Определение по дело №37/2019 на Районен съд - Ловеч

Мотиви на Присъда № 11 от 22.04.2019 г. по н.о.х.д.№ 37/2019г. по описа на Районен съд гр.Л..

 

Районна прокуратура гр.Т. е предявила обвинение срещу подсъдимият И.Н.С. ***, за престъпление по чл.339, ал.1, предл.2-ро, алт.2-ра и 6-та от НК, за това, че на 25.04.2018 г. в с.Б., община Т., област Л., в обитаван от него имот в местността „Ч.", държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ - Обн. ДВ, бр.73 от 17.09.2010 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр.20 от 6 Март 2018 г./ - пистолет марка „CZ", фабрично производство на Чехословакия след 1938 г., калибър 7,65 мм, с надписи върху затворен блок „Pistole Model 27" и „BOHMISCHE WAFFENFABRI1K A. G. IN PRAG 152837" и номер „152837", и боеприпаси по смисъла на чл.7, ал.1 от същия закон - 5 /пет/ броя патрони, калибър 7,65 мм., фабрично производство, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ.

          Представителят на Районна прокуратура гр.Т. поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. Излага подробни аргументи в тази насока, които по същността си преповтарят изложените в обвинителния акт. Изтъква, че по делото не са били установени смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи такива сочи предишните осъждания на подсъдимия С.. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението и му се наложи наказание при условията на чл.54 от НК – лишаване от свобода в размер на 2 години, изтърпяването на което се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. По отношение на иззетите като веществени доказателства вещи сочи, че следва да се отнемат в полза на държавата и се унищожат, а разноските по делото се присъдят в тежест на подсъдимия. 

           Подсъдимият И.Н.С., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Дава подробни обяснения, като отрича да е държал посочените в обвинението пистолет и боеприпаси за него. Твърди, че е имал пистолет, който обаче бил газов, марка „Рекс”, 9 мм и който закупил преди 15-тина години от негов приятел в гр.София. Същият стоял в кобур под един сайвант в имота. Тъй като го заобиколили няколко човека от фирма „Д.Г.” се уплашил, че може да го пребият и затова взел газовия пистолет, за да се защити. Подробно обяснява за развилата се във въпросния ден ситуация, която в общи линии съвпада с описаната от прокурора в обвинителния акт. Изтъква, че когато стигнали до нивата на свидетеля П.Б. вече разговаряли спокойно със свидетеля Л.В. и си помислил, че вече са се разбрали, когато бил ударен по врата и паднал на земята. Твърди, че е бил ритан и търкалян по земята, след което му завързали ръцете със свински опашки и го отвели на пътя в близост до с.Б.. Сочи, че когато дошли служителите на полицията им разказал това, което в действителност се е случило. Обяснил им, че е бил с газов пистолет, но този, който тогава полицаите му показали (предаден им от служителите на охранителната фирма) не бил неговия, а друг – този който му се предяви в хода на съдебното следствие. Изтъква, че неговия пистолет е бил с кафява дръжка и категорично отрича да е виждал преди това предявеното му веществено доказателство.

При дадената му последна дума подсъдимият С. заявява, че обвинението е тенденциозно и се прави всичко възможно да бъде осъден. Изтъква, че показанията на ангажираните от прокурора свидетели са писани „под индиго” и че цялата история е целенасочен тормоз срещу него. Сочи, че работата на охранителите е била да охраняват поверените им имоти, а не да идват да се разправят с него. Категорично отрича да е извършил престъплението, в което е обвинен, като заявява, че управляващите в гр.Т., в лицето на съд и прокуратура го превръщат от пострадал в престъпник.

