Р Е Ш Е Н И Е № 2040
15.06.2016 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти гр. състав, в открито съдебно
заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 13139 по описа на същия съд за 2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на трудов исков спор.
Делото е образувано по искова молба на на П.П.Д., ЕГН ********** ***, против “Еврокредит”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.”Васил
Априлов” №25, представлявана от изп. директор Д. Т..
Ищецът твърди , че между страните е имало
сключен трудов договор от 01.11.2011 г., съгласно който ищцата е
изпълнявала длъжността „ръководител,
счетоводен отдел", той и главен счетоводител, с основно месечно трудово
възнаграждение 825.00лв., с допълнително възнаграждение за придобит стаж и
проф. опит - 74.25лв., за 4- часов работен ден, което трябвало да бъде плащано за всеки месец до края на
следващия месец. Трудовото правоотношение обаче било прекратено по почин на
работодателя, с връчено на 08.07.2014г.
предизвестие за уволнение поради съкращаване щата, а на 13.08.2014г. й била връчена заповед изх.
№ 230/ 11.08.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение с "
ЕВРОКРЕДИТ" -ЕАД, гр. Пловдив на основание чл. 328, ал. 1 т. 2 от КТ -
съкращаване на щата. Твърди, че трудовото възнаграждение не било плащано
редовно , част от него останала неплатена след прекратяване на трудовия договор
, и че останали неплатено полагащото й се
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Посочва, че неизплатените ТВ са в размер
на 4 435,79 лв. обезщетение неизползван платен годишен отпуск 943.13лв.,
обезщетение по чл. 222 КТ - 761.81лв, мораторни лихви - 281.43лв., като в исковата молба са подробно индивидуализирани, като се
посочват лихвите за всяка една от
главниците и като период, и се иска да се осъди ответника да й ги
заплати, ведно с разноските по делото.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор
на исковата молба от „ЕВРОКРЕДИТ" ЕАД, ЕИК ********* с който
заявява, че счита предявените искове за
неоснователни и недоказани. Не се спори, че между страните е имало трудово правоотношение
при твърдените от ищеца параметри, като по отношение на трудовите възнаграждения за периода м.
12.2013г.- м. 07.2014г., сочи действително ищцата да е получила за м. 12.201Зг.
и м. 01.2014г. частично плащане, а за последващите месеци, дружеството да й дължи трудово възнаграждение за
отработените дни и месеци. През м. 05.2014г., м. 06.2014г. и м. 07.2014г.- до
22.07.2014г. ищцата ползвала отпуск заради временна нетрудоспособност , нямало
полагане на труд по трудовото правоотношение и не се дължало трудово
възнаграждение. За периода от 23.07.2014г. до 07.08.2014г. ищцата е ползвала
платен годишен отпуск. Оспорват се и
исковете по размер, тъй като допълнителното възнаграждение за прослужено време
било неоснователно увеличавано - от м.
06.2012г. на 9.6 %, м. 09.2012г.- на 10.2 %, м. 06.2013г.- на 10.8 %. и
м. 07.2013г.- на 11.4 % ; ищеца постъпил на работа На 01.11.2011г. ищцата е постъпила на работа,
като процента се увеличава ежегодно.
Така, от 01.11 2012г. същия е следвало да бъде 9.6 %, а от 01.11.201Зг.-
10.2 %. Следователно, от м. 07.2012г. до м.10.2012г. вкл., ищцата е получила
без основание сумата от 94,05лв. за м. 11.2013г. -9,90лв. За следващите се
периоди, трудовото възнаграждение следва
да се изчисли и заплати при процент
10,02%, а не както според изчисленията на ищцата, при процент
11,4%. Общо получени от ищцата без основание суми вследствие на
неправомерно увеличаване на процент клас
прослужено време -103,95 лв. В отговора
на исковата молба се излагат съображения относно това, че ищцата е извършвала
разплащания на служители на дружеството, вкл. и на самата
себе си, и за м. 07.2012г. е получила
сума в повече в размер на 508,76лв. Сочи
се сумата да е получена без основание от
ищцата. За м. 08.2013г. се твърди ищцата е получила повече в размер на 30 лв.
без основание. Изложени са съображения, че ищцата е получавала и суми с РКО,
които са надлежно отразени в счетоводната програма на дружество в общ размер
5182.38 лв., подробно
индивидуализирани в справка,
представена към писмения отговор на
исковата молба. Излагат се и съображения за некачествено изпълнение на
трудовата функция от страна на ищеца – липсвало цялото й лично трудово досие, имало и други нарушения, за които пък
била образувана прокурорска преписка.
