№ 9939
гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванаде.и март през две хиляди дваде. и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110125799 по описа за 2023 година
А. Г. А. е предявил срещу „Ф. Б.”ЕООД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД и чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №4615110 е
нищожен и за сумата от 185.52 лева, представляваща недължимо платена сума
по нищожен договор за поръчителство №4615110, сключен между страните,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.При условията на евентуалност са предявени и
искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за нищожност на договора за поръчителство поради
противоречие със закона; заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави.
Ищецът поддържа, че на 14.10.2022 е сключил договор за паричен заем
№4615110 с „И. А. М.”АД.Твърди, че страните са договорили отпуснатият
заем да бъде в размер на 600 лева, видът на вноската да е седмична, а размерът
на месечния лихвен процент не е посочен.Твърди, че в чл.4 от договора било
предвидено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант-две фи.чески лица поръчители или банкова гаранция .Твърди, че
поръчителите следва да отговарят на определени условия.Поддържа, че на
датата на сключване на договора за заем е сключил договор за предоставяне на
1
гаранция №4615110 с „Ф. Б.”, по силата на който ответникът е поел
задължението да обезпечи пред „И. А. М.”АД задълженията на
ищеца.Обезпечението се изразявало в парични средства и готовност за
заплащане на задълженията на кредитополучателя.Твърди, че въз основа на
сключения договор за поръчителство, той се задължил да заплати на
ответника възнаграждение, което е разсрочено на изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит.Твърди, че съгласно чл.3, ал.1 от
договора за поръчителство възнаграждението се дължи в полза на поръчителя
„Ф. Б.”ЕООД, като „И. А. М.”АД е единствено овластено да приеме
плащането.Поради това счита, че ответникът е материално легитимиран да
отговаря по предявените претенции.Твърди, че договорът за поръчителство е
акцесорен на договора за заем.Поради това наличието на основание за
предоставяне на поръчителство е обусловено от валидността на договора за
заем.Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство не е
включено в ГПР по договора за заем като по то. начин се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Твърди, че съгласно чл.22 от ЗПК във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за кредит е недействителен ако в него не е
посочен ГПР.Поради неточно посочване на ГПР счита, че договорът за заем е
недействителен.Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен поради липса на основание доколкото по него не се предоставя
услуга.Твърди, че срещу заплащане на възнаграждение по договора за
поръчителство ищецът не е получил никаква услуга.Освен това съгласно
чл.138 от ЗЗД поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на негово задължение.А в случая договорът се
сключва между поръчителя и длъжника.Твърди, че клаузата на чл.3, ал.1 от
договора за предоставяне на поръчителство е нищожна поради накърняване
на добрите нрави.Твърди, че с договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за заем, доколко плащайки задължението на
потребителя в полза на „И. А. М.”АД кредиторът плаща сам на себе си
задължението.Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен поради
накърняване на добрите нрави.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ф. Б.”ЕООД оспорва предявените
искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
2
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за гаранция №4615110 от 14.10.2022 А. Г. А. е
възложил на „Ф. Б.”ЕООД да издаде гаранция за плащане в полза на „И. А.
М.” за изпълнение на парични задължения, възникнали съгласно договора за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем.
По силата на договор за паричен заем №4615110 от 14.10.2022 „И. А.
М.”АД е предоставил на А. Г. А. сумата от 600 лева-заем, за срок от 12
седмици, при ГЛП-40%, ГПР-45.53% .
Съгласно заключението на ССЕ на 21.10.2022 А. Г. А. е заплатил на „Ф.
Б.”ЕООД сума в размер на 185.52 лева за погасяване на задълженията по
договор за поръчителство №4615110.От извършената проверка в
счетоводството на „И. А. М.”АД и на „Ф. Б.”ЕООД и предоставените
документи се установило, че заплатената сума на 21.10.2022 за погасяване на
задълженията по договор за паричен заем №4615110 и по договор за
поръчителство №4615110 е в общ размер от 816 лева, с която са погасени
задължения към „И. А. М.”АД за главница в размер от 600 лева, договорна
лихва в размер от 30.48 лева, както и задължения към „Ф. Б.”ЕООД в размер
от 185.52 лева.Съглассно заключението на ССЕ единственият разход, който е
включен при изчисляване на ГПР е договорната лихва и ГПР е в размер от
45.53%.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи
и възнаграждението за поръчителство в размер от 185.52 лева ГПР възлиза в
размер на 1012.92 процента.
