МОТИВИ
към присъда № 15 от 14.02.2020 г.,
по НОХД № 2396/2018 г.
по описа на ВТРС.
Обвинението е срещу Й.П.С.,
ЕГН: **********, роден на *** г. в гр*****, с постоянен, настоящ адрес и адрес
за призоваване: гр. Долна Оряховица, ул. Пирин № 19, български гражданин, със
средно образование, неженен, работи в *****, осъждан за това че:
На 16.12.2018 г., в гр.
В. Търново, по ул. „******” срещу **, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „****”, модел „*****“, с per. № ******, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,32 на хиляда, установено по надлежния
ред - с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+” с фабр. номер 0136 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК
и
На 16.12.2018 г., в
гр.Велико Търново, ул. „******“ срещу **, без надлежно разрешително по чл.73,
ал.1 във връзка с чл.30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества /включени в Списък I -
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина, съгласно приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл.3, ал.
2, т.1 от ЗКНВП/ - 0,526 грама субстанция в която се индикира вещество от
групата на амфетамините, на стойност 15,84 лева, като случаят не е маловажен - престъпление
чл. 354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1 от НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда. Счита, че
обвиненията са доказани и моли за налагане на наказания около и под средния
размер, предвиден за съответните престъпления.
В съдебно заседание
подсъдимия лично и чрез защитата си в лицето на адв. С. и адв. Б. пледират за оправдателна
присъда. Излагат становище за недоказаност на описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка и невиновност на подсъдимия по повдигнатите му обвинения.
Алтернативно адв. С. пледира за минимално наказание при условията на чл.66 от НК.
Подсъдимия в последната
си дума моли да бъде оправдан.
Като обсъди приетите по
делото писмени, гласни и веществени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното:
На 15.12.2018 г. около
21.30 часа подс. Й.П.С. и св. Г.Ц.И. посетили заведение за обществено хранене
„Сити пъб“ в гр. Велико Търново. Употребили алкохол. Напуснали заведението
около 0.00 - 01.00 часа на 16.12.2018 г. и с такси отишли на дискотека. Там
употребил алкохол само св. И., след което двамата тръгнали към автомобила
ползван от подс. С. – **** ***** с рег. № ******, собственост на баща му, който
бил паркиран в близост до питейното заведение „Сити пъб“ в гр. Велико Търново,
ул. „ Ал. Стамболийски“ в близост до **.
Св. И. седнал на мястото на пътника отпред, а подс. С. на мястото на
водача. Потеглил с автомобила, и малко след това около 01.30 часа на 16.12.2018
г. бил спрян за проверка от полицейски екип в състав св. П.П. *** и св. Д.Х. ***.
Поради обстоятелството, че в колата
миришело на алкохол било поискано съдействие от екип на сектор Пътна полиция
при ОДМВР гр. Велико Търново. За
съдействие бил изпратен екип от пътна полиция в състав св. Д.П. и св. С.Й. и
двамата на длъжност младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР гр.
Велико Търново. Св. П. извършил проверка на подс. С. с техническо средство за
измерване на концентрацията на алкохол в кръвта, чрез издишания въздух „Дрегер
Алкотест 7410+“ с фабричен № 0136, като уредът отчел 1,32 на хиляда. За
установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия Д, № 501177 от дата 16.12.2018 г. и бил издаден талон за
медицинско изследване с бланков № 0008011 от 16.12.2018 г. В обстоятелствената част на издадения АУАН не
е вписана установената с техническото средство концентрация на алкохол.
Издадения талон за медицинско изследване с бланков № 0008011 от 16.12.2018 г.
не отговаря на реквизитните изисквания посочени в чл.3, ал.2 и ал.3 от НАРЕДБА
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (изм. - ДВ, бр. 81 от
2018 г.), тъй като е стар образец и не съдържа всички реквизити въведени след
изменението на наредбата от ДВ, бр. 81 от 2018 г.
След извършена справка в
ОДЧ при ОД на МВР гр. Велико Търново, св. Д.Х. получил сведения, че подс. С.