По делото подсъдимият И.С. е защищаван при условията на чл.91, ал.2 от НПК от сина си Б. И.С. /л.11 и 12 от делото/. Същият пледира за оправдателна присъда сочейки, че от събраните доказателства не се установява по безспорен начин, че подсъдимият е държал посочения в обвинението пистолет и боеприпаси за него. Счита, че доказателствата на които се основава обвинението са компрометирани. В тази връзка сочи, че пистолета не е бил иззет по надлежния ред като веществено доказателство, тъй като не е имало разрешение от съдия по надлежния ред и не са присъствали минимум две поемни лица. Изтъква обстоятелството, че при дактилоскопната експертиза вещото лице не е открило отпечатъци от подсъдимия по представения като веществено доказателство пистолет. Позовава се и на извършено ден след случилото се претърсване в имота на подсъдимия, където не са били открити оръжия или боеприпаси, както и каквито и да косвени доказателства, които да насочват към извод, че С. е държал такива. Заявява, че обвинителната теза се крепи изцяло на показанията на свидетелите – служители на охранителната фирма, които показания обаче не са безпристрастни и обективни, тъй всичките те са заинтересовани, тъй като са обслужвали свидетеля Б., а той пък е бил в отдавнашен конфликт с подсъдимия. Твърди, че по този начин, набеждавайки подсъдимия, служителите на охранителната фирма са си решили проблемите по охраната на имотите на свидетеля Б.. Подробно защитникът анализира и коментира показанията на тези свидетели сочейки, че същите предвид наличието на множество противоречия в тях имат ниска доказателствена стойност. Счита, че в тежест на обвинението е да докаже, че пистолета не е подхвърлен от служителите на охранителната фирма и че съмненията в тази насока не са били разсеяни от доказателствата по делото.

           От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени и веществени доказателства, от заключението на вещото лице по назначените балистическа и дактилоскопна експертизи, от свидетелските показания, както и от обясненията на подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

         Подсъдимият И.Н.С. *** и бил осъждан. Занимавал се с отглеждане на животни в землището на с.Б., община Т., в махала „Ч.», където обитавал наследствена къща на семейството си.

         На 25.04.2018 г. бил в имота заедно с баща си – свидетеля Н.С. в описания имот, когато около 12:00 часа пред оградата на имота дошли служители на охранителна фирма „Д.Г.„ - свидетелите Г.Е. И., И.Н.В., С.Д.А., С.И.В., А.Х.Х. и Л.Г.В.. Те поискали да разговарят с него по повод получен пореден сигнал от техен клиент-арендатор – свидетелят П.М.Б. ***, че посевите в обработваните от него земи, находящи се в землището на с.Б., махала „Ч.", били унищожени от кози, коне и крави, собственост на подсъдимия И.С.. Местността където живеел подсъдимият им била указана от свидетеля Б., който след като ги завел с джипа си до посочената махала им показал пътя, по който да стигнат до дома на С., след което си тръгнал, изчаквайки ги в началото на град Т..

Свидетелите – служители на охранителната фирма достигнали до имота на С. пеш. В разговор с него му заявили, че искат да разговарят относно начина, по който може да се ограничи свободното предвижване на отглеждания от него добитък така, че да не влиза в посевните площи на свидетеля Б.. В този момент подсъдимият И.С. се отдалечил от тях в посока намиращите се в имота стопански сгради, от където малко след това се върнал носейки в дясната си ръка оръжие - пистолет. Според свидетелските показания бил във видимо възбудено и агресивно състояние, в което състояние, излизайки от двора насочил към тях пистолета и ги заплашил с думите «Ще ви пръсна мозъците само да направите още една крачка!", както и да не го приближават, за да не стане някоя беля. Заявил им, че не желае да разговаря с никого на каквато и да е тема и че щял да продължи да ползва всички земи, тъй като били негови. Свидетелят Л.В. се опитал да убеди С. да свали оръжието, но безрезултатно. Подсъдимият продължавал да се държи агресивно, отправяйки заплахи към тях и с насочен пистолет. Въпреки това, свидетелят В. продължил с опитите си да го успокои и в един момент успял да го убеди да отидат да огледат заедно посевите на свидетеля Б. и да се разберат. В. тръгнал напред, а подсъдимия И.С. малко встрани и зад него, като продължавал да държи в ръка пистолета. Останалите свидетели и коллеги на В. вървели след тях, но на достатъчно разстояние така, че да не предизвикат подсъдимия С..

Когато достигнали посевните площи обработвани от свидетеля Б., които се намирали на около 200 метра от обитавания от С. имот, двамата със свидетеля В. започнали да обсъждат има ли нанесени по тях поражения от животни. Възползвайки се от този момент, както и от моментно отвличане на вниманието на подсъдимия С., свидетелят Л.В. успял да му избие пистолета от ръката и да го повали на земята. В този момент се намесили и колегите му, като обезвредили С. поставяйки му пластмасови, т.нар. «свински опашки» на ръцете (черни на цвят). Взели носения от С. пистолет и отвели подсъдимия в началото на с.Б., като междувремено подали сигнал на тел.112 с искане за съдействие от полицията.

          На място пристигнали служителите на РУ на МВР Т. – свидетелите М.И.Б., В.М.Г. и И.Г.М.. Заварили подсъдимия С. седнал на земята с ръце поставени отзад, а служителите на охранителната фирма били около него. Пистолета бил поставен на ограда срещу тях. Свидетелите го показали на полицейските служители, но последните не са го пипали, за да не нарушат цялостта на евентуално оставени дактилоскопни следи, поради което не го проверили и дали е зареден. Разпоредили на охранителите да освободят ръцете на С. и да предадат оръжието в полицейското управление. Пред полицейските служители подсъдимият С. заявил, че пистолета не е неговия и бил сменен.     

Видно от протокол за доброволно предаване от 25.04.2018 г. /л.36 от дос.п-во/ свидетелят Л.В. предал иззетия от С. пистолет, ведно с намиращия се в цевта му патрон и пълнител с още четири патрона. На същите бил изготвен фотоалбум /л.37-42 от дос.п-во/.

          Съгласно заключението на вещото лице по назначената балистическа експертиза, пистолета е модел „BOHMISCHE WAFFENFABRIK A. G. IN PRAG 152837" със сериен номер „152837" и е фабрично производство на Чехословакия след 1938 г. по време на немската окупация на страната. Всички части и механизми работели, което се установило и при извършената експериментална стрелба с патрона, който се намирал в цевта. Петте броя патрони били от един и същ вид, калибър 7,65 мм, фабрично производство.

          От заключението на вещото лице по назначената и изготвена дактилоскопна експертиза /л.44 от дос.п-во/ се установява, че върху пистолета и патроните липсват оставени годни за изследване дактилоскопни следи. 

          От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият И.Н.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.339, ал.1, предл.2-ро, алт.2-ра и 6-та от НК, като на 25.04.2018 г. в с.Б., община Т., област Л., в обитаван от него имот в местността „Ч.", държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ - Обн. ДВ, бр.73 от 17.09.2010 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр.20 от 6 Март 2018 г./ - пистолет марка „CZ", фабрично производство на Чехословакия след 1938 г., калибър 7,65 мм, с надписи върху затворен блок „Pistole Model 27" и „BOHMISCHE WAFFENFABRIK A. G. IN PRAG 152837" и номер „152837", и боеприпаси по смисъла на чл.7, ал.1 от същия закон - 5 /пет/ броя патрони, калибър 7,65 мм., фабрично производство, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ.

           Съдът намира, че подсъдимият И.С. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението чрез действие, като е държал в имота, който обитавал в местността „Ч.” на с.Б., област Л. пистолета марка „BOHMISCHE WAFFENFABRIK A. G. IN PRAG 152837", калибър 7,65 мм и сериен номер „152837", както и пет броя патрони за него, калибър 7,65 мм.

