 лв. – за наем на конферентна зала и консумация на храна и напитки в ресторанта.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***********“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на договорно
правоотношение с ищеца, като акцентира, че между тях не е сключен писмен договор.
Твърди, че съгласно проведена между страните електронна кореспонденция за периода от
18.04.2024 г. до 19.04.2024 г. ищецът е предоставил на ответника хотелски услуги на обща
стойност 9 679.13 лв. с ДДС при следните параметри: нощувки за 51 помещения при цена на
нощувка от 90 лв., т.е. на обща стойност от 4 590 лв. с ДДС; вечеря на стойност от 2 086.13
лв. с ДДС; обяд за 30 души на стойност от 843 лв. с ДДС; 2 бр. кафе пауза на стойност от 495
лв. с ДДС; конферентна зала на стойност от 1 300 лв. с ДДС. Посочва, че за заявените
хотелски услуги е заплатил на ищеца авансово сумата от 6 000 лв. Счита, че липсва връзка
между Фактура № *********/19.04.2024 г. и действително предоставените на ответника
услуги по хотелско настаняване, поради което на 27.05.2024 г. чрез съобщение на
електронния адрес на ищеца поискал опис на услугите, за които се отнася фактурата, но
такъв не му бил предоставен, и на 26.08.2024 г. му изпратил писмо със същото искане, но
отново не получил отговор. Изтъква, че във фактурата липсва информация за
предоставените услуги, количества и единични цена, поради което тя не отговаря на
изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, респ. липсват доказателства за предмета на
предоставените услуги, наред с което липсва информация за лицето, което я е получило, и
датата на получаване. Счита, че липсата на надлежно оформени съгласно ЗСч отчетни
документи за предоставените услуги обосновава извод за липса на задължение на ответника
за заплащането им. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35622/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок
възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум съдът
счита, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД вр. чл. 111 и сл. ЗТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната
основателност се обуславя от установяването от ищеца при условията на пълно и главно
доказване на следните факти: наличие на правоотношение между страните по договор за
предоставяне на хотелиерски и ресторантьорски услуги за процесния период – от 17.04.2024
г. до 19.04.2024 г., както и неговото съдържание, включително вида и обема на договорените
услуги и тяхната цена; изпълнение на задълженията на ищеца по сключения договор –
предоставяне на договорените нощувки, предоставяне ползването на конферентната зала за
договорения период и предоставяне на договорените ресторантьорски услуги, и приемане
2
на изпълнението от ответника; настъпил падеж на задълженията на ответника; изпадането
на ответника в забава в плащането им; размера на дължимите обезщетения за забава.
Договорът за хотелиерски и ресторантьорски услуги, какъвто ищецът твърди, че е
сключил с ответника, е разновидност на договора за изработка и е консенсуален и
неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между
страните относно съществените елементи на договора – вида и количеството на услугите и
тяхната цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Договорът
може да бъде сключен както чрез изрични волеизявления, които могат да бъдат извършени в
устна, писмена или квалифицирана писмена форма, така и чрез конклудентни действия, като
при сключването на сделката страната може да действа лично или да бъде представлявана.
В случая с протоколно определение от 29.05.2025 г. е обявено за безспорно, че
събитието, организирано от ответното дружество, е проведено в хотела на ищцовото
дружество. Предвид това и с оглед безспорния по делото факт, че преди началото на
събитието е извършено от него авансово частично плащане на услугите, се налага извод, че
по делото в действителност не съществува спор относно наличието на сключен между
страните договор за хотелиерски и ресторантьорски услуги, а обстоятелството дали той е
сключен като писмен договор е ирелевантно. Този извод се потвърждава и от представената
от ищеца и неоспорена от ответника електронна кореспонденция.