Направено
е искане да се отхвърлят
исковете, като в случай, че се
уважат на осн. чл.
104 ЗЗД вр. чл. 55
от ЗЗД се прави възражение за
прихващане на сумата от 5
825.09 лв., получена от ищцата без основание.
Вещото лице по проведената
съдебно – счетоводна експертиза дава заключение, че размерът на неполучените от ищеца трудови възнаграждения или част от
тях за периода от месец декември 2013г
до юли 2014г е общо 3885.79 лева ; размерът на мораторната
лихва върху тези възнаграждения е общо 112.95 лева, обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за общо 21 дни е в размер на 954. 61 лева,
като е изчислено на базата на последното дължимо брутно трудово възнаграждение;
обезщетението по чл. 228 от КТ за оставане без работа за един месец е в размер
909.15 лева.
Искове
с правно основание в чл. 128, т. 2 от
Кодекса н а труда, чл. 224 КТ и чл. 222 КТ. Исковете са допустими
като осъдителни.
І. Трудовото възнаграждение и обезщетенията
за забава в плащането на неплатените искови суми:
Съществуването на трудовото правоотношение
и неговото прекратяване, както и размера на договореното възнаграждение не са
спорни между страните. По делото е и представен трудов договор от дата
01.11.2011 г ( л. 7 от делото ), който доказва без съмнение това съществуване.
Не се оспорва и полагането на труд от страна на ищеца ,с изключение на описаните
в исковата молба периоди , когато тя е била съответно в платен годишен отпуск
и такъв
по болест. Тоест, при наличие на
годно ТПО , по което ищеца е престирал труд, за
ответното дружество е възникнало задължение за заплащане на трудовото
възнаграждение.
Доказва се обаче твърдението на ответника , че за периода от 23.07.2014г
до 08.08.2014 г ищеца е бил в платен годишен отпуск , при което за този период
трудово възнаграждение не се дължи. За друг период от време тя е била в отпуск
поради временна нетрудоспособност , като съдът цени като годни доказателство в
тази насока приложените на л. 26 и 28 - 30 заповеди болнични листове. Неполагането на труд в определени дни е
безспорно, но и е взето предвид от вещото лице в изчисленията му на дължимото възнаграждение, тъй като тези
дни са посочени изрично това заключение като неработни за ищеца.
Възражението за прихващане не може да бъде уважено: то е останало неконкретизирано въпреки дадената в това отношение на
ответника възможност, а на основание чл. 272 от Кодекса на труда, не се
допускат прихващания на дължими за трудово възнаграждение суми без съгласие на
работника, освен в изрично посочените там случаи. А настоящия не е такъв.
Възражението за некачествено изпълнение на трудовите задължения от страна на
ищеца също няма как да бъде споделено , такова неизпълнение не се доказа (
например, не се представи твърдяната от ответника неприключила
прокурорска преписка, а и дори представена , тя не може да служи като
самодостатъчно доказателство за такова неизпълнение). Дори да бе доказано частичното неизпълнение, то не може
да рефлектира върху размера на иска за дължимото възнаграждение, без да има
данни за намаляване по реда на чл. 268 ал1 или 2 от Кодекса на труда.
Не може да се сподели и това, че неправилно
бил определен размера на допълнителното трудово възнаграждение за прослужено
време. Възражението в този смисъл остана недоказано, като не се ангажираха от
ответника доказателства , върху основното трудово възнаграждение да е
начислявана сума за допълнително такова , която да е различна ( евентуално по – висока ) от уговорената.
При сключването на договора , бил е договорен първоначален размер на
допълнителното трудово възнаграждение за професионален опит в размер на 9 %
върху размера на основната работна заплата ; няма данни този процент да е бил
променян в допълнителните споразумения между страните. Стойностите по
заключението на вещото лице и тези , претендирани от
ищеца като размер на БТВ , съвпадат, тоест,
начислено е от ВЛ допълнително трудово възнаграждение в същия размер.
Тоест, тези искове са основателни в пълен
размер.
ІІ.Обезщетенията за забава в плащането на
вече платените трудови възнаграждения:
Доколкото дължими са били трудовите възнаграждения и по факта на
забавата на работодателя да ги изплаща своевременно не се спори , то дължи се
на основанието по чл. 245 ал. 2 от КТ обезщетение за забавата в размер на
законната лихва от датата на изискуемостта до датата на плащането. И този иск е
основателен в пълен размер.
ІІІ.
Обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск :
Няма и спор по делото, че трудовото
правоотношение е било прекратено от работодателя, едностранно, на основанието
по чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, поради закриване на щата, считано от дата
09.08.2014г. , като в заповедта на работодателя за прекратяването ( на л. 13 от
делото) е начислено в полза на работника
и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер от 21 дни. Следователно и такова се дължи , в
размерите, изчислени от вещото лице , заключението на което съдът кредитира.
Предвид приложните заповеди за ползване на платен годишен отпуск, съпоставени с
уговорения между страните размер на същия , то не може да се сподели довода на
ищеца , че обезщетение за неизползван
ПГО се дължи не за 21 дни, както е начислено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
а за 27 дни, доколкото съдът и в това отношение кредитира заключението на ВЛ М.
като обективно и безпристрастно изготвено.
ІV. Искането да се осъди ответното
дружество да заплати на ищеца обезщетение по реда на чл. 222 от КТ обаче е
неоснователно. То не се дължи безусловно , предпоставено
е от липсата на трудова заетост у работника в месеца след прекратяване на
трудовото правоотношение, т . е., от 09.08.2014 г до 09.09.2014г , или пък от
постъпването му за този период на друга , по - нископлатена работа. Такива
данни няма по делото , ищеца не доказва липсата на трудова заетост , липсва и
покана до работодателя да го изплати.
Затова този иск следва да бъде отхвърлен.
Плащания на процесните суми по трудовото
правоотношение работодателя – ответник не доказва.
Разноските се присъждат на страните пропорционално на уважената/ отхвърлената част от исковете, като
липсват данни да са правени такива както от страна на ответния работодател ,
така и от ищеца – последния не е депозирал доказателства за платен хонорар на
представител, макар да има упълномощен такъв. Същото се отнася и до
ответника. Държавна такса не е събирана
, с оглед характера на спора , и ще бъде присъдена в тежест на страните с
решението; ответника дължи и репарирането на
направените от бюджета на съда разноски за експертиза.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда “Еврокредит”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.”Васил
Априлов” №25, представлявана от изп. директор Д. Т.,
да заплати на П.П.Д., ЕГН ********** ***, следните суми , представляващи
неизплатени трудови възнаграждения по ТПО между страните от 01.11.2011г.:
главница 4435.79 лв. и мораторни лихви върху нея в
размер от 120.17лв., от които: за м.
декември 2013г.- 95.38лв. ведно с мораторна лихва за
периода от 31.01.2014г.до датата на завеждане на иска пред съда в размер на
5.68 лв, за м. януари 2014г. - 370.39лв., ведно с мораторна лихва за периода от 28.02.2014г.до датата на
завеждане на иска пред съда в размер на 19.16 лв, за
м. февруари 2014г. - 720.39 лв. ведно с мораторна
лихва за периода от 31.03.2014г. до датата на завеждане на иска пред съда в
размер на 31.09 лв., за м. март 2014г. - 720.39лв. ведно с мораторна
лихва за периода от 30.04.2014г.до датата на завеждане на иска пред съда в
размер на 25.07 лв., за м. април 2014г. - 720.39 лв. ведно с мораторна лихва за периода от 31.05.2014г.до датата на
завеждане на иска пред съда в размер на 18.86 лв., за м. май 2014г. - 659.47лв.
ведно с мораторна лихва за периода от 30.06.2014г. до
датата на завеждане на иска пред съда в размер на 11.76 лв., за м. юни 2014г. - 930.15лв. ведно с мораторна лихва за периода от 31.07.2014г. до датата на
завеждане на иска пред съда в размер на 8.55 лв., за м. юли 2014г. - 219.23лв.
( само главница ), ведно със законната лихва върху главницата от 4435.79 лв. от датата на подаването на
исковата молба – 02.09.2014г до окончателното изплащане на вземането.
Допуска предварително изпълнение на
решението в частта, с която е присъдено трудово възнаграждение.
Осъжда “Еврокредит” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.”Васил Априлов” №25,
представлявана от изп. директор Д. Т., да заплати на П.П.Д.,
ЕГН ********** ***, сумата от 943.13 лева обезщетение за общо 21 дни
неизползван платен годишен отпуск ( 9 дни за 2013г и 12 дни за 2014г
пропорционално на отработеното време по ТПО), ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаването на исковата молба – 02.09.2014г до окончателното
изплащане на вземането.
Осъжда “Еврокредит”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.”Васил
Априлов” №25, представлявана от изп. директор Д. Т.,
да заплати на П.П.Д., ЕГН ********** ***.64 лева обезщетения за забава в
плащането на част от трудовите възнаграждения по ТПО от дата 01.11.2011г, както
следва:
1/ 4.80лв. обезщетение за забава върху
сумата от 708.76лв трудово възнаграждение за м. 01.2012г. начислено за периода
от 28.02.2012г., до датата на плащането
- 23.03.2012г.,
2/ 5.68лв. обезщетение за забава
върху сумата 695.18лв. ТВ за м. 03.2012г. начислена за периода от 30.04.2012г.,
до 28.05.2012г.,
3/ 10.68лв. за забава в плащането на дължимо
трудово възнаграждение от 712.67лв. за м. 09.2012г., начислена за периода от 31.10.2012г.,
до 19.12.2012г.;
4/ 4.04лв. за забава в плащането на дължимо
трудово възнаграждение за м. 10.2012г. в размер от 716.58лв., начислено за периода от 30.11.2012г.,
до 19.12.2012г.;
5/ 1.00лв за забава в плащането
на дължимо трудово възнаграждение за м. 12.2012г. в размер от 716.58лв., начислена
за период от 31.01.2013., до 04.02.2013г.;
6/ 7.19лв. за забава в плащането на дължимо
трудово възнаграждение за м. 01.2013г. в размер на 716.58лв., начислени от 28.02.2013.
до 04.04.2013г.;
7/ 2.59лв. за забава в плащането на сумата от 516.58 лева част
от дължимо трудово възнаграждение за м. 03.2013г. в общ размер от 716.58лв.,
начислено за периода от 30.04.2013 до 17.05.2013г .
8/ 1.37лв. за забава в плащането на сумата от 616.58 лева част от дължимо трудово възнаграждение за
м.04.2013г. в общ размер от 716.58лв., начислено за периода от 31.05.2013 до
07.06.2013г .
9/ 1.93 лв. за забава в плащането на сумата от 716.58лв дължимо
трудово възнаграждение за м. 05.2013г., начислено за периода от 30.06.2013 до 09.07.2013г
.
10/ 7.97 лв. за забава
в плащането на сумата от 622.24 лева дължимо трудово възнаграждение за м.06.2013г.,
начислено за периода от 31.07.2013 до 14.09.2013г.;
11/7.06лв. за забава в плащането на сумата от 563.76лв., дължимо за м.
07.2013г. трудово възнаграждение, начислена от 31.08.2013г., до 14.10.2013г.;
12/ 16.47 лева обезщетение за забава в
плащането на дължимото за м. 08.2013г. ТВ от 720.38лв., начислена върху отделните части на
неплатеното, от 30.09.2013г., до 24.12.2013лв.
13/ 19.25 лева обезщетение за забава в плащането на дължимото за м.
09.2013г. дължимо трудово възнаграждение в размер от 720.38лв., начислена върху
отделните неплатени части за периода от 31.10.2013г., до 05.03.2014лв.
14/ 18.79 лева обезщетение за забава в плащането на дължимото за м. 10.2013г. трудово възнаграждение от 720.38лв.,
начислена от 30.11.2013г., до 17.03.2014лв;
15/ 18.60 лева обезщетение за забава в плащането на дължимото за м.
11.2013г. трудово възнаграждение от 720.38лв., начислена от 31.12.2013г., до 10.06.2014лв.
16/ 22.93 лева обезщетение за забава в плащането на дължимото за м.
12.2013г. трудово възнаграждение от 720.38лв.,
начислена за периода от 31.01.2014г. до 11.06.2014г.
17/ 10.91 лева обезщетение за забава в плащането на дължимото за м. 01.2014г. трудово възнаграждение от 720.39лв.,
начислена от 28.02.2014г., до 19.06.2014г.,
като отхвърля иска над размер от 160.64
лева до пълния искан размер от 161.26 лева, като неоснователен.
Отхвърля иска на П.П.Д., ЕГН ********** ***,
4, да се осъди “Еврокредит” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.”Васил Априлов” №25,
представлявана от изп. директор Д. Т., да й заплати сумата от 761.81лв. обезщетение чл. 222 от КТ, като
неоснователен.
Осъжда
П.П.Д., ЕГН ********** ***, 4, да заплати по сметката на ПРС за таксите ,
сумата от 50 лева ДТ по отхвърления иск.
Осъжда
“Еврокредит” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, бул.”Васил Априлов” №25, представлявана от изп. директор Д. Т., да заплати по сметката на ПРС за
таксите сумата от 327.34 лева ДТ върху уважената част от исковете, а по
сметката на ПРС за вещи лица – 50 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните. В частта , с която е допуснато предварително изпълнение , то
има характер но определение и се обжалва пред същия съд , но в срок от една
седмица от същото уведомление.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П / ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.