Решение по дело №35242/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19860
Дата: 1 декември 2023 г.
Съдия: Мая Йорданова Михайлова
Дело: 20221110135242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 19860
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110135242 по описа за 2022 година
Предявени са от „Б...“ АД срещу ответника В. Н. Ж. установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответника за сумата в общ размер от 10 732.78 лв.,
от която: 9 524.63 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 04.09.2019 г., 1 029.04 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.07.2020 г. до 21.07.2021 г., сумата от
21.17 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 22.07.2021
г. до 29.07.2021 г., сумата от 37.94 лв., представляваща санкционираща лихва
за периода от 05.07.2020 г. до 21.07.2021 г., сумата от 120.00 лв.,
представляваща такса разходи при изискуем кредит, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
– 30.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за което в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
45288/2021 г. по описа на СРС, 170 с-в.
В условията на евентуалност са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
в общ размер от 10 732.78 лв., от която: 9 524.63 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от
1
04.09.2019 г., 1 029.04 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
от 05.07.2020 г. до 21.07.2021 г., сумата от 21.17 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 22.07.2021 г. до 29.07.2021 г., сумата
от 37.94 лв., представляваща санкционираща лихва за периода от 05.07.2020
г. до 21.07.2021 г., сумата от 120.00 лв., представляваща такса разходи при
изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 30.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 04.09.2019 г. е сключен Договор за кредит за
текущо потребление между него и ответника, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя сумата от 10 000.00 лв. със срок на
издължаване 120 месеца до дата на краен падеж на 09.09.2029 г. Сочи, че
кредитът е усвоен на 04.09.2019 г. при възнаградителна лихва в размер на 9.50
% годишно или 0.03 % на ден. За падежна дата било определено всяко 5-то
число на месеца. Посочва, че на 22.07.2021 г. кредитът е станал предсрочно
изискуем, за което надлежно бил уведомен ответникът.
Ищецът в настоящото производство е предявил заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и в негова полза е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 45288/2021 г. по описа на СРС, 170 с-в, за следните
суми: сумата от 9 524.63 лв., представляваща неизплатена главница по
договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2019 г., 1 029.04 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.07.2020 г. до
21.07.2021 г., сумата от 21.17 лв., представляваща мораторна лихва за забава
за периода от 22.07.2021 г. до 29.07.2021 г., сумата от 37.94 лв.,
представляваща санкционираща лихва за периода от 05.07.2020 г. до
21.07.2021 г., сумата от 120.00 лв., представляваща такса разходи при
изискуем кредит, както и за сумите от 214.66 лв. за държавна такса и 150.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, вследствие на което и след дадени указания от
заповедния съд, е предявена настоящата искова молба.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника В. Н. Ж.,
чрез назначения му особен представител адв. И. Р., е постъпил отговор на
исковата молба, с който оспорва последната като неоснователна. Твърди
липса на доказателства за причината за неплащане на дължимите вноски от
2
страна на ответника.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 417 и сл. ГПК срещу ответника В. Н. Ж., в полза на
ищеца на 03.09.2021 по ч.гр.д.№ 45288/2021 г. по описа на СРС, 170 с-в, е
издадена заповед за изпълнение за негово задължение за заплащане на
следните суми: сумата от 9 524.63 лв., представляваща неизплатена главница
по договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2019 г., 1 029.04 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.07.2020 г. до
21.07.2021 г., сумата от 21.17 лв., представляваща мораторна лихва за забава
за периода от 22.07.2021 г. до 29.07.2021 г., сумата от 37.94 лв.,
представляваща санкционираща лихва за периода от 05.07.2020 г. до
21.07.2021 г., сумата от 120.00 лв., представляваща такса разходи при
изискуем кредит, както и за сумите от 214.66 лв. за държавна такса и 150.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представения по делото Договор за кредит за текущо
потребление от 04.09.2019 г., между ответника и „Б...“ АД е сключен договор,
по силата на който банка е предоставила на кредитополучателя сумата от
10 000.00 лв. със срок на издължаване 120 месеца до дата на краен падеж на
09.09.2029 г. Уговорени са: ГЛП: 9,50% - променлив лихвен процент,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ
индикатор „среден лихвен процент по салда и депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,170%, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка
в размер на 9,330%, при изпълнение на Условията по програма ДСК
Партньори плюс. - ГПР: 9,88% - срок за издължаване: 120 месеца, с месечни
вноски за периода от 05.10.2019 г. до 05.08.2029 г. и окончателна погасителна
вноска с падеж 09.09.2029 г.
Съгласно Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на банката кредитът се олихвява с променлив лихвен процент,
който е зависим от стойността на референтен лихвен процент, посочен в
договора или определен в случаите и по реда, предвидени в т.7.2.3.
Референтният лихвен процент представлява лихвен бенчмарк или индекс
и/или индикатор, публикуван официално на интернет страницата на БНБ, или
3
комбинация от такива индекси и/или индикатори, а когато е определен по
т.7.2.3., включва и изравнителна надбавка/дисконт. При отрицателна
стойност на референтния лихвен процент, същата приема за стойност 0%.
Променливият лихвен процент, зависещ от референтен лихвен процент,
се променя от Кредитора два пъти в годината, на 15 януари и на 15 юли.
Промяната се извършва съгласно стойността на използваните от Кредитора
лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, обявена две работни дни
преди 15 януари и 15 юли.
Дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно
на падежната дата от Кредитора от авоара по разплащателната сметка на
Кредитополучателя, открита в „Б...“ АД.







От приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на
„Б...“ АД към 30.07.2021 г. е видно, че задължението на В. Н. Ж. към банката
е в общ размер на 10 732.78 лв., от които 1 684.99 лв. е общия размер на
просрочените погасителни вноски.


От представения заверен препис от покана-уведомление с изх.№0020-
20-02626/26.03.2021г. и констативен протокол от 01.06.2021 г. за нейното
доставяне, съставен от ЧСИ С.Я., рег.№844 на КЧСИ, се установява, че
ищецът е отправил покана до ответника, с която го е уведомил, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем и го е поканил да плати дължимите главница
и лихви.


4







Съгласно кредитираното от съда заключение на вещото лице по изслушаната
ССчЕ се установява, че на експертизата от ищеца се предоставено извлечение
от разплащателна сметка с IBAN № ........, от което е видно усвояването на
кредита, а именно на 09.09.2019 г. по сметката е постъпила сума в размер на
10 000.00 лв. с основание „А.....“. Общият размер на плащанията по кредита
възлиза на сумата от 1 166.12 лв., с които са погасени: 475.37 лв. главница,
689.79 лв. договорна лихва, 0.96 лв. санкционираща лихва, като на 09.09.2019
г. е изплатена и 50.00 лв. такса за разглеждане и одобрение на КТП.
Последното плащане по кредита е отчетено на 15.06.2020 г., с което са
погасени всички падежирали задължения към момента на плащането (т.е.
погасителни вноски с падеж 05.06.2020 г. и начислена санкционираща лихва
към тази дата). Непогасените суми по кредита към 30.07.2021 г. са в общ
размер на сумата от 10 732.,78 лв., от които: 9 524.63 лв. главница, 1 029.04
лв. договорна лихва, 37.94 лв. санкционираща лихва, 21.17 лв. законна лихва
за периода от 22.07.2021 г. до 30.07.2021 г. и 120,00 лв. разходи при
изискуемост на кредит, начислени на 22.07.2021 г.



При тези данни от фактическа страна съдът намира от правна
следното:




5






При въведени с исковата молба твърдения за възникнали и
неудовлетворени парични вземания по облигационно правоотношение
съобразно чл. 154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи
с надлежни доказателства правопораждащия конкретното вземане
юридически факт и неговия размер.
По делото не се спори, че между „Б...“ АД от една страна и В. Н. Ж. от
друга страна е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от
04.09.2019 г., по силата на който банка е предоставила на кредитополучателя
сумата от 10 000.00 лв. със срок на издължаване 120 месеца до дата на краен
падеж на 09.09.2029 г.








Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забава.
С оглед на представените по делото писмени доказателства и
изслушаното заключение на ССчЕ


6





съдът намира, че към 30.07.2021 г. - момента на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК банката е могла да претендира от ответника следните суми - 9 524.63
лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 04.09.2019 г., 1 029.04 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 05.07.2020 г. до 21.07.2021 г., сумата от 21.17 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 22.07.2021 г. до
29.07.2021 г., сумата от 37.94 лв., представляваща санкционираща лихва за
периода от 05.07.2020 г. до 21.07.2021 г., сумата от 120.00 лв.,
представляваща такса разходи при изискуем кредит, които не са изплатени от
ответника.
По изложените мотиви предявените искове следва да се уважат за
пълния предявен размер.

Относно разноските по производството
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца своевременно поисканите разноски за производството в
размер на 2 280.61 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение,
внесена държавна такса и депозити за вещо лице и назначения на ответника
особен представител. Дължимите по заповедното производство разноски са в
размер на 364.66 лв.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и 430 ТЗ, че В. Н. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес -
7
гр.София, ..., адв. И. Р., дължи на „Б...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление - гр. София, ул. „..., сумата от 9 524.63 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за кредит за текущо потребление от
04.09.2019 г., сумата от 1 029.04 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 05.07.2020 г. до 21.07.2021 г., сумата от 21.17 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 22.07.2021 г. до
29.07.2021 г., сумата от 37.94 лв., представляваща санкционираща лихва за
периода от 05.07.2020 г. до 21.07.2021 г., сумата от 120.00 лв.,
представляваща такса разходи при изискуем кредит, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
– 30.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 45288/2021 г. по
описа на СРС, 170 с-в.
ОСЪЖДА В. Н. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес - гр.София, ...,
адв. И. Р., да заплати на „Б...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление - гр. София, ул. „..., сумата от 2 280.61 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 364.66 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8