РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. гр.Монтана, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20211630200876 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001906/ 13.07.2021г. на Директора на Дирекция „ИТ" -
Монтана на ЕТ „Ф. 5. Ф." със седалище и адрес на управление село В., обл.Монтана,
представлявано от соблственика В. Е. Ф. е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414
ал.3 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал ЕТ „Ф. 55 - В. Ф." със
седалище и адрес на управление село В., обл.Монтана, представлявано от соблственика В.
Е. Ф., чрез пълномощника си адв.Н.Б., АК - Монтана, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание пълномощникът
му моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. Представя и писмена защита.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото
от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за
1
въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакувавното наказателно
постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и
процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършена проверка на място на 02.06.2021г. в 10.30 часа административно наказващия
орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в
атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1
от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е
спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти
и обстоятелства констатиращи нарушението. Актът е съставен на 07.06.2021г, предявен е на
представител на едноличния търговец на същата дата да се запознае със съдържанието му и
да направи възражения или даде обяснения, ако има такива. Към момента на съставянето и
връчването на АУАН административно наказаният едноличен търговец, чрез представителя
си е направил възражение, като е записал, че ще се подаде такова в законоуставеният срок.
В срокът по чл.44 ал.1 от ЗАНН са представени и представи писмени възражения по така
съставения АУАН, като са представени писмени доказателства, а именно обяснение от
лицето Н. Г. Ц..
АНО се е запознал с възражението да разгледал е спорните обстоятелства и факти по казуса
и е издал атакуваното НП.
Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния държавен
контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите съгласно чл.416, ал.5 от КТ.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършват по реда, предвиден в ЗАНН, доколкото с КТ не е установен
друг ред. Именно поради горните съображения, считам, че не са извършени съществени
процесуални нарушения, от страна на контролния орган, които да водят до отмяна на
атакуваното НП.
В случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на
работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана
отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от
компетентните за това органи и в изискуемата форма.
Видно от приложените по делото доказателства, че при извършена проверка на място на
02.06.2021 г. в 10,30 часа по спазване на трудовото законодателство от служители на
въззиваемата страна в хранителен магазин, находящ се в село В., ул. xxxx , обект на
жалбоподателя се констатирало, че едноличният търговец в качеството си на работодател,
2
представлявано от В. Е. Ф. е допуснал да работи Н. Г. Ц., като продавач - консултант,
считано от 01.05.2021г обстоятелство вписано в декларация от заетото лице, както и видно
от книгата за дневни финансови отчети , надлежно заверена и подписана от Н. Г. Ц. на
06.05.2021г. и във връзка с представен трудов договор 015/10.05.2021 г. и подадено
уведомление за регистрация на трудовия договор изх. № 12388213006527/10.05.2021 г.,
преди да й е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ заверено в ТД на
НАП.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от КТ работодателя няма право да допуска до работа
работник или служител, преди да му предостави трудов договор в писмена форма и копие от
направеното уведомление заверено в ТД на НАП. Тази норма е императивна за
работодателите и неспазването й води до сериозно нарушение на трудовото законодателство
и се наказва с цялата строгост на закона.
Лицето Н. Г. към момента на проверката собственоръчно е декларирало, че работи при
едноличния търговец от 01.05.2021 г., като продавач-консултант с работно време от 08,00 до
16,00 часа. Оформяло е по надлежния ред и касовата книга на обекта с дата и три имена и
подпис. В същото време трудовия договор с лицето е сключен на 10.05.2021г. Ако в
конкретният случай става въпрос за грешка при изписване на касовата книга, каквито
доводи са наведени от жалбоподателя, то в случая лицето Г. не би подписало в декларацията
си собственоръчно, че е започнала работа на 01.05.2021г, а е щяла да впише реалната дата -
10.05.2021г.
Съдът не кредитира показанията на разпитаната в хода на производството Н. Ц.. Същата
работи реално и към настоящият момент при жалбоподателя и е налице индиция за
заинтересованост. Свидетелката Г. М. също е бивш работник на жалбоподателя и е налице
индиция за заинтересованост.
Ако свидетелката Ц. при изписването на книгата е допуснала грешка, то не би могла да
допусне същата грешка още веднъж-месец по- късно, като в собственоръчно подписана
декларация сама е вписала датата, на която е започнала работа при административно
наказания.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с
оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до
15000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1
500.00 лв, явяващ се минималният установен в закона, предвид цялостните параметри, като
несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел
тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28,
б."а" от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по- висока, понеже се касае за
бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото
законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални
права на работниците и служителите. Предвид факта, че се касае за едно формално
нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква
настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени
3
субекти, то считам, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение.
На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите
констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от
обективна страна състава на административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ във връзка с
чл.1, ал.2 от КТ.
Извършеното нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ е доказано по безспорен и
категоричен начин, извършено е виновно от соченото за нарушител дружество и е обявено
за наказуемо с административно наказание „имуществена санкция" по реда и условията на
чл.414, ал.3 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното наказателно
постановление.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателя следва да заплати
на въззиваемата страна направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за
юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001906/ 13.07.2021г. на Директора на
Дирекция „ИТ" - Монтана на ЕТ „Ф. 5. Ф." със седалище и адрес на управление село В.,
обл.Монтана, представлявано от собственика В. Е. Ф. е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във
връзка с чл.414 ал.3 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЕТ „Ф. 5. Ф." със седалище и адрес на управление село В., обл.Монтана, с ЕИК
xxxx , представлявано от собственика В. Е. Ф. да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ" - Монтана
на основание чл.63 от ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер на 100.00
лева за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4