или св. И. имат полицейска регистрация по линия наркотични вещества и извършил
личен обиск по реда на чл.80, ал.1, т.2 от ЗМВР на подс. С.. При извършения
личен обиск в десния крачол на панталоните му били открити и иззети две
полиетиленови пликчета, увити едно в друго с бяло прахообразно вещество. Бил съставен протокол за личен обиск на лице по
чл.80, ал.1 от ЗМВР от дата 16.12.2018 г. и час на извършване 01.40 часа със
съставител св. Д.Х.. Протокола е с рег. № 1739р-24534 от 19.12.2018 г. В
протокола откритите и иззети два броя полиетиленови пликчета, увити едно в
друго, с бяло прахообразно вещество не са описани. В него е описано, че е
намерена и описана лична карта на имената на Й.П.С.. Протоколът страда от
реквизитен недостатък – липсва подпис на съставителя му.
Със заповед за задържане
на лице от 16.12.2018 г. с № 1739зз-300, издадена от св. Д.Х. в 01.40 часа подс.
Й.П.С. е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Подс. С. е освободен в 04.40 часа на същата
дата.
Досъдебно производство №
ЗМ-1118/2018 г., въз основа на което е внесен настоящият обвинителен акт, е
било започнато на основание чл.356, ал.1, т.4 от НПК като бързо производство с
първо действие по разследването разпит на свидетеля Д.М.Х. на дата 16.12.2018
г. в 02.30 часа.
В рамките на образуваното
вече досъдебно производство е съставен Протокол за доброволно предаване от дата
16.12.2018 г., в който разследващият полицай е вписал, че подс. Й.П.С.
доброволно му е предал 2 броя прозрачни полиетиленови пликчета с намиращо се в
тях бяло прахообразно вещество. В протокола е вписано, че това е станало в гр.
Велико Търново, ул. „Ал. Стамболийски“ до №7. (виж л.11 от ДП № ЗМ-1118/2018 г.
на РУ Велико Търново). Описаният протокол за доброволно предаване страда от
съществен процесуален порок, неотстраним в съдебната фаза на процеса, а именно
липса на задължителен реквизит по чл.129, ал.1 от НПК. В протокола не са
посочени времето, когато са започнали и завършили действията по разследването. В
текста, изписан ръкописно са налице извършени поправки, без те да са удостоверени
с подписа на лицата които са подписали протокола. Така в ред първи на
описанието на иззетите предмети цифрата „1“ е поправена на „2“ или обратното,
думите „прозрачно“ е поправена на „прозрачни“ и „полиетиленово“ е поправена на
„полиетиленови“.
Извършен бил оглед на
веществени доказателства от дата 16.12.2018 г. за времето от 03.10 часа до
03.20 часа, в присъствието на поемни лица. В протокола е вписано, че огледа е
бил извършен в гр. Велико Търново, ул. „Ал. Стамболийски“ №7, като се
установило, че 2 броя полиетиленови прикчета били увити едно в друго.
Веществото и в двете пликчета се тествало с полеви наркотест, който индикирал амфетамин.
От изслушаната Физико-химическа
експертиза, изготвена по досъдебното производство с протокол № І-417 от
19.12.2018 г. се установява, че веществото в двете предадени за изследване обекта
– иззетите полиетиленови пликчета с бяло прахообразно вещество, представлява
вещество в което се индикира вещество от групата на амфетамините с тегло
съответно 0,129 гр. и 0,397 гр. Тъй като в БНТЛ при ОДМВР няма възможност за
доказване и определяне процентно съдържание на вещества от групата на
амфетамините такова не е определяно.
Така описаната фактическа
обстановка се установи от разпитите на допуснатите свидетели, показанията на
подсъдимия, събраните писмени и веществени доказателства.
Свидетелите Д.П., П.П., Д.Х.
и **подробно описват действията които са извършили в качеството на полицейски
служители при спиране на подс. С. за проверка, действията които са извършили
при тази проверка, документацията която са съставили.
Свидетелят Х. твърди, че
лично той е спрял автомобилът управляван от подс. С., усетил силна миризма на
алкохол, поради което поискал съдействие от екип на Пътна полиция, като
междувременно извършел справка за самоличността на С. и пътника – св. И..
Предвид постъпилата информация, че един от тях има полицейска регистрация по
линия на наркотични вещества, разпоредил подс. С. да извади всички вещи от
джобовете си, след което извършил личен обиск на лицето, при който при проверка
на десния му крачол от десния джоб изпаднала прозрачна свивка, в която имало
бяло прахообразно вещество. Направил и обиск на св. И., но не се открили
забранени вещества. Запазили местопроизшествието и извикали дежурна оперативна
група. Според свидетеля след извършване на оглед подс. С. бил задържан по ЗМВР.