Безспорно се установи по делото, че пистолета предмет на престъплението е огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ и е бил годен да произведе изстрел, както е установил при експерименталната стрелба експерта изготвил заключението по балистическата експертиза. Липсват данни също така оръжието да е попадало в някое от визираните в разпоредбата на чл.4, ал.2, т.1-4 от ЗОБВВПИ изключения. Категорично се установява и факта, че намиращите се в пистолета 5 броя патрони калибър 7,65 мм представляват боеприпаси по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Безспорно се установява и че за придобиването на това огнестрелно оръжие и боеприпасите за него, подсъдимият С. не е притежавал изискуемото съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ – факт, който се установява от докладните записки на л.30, 32 и 34 от дос.производство и констативен протокол на л.35. Нещо повече, от същите става ясно, че на подсъдимия С. въобще не е било издавано разрешение за придобиването на огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Спорно между страните по делото е обстоятелството дали предадения на полицията пистолет е този който подсъдимия е държал до момента, когато свидетелят В. го избил от ръката му и го повалил на земята. В обясненията си С. твърди, че пистолета, който притежавал и държал по време на случилото се с охранителите от «Д.Г.» е бил газов, марка «Рекс», 9 мм и който закупил преди години от гр.София. Тезата на защитата е, че този пистолет е бил подменен от охранителите и на полицията е бил предаден представеният като вещественно доказателство по настоящето дело такъв. В тази връзка оспорват достоверността и обективността на показанията на свидетелите – охранители от «Д.Г.», като се позовават на противоречия в тях и изтъкват, че същите предварително са били напаснати така, че да уличават подсъдимия в извършване на престъплението. Съдът обаче, не споделя тези изводи. Действително в показанията на свидетелите Г. И., И.В., С.А., С.В., А.Х. и Л.В. се установяват известни разминавания и несъответствия, но те се отнасят за обстоятелства, които не касаят пряко главният факт на доказване, а именно : държането на огнестрелно оръжие без съответното разрешение за придобиване, а се отнасят за обстоятелства съпътстващи конфликта между свидетелите от една страна и подсъдимия от друга, използването на оръжието и обезоръжаването на С.. Такива например са разминаванията и несъответствията в тези конкретно свидетелски показания относно цвета на дръжката на държания от подсъдимия пистолет, с какво са били вързани ръцето му (белезници или свински опашки), по какъв начин е държал ръката си подсъдимия, насочвайки оръжието срещу тях. В този смисъл, именно противоречията в показанията относно тези определени (несъществени) детайли, навеждат на извод обратен на сочения от защитата, т.е. между показанията на тази група свидетели, очевидци на случилото се, не е имало предварително напасване и синхронизиране на това, което ще заявят пред разследващите органи, съответно и пред съда в хода на съдебното следствие. Иначе тези противоречия не биха съществували и свидетелите биха заявили абсолютно идентични факти и обстоятелства, дори и в несъществените детайли. Явно е, че разминаванията се дължат по-скоро на различния начин на възприятие, памет и изказ, който всеки от свидетелите с оглед интелектулното си ниво има, но не и на причини стоящи извън задължението им да дадат достоверни показания. Ето защо, съдът кредитира показанията на тази група свидетели и ги цени като достоверни, като не намира основания да ги счита за преднамерено дадени. Още повече, че в основните линии показанията им са непротиворечиви, когато касаят обстоятелства от значение за признаците от обективната страна на вмененото на подсъдимия С. престъпление – държането на пистолета от него, избиването от ръцете му и предаването му на органите на полицията. Безспорно това държане се доказва, както и останалите елементи от фактическия състав на престъплението по чл.339, ал.1, предл.2-ро, алт.2-ра и 6-та от НК, че иззетия от подсъдимия пистолет представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ, годно да сработи по предназначение, че С. е нямал разрешение за придобиването му, както изисква разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ, а също и че намерените в цевта на пистолета и пълнителя му патрони са боеприпаси по смисъла на чл.7, ал.1 от същия закон. Престъплението по чл.339, ал.1 от НК е формално, на просто извършване, достатъчен е факта на държането, за да е довършено, като не е необходимо дееца да го е използвал.

Съдът не приема за достоверна и обоснована тезата на подсъдимия и неговия защитник, че пистолета, който е носел С. е бил газов и че е бил подменен, при обезоръжаването му от свидетеля В.. Освен, че не почива на конкретни факти и доказателства, тази теза е и логически неиздържана. Сам подсъдимият заявява и не отрича, че е държал пистолет твърдейки, че е газов, но нямало е как свидетелите И., В., А., В., Х. и В., отивайки до имота на С., за да се разправят относно оплакванията на свидетеля Б., да предположат, че той ще ги заплаши с оръжие и то в частност с пистолет, за да се подготвят предварително и снабдят именно с нерегистриран огнестрелен такъв, който в последствие да го «подхвърлят» с цел уличаването му в престъпление. Една такава логическа конструкция е крайно несъстоятелна и неиздържана, клони по-скоро в сферата на конспиративните теории, но най-същественото в случая е, че не намира никаква опора в събраните по делото доказателства.