Освен това съгласно трайната практика на ВКС фактурата може да се приеме като
доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на
сделката – вид на предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните,
респ. на техните представители, време и място на сключване на договора. Ето защо
фактурата е годно доказателство да отрази възникналата между страните облигационна
връзка и осчетоводяването й от търговското дружество – ответник, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Нещо повече –
дори да се счете, че издадената фактура е неистинска /неавтентична/ или е останала
неподписана за получател, тя може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен
кредит /в този смисъл са: Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II ТО;
Решение № 67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. на ВКС, II ТО; Решение № 46/06.04.2017 г.
по гр. д. № 60140/2016 г. на ВКС, I ГО, и много други/.
В случая по делото е представена издадена от ищеца – в качеството на доставчик, на
ответника – в качеството на получател, Фактура № **********/19.04.2024 г. за услуги,
изразяващи се в нощувки на 17.04.2024 г. и 18.04.2024 г., наем конферентна зала, кафе пауза
на 18.04.2024 г. и 19.04.2024 г., вечеря на 17.04.2024 г. и 18.04.2024 г., обяд на 19.04.2024 г. и
предоставяне на минерална вода и безалкохолни продукти – всичко на обща стойност след
приспадане на авансово плащане в размер на 5 504.59 лв. /без ДДС/, възлизаща на 6 803.81
лв. /с ДДС/. Фактурата съдържа съществените елементи на договора, но не е подписана за
получател. Същевременно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е
3
прието без оспорвания на страните и което съдът кредитира като обективно, компетентно и
обосновано, се изяснява, че счетоводството на ответника във връзка с отношенията му с
„************“ ООД е водено редовно, а процесната фактура е осчетоводена от ответника
като задължение за плащане към ищеца със съответните счетоводни операции, включена е в
дневника на покупки на „***********“ ЕООД, подадена е със справка-декларация в ТД на
НАП – София и е ползван данъчен кредит по нея.
При тези факти съдът намира, че осчетоводяването от ответника на процесната
фактура представлява недвусмислено признание не само за възникването на
правоотношението по договора с ищеца и неговото съдържание /вида, количеството и
цената на услугите/, но и за приемане на описаните в нея услуги, като липсата на подпис за
получател е без значение за изхода на делото. С представянето на фактурата и със
заключението на съдебно-счетоводната експертиза ищецът е доказал пълно и главно както
сключването на договора, така и изпълнението си по него, което е прието от ответника.
Приемането на изпълнението, от своя страна, недвусмислено сочи на извод, че договорът,
обективиран във фактурата, е бил сключен именно за посочените в нея по вид, количество и
цена услуги.
Ответникът не доказва постигането с ищеца на уговорки за различни по вид,
количество и цена хотелски и ресторантьорски услуги, какъвто извод не следва и от
представените от ищеца в първото открито заседание писмени доказателства. От тях се
изяснява, че в рамките на договарянето по електронен път на 12.04.2024 г. ищецът е
изпратил на ответника оферти за различните компоненти /хотелско настаняване, наем на
конферентна зала, кафе паузи и ресторантьорски услуги/, касаещи организираното от
ответника събитие в ищцовия хотелски комплекс – Трето заседание на Комитета за
наблюдение на Програма „Образование“ 2021 – 2027 г. Видно е, че обемът на част от
услугите /изхранване и кафе паузи/ е подлежал на уточняване с представител на ответника
на място. Не се установява по делото фактурата да е издадена за по-голямо количество и/или
при по-висока цена от уговореното в електронната кореспонденция.
Предвид всичко изложеното съдът намира, че при изискуемото пълно и главно
доказване по делото се установяват постигането между страните на съгласие за сключване
на договор за хотелиерски и ресторантьорски услуги във вид, количество и цена,
обективирани в издадената от доставчика на услугите фактура, и изпълнение на
задълженията на ищеца по договора, което е надлежно прието от ответника. Следователно за
ответника е възникнало задължение да заплати изцяло цената на всички услуги по
фактурата. В случая страните не спорят, че той е извършил единствено авансово плащане на
част от задълженията. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се изяснява, че
след частичното плащане дължимата сума възлиза на 6 803.81 лв., т.е. равнява се на сбора от
двете главни претенции.
Следователно предявените установителни искове за цените на услугите по
процесната фактура са доказани по основание и размер, като върху главниците се дължи и
законната лихва за периода от 12.06.2024 г. до окончателното плащане.
4
В случая е видно, че във фактурата не е посочен срок за плащане, но от представената
от ищеца и неоспорена от ответника електронна кореспонденция /л. 104 и л. 122/ се
изяснява, че страните са постигнали съгласие за плащане на остатъка от задълженията до
22.04.2024 г. Следователно по делото е доказано, че ответникът е бил в забава в плащането
на главниците през периода от 23.04.2024 г. до 11.06.2024 г.
Съгласно чл. 309а, ал. 1 ТЗ /в редакцията, приета с ДВ, бр. 20/2013 г./, когато
кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е
уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата. Размера на дължимите мораторни лихви съдът определи по реда на чл. 162 ГПК
с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлизат на следните
суми: 105.41 лв. – мораторна лихва върху цената на хотелско настаняване за период на
забава от 23.04.2024 г. до 11.06.2024 г.; 24.90 лв. – мораторна лихва върху цена за наем на
конферентна зала и консумация на храна и напитки в ресторанта на хотела за период на
забава от 23.04.2024 г. до 11.06.2024 г.
Следователно акцесорните искове са частично основателни – до посочените размери
и за посочения период на забава, а за разликата в размерите и за останалата част от периода
подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Независимо от частичното отхвърляне на акцесорните искове съдът счита, че на
ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всички сторени от него разноски за
исковото и за заповедното производства, защото от математическа гледна точка
отхвърлената част от исковете за мораторни лихви е пренебрежимо малка – под 1 % от
общата цена на исковете.
В случая ищецът претендира и доказва разноски за заповедното производство в
размер на 139 лв. – държавна такса, и разноски за исковото производство в общ размер на
1 489 лв., включващи: 139 лв. – държавна такса, 350 лв. – депозит за вещо лице; 1 000 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар е неоснователно, защото той напълно съответства на фактическата и правна
сложност на делото, обусловени от броя, вида и цената на предявените искове,
провеждането на едно открито заседание и обема на събраните по делото доказателства,
както и на положените от адвоката на ищеца усилия по делото. Поради това не е налице
основание за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че „***********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
****************, дължи на „************“ ООД, ЕИК **************, със седалище и
5
адрес на управление: гр. *****************, партер, офис 1, на основание чл. 266, ал. 1 вр.
чл. 258 ЗЗД вр. чл. 111 и сл. ЗТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 5 503.81 лв. – цена на
хотелско настаняване на 17.04.2024 г. и 18.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.06.2024
г. до окончателното плащане; 105.41 лв. – мораторна лихва за периода от 23.04.2024 г. до
11.06.2024 г.; 1 300 лв. – цена за наем на конферентна зала и консумация на храна и напитки
в ресторанта на хотела в периода от 17.04.2024 г. до 19.04.2024 г., ведно със законната лихва
от 12.06.2024 г. до окончателното плащане; 24.90 лв. – мораторна лихва за периода от
23.04.2024 г. до 11.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35622/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, като
ОТХВЪРЛЯ частично исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: иска за
мораторна лихва върху цената на хотелско настаняване – за разликата над 105.41 лв. до
пълния предявен размер от 113.85 лв. и за периода от 19.04.2024 г. до 22.04.2024 г.; иска за
мораторна лихва върху цената за наем на конферентна зала и консумация на храна и напитки
в ресторанта на хотела – за разликата над 24.90 лв. до пълния предявен размер от 26.89 лв. и
за периода от 19.04.2024 г. до 22.04.2024 г.
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****************, да заплати на „************“ ООД, ЕИК
**************, със седалище и адрес на управление: гр. *****************, партер, офис
1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 139 лв. – разноски за заповедното производство,
и сумата от 1 489 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6