Свидетелят П. потвърждава
като цяло показанията на св. Х., като твърди, че от колегата му е бил извършен
личен обиск на подс. С., при който се иззело полиетиленово пликче с бяло
прахообразно вещество. Твърди, че обиска
е бил извършен от Х., който съставил протокол за това. Твърди, че на обиска са
присъствали само той, св. Х., подс. С. и св. И., който стоял вътре в
автомобила. След това установените вещества били оставени на капака на
автомобила, до идването на дежурната група. В последствие пристигнали св. Й. и
Св. П. – мл. автоконтрольори в сектор Пътна полиция и била извършена кръвна
проба на водача, който бил задържан.
Свидетелят Й. потвърждава
показанията на св. Х. и СВ. П., като твърди, че той и св. П. са били изпратени за
съдействие като св. П. е извършил проба с техническо средство на подс. С., като
е установена концентрация на алкохол над 1.30 на хиляда. П. съставил АУАН и го връчил на водача. Твърди,
че други действия той не е наблюдавал, като за иззетите наркотици научил от
колегите си, но няма спомен да ги е виждал.
Свидетелят П. твърди, че
той и колегата му Й. са били изпратени за съдействие на полицейски екип св. П.
и св. Х.. На място той извършил изпробване на водача С. с техническо средство
Алкотест Дрегер 7410 , като се установила концентрация на алкохол в кръвта 1,32
на хиляда, заради което му бил съставен АУАН и талон за изследване. Твърди, че
не може да каже какви точно вещи и откъде са открити при извършения от св. Х.
обиск, тъй като по това време съставял документацията относно установената концентрация
на алкохол у водача. Дава противоречиви показания относно това какво точно е
възприел от действията на св. Х. по повод извършения от него личен обиск на
подс. С.. Твърди, че е видял, че от него е иззет бюл полиетиленов плик, който в
негово присъсвие не е отварян, като не може да конкретизира вида на плика –
дали е бял или прозрачен. По отношение на извършения личен обиск от св. Х.,
показанията на св. П. са в противоречие с останалите свидетелски показания,
досежно присъствието му при извършване на това действие, с оглед на което съдът
ги приема за недостоверни в тази им част.
Св. И. дава показания за
събитията непосредствено преди проверката, посещението на заведение за
обществено хранене Сити Пуб, заедно с подс. С. и обстоятелствата при които са
били спрени за проверка. Твърди, че той и подс. С. били проверени за забранени
вещества, като той бил освободен, като не знае причината С. да бъде задържан.
Не помни да е бил тестван за алкохол. Не помни да са били съставяне някакви
документи.
От правна страна:
По обвинението за това,
че на 16.12.2018 г., в гр. В. Търново, по ул. „******” срещу **, подсъдимият Й.П.С.
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „****”, модел „*****“,
с per. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,32
на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Дрегер Алкотест
7410+” с фабр. номер 0136 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК съдът приема,
че не и доказано от обективна страна. За да е съставомерно деянието е
необходимо кумулативното наличие на всички елементи от обективната му страна, а
те са: управление на моторно превозно средство и наличие на алкохол в кръвта на
водача с концентрация над 1,2 на хиляда, която да е установена по надлежния
ред. Безспорно по делото е установено, че подс. С. е управлявал МПС, каквото е
л.а. **** ***** с рег. № ******. От приложените по делото писмени доказателства
се установява, обаче че твърдяната концентрация на алкохол в кръвта на подс. С.
не е установена по надлежния ред, поради което не са налице годни доказателства
за това. Съгласно чл.1, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) с тази наредба се урежда редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на
наркотични вещества или техни аналози. Наредбата е приложима при установяване
на фактическата обстановка при извършено престъпно деяние по чл.343б, ал.1 от НК по силата на бланкетното препращане на нормата, като „надлежния ред“ е
уреден именно в нея. В този смисъл съдът не споделя становището на защитата за
неприложимост на Наредбата в наказателния процес. Бланкетното препращане към норми от други
закони се използва от законодателя за облекчаване на законодателния текст и
по-висока гъвкавост при уреждане на специфични материи, каквато е реда по който
се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези
водачи на наркотични вещества или техни аналози. Съдът счита обаче, че при
установяване на концентрацията на алкохол са допуснати съществени нарушения на
Наредбата. Съгласно чл.6, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. в акта за установяване на административно
нарушение контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката,
вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство. Показанията
на техническото средство се вписват в акта за установяване на административното
нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая
включително. В настоящия казус видно от
приложения в оригинал по досъдебното производство (л.25 от ДП № ЗМ-1118/2018
г.) АУАН серия Г, № 501177 от дата 16.12.2018 г. не са вписани показанията на
техническото средство и не е посочена никаква концентрация на алкохол в кръвта.
АУАН е връчен на водача и е породил
своето действие, но от него не става ясно дали и каква концентрация на алкохол
в кръвта се твърди, че е била установена при извършената проба с описаното
техническо средство. Следва да се отбележи, че съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. при
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение
№ 1. В случая е съставен Талон за изследване №0008011 от 16.12.2018 г. като в
същия е вписано, че при извършена качествена проба с техническо средство е било
установен положителен резултат 1,32 на хиляда. Следва да се има предвид обаче,
че предназначението на талона за изследване е не да се удостоверяват
показанията на техническото средство, а да послужи на водача, при избора му на
начин на изследване – с доказателствен анализатор или медицинско и химическо
изследване на кръвна проба в случай че не приема показанията на техническото
средство описани в съставения му АУАН. В
настоящия казус съдът установи, че приложения към делото Талон за изследване не
е съставен по установения в Наредбата ред, тъй като е стар образец и не съдържа
всички необходими реквизити посочени в чл.6 и чл.3, ал.3 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. (изм. -
ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Изложеното
мотивира съда да приеме, че твърдяната в обвинителния акт концентрация на
алкохол в кръвта 1,32 на хиляда не е установена по надлежния ред, описан в НАРЕДБА
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.
81 от 2018 г.), поради което не може да се приема за безспорно доказан в
рамките на наказателното производство. Тъй като концентрацията на алкохол над
1,2 на хиляда, а именно 1,32 на хиляда в кръвта на подсъдимия е основен елемент
от фактическия състав от обективната страна на престъплението по чл.343б, ал.1
от НК , следва да се приеме, че обвинението не се доказва по безспорен и
категоричен начин. По тези съображения съдът оправдал подс. С. по обвинението
за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
По обвинението за това,
че на 16.12.2018 г., в гр. Велико
Търново, ул. „******“ срещу **, подсъдимият Й.П.С. без надлежно разрешително по
чл.73, ал.1 във връзка с чл.30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества /включени в Списък I -
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина, съгласно приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл.3, ал.
2, т.1 от ЗКНВП/ - 0,526 грама субстанция в която се индикира вещество от
групата на амфетамините, на стойност 15,84 лева, като случаят не е маловажен -
престъпление чл. 354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1 от НК. Фактическата обстановка описана в
обвинителния, акт обосноваваща повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.354а, ал.3, пр.2 алт.1 от НК не се доказа по безспорен и категоричен начин. Видно
от цитираните по горе писмени и гласни доказателства е, че съгласно
свидетелските показания на св. Х. и св. П., св. Х. в хода на полицейска
проверка е извършил личен обиск по чл.80, ал.1 от ЗМВР на подс. С. при което
още на мястото на проверката в гр. Велико Търново, ул. „Ал. Стамболийски“ е
открил и иззел полиетиленово пликче съдържащо бяло прахообразно вещество.
Според показанията на свидетелите, това
действие е било документирано, посредством протокол за личен обиск на
лице от 16.12.2018 г. незаверен препис от който е приложен на лист 39 от
досъдебното производство, а оригинала е изискан и приложен на лист 85 от
делото. Видно от текста на този протокол,
действието е било извършено в 01.40 часа на 16.12.2018 г. от подс. С. е иззета
лична карта на негово име, като твърдените от свитетелите полиетиленово пликче
съдържащо бяло прахообразно вещество не са описани в този протокол. След
приключване на проверката подс. С. е бил задържан със заповед за задържане от
16.12.2018 г. в 01.40 часа и е освободен на същата дата в 04.40 часа. В рамките
на съдебното следствие от показанията на свидетелите беше установено, че
описаните протоколи са документите, които са били съставени по време на
процесната проверка. Същите са изискани от съда и представени в оригинал от
Началника на РУ гр. Велико Търново с писмо рег. № 173900-7249/03.06.2019 г.,
ведно с цялата документация по полицейската проверка. (л.83 – 90 от делото).
Досъдебното производство е било образувано на основание чл.356, , ал.1, т.4 от НПК, като първото действие по разследването, от което се счита за образувано
производството съгласно чл.356, ал.3 от НПК е разпит на свидетеля Д.М.Х.,
започнал в 02.30 часа. В рамките на
досъдебното производство е съставен протокол за доброволно предаване от дата
16.12.2018 г., в който разследващият полицай е вписал, че подс. Й.П.С.
доброволно му е предал 2 броя прозрачни полиетиленови пликчета с намиращо се в
тях бяло прахообразно вещество. В протокола е вписано, че това е станало в гр.
Велико Търново, ул. „Ал. Стамболийски“ до №7.
В протокола не са посочени времето, когато са започнали и завършили
действията по разследването – т.е. не са вписани началният и крайният час на
действието по разследването. Това представлява съществен процесуален порок,
неотстраним в съдебната фаза на процеса, тъй като е налице липса на задължителен
реквизит на протокола по чл.129, ал.1 от НПК. Реквизитните недостатъци на
протоколите за извършени действия по разследването, ако не могат да бъдат
отстранени са абсолютно основание за тяхната недействителност, съответно
изключване от доказателствения материа. Липсата на този реквизит в случая е
особено съществена, тъй като се отнася за времето на извършване на действията.
Видно е, че протокола е съставен в рамките на образуваното вече досъдебно
производство № ЗМ-1118/2018 г. по описа на РУ Велико Търново, следователно
въпреки липсата на реквизита време на започване и завършване на действията по
разследването, може със сигурност да се
твърди, че той е бил съставен в периода от време след 02.30 часа на 16.12.2018
г., тъй като тогава е извършено първото действие по разследването съгласно
чл.356, ал.3 от НПК. По това време обаче
подс. С. вече е бил задържан по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, считано от
01.40 часа на 16.12.2018 г. От анализа на събраните доказателства, може да се
направи извода, че не е налице надлежно събрано по смисъла на НПК веществено
доказателство. От една страна следва да се приеме, че съставения протокол за
доброволно предаване по досъдебното производство страда от съществен реквизитен
недостатък, изложен по-горе, който води до неговата недействителност и
необходимост от изключването му от доказателствения материал по делото. Освен това според настоящия състав не е
възможно веществените доказателства да са иззети с протокола за доброволно
предаване, поради обстоятелството, че към момента на неговото съставяне подс. С.
е бил задържан и в него няма как да е имало наркотични вещества. Освен това
дори в протокола за разпит на св. Х. от дата 16.12.2018 г., с който е започнало
досъдебното производство вложен на л.2 от същото се описва подробно начина по
който е открито и иззето вещественото доказателство, а именно посредством
извършен личен обиск на проверяваното лице, извършен от св. Х.. Според съда безспорно по делото е установено,
че описаните полиетиленови пликчета съдържащи бяло прахообразно вещество
фактически са били открити и иззети от св. Х. в качеството му на полицейски
служител при извършен от него личен обиск на лице по реда на чл.80, ал.1 от ЗМВР. Неизвестни за съда са причините
поради които тези действия на полицейския служител не са отразени в приложения
по делото протокол за личен обиск от 16.12.2018 г. , но този пропуск не може да бъде саниран,
посредством приложения по делото протокол за доброволно предаване от същата
дата, тъй като както вече беше мотивирано той страда от реквизитни недостатъци
водещи до неговата недействителност, а освен това според съда и не отразява
правилно обективната действителност. По изложените съображения съдът приема, че
веществените доказателства – два броя полиетиленови пликчета съдържащи бяло
прахообразно вещество, което в което се индикира вещество от групата на амфетамините
не са иззети по надлежния, описан в НПК ред. Предвид горното съдът е приел, че
обвинението подс. С. да е извършил престъпното деяние по чл. 354а, ал. 3, пр.
2, алт. 1 от НК не е доказано по безспорен и категоричен начин и го е признал
за невиновен и оправдал по това обвинение.
При този изход на делото
съдът се е разпоредил с веществените доказателства, като е постановил отнемането
им в полза на държавата и тяхното унищожаване.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :