Решение по дело №245/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Заместник-директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас срещу Решение № 13/26.01.2024 г. по АНД № 794/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Изложени са съображения за отмяна на съдебния акт, постановен в противоречие с материалния закон. Твърди се, че при издаване на оспореното наказателното постановление /НП/ била допусната техническа грешка, като неправилно била вписана нормата на чл. 238г, ал. 2 от Закона за митниците /ЗМ/ вместо чл. 238в, ал. 1 ЗМ. Това обаче не представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като наложената глоба не била в максимален размер, предвиден за съответното нарушение. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът Заместник-директор на ТД Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която поддържа изложеното в жалбата. Моли оспореното решение да бъде отменено, а НП – потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът П. Д. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че описаната в НП фактическа обстановка и дадената в диспозитива на същото правна квалификация на извършеното нарушение не съответстват на посочената санкционна норма. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. С писмена молба допълва, че противоречието между посочените нарушена и санкционна норма е винаги съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на НП. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовна призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: На 01.07.2023 г. около 21:30 ч. на МП „Капитан Андреево”, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” пристигнал лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] на път от Република Турция за Република България. Лекият автомобил, собственост на „ДЖИ ЕЛ АУТОС“ ЕООД, бил управляван от П. Д. Г.. По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявали служебните си задължения митническите инспектори Д. Х. Д. и Т. Д. К., като първият, преди предприемане на митническа проверка, в присъствието на колегата си, приканил водача да обяви и да декларира носените от него стоки – вкл. акцизни такива и валутни ценности, в отговор на което водачът не декларирал, че пренася такива, а декларирал единствено личния си багаж. Лекият автомобил бил селектиран за рентгенов контрол, като при пролъчването била отбелязана отметка с подозрение. На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ митническите служители извършили митническа проверка на автомобила и на багажа, при която на мястото с подозрение, отбелязано при рентгеновия контрол, открили специално пригодени тайници, които се намирали в естествената кухина на пода на лекия автомобил, достъпът до който бил след вдигане на втория и третия ред седалки, под мокета, през допълнително изрязани два отвора. Тайниците били с размери: ширина 158 см., дължина 50 см. и дълбочина 35 см., в тях били укрити две лица, които били задържани от служителите на гранична полиция. На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ било изискано писмено обяснения от водача на лекия автомобил, видно от което същият твърди, че оставил неговата кола за продажба, а купил този автомобил от автокъща и не знаел, че в него има тайници. Съставен бил протокол за извършената митническа проверка. Съставен бил АУАН на водача на МПС, който с деянието си, при преминаване през държавната граница използвал превозно средство лек автомобил, подробно описан с неговите белези, в който е установено наличието на тайник по смисъла на § 1.33 от ДР на ЗМ, е осъществил състава на нарушение на чл. 238в, ал. 1 ЗМ. За извършено нарушение по чл. 238в, ал. 1 ЗМ на основание чл. 238г, ал. 2 от ЗМ с НП № BG2023/1000-2232/НП от 21.11.2023 г. на и.д. заместник-директор на ТД Митница Бургас на ответника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 975,50 лв. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от Районен съд - Свиленград доказателствен материал.

Районен съд – Свиленград е обсъдил подробно писмените доказателства и свидетелските показания, като е формирал извод, че нарушението е установено безспорно от обективна и субективна страна. Въпреки това е отменил оспореното НП като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Посочил е, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението /по чл. 238в, ал. 1 ЗМ/ и посочената за санкционна разпоредба за съответното констатирано нарушение, а именно наложена е санкция на основание чл. 238г, ал. 2 ЗМ.

Настоящата съдебна инстанция споделя възприетото от Районен съд – Свиленград, че е налице основание за отмяна на НП.

Съгласно чл. 238в, ал. 1 ЗМ „който при преминаване през държавната граница използва превозно или преносно средство, в което е установено наличието на тайник, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“.

Съгласно чл. 238г, ал. 2 ЗМ „който подаде неверни, непълни или неточни данни в обобщена декларация за въвеждане или в предварителна декларация за заминаване, или в обобщена декларация за напускане, се наказва с глоба от 300 до 1500 лв. - за физическите лица, или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци“.

От тълкуването на двете разпоредби се обуславя извод, че за различни по състав административни нарушения на физическите лица се налага едно и също по вид административно наказание „глоба“, за което законодателят е определил различни минимален и максимален размер.

В конкретния случай се установява безспорно, че от П. Д. Г. е извършено нарушение по смисъла на чл. 238в, ал. 1 ЗМ – в управлявания от него автомобил не само е открит тайник, но са открити и две лица. Въпреки това на същия е наложено наказание по чл. 238г, ал. 2 ЗМ, който касае подаване на неверни, непълни или неточни данни в следните декларации - обобщена декларация за въвеждане, предварителна декларация за заминаване и обобщена декларация за напускане.

При това действително е налице неспазване на чл. 57, ал. 1, т. 5 - т. 6 от ЗАНН, доколкото действително осъществилата се фактическа обстановка не е подведена под релевантния по време, място и лица закон, като неправилно е цитирана санкционната разпоредба, въз основа на която и на наказаното лице се налага съответното административно наказание. Възпрепятства се същото да разбере в какво се изразява обвинителната спрямо него теза и за кое негово неправомерно поведение всъщност е ангажирана административнонаказателна отговорност. По този начин се препятства и преценката на съда приложен ли е правилно материалният закон. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, доколкото се ограничава правото на защита на наказаното лице, и е винаги основание за отмяна на издаденото спрямо него НП.

Незаконосъобразно и явно несправедливо е наложено наказание на ответника за деяние, за което няма данни да е извършил, като ирелевантно е обстоятелството, че определеното с НП наказание е съответно на въведените от законодателя в чл. 238в, ал. 1 и чл. 238г, ал. 2 ЗМ минимуми и максимуми на административното наказание „глоба“.

Следва да се отбележи и, че допусната от наказващия орган техническа грешка, каквато се твърди, не може да се санира в настоящото производство. Константна е съдебната практика, че е недопустима поправка на техническа грешка в административнонаказателното производство.

Доколкото направените от Районен съд – Свиленград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 АПК/.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника по касация се дължат разноски, представляващи уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, които следва да бъдат заплатени от Агенция „Митници“ /по аргумент от чл. 7, ал. 1 ЗМ/.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/26.01.2024 г. по АНД № 794/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, със седалище – гр. София, да заплати на П. Д. Г., [ЕГН], с адрес – [населено място] войвода, [улица], обл. Сливен, сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.