№ 8403
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110102620 по описа за 2023 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Н. К. за сумите: 915,46 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: ***, ползвана за битови нужди, ведно със
законна лихва за период от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 151,94 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 22.08.2022 г., 24,96лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 5,04 лева, представляваща мораторна лихва за период от
01.10.2019 г. до 22.08.2022 г., Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения
имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за
исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след
изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като
помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за
съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-
дневен срок от издаване на общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи
заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по
силата на ОУ, главниците се заплащат на него.
Ответникът И. Н. К., в срока за отговор, оспорва предявения иск с довод, че същият е
недопустим, защото ищецът няма правен интерес от претенцията, тъй като задълженията са
изплатени / възражение, което в заповедното производство е разгледано от СРС, заявителят
е оспорил твърдението за плащане на вземането, поради което СРС е бил длъжен да даде
1
указания за иск/, Твърди, че е платил всички дължими суми към ищеца за отопление с един
радиатор, чрез ЧСИ Н. ***. Твърди, че задължението е било на баща му, който починал през
5.2022г., и ответникът бил принуден да плати задълженията, претендирани от него като
наследник. Твърди, че задължението, което се претендира по делото, е платено от майка му
***.а, и е налице злоупотреба с право от ищеца.
Прави се възражение за погасителна давност. Оспорва се необходимостта от
допускане на експертизи.
Прави се възражение за липса на представителна власт на пълномощника, като съдът
констатира, че пълномощното е без посочен в него срок, поради което и възражението е
неоснователно.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за
безспорно по делото, че по делото между страните, доколкото ответникът не навежда
изрични възражения срещу твърдението: че ап. 5 е придобит в собственост от ***.ов К. и
***а по време на брака им, че с н.а. от 2004г., правото на собственост е било дарено на
ответника – И. Н. К., техен син, при запазено вещно право на ползване, че с декларация от
2016г., ***.ов К. се е отказал от право на ползване, като отказът е вписан в книгите по
вписванията.
Страните не спорят / представят доказателства/ , че ищецът е предявил против И. К. и
***.а иск за вземания за период от 5.2016г. до 4.2019г., за: сумата 1329,82 лева главница за
ТЕ, сумата от 147,41 лева лихва за забава от 15.10.2017г. до 20.11.2019г., сумата от 35,23
лева дялово разпределение от 10.2016г. до 4.2019г., сумата 5,87 лева лихва за период
30.11.2016г.- 20.11.2019г., по който иск е образувано гр.д.№ 74607/2019г. на СРС, който иск
е отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
2
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за открИ.е на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за
битови нужди. По делото се установи от представения нотариален акт, че ответникът е
придобил в собственост топлоснабдения имот, а баща му - ***.ов К. се е отказал от право на
ползване, като отказът е вписан в книгите по вписванията. Учреденото в полза на майка му
право на ползване е нищожно, тъй като няма годен обект – с договора за продажба е
посочено, че ползвателят има правото да ползва две стаи по избор, без данни имотът да е
реално поделен и върху обособена по смисъла на ЗУТ, годна отделна част от имота, да е
учредено ползването. За целите на делото, и вещното право върху имота, се налага извод, че
с договора за продажба страните не са учредили валидно вещно право на ползване в полза
на ***.а.
Поради което ответникът е страна по облигационното правоотношение, по продажба на
ТЕ за битови нужди и без да е необходимо да сключва с ищеца писмен договор за продажба
на ТЕ за битови нужди, като собственик на имота, в лично качество, а не като наследник по
закон на Николай К., противно на изложеното в отговора на исковата молба.
Неоснователен е доводът на ответника И. К., че е подал до ищеца заявление за описване
като клиент. И. К. е клиент на ищеца, тъй като е собственик на имота, а обстоятелството
дали в имота реално се ползва ТЕ, не води до различен извод. И да се приеме, че майка му
живее реално в жилището /това би била логиката ***.а да заплаща енергията по
изпълнителното дело, въпреки че ответникът няма такива твърдения/, съгласно ТР №
2/17.5.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г., когато с ищеца не е сключен писмен договор,
лицето без право на собственост или вещно право на ползване върху имота, е клиент ако
подаде заявление по ищеца. Няма представени такива доказателства по делото.
И абонатът, който е преустановил затоплянето на жилището, както и ползване на
битово горещо водоснадбяване, остава клиент на ищеца за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, която е обща част, поради което и заплащането на енергията се следва от всеки
етажен собственик.
Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за
енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване.
Начислената топлинна енергия се установява от представените по делото съобщения по
фактури..
Неоснователно е възражението на ответника И. К., че ищецът претендира сумата
повторно, след като я е събрал принудително от ***.а. Видно от представените по делото
доказателства, изпълнителното производство пред ЧСИ Н. К. е образувано за задължения
отпреди исковия период.
Ето защо, исковете са основателни. Доводите относно погасителна давност не водят
3
до недопустимост на претенцията, е евентуално нейна неоснователност.-
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница, е тригодишна,
4
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с подаването на заявление
по чл.410 ГПК, когато е предявен иск за установяване на вземането по заповедта, на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва. Тук е моментът
да се посочи, че давността за вземането не погасява правото на иск. Същата не се прилага
служебно, ответникът следва да направи възражение в този смисъл. Ето защо, дори и да е
налице погасителна давност, ищецът пак може да претендира вземането, до възражение на
ответника за давност.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация От представените към исковата молба
извлечения от счетоводната система на ищеца, е видно, че издаваните ежемесечни фактури
съдържат ежемесечна консумация, въз основа дистанционен отчет на уредите.
Следователно, фактурите са издавани на база реална консумация.
Заявлението по чл-.410 ГПК е подадено на 13.9.2022г., като съгласно чл.33, ал.2 ОУ,
след изтичане на периода, за който се отнася фактурата, съдържаща реално ползваното
отчетено количество, и изтичане на 45- дни след датата на издаването на фактурата,
настъпва падежът на вземането. Видно от обща фактура от 31.7.2020г., същата съдържа
цялото вземане на ищеца за отоплителен сезон 5.2019г.- 4.2020г. на стойност 513,92 лева. С
общата фактура е съобщено на потребителя, че текущите вземания на ищеца по прогнозни
фактури от 5.2019г. до 4.2020г. на стойност 520,45 лева са сторнирани, като е издадена една
обща фактура на стойност 513,92 лева, съдържаща цялото вземане на ищеца за
отоплителния сезон. Ето защо, в погасителна давност за вземанията по текущи фактури от
5.2019г. и 6.2019г., като за текущата фактура от 31. 7.2019г. , заявлението, подаден на
13.9.2022г., прекъсва давността. Ето защо, искът следва да се отхвърли за сумата от 37,87
лева главница, като на основание чл.119 ЗЗД и за обезщетение за забава в размер 6,29 лева
за период от 15.9.2019г. до 22.8.2022г.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
Видно от представените доказателства, в Етажната собственост има възможност за
дялово разпределение, но ЕС не е взела решение за преминаване към дялово разпределение.
Следователно, цената на услугата е изцяло недоказана – не се следва такса за дялово
5
разпределение при липса на уговорка между ЕС и ищеца, а не се твърди ФДР да е
възложило събирането на дялово разпределение на ищеца, нито е представен договор. С
оглед изложеното, искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 75 лева , от които сумата
50 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и 25 лева държавна такса.
За исковото производство, ищецът доказва разноски в общ размер 275 лева, от които
175 лева държавна такса, сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер..
От сторените от ищеца разноски , ответникът дължи сумата от 71,98 лева и сумата
263,93лева.
Ответникът не е формулирал искане за присъждане на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че И. Н. К. с ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на *** с
ЕИК: *** и адрес: ***, сумите: 877,59 лева представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** за период
от м.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 145,65 лева , представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2019 г. до 22.08.2022 г., г., за които по гр.д.№49663/2022г. от СРС, 125- ти състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕИК *** с адрес *** против И. Н. К. с ЕГН:
********** и адрес: *** искове за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. 49663/2022г. от СРС, 125- ти
състав: за главница за 5.2019г. и 6.2019г. в размер 37,87 лева / разликата над уважения иск
от 877,59 лева и пълния предявен размер на иска 915,46 лева/ , мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 22.08.2022 г., в размер 6,29 лева/ разликата над уважения размер на иска
145,65 лева до пълния предявен размер на иска 151,94 лева/, 24,96лева представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 5,04 лева представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до
22.08.2022г.
ОСЪЖДА И. Н. К. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на *** ЕИК *** с
адрес *** сторените по делото разноски - 71,98лева за заповедното производство и 263,93
лева за исковото производство.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7