При та. установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за паричен заем №4615110 от 14.10.2022 „И. А.
М.”АД е предоставил на А. Г. А. сумата от 600 лева-заем, за срок от 12
седмици, при ГЛП-40%, ГПР-45.53% .
Съгласно чл.4 от договора за заем заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: две фи.чески лица-поръчители, банкова
гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което
предоставя гаранционни сделки.
3
По силата на договор за гаранция №4615110 от 14.10.2022 А. Г. А. е
възложил на „Ф. Б.”ЕООД да издаде гаранция за плащане в полза на „И. А.
М.” за изпълнение на парични задължения, възникнали съгласно договора за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора за гаранция за поемане на задължението
по чл.1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер от
185.52 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 15.46
лева.
Видно от датата на договора за гаранция -14.10.2022, същият е сключен
в деня на договора за заем.В то. смисъл обезпечението по договора за заем не
следва да се ангажира в 3 –дневен срок от сключването на договора, а то е
предпоставка за сключването на договора. Освен това към датата на
сключване на договора за заем е известно възнаграждението по договора за
гаранция и същото е включено в погасителните вноски.В то. смисъл
възнаграждението по договора за гаранция /поръчителство/ следва да бъде
включено в ГПР като разход, който е бил известен още към момента на
сключване на договора за заем и предпоставка за сключването на договора.
Видно от договора за гаранция, сключен между ищеца и ответното
дружеството възнаграждението е в размер от 185.52 лева, при отпуснат заем
от 600 лева.В то. смисъл сумата на възнаграждението по договора за
поръчителство е почти 1/3 от заемната сума по договора за заем, което води до
нееквивалентност на престациите и същевременно създава условия за
неоснователно обогатяване на кредитора.Още повече, че ответното дружество
и „И. А. М.”АД са свързани лица..
Съгласно чл.3, ал.3 от договора за гаранция „И. А. М.”АД е овластено да
приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
заплащане на възнаграждението по договора за гаранция.
Доколкото е известна сумата на възнаграждението по договора за
гаранция към момента на сключване на договора за заем, съдът намира, че
възнаграждението за гаранция следва да бъде включено като разход в ГПР.
Още повече, че дружествата са свързани лица, както и че „И. А. М.”,
който е едноличен собственик на капитала на ответното дружество е
овластено да получи плащането на възнаграждението за гаранция
4
/поръчителство/.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за заем е
сключен на 14.10.2022, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.10.2022 е 0.49%, заедно с 10 путкта надбавка възлиза на 10.49
%.Петкратният размер на законната лихва, който не следва да бъде
надвишаван като ГПР е в размер от 52.45%.В случая по договора ГПР е в
размер от 45.53% .
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението
по договора за гаранция.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
те. дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
възнаграждението по договора за гаранция представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на
сключване на договора за заем възнаграждението по договора за гаранция е
начислено и за него също е изготвен погасителен план.
Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен
при изчисляване на ГПР по договора за заем е договорната
лихва.Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че ако при
изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство в
размер от 185.52 лева ГПР възлиза в размер на 1012.92 процента.
Невключването на възнаграждението за гаранция /поръчителство/ в
ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство
представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е
извън договорната лихва.Възнаграждението за гаранция по договора за
гаранция води до оскъпяване на кредита.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
5
и.скванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за
гаранция /поръчителство/ в ГПР, което представлява неправилно посочване на
ГПР, съставлява неспазване на и.скването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
заем е недействителен.
Договорът за гаранция /поръчителство/ е акцесорен на договора за
заем.Поради това след като основният договор е недействителен,
недействителен е и акцесорният договор.В случая отпада основанието, на
което е сключен договора за гаранция /поръчителство/, като обезпечаващ
задълженията по договора за заем.Поради това договорът за гаранция /
поръчителство/ е нищожен поради липса на основание.