Не може да бъде споделено възражението на защитата, че веществените доказателства – пистолета и 5-те патрона не са били иззети като такива по предвидения в НПК ред. Същите са били доброволно предадени от свидетеля В., видно от протокол за доброволно предаване на л.36 от досъдебното производство, като оръжието и боеприпасите са били подробно описани и индивидуализирани в него. Веществените доказателства са били и обстойно и детайлно фотографирани – албум на л.37-42 от дос.производство, като по този начин несъмнено е била спазена разпоредбата на чл.110, ал.1 от НПК. Освен способа претърсване и изземване, доброволното предаване на вещи, които могат да имат значение за разследвания случай, също е способ за събиране на доказателства, стига да е оформено по предвидения от закона ред, а в това в настоящия е било сторено.  

Съдът не споделя и възражението, че на досъдебното производство доказателствата са били събирани едностранчиво и единственно такива, които са уличавали подсъдимия в престъпление. Напротив, предвид твърденията на подсъдимия, че оръжието не е негово и е било подменено, видно от протокол за оглед на местопроизшествие /л.27 от дос.п-во/, още на следващия ден – 26.04.2018 г. е бил извършен оглед на мястото, където С. е бил съборен от охранителите и му бил отнет пистолета, но вещи, които биха имали значение за установяване на фактите по случая не са били намерени. С разрешение на съдия при РС Т. /л.17 от дос.п-во/, на същата дата – 26.04.2018 г. е било извършено и претърсване и в обитавания от С. имот в махала «Ч.» на с.Б., но видно от протокола за това следственно действие /л.21-23 от дос.п-во/, вещи от значение за делото не били открити и иззети.           

От така изложеното е ясно, че органите на досъдебното производство са изпълнили задължението си да проведат всестранно и пълно разследване, като със съответните процесуални способи са предприели действия за събиране на доказателства и проверка на тезата на подсъдимия С..

           От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

           Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.  

           Причините за извършване на престъплението се явяват нежеланието на подсъдимия да се съобразява с установения в страната разрешителен режим за притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

           Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от писмените и веществени доказателства по делото, свидетелските показания, обясненията на подсъдимия и заключенията на вещото лице по изготвените балистическа и дактилоскопна експертизи.

           При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия И.Н.С. съдът съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство предишното му осъждане. Не бяха констатирани смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка, обстоятелствата бил ли е заплашван от свидетелите-охранители от „Д.Г.”, поради което да се чувствал застрашен, за да насочи оръжието към тях, бил ли е малтретиран от същите при обезоръжаването му, не бяха съобразени като смекчаващи отговорността такива, тъй като, както се посочи и по-горе в изложението, престъплението по чл.339, ал.1 от НК е формално, на просто извършване и достатъчно за това да е довършено е факта на държането на огнестрелното оръжие и боеприпасите без да притежава надлежно разрешение за това. Решението на подсъдимия да държи оръжието и боеприпасите е взето преди конфликта му с тях, както и изпълнителното деяние е започнало преди това. Към момента на възникване на конфликта със свидетелите подсъдимият вече е осъществявал изпълнителното деяние на престъплението

Въпреки наличието на предишно осъждане, съдът съобрази, че същото не е за тежко умишлено престъпление, постановено е по н.ч.х.дело, по тъжба на пострадал и поради това счита, че обществената опасност на подсъдимия С. е ниска. Ето защо и съобразявайки разпоредбата на чл.54 от НК, за престъплението по чл.339, ал.1, предл.2-ро, алт.2-ра и 6-та от НК му наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години.

Тъй като подсъдимият С. не е осъждан за престъпление от общ характер и с оглед данните по делото, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително да го търпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определеното наказание за срок от четири години от влизане на присъдата в сила.

           Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимият за справедливо и, че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

           На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК съдът постанови да се отнемат в полза на държавата иззетите веществени доказателства - пистолет марка „CZ", фабрично производство на Чехословакия след 1938 г., калибър 7,65 мм, с надписи върху затворен блок „Pistole Model 27" и „BOHMISCHE WAFFENFABRIK A. G. IN PRAG 152837" и номер „152837", и боеприпасите за него - 5 /пет/ броя патрони, калибър 7,65 мм., фабрично производство. Вещественото доказателство – 1 брой пластмасова връзка тип „свинска опашка”, черна на цвят, срязана, следва да се отнеме в полза на държавата и като с незначителна стойност, след влизане на присъдата в сила се унищожи. 

           При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият И.Н.С. да заплати на Ловешки районен съд сумата 140,00 лева разноски по делото, а на ОД на МВР – Л. разноски в размер на 72,00 лева.

           Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

    

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :