Решение по адм. дело №1231/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по жалба на „Гого лукс“ ЕООД, [ЕИК], против Решение № 134 от 04.06.2025г. на директора на ТД на НАП- Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № Ж-16-255/30.05.2025г. и потвърдено издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-023-0001449/22.05.2025г. издадено от К. Ч., на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП Пловдив. Обезпечителните мерки са- запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се ТБ „Юробанк България“ АД за сумата от 891 152,58 лв. и запор върху МПС:

- лек автомобил марка [Наименование], модел Р. Р., рег.№ [рег. номер], рама № [Наименование], двигател № 0761248306DТ, година на производство 2013г., мощност 190 kw, с цена на придобиване 27479.41лв.

- товарен автомобил марка МERCEDES, модел ВИТО 111 ЦДИ, рег.№ [рег. номер], рама № [Наименование], година на производство 2004г., мощност 80 kw с цена на придобиване 4889.58 лв.

- лек автомобил марка МЕRCEDES, модел Е 200 Д, рег.№ [рег. номер], рама № [Наименование], двигател 65492080616074, година на производство 2018г., мощност 110 kw с балансова стойност 0.00 лв.

- товарен автомобил марка FORD, модел ТРАНЗИТ T 350, рег.№ [рег. номер], рама № [Наименование], двигател № ВL40835, година на производство 2011г., мощност 85 kw с балансова стойност 0.00 лв.

В жалбата се поддържа, че решението на директора на ТД на НАП - Пловдив е постановено при неправилно приложение на закона и необсъждане на установените факти и събраните относими доказателства. Сочи, че обжалваното решение и Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер]-023-0001449/22.05.2025г. са несъразмерни на търсената защита на обществените отношения и създават затруднения на дружеството в дейността му. По тези съображения се иска отмяна на решението и потвърденото с него ПНОМ, както и присъждане на направените разноски. В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, чрез адв. Кр.А.-пълномощник, поддържа жалбата. Излага аргументи относно незаконосъобразността на оспорения акт, като поддържа, че не са налице предпоставките за налагане на обезпечителни мерки.

Ответникът - Директор на ТД на НАП- Пловдив, в писмено становище, чрез процесуален представител по пълномощие, излага съображения за неоснователност на жалбата. Прави искане за нейното отхвърляне, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със ЗВР № Р-16001625001425-020-001/26.03.2025г. е възложена ревизия на „Гого Лукс” ЕООД, [ЕИК].

Във връзка с направено Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-16001625001425-039-001/16.05.2025г. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер]-023-0001449/22.05.2025г., е наложен запор върху сметка [IBAN], [Наименование]:[Наименование], находяща се в „Юробанк България“ АД за сумата от 891 152,58 лв., както и на 4 бр. МПС, собственост на жалбоподателя и описани по-горе в настоящото решение. Изпратени са запорни съобщения до „Юробанк България“ и до ОДМВР-Пловдив.

Постановлението е обжалвано от дружеството по административен ред.

С Решение № 134 от 04.06.2025г. директора на ТД на НАП- Пловдив е оставена без уважение жалба вх. № Ж-16-255/30.05.2025г. и потвърдено издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-023-0001449/22.05.2025г. издадено от К. Ч., на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП Пловдив. За да постанови този резултат, решаващият орган е приел, че постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено в съответствие със закона, при наличие на развиващо се ревизионно производство и след направено надлежно искане от орган по приходите, поради което е правилен изводът на публичния изпълнител за наличие на обезпечителна нужда. С оглед размера на задължението е наложен запор на имущество, собственост на задълженото лице. Решението е съобщено на жалбоподателя на 05.06.2025г.

По делото беше приет и Доклад № А-30003025000049-Рд5-001/24.03.2025г. от А.Ч. и Н. Кадирев- експерти по приходите в сектор „Анализ и противодействие на данъчно-осигурителни измами“-Пловдив при ЦУ на НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от адресат на оспорения ИАА, при наличие на правен интерес и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. Същата е депозирана в срока по чл. 197, ал. 2, вр. чл. 121, ал. 2 ДОПК. Това налага извод за процесуална допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.

В случая, по делото липсват надлежни доказателства (а и твърдения) за представени от жалбоподателя обезпечение в пари, банкова гаранция или държавни ценни книжа.

При анализ за съблюдаване на нормативното предписание на чл. 121, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1 от ДОПК, съдът констатира наличие на започнало ревизионно производство със ЗВР № Р-16001625001425-020-001/26.03.2025г.на началник сектор при ТД на НАП-Пловдив срещу „Гого лукс“ ЕООД, [ЕИК].

ПНПОМ е издадено от компетентен орган по см. на чл. 195, ал. 2 ДОПК. –публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, в писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ДОПК.

Комплексният анализ на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ДОПК налага извода, че целта на производството по обезпечаване на публични вземания е да се запази имуществото в патримониума на длъжника, посредством осуетяване възможността за извършване на разпоредителни сделки и действия с имуществото на лицето, в резултат на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

В случая се касае за предполагаем размер на задълженията, който следва да бъде изяснен в хода на провеждащото се ревизионно производство, поради което не са приложими разпоредбите на чл. 195, ал. 7, респ. чл. 198, ал. 2 от ДОПК. Евентуалното установяване на задължения в очаквания размер е обстоятелство, което обуславя наличието на обезпечителна нужда, още повече, че наложените в хода на ревизията предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК са привременни и с определен срок на действие предвид разпоредбата на чл. 121, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ДОПК, т. е. наложеното обезпечение е обусловено от висящото ревизионно производство.

В предвид целта на закона, публичният изпълнител следва да изложи мотиви именно в насока нейното спазване, т. е. излагането на аргументи за невъзможно или затруднено събиране на публичните задължения и необходимост от предотвратява на действия, които биха довели до намаляване имуществото на длъжника.

Както в мотивите на издаденото ПНОМ, така и решението на ответника, се съдържа изложение, че ревизията се извършва по указание за третиране на установена измама на отдел РОС и че ревизията се извършва по доклад от Отдел "Анализ и противодействие на данъчно- осигурителни измами" при ЦУ на НАП за данъчна и/или данъчно-осигурителна измама № А- 30003025000049-Рд5-001 / 24.03.2025г. Мотивирани са актовете с това, че основната дейност на дружеството е извършване на СМР и в хода на ревизията се установило основание за отказване на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчици на „ГОГО ЛУКС" ЕООД. Ползваният данъчен кредит за ревизирания период 01.10.2022г.-31.01.2025г. е в размер на 1086988,74 лв., като голяма част от същия (в размер [рег. номер],94 лв.) бил формиран по фактури, издадени от рискови контрагенти - „ГРУП СИТИ" ЕООД, [ЕИК], „МДВ ЛОДЖИСТИКС" ЕООД с [ЕИК], „АУТО 2000“ ЕООД с [ЕИК], „ВЕСТА ТЕРМ И." ООД с [ЕИК]. Данъчният кредит за ревизирания период от рискови доставчици представлявал приблизително 80% от всички получени доставки от „ГОГО ЛУКС" ЕООД. Налице била възможност от затруднение или осуетяване възможността за събиране на това задължение.

Установяването на данъчни задължения и ЗОВ не се осъществява в рамките на изпълнителното производство, а в различно административно производство (арг. чл. 110, ал. 2 ДОПК), като законодателят гарантира право на жалба по повод установяване на тези задължения (чл. 152 и 156 ДОПК). В производството по налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител няма задължение да проверява размера на задълженията. Съгласно приложимата нормативна уредба, публичният изпълнител не разполага с компетентност да обсъжда по същество констатациите на ревизиращия екип, включително оплакванията и аргументите на ревизираните лица. Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК. В производството по издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки публичният изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на задълженията за данъци и ЗОВ и в тази връзка трябва да изложи аргументи. Подобен анализ се съдържа в оспорения административен акт.

Съдържанието на атакувания акт включва фактическите и правни основания за неговото постановяване, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право по налагане на обезпечителни мерки. За пълнота на изложените следва да се посочи, че мотивите за издаване на административен акт (какъвто е и ПНОМ) могат да се съдържат и в приобщените към административната преписка документи (арг. тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК). Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране.

В конкретния случай, преценката за затрудненото събиране на задълженията на жалбоподателя, е извършена след съпоставка между размера на очакваните публичните задължения и наличното имущество на ревизираното лице. С цел обезпечаване само на целия размер на публични вземания, изрично в постановлението е записана сумата, която трябва да се обезпечи със запора върху сметка [IBAN], [Наименование]:[Наименование]за сумата от 891 152,58 лв., находяща се в ТБ„Юробанк България“ АД.

Запорът върху банковите сметки на дружеството-жалбоподател, в частта на наличните и постъпващи суми по тези сметки в полза на длъжника, е допустима и подходяща обезпечителна мярка. По същността си парите са със смесена правна природа, като специфични движими вещи, които са платежно средство. Те могат да бъдат обект на обезпечение, ако са индивидуализирани чрез местоположението и лицето, в което се съхраняват, доколкото самите изпълнителни способи целят да трансформират останалите вещи или вземания в пари за нуждите на изпълнителния процес, които нужди се предохраняват именно с обезпечителния. Налагането на процесната обезпечителна мярка би допринесла за гарантиране на публичното вземане, предвид характера и размера на очакваните задължения, за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска. По този начин се гарантира, че държавата ще може да събере установеното публично задължение с лихвите до окончателното му погасяване.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в който смисъл е чл. 197 от ДОПК. Спазена е изискваната от закона писмена форма и наличието на мотиви, без да се констатират нарушения на процесуалните правила при неговото постановяване, каквото е декларативното възражение в жалбата, без да са посочени конкретни факти за нарушение.

За пълнота следва да се посочи, че без отражение върху законосъобразността на наложената предварителна мярка, е че наложеният запор върху две от въпросните МПС са с балансова стойност 0,00 лева. Балансовата стойност на активите няма отношение към налагане на обезпечителните мерки, нито е част от предпоставките за тяхното постановяване, поради което същата не се отразява върху законосъобразността на оспорения акт, нито това обстоятелство има отношение към принципа на съразмерност.

Наложените обезпечителни мерки не са от характер, който да затрудни дейността на лицето, поради което не се установява твърдяната несъразмерност. С наложения запор и възбрана единствено се възпрепятства извършването на отчуждителни правни сделки, което определено би осуетило събирането на установените в хода на ревизионното производство, публични задължения. Наложената ПОМ се явява и в съответствие с целта на закона, тъй като обезпечава реалното събиране на публични задължения.

Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото съдът определя в размер на 100 лева, по реда на реда на § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ(в приложимата редакция), тъй като в ДОПК не е предвидено разпоредбите на Глава XIX, Дял трети, в частност чл. 161, ал.1, да намират приложение в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс.

Водим от горното Административен съд – Пловдив, ХVІІІ състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Гого лукс“ ЕООД, [ЕИК], против Решение № 134 от 04.06.2025г. на директора на ТД на НАП- Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № Ж-16-255/30.05.2025г. и потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-023-0001449/22.05.2025г. издадено от К. Ч., на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП Пловдив, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Гого лукс“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал.4 от ДОПК.