Освен това договорът за поръчителство е нищожен поради липса на
основание и поради това, че ответното дружество и „И. А. М.”АД са свързани
лица, както и поради това, че по него не се предоставя услуга от страна на
ответното дружество. Видно от Търговския регистър „И. А. М.”АД е
едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.”.С оглед на което длъжникът по
сключен договор за заем следва да плати възнаграждение на гаранта, който да
гарантира сам пред себе си за отпуснатия заем.Още повече, че „И. А. Ме.”АД е
овластен да получи плащането на възнаграждението по договора за гаранция
/поръчителство/.В то. то. смисъл срещу заплащане на възнаграждение не се
предоставя услуга от страна на ответното дружество.Поради което договорът
за гаранция /за поръчителство/ е лишено от основание и е нищожен поради
липса на основание- чл.26,ал.2, пр.4 от ЗЗД.
Отделно от това договорът за поръчителство следва да бъде сключен
между поръчителя и кредитора, а не между длъжника и поръчителя.В то.
смисъл договорът за поръчителство е нищожен и поради противоречие със
закона- чл.138 от ЗЗД.По делото не са ангажирани доказателства „Ф. Б.”ЕООД
да е сключил договор за поръчителство с „И. А. М.”АД.
Освен това възнаграждението по договора за гаранция е почти 1/3 от
сумата на заема..В то. смисъл това възнаграждение представлява скрита
печалба извън договорната лихва, която води до неоснователно обогатяване
на кредитора.С оглед на което съдът приема, че договорът за гаранция
/поръчителство/ нарушава принципа на добросъвестност и справедливост и
6
накърнява добрите нрави.
Доколкото основният договор за заем е недействителен, недействителен
се явява и договора за гаранция /поръчителство/ поради липса на основание.
Освен това договорът за гаранция /поръчителство/ е нищожен и на
самостоятелно основание поради противоречие със закона и поради
нарушаване на добрите нрави.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предоставеното по нищожен договор е дадено без основание.
Съгласно заключението на ССЕ заплатената сума на 21.10.2022 за
погасяване на задълженията по договор за паричен заем №4615110 и по
договор за поръчителство №4615110 е в общ размер от 816 лева, с която са
погасени задължения към „И. А. М.”АД за главница в размер от 600 лева,
договорна лихва в размер от 30.48 лева, както и задължения към „Ф. Б.”ЕООД
в размер от 185.52 лева.
Доколкото договорът за гаранция е нищожен, сумата от 185.52 лева е
платена без основание.
Съдът приема, че е налице имуществено разместване между
патримониума на ищеца и ответното дружество, доколкото „И. А. М.”АД е
овластено да получи плащането от името на ответното дружество.Освен това
„И. А. М.”АД е едноличен сбоственик на капитала на ответното дружество.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички препоставки
по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски.
Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищеца
7
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от
ЗА. Неоснователно е искането за определяне на адвокатско възнаграждение по
всеки от двата иска. Вярно е, че е предвидено в Наредба №1, че се заплаща
възнаграждение по всеки от двата иска.Но заплащането на адвокатско
възнаграждение по всеки от двата иска /на ниска стойност/ води до
злоупотреба с право.Още повече, че защитата по възражение за нищожност и
иск за нищожност заедно с иск по чл.55 от ЗЗД е една и съща, а
именно:доказване на нищожността обуславя уважаване на иска по чл.55 от
ЗЗД.С оглед на което съдът намира, че в полза на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от
480 лева с ДДС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на гаранция
№4615110 от 14.10.2022, по предявения от А. Г. А., ЕГН**********, със
съдебен адрес: гр.С., бул. „А. С.”№125-2, ет.5, офис 5.3, чрез адв. М., срещу
„Ф. Б.”ЕООД, ЕИК2...., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Д.
Н.”№28, „С. Ц.”, ет.2, офис 40-46, иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ф. Б.”ЕООД, ЕИК2...., със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул. „Д. Н.”№28, „С. Ц.”, ет.2, офис 40-46, да заплати на А. Г. А.,
ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.С., бул. „А. С.”№125-2, ет.5, офис 5.3,
чрез адв. М., на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 185.52 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
предоставяне на гаранция №4615110, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА „Ф. Б.”ЕООД, ЕИК2...., със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул. „Д. Н.”№28, „С. Ц.”, ет.2, офис 40-46, да заплати на ЕАД „Д. М.”,,
процесуален представител на А. Г. А., с адрес:гр.С., бул. „А. С.”№125-2, ет.5,
офис 5.3, на основание чл.38 от ЗА сумата от 480 лева – адвокатско
възнаграждение.
8
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9