РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Велико Търново, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110100002 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. ИВ. Т. и Т. ИЛ. Т.
против В. ИВ. П., С. В. П. и ИВ. В. П.. Процесуалният представител на ищците развива
съображения, че като съпрузи притежават част от поземлен имот с идентификатор
10447.507.213 по КККР на град Велико Търново заедно с третия жилищен етаж от
построената в имота триетажна жилищна сграда, ½ идеална част от общия вход, ½
идеална част от тоалетната на втория етаж, ½ идеална част от югозападната маза и
кухнята до нея и ½ идеална част от коридора на първия етаж. Посочва, че ответниците
като наследници на Г. С. П.а притежават ¼ идеална част от поземления имот заедно с
втория жилищен етаж и ½ идеална част от коридора на първия етаж от същата сграда и
мазе. Твърди, че приживе с наследодателката на ответниците се споразумяли да
преустроят и променят предназначението на собствената им кухня в гаражна клетка и
да отстъпят правото на строеж върху част от кухнята и общия вход, върху която
наследодателката на ответниците да построи нов гараж за тях. Конструкцията и
строителството на процесния гараж представляват търпим строеж с оглед
разпоредбите на ЗУТ, като промяната на предназначението на кухнята в гараж и
построяването на нов гараж за ответниците върху част от имота на ищците са
извършени по време на действието на ЗТСУ, без да се съобрази разпоредбата на чл. 56,
ал. 3 ЗТСУ. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде
1
допуснат до делба съсобствения между страните гараж, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10447.507.213.1.5, при права на съделителите, както
следва: ½ идеална част за ищците, 4/6 идеални части за В.П. и по 1/6 идеална част за
втория и третия ответник. Направено е искане да бъдат присъдени направените от
ищците разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците по делото, като в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от С. В. П. и В. ИВ. П..
Развити са съображения, че по отношение на гараж с идентификатор 10447.507.213.1.5
не е налице съсобственост, тъй като с нотариален акт от 1978 г. Г. П.а е придобила
собствеността на ¼ идеална част от дворното място, заедно с втория жилищен етаж,
заедно с ½ идеална част от коридора на първия етаж и източната маза от първия етаж
на сградата. Въз основа на издадено строително разрешение от 1979 г. е извършено
преустройство на сутерен в гаражи, външно стълбище и ограда за двете страни. На
сутеренния етаж Г. П.а е притежавала ½ идеална част от коридора на първия етаж и
източната маза, а В.Т. е притежавал 1/2 идеална част от коридора и югозападната маза
с кухничка до нея. След извършеното преустройство сутеренният етаж е разделен на 2
части, във всяка от които се намира гараж, коридор и изба, като ищците ползват
южната половина, а ответниците ползват северната половина. Твърдят, че след
извършеното преустройство на сутерена ответниците ползват гаража, коридора и
избата, изградени в северната част на сутеренния етаж, като плащат данъка за гаража и
мазата, а вторият гараж се ползва от ищците. В проведеното на 27.01.2022 година
съдебно заседание процесуалният представител на ответниците пояснява, че след
извършеното преустройство през 1978 година процесният гараж се владее единствено
от ответниците. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен, като
бъдат присъдени направените от ответниците разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, а и видно от Нотариален акт № 14, том 4,
дело № 1220 от 1976 година на Великотърновски народен съдия; НА № 4, том 1, дело
№ 20 от 1978 година на Великотърновски районен съдия; НА № 3, том 5, дело № 1446
от 1990 година на Великотърновски районен съдия /л. 4-7/ ищците са придобили чрез
замяна и прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане собствеността на
недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ул. „Кольо Гайтанджията“ № 8, а
именно: ½ идеална част от дворно място, цялото с площ около 160 кв.м., заедно с
третия жилищен етаж от построената в западната част жилищна сграда, ½ идеална част
от общия вход от улицата до етажа, ½ идеална част от тоалетната на втория етаж на
къщата, югозападната маза и кухнята до нея и ½ идеална част от коридора на първия
етаж.
2
Не е спорно между страните по делото, а и от приложения НА № 28, том 1, дело
№ 64 от 1978 година на Великотърновски районен съдия /л. 9/ се установява, че Г. С.
П.а е придобила чрез договор за замяна собствеността на недвижим имот, находящ се в
град Велико Търново, ул. „Кольо Гайтанджията“ № 8, а именно: 1/4 идеална част от
дворно място, цялото с площ около 160 кв.м., заедно с втория жилищен етаж от
построената в западната част жилищна сграда, ½ идеална част от коридора на първия
етаж от същата сграда и източната маза /мазата изцяло/ на първия етаж от сградата.
По делото е приложено и Строително разрешение № 78 от 02.04.1979 година /л.
38/, с което въз основа на утвърден архитектурен проект е позволено на В.Т. и Г. П.а
извършването на преустройство на сутерен в гаражи, външно стълбище и ограда между
дв. пл. 671 и 674.
Видно от приложеното по делото Решение от 25.03.1991 година по гр.д. №
2054/1990 година на ВТРС /л. 35/, което се съдържа и в приложеното по делото гр.д. №
2054/1990 година на ВТРС, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният
от В. ИВ. Т. и Т. ИЛ. Т. против В. ИВ. П. и Г. С. П.а иск за собственост на кухничка и
½ ид.ч. от коридора, находящи се в сутеренния етаж на жилищна сграда в град Велико
Търново, ул. „К. Гайтанджията“ № 8.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници, изх. № 94ВВ-7497-1
от 22.07.2020 година на Община Велико Търново /л. 16/ се установява, че Г. С. П.а е
починала на 07.09.2011 година и е оставила за наследници по закон съпруга си В. ИВ.
П. и двамата си синове ИВ. В. П. и С. В. П..
Видно от приложените по делото Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-
720490 от 08.08.2019 година на СГКК - град Велико Търново; Схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-720470 от 08.08.2019 година на СГКК - град Велико Търново;
Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-214985 от 01.03.2021 година на СГКК -
град Велико Търново и Скица на поземлен имот № 15-720458 от 08.08.2019 година на
СГКК - град Велико Търново /л. 10-13 и 40/ към настоящият момент поземленият имот,
в който се намира както посочената по-горе триетажна жилищна сграда, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
86/19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, представлява поземленият имот с
идентификатор № 10447.507.213, респективно – съществуващите на първия етаж от
сграда гаражи представляват самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.507.213.1.4 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.507.213.1.5.
От представеното Удостоверение за данъчна оценка, изх. № ********** от
26.02.2021 година на Община Велико Търново /л. 39/ се установява, че данъчната
оценка на процесния недвижим имот – гараж, е в размер на 1 784.80 лева.
В проведеното на 24.02.2022 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д. П. К. заявява, че познава и двете страни по делото и с всички е в добри
3
отношения. Посочва, че е ходил при гаражите. Има 2 гаража - единият е на В. Т., а
другият е на В.П.. Заявява, че никога не е чувал да се карат за нещо, както и че не се е
коментирало някой да се е карал с някого относно гаражите.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска
делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. В производството по
допускане на съдебна делба следва да се установи съсобственост между страните по
делото върху процесния имот, както и каква е частта на всеки съделител в него.
В случая по делото от събраните по делото доказателства не се установява
наличието на съсобственост между страните по делото върху процесния недвижим
имот – гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.507.213.1.5. Ищците основават исковата си претенция на твърденията, че
процесният гараж е изграден въз основа на отстъпено право на строеж върху
притежаваните от ищците части от общия вход – югозападната маза и кухничката до
нея и ½ идеална част от коридора на първия етаж, поради което и гаражът се явява
съсобствен между страните. Следва да се има предвид обаче, че с влязло в сила с
съдебно решение от 25.03.1991 година по гр.д. № 2054/1990 година на ВТРС е
отхвърлен предявеният от ищците срещу В. ИВ. П. и Г. С. П.а иск за собственост на
кухничка и ½ идеална част от коридора, находящи се в сутеренния етаж на жилищна
сграда в град Велико Търново, ул. „Кольо Гайтанджията“ № 8. Така със сила на
пресъдено нещо е отречено правото на собственост на ищците върху претендираните
части от имота и спорът за това не може да бъде пререшаван. В тази връзка съдът
съобрази и приложеното както към настоящото дело, така и към гр.д. № 2054/1990
година на ВТРС заверено копие на Строително разрешение № 78 от 02.04.1979 година,
с което е позволено на В.Т. и Гина П.а извършването на преустройство на сутерен в
гаражи, външно стълбище и ограда между дв. пл. 671 и 674. По делото не са
ангажирани каквито е да е доказателства, че това преустройство е извършено въз
основа на твъдяното в исковата молба отстъпено от ищците на Г. С. П.а право на
строеж, поради което и доколкото строителното разрешение е издадено на
едновременно и на В.Т. и на Г. П.а, въз основа на утвърден архитектурен проект, то
настоящият съдебен състав приема, че всеки е станал собственик на съответния му
гараж.
Освен това и независимо от гореизложеното настоящият съдебен състав приема,
че дори и да е била налице съсобственост между страните по делото, то с оглед
извършеното преустройство, при което не е отразено каква част от имота на ищците и
каква част от имота на ответниците реално е преустроена именно в гаражи, то
4
съсобственост би възникнала по отношение и на двата гаража. В тази връзка безспорно
от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответниците са владяли
непрекъснато, спокойно и явно процесния гараж повече от десет години и никой не е
предявявал претенции спрямо него, като предвид разпоредбата на чл. 69 ЗС съдът
приема, че ответниците са държали вещта като своя, доколко по делото липсват
доказателства, че са я държали за другиго. Изрично в тази насока в ТР № 1 от
06.08.2012 година по т. д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на
чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването,
какъвто е и настоящият случай.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
предявеният по делото иск за делба на процесния недвижим имот се явява
неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. ИВ. Т. от *, с ЕГН ********** и Т. ИЛ. Т. от *, с
ЕГН ********** срещу В. ИВ. П. от *, с ЕГН **********, С. В. П. от*, с ЕГН
********** и И.В. П. от *, с ЕГН ********** иск за допускане на съдебна делба на
следния недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ул. "Кольо Гайтанджията"
№ 8, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
10447.507.213.1.5 /едно, нула, четири, четири, седем, точка, пет, нула, седем, точка,
две, едно, три, точка, едно, точка, пет/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-86/19.09.2008г. на изп. директор на АГКК,
който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор №
10447.507.213.1, разположена в ПИ с идентификатор 10447.507.213, с предназначение:
ГАРАЖ в сграда, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж -
10447.507.213.1.5 и над обекта: 10447.507.213.1.1, като неоснователен и недоказан.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5